Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.03.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М. Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 11457 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.08.2020 г. по гр.дело № 7475/19 г., СРС, ГО, 36 състав е осъдил на основание
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, Столична Община, гр. София, ул. „********,
представлявана от кмета Й.Ф.да заплати
на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „********сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди в резултат от нараняване при падане, вследствие
на стъпване върху разклатена тротоарна плочка, при инцидент на 03.02.2016 г. в
гр. София, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е
отхвърлил иска за разликата над 3500 лева до пълния предявен размер от 7000
лева. Осъдил е Столична Община, гр.
София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „********сумата от 215 лева- разноски в
първоинстанционното производство.
Осъдил е Столична Община, гр. София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В.Н.-
САК, кантора в гр. София, ул. „********ап. 2, сумата от 340 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат М.Г. от САК, със служебен адрес: *** в частта, в
която съдът е отхвърлил иска за разликата над 3500 лева до пълния предявен
размер от 7000 лева, както и в частта на присъдените разноски с мотиви изложени
в жалбата. Сочи, че съдът е неправилно е занижил размера на обезщетението,
което е приел за справедливо, като не е обсъдил и оценил всички търпени болки и
страдания от ищцата. Същата е била с обездвижена ръка за срок от месец и
половина, период през който тя е търпяла болки, страдания и неудобства и се е
нуждаела от помощ в ежедневното си обслужване, като не е могла да изпълнява и
трудовите си и обществени ангажименти. Размерът на обезщетението не е съобразен
и с актуалната съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното в обжалваната част и да уважи изцяло иска, ведно със
законните последици. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция,
включително адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Въззиваемата
страна Столична Община, гр. София,
ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Р. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45,
ал.1 ЗЗД за сумата
от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат от нараняване при падане, вследствие на стъпване върху
разклатена тротоарна плочка, при инцидент на 03.02.2016 г. в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 03.02.2016 г.до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата М.Д.Д. твърди, че на
03.02.2016 г., вървейки по десния тротоар на ул. „Позитано" в гр. София, в
посока от бул. „Христо Ботев" към ул. „Марко Балабанов", стъпила
върху стабилна наглед плочка, поставена върху бетонна шахта, при което плочката
се наклонила. Ищцата изгубила равновесие и паднала на земята върху лявата
страна на тялото си. Вследствие на това ударила лявата си ръка, рамото, таза и
главата си. При извършен преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД ищцата била
диагностицирана със счупване на лява ключица, поради което ръката й била
обездвижена с ортеза за период от един месец. Поради претърпяното увреждане
нормалният ритъм на живота й бил нарушен. През възстановителния период ищцата изпитвала
болки, имала затруднения в ежедневното си обслужване и се налагало да разчита
на помощта на съпруга си, не можела да участва в домакинската работа, нито да
изпълнява служебните си задължения, като пропуснала важни служебни ангажименти.
Ето защо претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди-болки и страдания, битови неудобства, негативни психически изживявания в
размер 7000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането до окончателното изпълнение на задължението, както и присъждането
на съдебни разноски.
Ответникът
СО е оспорил предявения иск по основание и размер.
Съдът констатира следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, на 03.02.2016 г. на ищцата М.Д.Д. било направено рентгеново изследване в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД, въз основа на което е установено счуване на лява ключица.Представени са два броя болнични листове, от които се установява, че ищцата от 05.02.2016 г. до 19.03.2016 г. е била под домашен-амбулаторен режим на лечение поради счупване на лява ключица. Приетата по делото съдебномедицинската експертиза/ СМЕ/ установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила счупване на лявата ключица. През периода на лечение на травмата ищцата е търпяла болки и страдания, по-интензивни през първите три седмици. Била е затруднена в хигиенното и битовото си самообслужване за периода на обездвижване на разменния пояс (около тридесет дни). При извършен на 21.02.2020 г. преглед на ищцата вещото лице не е констатирало функционален дефицит на лявата раменна става и ръка.Били са разпитани като свидетели А.Д.и П.Н.. СвидетелятД.(съпруг на ищцата) сочи, че е разбрал за инцидента при телефонен разговор със съпругата си. Отишъл с нея в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД, където въз основа на рентгенова снимка било установено, че лявата ключица на ищцата е счупена. Възможностите за лечение били чрез поставяне на гипс или ортеза, като ищцата избрала втория вариант. Възстановяването продължило около месец и било болезнено, като ищцата се нуждаела от помощта му, за да се обслужва. Първоначално болките били по-силни. От началото на месец март съпругата му започнала да се раздвижва. През седмицата, когато се случил инцидентът, Д. имала медийни участия, които не успяла да реализира. Свидетелят твърди, че ищцата се е възстановила и към момента е по-добре, но усеща болка при промяна на времето. СвидетелятН.заявява, че не е познавал ищцата преди инцидента. Имал търговски обект в близост до процесния участък от ул. „Позитано" и видял как Д. паднала и се ударила, а той й оказал помощ. Сочи, че шахтата била със счупен капак, който трудно се забелязвал, тъй като било зима. Това била и причината за инцидента, както и че първоначално ищцата била неадекватна поради изпитваната от нея болка.
От правна страна:
Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредения срещу Столична община за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. Чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Столична община чрез своето действие или бездействие.
Настоящата
инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма:
подхлъзване на ищцата в
разместена плочка на ул.“Позитано“ в гр.София и падането й, причинно-следствената връзка между
инцидента и настъпилите вреди, бездействие на служители на ответника по поддръжка
на тротоара, като част от дейността по ремонт и поддръжка на общинските пътища.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища по смисъла на чл. 8 от ЗП се осъществява от
съответната община, като тротоарът е част от пътя съгласно § 6, т.6 от ДР на
ЗДвП. Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Съгласно дефиницията в пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“
е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Ответникът
не е оспорил, че ул. „Позитано“ се явява общински път по смисъла на чл. 3, ал.
3 във вр. с чл. 8, ал. 3 ЗП. Чл.48, т.2, б“б“ от ППЗП вменява в задължение на
съответните общини организирането на дейностите по поддържане на тротоарите в
градовете. Наличието на неремонтиран и несигнализиран участък по пътя, по който
преминават пешеходци и който е станал причина за настъпилата злополука е
следствие на противоправно бездействие на служителите на Столична община, във
връзка със задълженията им за поддръжка и ремонт на пътната настилка,
включително и на тротоарите. Между неизпълнението на законовото задължение на общината и претърпяното
увреждане от ищцата-спъване в плочка и последвалото счупване на лявата ключица,
съществува пряка причинна връзка, поради което е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.
Относно размерът на обезщетението:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, че възстановителния период за нея е бил около тридесет дни, като през периода на лечение на травмата ищцата е търпяла болки и страдания, по-интензивни през първите три седмици. При извършен преглед на ищцата на 21.02.2020 г., вещото лице не е констатирало функционален дефицит на лявата раменна става и ръка.
При тези данни, СГС намира, че сумата за тази травма в размер на 5 000 лв. е законосъобразна и този размер на обезщетението отговаря на критериите за справедливост.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат частично. На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІІ пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска на М.Д. срещу СО, представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди за разликата над 3500 лв. до 5 000 лв.
Променя се и размерът на разноските.
Ищцата е направила разноски в общ размер на 530 лв., които и съобразно с
уважената част от иска възлизат на 378,42 лв./ без прихващане/. При теза данни
ответникът следва да заплати на ищцата разноски за първата инстанция в размер
на още 113,42 лв. Адвокатско
възнаграждение определено по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ преди
изменението в ДВ, бр.45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г./ възлиза на 580 лв.,
които и съгласно уважената част от иска е в размер на 414,12 лв. На процесуалният представител на ищцата се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер още на 74,12 лв.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение определено в размер на 100 лв., което и съобразно отхвърлената част от иска възлиза на 28,60 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция, въззивницата е направила разноски за държавна такса от 80 лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на 57,12 лв., дължими от въззиваемия/ответник.
На процесуалния представител на въззивницата/ищца/ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, като съдът отчитайки обстоятелството, че става въпрос само за подаване на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание и по аргумент на чл.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че същото следва да бъде определено в размер на 300 лв., като и според уважената част от иска, този размер възлиза на 214,20 лв., дължими от въззиваемия/ответник.
За ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., които и съгласно отхвърлената част от иска възлизат на 28,60 лв., дължими от въззивницата/ищца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 10.08.2020 г. по
гр.дело № 7475/2019 г. на СРС, ГО, 36 състав в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД на М.Д.Д., ЕГН **********
***, представлявана от кмета Й.Ф.за сумата над
3500 лв. до 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди в резултат от нараняване при падане, вследствие на
стъпване върху разклатена тротоарна плочка, при инцидент на 03.02.2016 г. в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, вместо което ПОСТАНОВЯВА.
ОСЪЖДА Столична
Община, гр. София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД на М.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „********сумата от още
1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди в резултат от нараняване при падане, вследствие на стъпване върху
разклатена тротоарна плочка, при инцидент на 03.02.2016 г. в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 03.02.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Столична Община, гр. София, ул. „********,
представлявана от кмета Й.Ф.да заплати
на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски за първата
инстанция в размер още на 113,42 лв., а за въззивната инстанция в размер на 57,12 лв.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Столична Община, гр.
София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф.направените разноски за
първата инстанция в размер на 28,60 лв.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Столична Община, гр.
София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф.направените разноски за
въззивната инстанция в размер също на 28,60 лв.
ОСЪЖДА Столична Община, гр. София, ул. „********,
представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат
В.Н.от САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. „********ап. 2, адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер още на 74,12 лв., а
за въззивната инстанция в размер на 214,20 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.