Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 9055 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 131936 от 25.06.2020 г
постановено по гр. д. № 56685/2018 г на
СРС, 140-ти състав, е
осъден Н.Ц.М., ЕГН ********** да заплати в полза на С.в. АД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумите, както следва: 5235,69 лв., представляваща 2/3 части от
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 05.06.2014 г. до 06.07.2017
г. за имот, намиращ се в гр.София,
ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********
(стар
клиентски номер 5188216 ), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до
погасяването; 883,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 14.06.2014 г. до 30.06.2017 г.;
осъдена е П.Ц.Ж., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати в полза на С.в. АД, ЕИК******** сумите, както следва:
1429,84 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена за водоснабдителни
услуги по фактури, изискуеми в периода от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., за
имот, намиращ се в в гр.София,
ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********
(стар
клиентски номер 5188216 ), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до
погасяването; 398,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2015 г. до 30.06.2017 г. върху главницата от 1429,84 лв., представляваща
1/3 от дължимата цена за водоснабдителни услуги по фактури, изискуеми в периода
от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., като е
отхвърлен иска за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния предявен размер от 2617,84 лв. и за периода от 05.06.2014 г. до
23.08.2015 г., както и иска за лихва с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 441,86 лв. и за
периода от 14.06.2014 г. до 19.09.2015 г.
В срок е подадена въззивна жалба от ответниците Н.Ц.М.
и П.Ц.Ж. срещу решението в частта, с която са уважени предявените осъдителни
искове. Излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението на СРС. Според
жалбоподателите съдът е пропуснал да обсъди всички събрани доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност като съответно и фактическите констатации на съда не
съответстват на проведеното доказване с тях. Поддържат, че в проведеното
производство не е доказано наличие на облигационно отношение с ищеца във връзка
с доставени ВиК услуги, както и реалното количество потребени услуги, погрешно
посочено в съставените от ищеца фактури. В подадената искова молба ищецът е
насочил и обосновал претенциите главно срещу носителите на право на строеж или
право на ползване върху имот находящ се в гр.София, ж.к.Суходол, ул.****, № ****,
а в условията на евентуалност – срещу собствениците на имота. В съставените от
ищеца фактури имота е посочен като ПИ 402. Въпреки това ответниците са осъдени
да заплатят задължения за потребени ВиК услуги в имот-етажна собственост – бл.****.
С оглед това смятат за необоснован от фактическа страна правния извод на съда,
че е доказано наличие на договор за водоснабдителни услуги с ответниците за
Работилница за метални заготовки изградена в УПИ XIV-714 кв.1 по плана на гр.София, м.Трудови казарми. Освен
това в производството не било доказано, че в тази сграда е монтиран водомер с
фабричен № *********, с който да е измерено количеството потребена вода.
Фактурите, на които ищеца основава вземанията си се отнасят до кл.№ ********** с
титуляр М. М.ЕООД, което е установено и от приетата СТЕ. Последното е
установено и проследено и от приетата в производството ССчЕ, която сочи, че на
потребителя са издадени фактури в периода от 19.06.2014 г. до 20.07.2017 г. за
начислено и отчетено количество вода за водомер с фабричен № *********. От
първоначалната фактура за този период се установява показание 1559 куб.м. вода,
а последната 3378 куб.м. вода, което
сочи на разлика 1819 куб.м. вода при сума 10636.23 лв., което средно
пресметнато сочи на цена 5 лв. за 1 куб.м. вода, което не съответства на цените
на КЕВР за периода. След запознаване с документите на ищеца обаче и
констатациите на приетата СТЕ се установява, че халето на М. М.ЕООД се намира в
гр.София, ж.к.Суходол, ул.****, № ****, като от контролен лист № 011663 от
22.07.2010 г. се установява монтиране на водомер с фабричен номер № 10438965
/пломбиран с пломба № 0885154/, т.е. различен от водомер с фабричен №
*********, по който са извършени осчетоводяванията с отчетено количество за
целия посочен период 1788 куб.м. вода. Констатациите на експерта по СТЕ са че
по контролен водомер с фабричен номер № 10438965 с титуляр М. М.ЕООД за периода
от 05.06.2014 г.-06.07.2017 г. цената на доставените количества ВиК услуги
възлиза на сумата 2188.53 лв. с ДДС. Съгласно контролен лист към СТЕ има две
технически устройства за измерване на количеството вода, които са монтирани
след главния водомер. Първият е с фабричен номер № 10438965 с титуляр М. М.ЕООД,
а вторият с фабричен № ********* на Б.К.ЕООД. Според експерта по СТЕ,
отчетеното количество на приходния общ водомер, който е с фабричен №**********
е разпределено пропорционално на потреблението на двете търговски дружества. В
представен от С.в. АД обаче контролен лист от 20.07.2017 г. са описани още два
обекта присъединени след главния водомер: водомер под № 3 за хале собственост
на П.Р.М. и за бензиностанция без регистрация и контролен водомер. При така
установеното, според ответниците, С.в. АД не осъществява контрол и допуска
разхищение на вода, за чиято стойност не следва да отговарят ответниците.
Доставена е услуга за питейна вода на М. М.ЕООД, измерена с водомер с фабричен
номер № 10438965, а не както е осчетоводено от ищеца с фабричен № *********
като дължимата сума е 2188.53 лв. с ДДС, от които са заплатени 1856.30 лв.,
т.е. дължима е сумата 332.30 лв.-главница. Необосновано по този клиентски номер
е начислена сума 10636.23 лв., от които се приспада като платена сума 856.30
лв., т.е. като дължима се сочи сумата 9179.93 лв.-главница при приблизителна
цена 5 лв. за 1 куб.м. вода.
Жалбоподателите молит въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна С.в. АД е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че при така
установеното в проведеното производство правилно и законосъобразно СРС е приел,
че ответниците са потребители на ВиК услуги в имота за процесния период и
дължат цената за тях. Оспорва, като неоснователни доводите на въззивниците, че
в производството не са установени количествата ВиК услуги реално потребени в
имота за исковия период. Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени
доказателства в т.ч. констатациите на приетата пред СРС съдебно-техническа
експертиза се установява количеството реално потребени в имота ВиК услуги,
както и тяхната стойност. Неправилно въззивниците излагали доводи че като
собственици на имота не дължат цената на потребените в имота ВиК услуги, а
такава се дължи от наемателя М. М.ЕООД. Според ищеца цената на потребените в
имота ВиК услуги следва да бъде заплатена от собствениците – наемодатели, а не
от наемателя. Доводът, че част от сумата се дължи от други лица, евентуално
незаконосъобразно присъединени към водопроводната система сочи за преклудиран,
като заявен едва с въззивната жалба. При условията на евентуалност счита същия
за неоснователен, тъй като задължение на ищеца е да достави ВиК услуги до общия
водомер, а индивидуалните водомери, които се намират във вътрешната
водопроводна мрежа на потребителите са отговорност на последните. Моли за
потвърждаване на решението на СРС като правилно и претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно в една част.
В отговор на доводите за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба,
съдът намира следното:
За да уважи предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, СРС, 140 с-в е приел, че по делото се установява, чрез представените писмени доказателства, че
ответниците са собственици на имота, за който са доставяни количества ВиК
услуги възлизащи на исковата стойност. Приел е, че съобразно действащата
разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за водите, страните по облигационното отношение
по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и
потребителите. Според изразеното в
постановеното решение, приложимия параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР
на ЗРВКУ определя за потребители юридически и физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Именно при установяване, че ответниците са
собственици на имота при права съответно 2/3 ид.ч. за ответника Н.Ц.М. и 1/3
ид.ч. за ответника П.Ц.Ж., СРС е приел, че същите са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги в
процесния имот. Приел е, че по силата на
цитираните действащи разпоредби от посочените нормативни актове, облигационното отношение между страните
възниква по силата на закона въз основа на притежаваното право на собственост,
без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.
Така формираните изводи се възприемат от настоящия
състав. С приложимата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за водите е предвидено, че страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. С параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР
на ЗРВКУ са определени за потребители юридически и
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
С разпоредбата на чл.8, ал.9 от приложимата в случая
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
предвидено, че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К
от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията наредбата и на
договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и
договора, отговорен за тях е наемодателят.
Изложените доводи от ответника за липса на
облигационни отношения с ищеца във връзка с доставени и ползвани ВиК услуги в
имота са неоснователни. Чрез представената пред първата инстанция нотариален
акт за покупко-продажба № 15, том трети, рег.№ 17854, дело № 371/06.12.2011 г. по
описа на нотариус Р..Рсе установява, че ответникът Н.Ц.М. е закупил от М. М.ЕООД,
********и съответно придобил собствеността по отношение на процесния имот- УПИ XIV-714 кв.1 по плана на гр.София, м.Трудови казарми с
площ от 1391 кв.м., който имот е с идентификатор № 68134.1112.225 по
кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със заповед №
РД-18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК и административен адрес
гр.София, Район Красна поляна, ул.****, № **заедно с построената в него
Работилница за метални заготовки със застроена площ от 695.04 кв.м., който имот
е с идентификатор № 68134.1112.225.1 по кадастрална карта и кадастрални
регистри одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК.
Съответно с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том трети, рег.№
20777, дело № 433/2014 г. по описа на нотариус Р.Р., ответникът Н.Ц.М. е
прехвърли 1/3 част от имота в полза на ответника П.Ц.Ж. /негова сестра/ с
договор за дарение. Именно за този имот се установи, че ищецът поддържа
фактически доводи за предоставяне на ВиК услуги. С оглед това доводите на
ответниците, че имотът, за който са предоставяни ВиК услуги и имотът, който са
придобили в съсобственост са различни, настоящия състав намира за
неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че
потребител на ВиК услуги в имота е наемателят М. М.ЕООД, ЕИК *********, който е
и титуляр на партидата с кл.№ **********, тъй като според цитираната по-горе
разпоредба на чл.8, ал.9 от приложимата в случая Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи задължен да заплаща услугите е
наемодателят, а за наемателят е предвидена само такава възможност. Освен това,
чрез обсъдените по-горе договори за прехвърляне на собствеността върху
недвижимия имот се установява, че М. М.ЕООД се е разпоредил със собствеността
върху имота в полза на първия ответник- Н.Ц.М..
Така, чрез представените пред първата инстанция
писмени документи обсъдени от експерта по СТЕ, съдът намира за установено, че ответниците
са потребители на ВиК услуги, като съсобственици на имота. Доводите на
ответниците за незаконно присъединяване към водоснабдителните и
канализационните системи след общия водомер съдът намира за недоказано и
съответно неоснователни.
Въз основа на изложените от страните правни и
фактически доводи, съдът намира, че е доказано обстоятелството, че страните се
намират в облигационни отношения във връзка с ползването на ВиК услуги, като ответниците
са потребители на такива за процесния период, а ищецът – търговско дружество,
което е оправомощено да предоставя такива. Последното сочи, че в процесния
случай, страните са били обвързани от договорни отношения, произтичащи от
договор сключен при общи условия/ чл. 16 ЗЗД/, които ответниците са приели
ставайки абонати на ВИК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите Ви К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи
или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. В
този смисъл общите условия на ВиК оператора са задължителни за потребителя и го
обвързват. Правилно СРС е приел, че ответниците са потребители на ВиК услуги и
че същите са обвързани от общите условия на оператора.
Настоящият състав споделя аргументите на СРС, че е
доказан обемът на ползваните Вик услуги за исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи услугите Ви К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните Ви К услуги
да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които
са изброени изчерпателно и в случая не се твърди и не се доказва да са налице.
Както бе посочено, за установяване на реалните
количества изразходвана вода и ВиК услуги по делото е изслушано заключение на съдебно техническа експертиза.
Вещото лице въз основа на
данните от приложените по делото писмени доказателства, както и след справка
при ищеца, дава заключение, че процесният имот е водоснабден, като
консумираната вода в него се отчита по главен
водомер /приходен общ водомер с фабричен №**********/, след който е монтиран
индивидуален водомер с фабричен номер № 10438965 с титуляр М. М.ЕООД и
индивидуален водомер с фабричен № ********* с посочен титуляр Б.К.ЕООД. Според
експерта по СТЕ, отчетеното количество на приходния общ водомер, който е с
фабричен №********** е разпределено пропорционално на потреблението на двете
търговски дружества по посочените индивидуални водомери.
Доставените до имота ВиК
услуги за процесния период са изчислявани съобразно
действащана нормативна уредба като количеството доставени ВиК услуги за периода
05.06.2014 г.-06.07.2017 г. за процесния клиентски номер ********** /стар
клиентски номер 5188216/ за индивидуален водомер с фабричен номер 10438965 с титуляр М. М.ЕООД за
имот с адрес ***, **** и възлиза на 1788 куб.м. или 1823.78 лв. без ДДС и
2188.53 лв. с ДДС.
Отделно от това според експерта за главен водомер
/приходен общ водомер с фабричен №**********/, който е монтиран преди
индивидуалния водомер на посочения титуляр на партида са начислени и изчислени
общи нужди 5501.46 куб.м. на стойност 5528.09 лв. без ДДС и 6633.70 лв. с ДДС.
За последните посочени количества СТЕ дава констатации, че е формирана на база
разликата между отчетените количества по общия водомер и отчетените по двата
индивидуални водомера с титуляри М. М.ЕООД и Б.К.ЕООД, като същата е разпределяна
право пропорционално на разхода отчетен по тези два индивидуални водомера. Тази
разлика е представяна в издадените фактури в позиция „общи нужди“.
Вещото лице е дало
заключение, че обемът на доставените – изчислени и отчетени за процесния клиентски номер ********** /стар
клиентски номер 5188216/ за индивидуален водомер с фабричен номер 10438965 с титуляр М. М.ЕООД
за имот с адрес ***, **** и възлиза на 1788 куб.м. или 1823.78 лв. без ДДС и
2188.53 лв. с ДДС. В посочената част настоящият състав изцяло кредитира
заключението на вещото лице по реда на
чл.202 ГПК, тъй като е компетентно изготвено,
пълно и обосновано. Подробно са изложени в заключението източниците на
информация, които вещото лице е ползвало, както и подробно са разяснени
изчисленията, които експертът е направил за да достигне до изводите си.
По тези съображения, въз
основа заключението на съдебната експертиза, съдът приема за доказано реалното
количество потребена вода и ВиК услуги в имота на ответника, което за процесния
период възлиза на сумата 1823.78 лв. без ДДС или 2188.53 лв. с ДДС.
По отношение становището на експерта по СТЕ, че в
случая се установява наличие на водопроводни инсталации, присъединени към
водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери,
единия от които с титуляр М. М.ЕООД, а втория с титуляр Б.К.ЕООД, съдът намира
че са неустановени и недоказани предпоставките на на чл. 39, ал. 5 и, ал. 6
и/или на чл. 35, ал. 5 и, ал. 6 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за минал период – процесния. Неустановено е и ищецът
не доказва какви са реалните отчети за общия водомер, както и какви са реалните
отчети за другия индивидуален водомер с посочен титуляр, за да бъде извършена
преценка за допълнително начислените на абоната – ответник суми за потребени
ВиК услуги посочени като разходи за „общи нужди“. С оглед това за тази сума
претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана. Като е достигнал до
различен извод с постановеното решение СРС е приложил неправилно материалния
закон. В посочената част постановеното решение, като неправилно следва да бъде
отменено, а предявения иск – отхвърлен като неоснователен.
При съобразяване констатациите на експерта по СТЕ,
че за периода 05.06.2014 г. до 06.07.2017 г. за посочения клиентски номер по
индивидуален водомер с титуляр М. М.ЕООД е дължима сумата 1823.78 лв. без ДДС или 2188.53 лв. с ДДС и при отчитане като основателно в една част възражението на ответника П.Ж.
за погасяване по давност на част от вземанията за времето от 05.06.2014 г. до
23.08.2015 г. /с индивидуален размер 201.96 лв. според притежаваната от нея
квота в съсобствеността 1/3 ид.ч./ искът срещу ответника П.Ж. се явява
основателен за сумата 527.55 лв. съответен на притежаваната от нея квота 1/3
ид.ч. от имота за периода от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г. Съответно срещу
ответника Н.М. искът се явява основателен и доказан за сумата 1459.02 лв.
/403.92 лв. за периода от 05.06.2014 г. до 23.08.2015 г. и 1055.10 лв. за
периода 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г. съобразно констатациите на СТЕ по
приложение на л. 244 и л.245 от делото на СРС от заключението/.
При тези изводи като съобрази констатациите на
експерта по ССчЕ, съдът намира че ответника П.Ж. дължи 100.00 лв. законна лихва
върху непогасените в срок задължения за потребени в имота ВиК, чийто размер е
определен по реда на чл.162 ГПК.
Съответно ответникът Н.М. дължи сумата 200.00 лв.
–законна лихва за забава върху непогасените в срок задължения за потребени в
имота ВиК, чийто размер е определен по реда на чл.162 ГПК.
При отчитане установеното в производство, което е
потвърдено от експерта по ССчЕ, че за посочената клиентска партида е извършено
плащане на сумата 1856.30 лв. в периода 13.07.2014 г. до 11.07.2017 г. съдът
намира че погасени чрез плащане са сумите 300.00 лв.-законна лихва за забава
дължима от двамата ответници и сумата 527.55
лв. –главница дължима от ответника П.Ж., както и част от сумата дължима от
ответника Н.М. в размер на 1028.75 лв.-главница или искът срещу ответника Н.М.
следва да бъде уважен за сумата 430.27 лв.-главница и отхвърлен за разликата до
уважените от първата инстанция размери – 5235.69 лв.-главница и 883.71
лв.-законна лихва за забава.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат
в една част. Постановеното решение от първата инстанция следва да бъде
потвърдено само в частта на уважаване на претенцията за главница срещу
ответника Н.М. за сумата 430.27 лв.-главница за потребени в имота ВиК услуги и
отменено в останалата осъдителна част срещу двамата ответници.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на въззиваемата страна са деловодните разноски на въззивниците пред СГС в общ
размер на 1715.62 лв.; пред СГС в размер на 1715.62 лв.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за първата инстанция в размер на 33.61 лв. на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 131936 от 25.06.2020 г
постановено по гр. д. № 56685/2018 г на
СРС, 140-ти състав, В
ЧАСТТА, с която е осъден Н.Ц.М., ЕГН ********** да заплати в полза на С.в. АД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумите, както следва: 4805.42
лв. –главница / разлика между 5235,69 лв. и
430.27 лв./, представляваща 2/3 части от стойността на водоснабдителни услуги за
периода от 05.06.2014 г. до 06.07.2017 г. за имот, намиращ се в гр.София, ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер ********** (стар клиентски номер 5188216 ), ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до погасяването; 883,71
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.06.2014
г. до 30.06.2017 г.; осъдена е П.Ц.Ж.,
ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД да
заплати в полза на С.в. АД, ЕИК******** сумите, както следва:
1429,84 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена за водоснабдителни
услуги по фактури, изискуеми в периода от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., за
имот, намиращ се в в гр.София,
ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********
(стар
клиентски номер 5188216 ), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до
погасяването; 398,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2015 г. до 30.06.2017 г. върху главницата от 1429,84 лв., представляваща
1/3 от дължимата цена за водоснабдителни услуги по фактури, изискуеми в периода
от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., както и в частта на
разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.в. АД, ЕИК******** срещу Н.Ц.М., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: 4805.42 лв.
–главница / разлика между 5235,69 лв. и
430.27 лв./, представляваща 2/3 части от стойността на водоснабдителни услуги за
периода от 05.06.2014 г. до 06.07.2017 г. за имот, намиращ се в гр.София, ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер ********** (стар клиентски номер 5188216 ), ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до погасяването; 883,71
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.06.2014 г. до 30.06.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от С.в. АД, ЕИК********
срещу П.Ц.Ж., ЕГН **********, искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както
следва: 1429,84 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена за водоснабдителни
услуги по фактури, изискуеми в периода от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., за
имот, намиращ се в гр.София,
ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********
(стар
клиентски номер 5188216 ), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до
погасяването; 398,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2015 г. до 30.06.2017 г. върху главницата от 1429,84 лв., представляваща
1/3 от дължимата цена за водоснабдителни услуги по фактури, изискуеми в периода
от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г.,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131936 от 25.06.2020 г
постановено по гр. д. № 56685/2018 г на
СРС, 140-ти състав, В
ЧАСТТА, с която е осъден Н.Ц.М., ЕГН ********** да заплати в полза на С.в. АД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата 430.27 лв.-главница, представляваща 2/3 части
от стойността на водоснабдителни услуги за периода от 05.06.2014 г. до
06.07.2017 г. за имот, намиращ се в гр.София,
ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********
(стар
клиентски номер 5188216 ), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до
погасяването.
ОСЪЖДА С.в. АД, ЕИК******** да заплати на Н.Ц.М.,
ЕГН ********** и П.Ц.Ж., ЕГН ********** сумата 1715.62 лв. разноски за
въззивната инстанция, както и сумата 17.15.62 лв.-разноски за първата
инстанция.
ОСЪЖДА Н.Ц.М., ЕГН ********** и П.Ц.Ж.,
ЕГН ********** да заплатят на С.в. АД, ЕИК******** сумата 33.61 лв. - разноски
за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.