РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. ХАСКОВО, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215600600670 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260040 от 12.10.2021 г., постановена по НЧХД № 277 по описа за
2021год., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия К. Т. Т., роден на **.**.**** г.,
в с. Я., обл. К., ******* гражданин, ***** по произход, ******, с ***** образование,
работи като „****** ******“ в ** „*****“ – К., ********, с адрес гр. К., бул. „Б.“ №
**, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 12.03.2019 г., в град К., казал нещо
унизително за честта и достойнството на Б. М. К., с ЕГН **********, от гр. К., като в
негово присъствие го нарекъл „наглец и неблагодарник“, като обидата е нанесена
публично – престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на същата
дата и на същото място обиденият Б. М. К., с ЕГН ********** от гр. К. отвърнал на
подсъдимия К. Т. Т., публично с обида, като му казал, че в „тази служба има само един
наглец“ и му казал: „Виж се на какво приличаш! Като си боядисваш косата, си
боядисай и веждите“, поради което и на основание чл. 148, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК освободил и двамата от наказание, като
признал подс. К. Т. Т., с ЕГН ********** за невинен в това, че деянието е осъществено
по отношение на тъжителя в качеството му на длъжностно лице – ******* ****** –
1
****** на ** в ** „******“ – К., при и по повод изпълнение на службата и функциите
му, както и го е признал за невинен в това, че на 12.03.2019 г., в град К., казал нещо
унизително за честта и достойнството на Б. М. К., с ЕГН **********, от гр. К., в
качеството му на длъжностно лице –***** ****** – ***** на ** в *** „******“ – К.,
при и по повод изпълнение на службата и функциите му, като в негово присъствие му
казал: „..Марш навън, ти, жалко подобие и пародия на ******“, като обидата е
нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал.
1 от НК в тази част. С присъдата районният съд признал подсъдимия К. Т. Т. с ЕГН
********** за невинен в това, че на 12.03.2019 г. в град К., публично приписал на Б. М.
К., с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице – **** ****** – ***** на
** в *** „*****“ – К., при и по повод на служебните си задължения и функция,
престъпление – кражба, като казал, че Б.К. бил хванат да краде нафта от служебния
автомобил, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото
частно обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т. 1 и т. 3, вр. чл.147, ал.1
от НК. С присъдата районният съд осъдил К. Т. Т. с ЕГН ********** да заплати на Б.
М. К., с ЕГН ********** сумата в размер на 350лв., представляваща обезщетение за
причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г.
до окончателното изплащане, като предявения граждански иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД за разликата от уважения размер до пълния предявен
размер от 3 000 лева, като неоснователен е отхвърлен, a предявеният от Б. М. К., с
ЕГН ********** против К. Т. Т. с ЕГН ********** граждански иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 3 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148,
ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т. 3, вр. чл.147, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, отхвърлил изцяло като неоснователен.
Недоволен от така постановената присъда останал частният тъжител и
граждански ищец Б. М. К., който я обжалва в срок чрез своя повереник адв. Р., в
наказателно-осъдителните части по приложението на чл. 148, ал. 3 от НК, относно
оправдаването на подсъдимия по обвинението му по чл. 148, ал. 2 от НК, както и
относно отхвърлените части на предявените граждански искове. Излагат се
оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда, като
последната била постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
Фактите по делото били категорични, че частният тъжител негодувал пред началника
си, че само той бил следен за изпълнение на конкретна заповед касаеща служебните му
задължения. Репликата на частния тъжител към подсъдимия, че боядисвал косата си
отново била свързана с изпълнението на тази заповед. Това обосновавало, че
2
инцидентът бил при и по повод изпълнението на службата. Съжденията на районния
съд в обратна насока бил израз на необоснованост на съдебния акт в тази му част. По-
нататък, необосновано и при допуснати процесуални нарушения, подсъдимият бил
оправдан по отношение на инкриминираните изрази „марш навън, ти жалко подобие
на ******“. Съдът бил кредитирал показанията само на трима свидетели като
обективни и установяващи действителната фактическа обстановка – ***** на звено
„****** *****“ и другите двама, които фактически се числели към ръководството на
структурата. Въпреки че останалите редови колеги на тъжителя били възприели тези
изрази, акцент бил поставен върху това къде били изречени те – не на терасата, а в
помещението, ползвано от служителите на охраната. Така всички останали били чули
тези думи, тъй като били на място, от което възприели слухово размяната на словесни
изрази. Необосновано бил отпаднал квалифициращия признак – на длъжностно лице
при и по повод изпълнение на службата му, за да намери приложение чл. 148, ал. 3 от
НК за отвръщането с обида посредством фразите „в тази служба има само един
наглец“ и „Виж се на какво приличаш! Като си боядисаш косата, си боядисай и
веждите!“. Прочитът на доказателствата по делото не налагал извод, че тази фраза на
тъжителя била отправена директно към подсъдимия, а съдът бил приел обратното
заради отправения от тъжителя поглед към подсъдимия. Обидата следвало да е
насочена недвусмислено към адресата, като било рисково да се ценят изолирани
свидетелски показанията, че тъжителят гледал подсъдимия при изричането на фразата.
Присъдата била необоснована и в частта относно втората насрещна обида, която се
била появила при повторното разглеждане на делото, при „насочване“ на свидетели от
заинтересованата страна при разпита им. Тази фраза не представлявала обида, тъй като
не накърнявала честта и достойнството на подсъдимия, а самият подсъдим също не
отричал, че боядисва косата си, т.е. тъжителят казвал истината. Т.е., не било доказано
частният тъжител да е отвърнал с обида и респективно се претендира да се отмени
присъдата в частта относно приложението на чл. 148, ал. 3 от НК, съответно в
оправдателните ѝ част по отношения на квалифициращия признак.
По отношение на деянието по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, с
условности било прието, че макар изразът „забрави ли като те хванахме с нафтата и
началникът ти направи компромис“ да бил позорящ и да приписва престъпление,
налице била хипотезата на чл. 147, ал. 2 от НК за ненаказуемост на дееца, тъй като се
доказала истинността на приписаното престъпление, или поне това се извеждало от
прочита на мотивите към присъдата. От събраните доказателства било необосновано да
се приеме, че се доказала истинността на приписаното престъпление. Съответно се
моли съдът да признае подсъдимия за виновен по това обвинение. Моли съда да
отмени присъдата и в частта относно предявените граждански искове като присъди
пълните претендирани суми.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец в заключителната си
3
пледоария поддържа доводите, изложени подробно в жалбата. Поддържа, че
инцидентът бил възникнал при и по повод изпълнение на службата, където
подсъдимият се бил намесил агресивно в конфликта по повод външния вид на
тъжителя като полицай, т.е. налице били квалифициращите белези обидата да е
нанесена на длъжностно лице при и по повод изпълнени на службата. Недоказано било
тъжителят да е отвърнал с обида на подсъдимия. По отношение на обвинението за
клевета, оспорва доводи на районния съд. Моли съда да уважи жалбата.
В заключителната си пледоария защитникът на подсъдимия моли съда да
потвърди атакуваната присъда. Оспорва като неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи. Случката се била разиграла по време на обедната почивка,
без да е при или по повод изпълнение на службата. В своя защита подсъдимият моли
съда да потвърди присъдата.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от Б. М. К.
против К. Т. Т. тъжба за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК и за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро от НК,
като са предявени и граждански искове за всяко от престъпленията, описани в тъжбата,
в размер на по 3 000 лв.
С разпореждане на съдията-докладчик, К. Т. Т. е предаден на съд за това, че на
12.03.2019 г., в град К., казал нещо унизително за честта и достойнството на Б. М. К., с
ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице – ****** ***** - ***** на ** в
** „*****“ – К., при и по повод изпълнение на службата и функциите му, като в
негово присъствие му казал: „...Марш навън ти жалко подобие и пародия на ******. Ти
си най-големият наглец и неблагодарник, който познавам в тази служба“, като обидата
е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
и за това, че на 12.03.2019 г., в град К., публично приписал на Б. М. К., с ЕГН
**********, в качеството му на длъжностно лице – ******* ****** – ***** на ** в ***
„******“ – К. при и по повод на служебните си задължения и функция, престъпление –
кражба – като казал, че Б.К. бил хванат да краде нафта от служебния автомобил –
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т. 3, вр. чл.147, ал.1 от Наказателния
кодекс. Районният съд приел за съвместно разглеждане предявения от К. против Т.
граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние,
квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната
4
лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
предявеният от К. против Т. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за
сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното
в тъжбата деяние, квалифицирано в нея по чл. чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр. чл. 147, ал.
1, предл. 2-ро от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното й изплащане и тъжителят е бил
конституиран в качеството му на граждански ищец.
Настоящото разглеждане на производството е второ по ред пред въззивната
инстанция, след като с Решение № 260032/08.03.2021 г., постановено по ВНХЧД №
561/2020 г., Окръжен съд - Хасково отменил изцяло първоинстанционната присъда и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че частният
тъжител Б. М. К. към 2015 г. заемал длъжността „**** ** ***** *** * – ** ****“ в
****** **** „******“ – К., която длъжност заемал и към дата 12.03.2019 г., както и към
настоящия момент. Подсъдимият К. Т. Т. работи като „****** * **** - *******“ в **
„******“ – К, която длъжност също е заемал и към 12.03.2019 г. Двамата се познавали
от отдавна, били израснали като деца, впоследствие заедно завършили „Полицейската
академия“ и били в добри колегиални и приятелски отношения.
През пролетта на 2015 г., в хода на работния ден ******* на ** „******“ – К. –
св. С. З. Б. се обадил на св. М. Р. Ш., за да го помоли да слезе на паркинга на ******
*******. Там св. Б. бил застанал до служебния автомобил и показал на Ш. от дясната
страна на автомобила една прозрачна 10-литрова туба и го помолил с неговия личен
телефон да направи снимка, като снима самата туба. Св. Ш. снимал тубата и с
********* на ** „*****“ – К. направили опит да отворят вратите на автомобила, но те
били заключени, след което се качили в стаята на ********, извикали подс. Т. и
споделили с него за тубата. След това и тъжителят К. бил извикан. При появата му бил
запитан от св. Б. за тази туба, която се намирала в служебния автомобил, а от своя
страна тъжителят К. отговорил първоначално, че в нея имало вино, а след това казал,
че дори и да било нафта той си я бил платил. Тогава св. Б. му казал: „гледаш ме в очите
и ме лъжеш“, и допълнил: „Това да ти е за последен път, да не се повтаря повече!“.
След проведения разговор, св. Б. споделил пред св. Ш. и подсъдимия, че бил извършил
лична проверка на заредено гориво, пътна книжка и километри по автомобила, но
нямало разминаване. Посочил също, че бил отишъл да гледа видеозапис на
бензиностанцията „Л.“ и споделил как лично той, след като му били предоставени от
св. М. А. В. – ******* към онзи момент на бензиностанция „Л.“, находяща се на ул. „O.
м.“ № ** в гр. К., видял на записите от видеокамерите, как К. пълнел резервоара и
някаква туба. Шофьорът на служебния автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“
въпросния ден бил именно К., като същият разполагал с карта, с опция „отложено
5
плащане“ и цялото количество се заплащало с тези карти. На самата карта бил изписан
номерът на автомобила и касиерът сравнявал номера на автомобила с номера на
картата, като при този случай тъжителят К. бил поставил пистолетът за зареждане на
гориво от колонката за зареждане в пластмасовия съд и веднага след това – в
резервоара на служебния автомобил, за да няма прекъсване в зареждането и то да бъде
отчетно като една транзакция. Подобни случаи били констатирани от служители на
бензиностанцията и в периода след 2015 г. и на тъжителя К. дори били отправяни
забележки да прекрати тази си практика.
Във връзка с поведение на тъжителя, свързано в отклонение от съвестното
изпълнение на служебни задължения, на същия нееднократно били отправяни
забележки, а така също била ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Бил
депозиран и сигнал от Административен ръководител – председател на Районен съд –
К. до ******* на ** „******“ – К., в който се сочело констатирано присъствие на
служители на **„*******“ – К. по коридорите на 2-ри етаж на съдебната палата и
посещения в помещения, предоставени за ползване на представлявания орган на
съдебната власт, без това да е свързано с изпълнение на служебни задължения. Така
също, посочено било в сигнала, че имало оплакване от ******* ******* в РС – К., че
тъжителят К. посещавал служебни помещения без неговото присъствие да е било
желано или свързано с изпълнение на служебни задължения, а всичко това водело
прекъсване и нарушаване на работния процес. В сигнала било отправено и конкретно
искане за вземане на мерки относно забраната служители на ** „*****“ – К., както и на
други лица в работните помещения на съдебните служители и магистрати при Районен
съд – К., когато същите не изпълнявали служебните си задължения.
Със Заповед № з-5 от 04.01.2017 г., издадена от ****** на ***** *******
„******“ – К. било наредено: служителите на ** „******“ – К., изпълняващи
служебните си задължения в униформа да я приведат съобразно изискванията на
цитираните в същата заповед правила и да спазват следните изисквания, разписани в т.
I, т. 1 до т. 13, като при движение в съдебните сгради /коридори, зали и служебни
помещения/, както и при движение в населените места униформата да се носи
закопчана, опрятна и с униформена шапка /независимо от това дали е в работно и в
извън работно време/ - т. 1 от Заповедта, а в т. 10 от същата било посочено мъжете,
носещи униформено облекло да бъдат прилично подстригани, обръснати и с естествен
цвят на косата.
На инкриминираната дата – 12.03.2019 г., свидетелят Б., заемащ към онзи и към
настоящия момент длъжността ******* ** „******“ – К. бил на работа и малко преди
обедната почивка - около 11:40 часа забелязал на мониторите, свързани с камерите за
видеонаблюдение напускане на сградата на Съдебна палата, град К. на тъжителя К.,
поради което и предвид честите случаи на нарушение на трудовата дисциплина, свид.
6
Б. разпоредил на свид. Ш. – „******“ в ** „*****“ – К. извършването на проверка на
личния състав, за да се установи дали тъжителят или други лица са поискали
разрешение да напуснат работното си място в работно време или да уведомят
началника на звеното или някой от инспекторите. При това се забелязвало, че бил без
шапка и с разкопчана куртка. Такава била извършена и на нея се явил частният
тъжител и граждански ищец К., но в неизряден вид на униформата, като се обърнал
към прекия си ръководител св. Ш., казвайки му: „Този път ударихте на камък“, за
което св. Ш. докладвал на свид. Б. Последният извикал К. за разговор при себе си в
кабинета, който се намирал на 4-тия етаж на сградата на Съдебна палата – К., където се
намирал и кабинетът с работни места на двамата инспектори в ** „******“ – К. – св.
Ш. и подсъдимия Т., които в този момент се били на обособените им работни места.
Двете помещения били свързани помежду им с врата. Тя, при провеждане на разговора
между тъжителя и началника му, била отворена и намиращите се в съседното
помещение можело да чуят разговора. След като тъжителят се явил при св. Б., на
упреците за неспазване на трудовата дисциплина, отправени му от началника на **
„******“ – К., възнегодувал пред началника си, че само той бил обект на проверки за
неспазване на трудовата дисциплина и на издадените заповеди на началника на **
„******“ – К. и конкретно Заповед № з-5 от 04.01.2017 г., при положение, че и други
служители на звеното я били нарушавали. Запитал тази заповед само за него ли се
отнася и потърсил сметка защо не се прилагала и спрямо други служители. Въпреки, че
му било разяснено, че в този момент разговорът с него бил поради собствено му
поведение, именно, за да го приведе в съответствие с изискванията за спазване на
работно време и за привеждане на униформата в установения вид. Тъжителят обаче
настоявал с повишен тон, че спрямо него се действало тенденциозно, тъй като и други
служители допускали нарушения, в частност, че имало служители, които си боядисват
косата. В този момент подсъдимият Т. се провикнал от съседното помещение „Мен
има предвид, началник, мен…“, при което тъжителят го репликирал, че много се
надскача и че не разговарял с него в конкретния момент, а подсъдимият на свой ред му
отвърнал, че службата налагала да се водят разговори помежду им и искал или не,
следвало да разговарят. В този момент тъжителят се обърнал, пристъпил в съседното
помещение и се насочил към подсъдимия, казвайки му: „Виж се на какво приличаш!
Като си боядисваш косата, поне да си беше боядисал веждите!“. Подсъдимият му
отвърнал да напусне стаята и „да се разкара“, както и че бил най – големият наглец,
който познавал в тази служба, но тъжителят отвърнал демонстративно: „няма да
напусна, да видим какво ще се случи“ и продължил движението си към подсъдимия,
който също се изправил и отново го приканил с остър и императивен тон да напусне
стаята. Възприемайки случващото се и оценявайки поведението на тъжителя като
агресивно и заплашително спрямо подсъдимия, св. Ш. се насочил към него и
негодувайки го питал какво върши, след което го хванал и извел извън помещението на
7
коридора, за да не се стигне до по-нататъшна ескалация на напрежението. Тъжителят
К. излязъл на коридора и влязъл в стаята, в която било работното място на св. И. Л. И.
Последният, още като чул тъжителя и подсъдимия да „викат“, бил казал да престанат с
разправията и всеки да се прибира по стаите, а след като тъжителят влязъл при него го
попитал: „Какво става Б., какво се случва?“ и последният му отговорил „Какво се
случва, какво се случва…? Оня там, който си боядисва косата ме изгони“, след което
излязъл от стаята и отишъл на терасата на четвърти етаж на сградата на Съдебна
палата срещу служебните помещения, предоставени за ползване от ** „******“ – К.
Там, в присъствието на свидетелите Й. Г. Д., Г. Д. К., В. К. Х., И. М. И. и В. Д. Г.-К. –
всички на длъжност „****** ** ******“ в ** „******“ – К., продължил да коментира,
че бил изгонен от подсъдимия от стаята все едно му била бащиния, какъв му бил „тоя“.
В този момент там обядвал и св. И. С. Л., също на длъжност „***** ** *****“ в **
„******“ - К. Възприемайки, че тъжителят употребява името му, подсъдимият Т.
излязъл от стаята, показал се на терасата и запитал тъжителя какъв му е проблемът и
дали неговата коса му била проблемът, при което подсъдимият му отвърнал отново:
„Като си боядисваш косата, боядисай си и веждите! Виж се на какво приличаш!“.
Тогава подсъдимият се обърнал към тъжителя с думите: „Б., как не те е срам?!“, след
което го нарекъл „Наглец!“ и „Неблагодарник!“ и се обърнал с думите: „Забрави ли
когато те хванахме с нафтата и началникът ти направи компромис?!“, при което
тъжителят, гледайки към подсъдимия му отвърнал „В тази служба има само един
наглец!“.
След прекратяване на словесната разправия, във връзка със случая била
подадена Докладна записка от тъжителя К. до Главен директор на Главна дирекция
„Охрана“, град София с вх. № 3342 от 15.03.2019 г. относно нарушение на Етичен
кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, утвърден със
Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, допуснато от
служител на ръководна длъжност в ** „*******“ – К., в която процесният случай бил
описан. Във връзка с подадената докладна записка била назначена със Заповед № 3-
617/15.03.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, град София
проверка, в хода на която били снети обяснения от всички лица имащи отношение по
случая и били прегледани записи от камери за видеонаблюдение.
Гореописаната фактическа обстановка е изградена въз основа на събрания в хода
на съдебното следствие доказателствен материал, а именно чрез събраните писмени
доказателства, както и гласни такива посредством разпита на свидетелите Й. Г. Д.,
както прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т.2 от НПК негови показания, дадени пред
друг състав на съда, Г. Д. К., В. Д. Х., И. М. И., С. З. Б., В. Д. Г.-К., M. Р. Ш., както
прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т.2 от НПК негови показания, дадени пред друг
състав на съда, И. С. Л., както приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т.2 от НПК негови
8
показания, дадени пред друг състав на съда, И. Л. И., М. А. В., обясненията на
подсъдимия Т., както и обясненията му, дадени пред друг състав на съда, прочетени по
реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НПК, както и извършените очни ставки между св. Д.
и Х. и между подсъдимия Т. и св. Д.
Настоящият състав споделя направения от районния съд анализ на
доказателствата по делото като правилен, пълен и всеобхватен, при съблюдаване на
нормите на чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка на доказателствените
средства, както поотделно, така и в съвкупност. Въз основа на тези доказателства и при
правилен и обстоен техен анализ е изградил кореспондираща им фактическа
обстановка, споделяна и от настоящия състав. Тези изводи ще бъдат доразвити от
настоящия състав за изводимите от доказателствените източници по делото факти и
обстоятелства, касаещи предмета на доказване, като изложи и свой собствен такъв.
Отделно от това заложените в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарти изискват от този съд да
отговори на въпросите, изложени в жалбата, инициирала настоящата въззивна
проверка.
Събраните гласни доказателства могат да бъдат условно разделени на две групи,
които възпроизвеждат факти, отнасящи се до времевия период, в който се е
осъществила престъпната деятелност – от момента на възникването на пререканието
между тъжителя и подсъдимия в кабинета на св. Б. (св. Б. и св. Ш.) до ескалацията на
конфликта помежду им на терасата на четвъртия етаж в сградата на Съдебната палата –
гр. К. (всички присъствали на терасата свидетели и станали очевидци на възникналия
конфликт и добили преки възприятия досежно престъпната деятелност). В първата
група могат да се причислят тези на св. Б. и Ш., които са възприели прехвърчалите
между подсъдимия и тъжителя искри, като разногласията помежду им на висок тон са
започнали точно в кабинета на св. Б. Очевидно тъжителят К. реагирал емоционално на
направената му от св. Б. устна забележка, считайки че е налице тенденциозно
отношение спрямо него, когато с известна доза агресия се намесил подсъдимият Т.,
приемайки, че е посочен от К., което прехвърлило конфликта на личностна основа
между подсъдимия и тъжителя в работното пространство на подсъдимия и тогава
свидетелят Ш. се е намесил да предотврати евентуална физическа разправа,
извеждайки от помещението тъжителя К.. Тук е моментът да се отбележи, че в хода на
този разгорещен спор св. Ш. е възприел фразата „Виж се на какво приличаш! Като си
боядисваш косата, поне да си беше боядисал веждите!“, насочена от тъжителя към
подсъдимия. Показанията на тези двама свидетели Ш. и Б., както е отбелязал и
районният съд, се характеризират с изчерпателност, еднопосочни и хронологически
подредени са, и липсват противоречащи им гласни доказателства. Възприетото от тях
обаче не обхваща разменените между тъжителя и подсъдимия реплики на терасата. Все
пак, изложеното от тях е в съответствие с показанията на св. И. Л. И., който е възприел
тъжителя К. и неговото афектирано състояние при напускането му кабинета на св. Б.,
9
съответно обаче впечатленията му се крепят на пресъздадени от самия тъжител
реплики, които са били разменени там и именно това афектирано състояние на
тъжителя К. го накарало да излезе от работното си помещение в коридора, където
възприел и К.. Впоследствие св. И. Л. И. чул и виковете от терасата, което отново го
накарало да излезе в коридора от работното си помещение.
В другата група са свидетелите Й. Д., Г. К., В. Х., И. М. И., В. Г.-К. и И. Л.,
които са преки свидетели на разменените между тъжител и подсъдим словесни
реплики, предмет на настоящото наказателно производство. Както правилно е
отбелязал съставът на районния съд, тази група е последователна в своите възприятия
за употребените от подсъдимия към тъжителя изрази „наглец“ и „неблагодарник“ и
фразата „Забрави ли когато те хванахме с нафтата и началникът ти направи
компромис?“ и съответно за употребените от тъжителя към подсъдимия изрази „Като
си боядисваш косата, боядисай си и веждите! Виж се на какво приличаш!“. По
отношение на фразата „Забрави ли когато те хванахме с нафтата и началникът ти
направи компромис?“ насочена от подсъдимия към тъжителя, единствено показанията
на св. Д. коренно се отличават и единствен той сочи за използван от тъжителя израз „да
крадеш“ и отчасти тези на св. И. М. И., като неговите показания по-скоро имат оттенък
на предположения вместо на реални възприятия, поради което и показанията на св. Д.
остават изцяло изолирани от останалия доказателствен материал касателно фразата „да
крадеш“ и в тази си част не могат да бъдат натоварени с доверие и от настоящата
инстанция.
От друга страна, категорични и еднопосочни за показанията на свидетелите Х.,
Л. и Д., които са възпрели насочената от тъжителя към подсъдимия фраза „В тази
служба има само един наглец“, съпътствано с поглед от К. към Т..
Подобно на първостепенния съд, настоящият състав на въззивната инстанция
също кредитира обясненията на подсъдимия Т., които имат двояко значение – на
негова защитна теза и на годно доказателствено средство. Същите кореспондират с
останалите доказателствени средства и следва да бъдат кредитирани в частта им
относно фактите, свързани с възникване на процесния конфликт, словесните
пререкания с тъжителя, възникнал в работното помещение на подсъдимия и св. Ш и
пренесъл се на терасата на 4-тия етаж от съдебната палата в гр. К.
Районният съд, при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, е
отстранил съществуващите противоречия, предвид изминалия период от време.
При изведената по-горе фактическа обстановка, настоящият състав на
контролиращата инстанция намира за правилен извода на районния съд деянието да
покрива квалифицирания белег на престъплението „обида“, а именно да е нанесена
публично. От обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на
10
инкриминираната дата – 12.03.2019 г., в град К нанесъл публично обида на Б. М. К.,
като в негово присъствие и в присъствието на св. Й. Д., Г. К., В. Х., И. М. И., В. Г.-К. и
И. Л. го нарекъл „наглец и неблагодарник“.
Изпълнителното деяние може да се осъществи както вербално – чрез изричане
на думи, изрази, епитети, ругатни или чрез действия – жестове или непристойни
действия, които да са унизителни за честта и достойнството на пострадалия. Обидата е
резултатно престъпление и същото е довършено с настъпване на неговите вредносни
последици, когато обидата е възприета от лицето, към което е насочена, а отделно от
това се изисква казаното или извършеното да са унизителни за честта и достойнството
на пострадалия от престъплението.
В случая извършеното деяние от подс. Т. осъществява само първата от двете
форми на изпълнителното деяние на състава на престъплението „обида“, като
подсъдимият в присъствието на тъжителя, както и на посочените вече свидетели го
нарекъл „наглец и неблагодарник“ и именно тъжителят е бил адресат на деянието,
присъствайки на място и пряко и непосредствено е възприел вербалните изявления на
подсъдимия, дори се притеснил от случилото се, което се установява от показанията на
св. Г.-К., която му мерила кръвното налягане малко след инцидента. Както вече бе
посочено, това е станало в присъствието на свидетелите-очевидци Й. Д., Г. К., В. Х., И.
М. И., В. Г.-К. и И. Л. Горепосочените думи безспорно носят негативен смисъл по
своето значение и характеризират личността на тъжителя по отрицателен начин и
посредством същите подсъдимият Т. е изразил своето негативно отношение към
личността на тъжителя, макар и в контекста на обтегнати междуличностни отношения
в процесния ден. Такова изразяване на негативно отношение към личността на
подсъдимия противоречи рязко с приетите в обществото морални норми за човешко
общуване и зачитане на честта и достойнството на останалите членове на обществото.
Т.е., подсъдимият е осъществил посегателство върху охраняваните от наказателния
закон обществени отношения, гарантиращи достойнството и положителната
самооценка, която всеки притежава за личността си.
Настоящият състав на въззивната инстанция се солидаризира с изводите на
районния съд, че в настоящия случай липсва квалифициращия белег по чл. 148, ал. 1, т.
3 от НК обидата да е нанесена на длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата му. Както правилно е отбелязал в мотивите си съставът на първостепенния
съд, макар и тъжителят да има качеството на длъжностно лице към момента на
извършване на деянието, посочената норма изисква също така обидата да е нанесена
при или по повод изпълнение на службата от страна на К.. Конфликтът между
подсъдимия и тъжителя се е разразил в обедната почивка и е бил на изцяло
междуличностна основа, без това да се е случило при или по повод изпълнение на
служебните функции от страна на тъжителя К.. Поради изложеното не могат да бъдат
11
споделени доводи, изложени във въззивната жалба. Обстоятелството, че
инкриминираният инцидент се е развил в рамките на работния и за двамата ден не
води a priori до извод, че е обидата е нанесена на длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че доказателства по
делото не установяват на инкриминираната дата подсъдимият Т. да е нанесъл
публично обида на тъжителя казвайки „..Марш навън ти жалко подобие и пародия на
*****“, поради което и същият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение в тази
му част, касаеща деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Ангажираните по делото доказателства не обуславят извод за осъществяване на такова
деяние, което да се е случило в кабинета на св. Б., както е твърдяно в тъжбата. Никой
от присъствалите там свидетели Б. и Ш., нито дори И. Л.И., не възпроизвеждат такива
изрази, насочени от страна на подсъдимия към тъжителя, поради което правилно РС е
приел това твърдение в тъжбата за недоказано. Липсват съмнения за
заинтересоваността на тези свидетели от изхода на спора, още повече, че показанията
на Б. и Ш., са не само хронологически подредени, но без никакви вътрешни
противоречия, а същевременно са в унисон с останалите събрани по делото
доказателства.
Досежно свидетелските показания на Д., Х., К., и И. М.И., сочещи за изречена
такава фраза от подсъдимия към К. на терасата по време на обедната почивка,
въззивният съд намира, че те не следва да бъдат натоварени с доверие, тъй като според
съда, същите са опосредени възприятия на тези свидетели спрямо пресъздаденото от
самия тъжител, който е напуснал кабинета на св. Б. видимо афектиран. От друга страна
липсва подобно твърдение от К. и в самата тъжба да има изречена от подсъдимия
такава фраза на терасата.
Обект на престъплението „обида“ са онези обществени отношения, гарантиращи
защита на честта, личното достойнство и доброто име на всяко лице в обществото.
Предвид изложеното от фактическа страна и хронологията на разигралите се
събития, районният съд правилно е обсъдил въпроса за приложението на института на
реторсията по чл. 148, ал. 3 от НК към настоящия случай.
Установените, посредством анализа на събраните доказателства, фактически
положения обуславят приложението на института на реторсията, тъй като и подс. Т., и
тъжителят К. са осъществили от обективна страна деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и
последователно са казали нещо унизително за честта и достойнството на другия.
Установена е противоправната деятелност и на двамата, деянието на всеки от тях
субсумира състава на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Установи се,
посредством съвкупния доказателствен материал, че подсъдимият нанесъл публично
обида на тъжителя с изразите „наглец и неблагодарник“, а тъжителят отвърнал „в тази
12
служба има само един наглец“ и му казал: „Виж се на какво приличаш! Като си
боядисваш косата, си боядисай и веждите!“. Така, тъжителят К. също е изразил своето
негативно отношение към личността на подсъдимия, влагайки негативен смисъл
относно боядисаната коса на подсъдимия, което ясно изразява отрицателно и
подигравателно отношение към външния вид на подсъдимия.
Предвид установените обстоятелства, и подсъдимият К.Т., и тъжителят Б.К. са
се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, поради което е налице
изключение от общото правило, че за всяко престъпление, на наказателно-отговорното
лице се предлага предвиденото в закона наказание. Последица от приложението на
института на реторсията е отпадането на един от елементите на престъплението, а
именно наказуемостта, поради което и на основание чл. 148, ал. 3 от НК, районният
съд правилно и законосъобразно освободил и двамата от наказание. За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че в практиката на съдилищата трайно е застъпено
становището, че е без значение коя от двете страни (тъжител и подсъдим) е
осъществила първа съставомерното деяние. Неоснователни са критиките на повереника
на тъжителя досежно приложението на института на реторсията към настоящия
случай.
Отпадането на наказуемостта в настоящия случай обаче, не изключва
противоправността на извършеното от подсъдимия К.Т. деяние. Правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че са налице основанията за ангажирането
на деликтната му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С деянието си подсъдимият виновно е
причинил на тъжителя неимуществени вреди, които подлежат на репариране по реда
на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че определеният от първостепенния съд размер на
присъденото обезщетение, предвид критерия за справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД, сумата от 350 лв. е достатъчна да го овъзмезди за причинените му
неимуществените вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв.,
правилно и законосъобразно отхвърлил иска. В тази връзка следва да се отбележи и че
противоправното поведение на тъжителя не изключва ангажирането на отговорността
на подсъдимия да овъзмезди пострадалия за претърпените неимуществени вреди.
По отношение на деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. ал. 147, ал. 1
от НК, районният съд е стигнал до правилен и обоснован законово извод, че
доказателствата по делото не позволяват ангажирането на наказателната отговорност
на подсъдимия за извършено от него престъпление клевета.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК може да се
осъществи както чрез разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, така и чрез
приписване на извършено от другиго престъпление. Това разгласяване следва да е
свързано с факти и обстоятелства, които са неистински и позорни. По делото няма
13
спор, на база събраните доказателства, че на инкриминираната дата подсъдимият Т., в
присъствието на служители на ** „******“ К. се обърнал към тъжителя К. с фразата
„Забрави ли когато те хванахме с нафтата и началникът ти направи компромис?!“.
Показанията на всички цитирани по- горе свидетели с изключение на показанията на
св. Д., които остават изолирани от целия доказателствен материал, са еднопосочни и
последователни, че подсъдимият не е употребил в тази фраза думите „да крадеш“ и по
този начин се изключва евентуална престъпна деятелност „ кражба“, приписана на
тъжителя К..
Същевременно, макар изреченото от подсъдимия тъжителят да е бил „хванат“ с
нафта след зареждане на служебния автомобил, да има позорящ оттенък, както е
отбелязал и районният съд, този факт не е неверен. Събраните по делото доказателства
(показанията на св. Б., Ш. и В.) са категорични и еднопосочни относно случилите се
събития през 2015 г. и конкретно през пролетта, когато била установена 10-литрова
туба с нафта до служебния автомобил, управляван от тъжителя, след като същият
заредил автомобила по начин, по който позволил зареждането на автомобила и тубата
да се отчете като една транзакция. Отделно от изложеното, на тъжителя са били
правени забележки от служители на бензиностанцията да преустанови тази практика с
една транзакция да зарежа подобен съд и резервоара на служебния автомобил. В този
смисъл са правилни и законосъобразни съжденията на районния съд, че това деяние на
подсъдимия Т. не субсумира нито една от двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението клевета, поради което и подсъдимият правилно е бил признат за
невиновен и оправдан от районния съд. Като последица, закономерно и при правилно
приложение на закона, предявеният граждански иск за това деяние е бил отхвърлен
изцяло.
Що се касае до отговорността за разноски, първата инстанция е съобразила
трайната и еднопосочна съдебна практика, че в случаите на прилагане на института на
реторсията, разноски не се присъждат, а същите остават в тежест на страните така,
както са сторени.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260040 от 12.10.2021 г., постановена по НЧХД №
277 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15