Решение по дело №8492/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2105
Дата: 7 април 2025 г. (в сила от 7 април 2025 г.)
Съдия: Василена Дранчовска
Дело: 20241100508492
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2105
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508492 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца И. К. Д. срещу решение № 8400 от 09.05.2024 г., постановено по гр. дело №
39978/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу
„Вивус.БГ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата
над присъдения размер от 18,98 лв. до пълния предявен размер от 190,22 лв.,
представляваща недължимо платена сума по прогласена за нищожна клауза на договор за
паричен заем № **********/22.10.2020 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на
кредита.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че в анексите
към договора за заем няма нови клаузи за такса за експресно разглеждане, като с тях
единствено се удължава срокът на действие на първоначалния договор и се отпускат нови
заемни суми, а и първоинстанционният съд е бил длъжен да следи и служебно за наличие на
неравноправни клаузи. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и уважаване на предявения осъдителен иск в цялост.
ВъззИ.емият „Вивус.БГ“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява
1
становище по нея.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/мнй2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно в
обжалваната част поради следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за установяване нищожността на клаузата от договор за паричен заем №
**********/22.10.2020 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита, както и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
190,22 лв., платена без основание по нищожната клауза. С решение № 8400/09.05.2024 г. по
гр.д. № 39978/2023 г. СРС, 120 състав, е приел, че оспорената договорна клауза е нищожна,
но е уважил осъдителния иск само за сумата от 18,98 лв., тъй като само тази сума била
платена по нищожната клауза на договора от 22.10.2020 г. Първоинстанционното решение не
е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които предявените искове са уважени, поради
което между страните към настоящия момент е налице сила на пресъдено нещо, че клаузата
в сключения договор за паричен заем № **********/22.10.2020 г., предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане на кредита, е нищожна и следователно за
заемополучателя не е възникнало валидно задължение да заплаща суми по тази клауза и
всички парични средства, платени за погасяване на това задължение, са преведени при
начална липса на основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че по първоначално сключения договор
уговорената такса за експресно разглеждане е в размер на 18,98 лв., но впоследствие между
страните са подписани още 16 анекса с идентично съдържание, с които са отпуснати
допълнителни заемни суми и е уговорена такса за експресно разглеждане в общ размер от
190,22 лв. Съгласно приетото и неоспорено заключение на ССЕ, по процесния договор за
кредит № **********/22.10.2020 г. И. К. Д. е изплатил на „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от общо
1276,13 лв., част от която е и такса за експресно разглеждане в размер на 190,22 лв. Вещото
лице е достигнало до този извод след проверка в счетоводството на ответника, в което
2
всички платени суми са осчетоводени като погасявания по посочения договор за заем от
22.10.2020 г., поради което следва да се приеме, че допълнително сключените анекси
представляват изменение на част от клаузите на единствения подписан между страните
заемен договор, касаещи размера на отпуснатата главница и дължимите лихви и такси. В
този смисъл, при установената нищожност на клаузата за такса експресно разглеждане е
налице липса на основание за плащане на цялата претендирана сума от 190,22 лв., тъй като
същата е отнесена за погасяване на посоченото несъществуващо задължение по
недействителната договорна клауза.
От друга страна и във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че
дори и да се приеме, че в случая са налице 16 отделни договора за заем, между страните не
се спори, че те са с идентично съдържание (с изключение на размера на отпуснатите
главници, сроковете за погасяване и размера на дължимите такси) и следователно клаузата
за дължимост на таксата за експресно разглеждане във всеки един от тези договори е
нищожна поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
а таксата „експресно разглеждане“ несъмнено е свързана с усвояването на заемната сума,
поради което уговорката за заплащането й влиза в пряко противоречие с посочената
императивна правна норма. Същевременно, от приложените към исковата молба писмени
доказателства и заключението на ССЕ се установява, че уговореният размер на ГПР във
всеки договор (посочен в стойности между от 47,40 % и 49,80 %) не отразява реалния ГПР,
тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно таксата „експресно
разглеждане“, която съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от
общите разходи по кредита. В посочената разпоредба се предвижда, че „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, таксата „експресно разглеждане“
несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да
бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е
уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, като липсват данни да е
било незадължително условие за сключване на сделката, дължи се заедно с погасителната
вноска, без заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна
на кредитополучателя.
Ето защо, съдът намира, че тази такса е следвало да бъде включена в общия разход по
кредита, като в този смисъл е и практиката на Съда на ЕС – Решение от 21.03.2024 г. по дело
№ С-714/22, съобразно което Член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския
3
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума (каквато е
процесната такса за по-бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит), попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Следователно, с добавяне на таксата „експресно разглеждане“ действителният ГПР по
договора за кредит става значително по-висок от обявения в него и несъмнено надхвърля
законово регламентирания максимум от 50 % - същият е в действителен размер, достигащ
3752,37 %, съобразно изводите на вещото лице по заключението на ССЕ, поради което е
очевидно, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл.
19, ал. 4 ЗПК. Съобразно цитираното по-горе Решение на СЕС по дело № С-714/22, когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директИ. разходи, този договор следва да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Ето защо, като не е оповестил действителен ГПР в договорите за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. налице е основание за връщане само на чистата стойност на
кредита съобразно нормата на чл. 23 ЗПК.
Макар отделен иск за прогласяване на нищожност да е предявен само за клаузата от договора
от 22.10.2020 г., при наведените в исковата молба твърдения за липса на основание за
плащане на цялата сума от 190,22 лв. съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението си
съображенията за недействителност на посочената договорна клауза във всички сключени
между страните съглашения и при установяване на посочената нищожност да констатира
неоснователно заплащане на цялата претендирана сума от 190,22 лв. В този смисъл, дори и
да се приеме, че са налице 16 отделни правоотношения по договори за заем между страните,
ищецът е заплатил без основание таксата за експресно разглеждане по всеки от тях, поради
което е налице основание за връщането й в пълния претендиран размер от 190,22 лв.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло за пълния предявен размер от 190,22 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиникът има право на сторените
4
по делото пред двете инстанции разноски, както следва: сумата от още 202,50 лв., платени
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в първоинстанционното производство,
както и сумата от 25 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване. На страната се
дължи и възнаграждение за един адвокат, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да
бъде определено от съда и присъдено в полза на процесуалния представител.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8400 от 09.05.2024 г., постановено по гр. дело № 39978/2023 г. по
описа на СРС, 120 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. К. Д., ЕГН
**********, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 18,98 лв. до
пълния предявен размер от 190,22 лв., представляваща недължимо платена сума по
прогласена за нищожна клауза на договор за паричен заем № **********/22.10.2020 г.,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на кредита, както и в частта, с която И. К. Д.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 90 лв., разноски в първоинстанционното производство, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. ****, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от още 171,24 лв. (разликата над присъдения размер от 18,98 лв. до пълния предявен
размер от 190,22 лв.), представляваща недължимо платена сума по прогласена за нищожна
клауза на договор за паричен заем № **********/22.10.2020 г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане на кредита, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 18.07.2023 г., до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 202,50 лв., разноски в първоинстанционното
производство, и сумата от 25 лв., разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Д.М.“, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал.
2 ЗАдв сумата от 360 лв., възнаграждение за процесуално представителство в
първоинстанционното производство, както и сумата от 300 лв., възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6