РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди
и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 1209 по описа
за 2019 год., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 525362 от 05.11.2018 г., постановено по
гр.дело № 15252/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр.
чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******
дължи в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК ******* суми, както следва: 1/ сумата от 1600
лева, представляваща главница по фактура № **********/09.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане; 2/ сумата от 151,69 лева, представляваща лихва за забава за
периода 10.11.2015 г. – 15.10.2016 г., върху главницата по фактура №
**********/09.11.2015 г., за които суми на 25.10.2016 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58390/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 81 състав.
С решението е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1
от ЗЗД за разликата над уважения размер от 1600 лева до пълния предявен размер
от 6349,33 лева.
С решението е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 151,69 лева
до пълния предявен размер от 602,63 лева.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата
от 522,00 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата
от 136,76 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.“ ЕООД,
ЕИК ******* е осъдено да заплати в полза на „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата
от 660,00 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу решението и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба /уточнена с молба вх. №
25943 от 25.02.2019 г./, подадена от името на ищеца „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез адвокат С.Д., с която първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.
422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1,
пред. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради
допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Поддържа се, че изложените от първоинстанционният
съд мотиви не кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва се,
че действително съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че приетите от „С.“ ЕООД
количества земни маси на депо „Враждебна“ за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015
г. се равнява на 340,92 м3, което е с 52,45 м3 по-малко от количеството
посочено във фактура № **********/09.11.2015 г., но от друга страна се твърди,
че това разминаване се дължи на преобразуването на количествата от килограми в
кубични метри. Поддържа се, че сумираните количества смесени строителни
отпадъци по детайлните справки за двата периода, а именно: 01.10.2015 г. –
31.10.2015 г. и 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. са с общо тегло 1232,38 тона,
като след сумиране на посочените количества за двата периода се установява, че
стойността на депонираните строителни отпадъци във връзка с процесното
правоотношение между страните е 7755,96 лева. Твърди се, че издадените фактури,
във връзка с процесното договорно правоотношение,
обвързващо страните в производството, а именно фактура № **********/21.10.2015
г и фактура № **********/09.11.2015 г.
са на обща стойност от 8149,33 лева, като съгласно констатациите на вещото
лице, обективирани в заключението по приетата
съдебно-техническа експертиза, от ищеца са извършени следните услуги: 1/
депониране на земни маси на стойност 340,92 лева; 2/ депониране на строителни
отпадъци за периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. на стойност 5495,52 лева; 3/ депониране
на строителни отпадъци за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. на стойност 1896,76
лева. В тази връзка се сочи, че общата сума за двата периода е в размер на
7733,20 лева, което се сочи, че е с 416,33 лева по-малко от сумата по
издадените фактури, като се твърди, че разликата произтича от преобразуването
на количествата от килограми в кубични метри. Излагат се подробни съображения
за неправилност на изводите на първоинстанционния съд
за основателност на заявеното от ответника възражение за прихващане със сумата
от 1800 лева, дължима по фактура № **********/21.10.2015 г.
Моли се първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат уважени в цялост
предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по
чл. 263, ал. 1 ГПК от името на въззиваемата страна „К
е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адвокат Л.Н. е депозиран отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
Поддържа се, че първоинстанционно решение в
обжалваната част е правилно, законосъобразно и не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и оставянето
му в сила.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно облигационно правоотношение, което да обвързва страните в настоящото
производство, изпълнение на задължението на ищеца по това облигационно
правоотношение, а именно, че е изработил поръчаното, и приемане на поръчката от
възложителя, като при проведено успешно доказване от страна на ищеца на горните
факти, ответникът следва да установи, че е изпълнил задължението си за
заплащане на възнаграждение.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален,
възмезден и неформален. За сключването на този договор законът не е предвидил
изрично форма за неговата валидност. Както беше посочено по-горе, договорът за
изработка е неформален договор и за неговата действителност, законът не е
предвидил изискване, същият да е сключен в определена форма за действителност,
от което следва, че такъв договор е действителен, дори и когато е сключен в
устна форма.
Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства /фактура № **********/09.11.2015 г. и показанията
на свидетеля Панайотова/, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало неформално облигационно правоотношение по
договор за изработка, по силата на което ответното дружество е имало качеството
на възложител, а ищецът – качеството изпълнител. Не е спорно между страните, че
предмет на възникналото между тях валидно облигационно правоотношение е извършването
от страна на изпълнителя по договора на депониране на земни маси и строителни
отпадъци за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. от строителен обект, находящ се в гр. София, ул. *******за които е издадена
фактура № **********/09.11.2015 г.
Не е спорно между страните в производството, че същите
са уговорили, че за депониране на 1 м3 /един кубичен метър/ земни маси
възложителят ще дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 1 лева,
съответно, че цената за депониране на смесени строителни отпадъци по сключения
неформален договор за изработка е 6 лева за 1 тон депонирани отпадъци.
От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява по делото, че приетите
количества земни маси на депо „Враждебна“ за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015
г. от К е.К Б. ЕООД относно обект „Жилищна сграда с офис, подземен гараж и
ограда в УПИ II-422, кв.
737-а, местност Зона-Г-13-юг по детайлна справка за извозените количества за
периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. с код 17 05 06 по Наредба № 2/23.07.2014
г. за класификация на отпадъците са извозени нето 511,38 тона, което при обемно
тегло на земните маси от 1500 кг/м3 се равнява на 340,92 м3, респективно, че
стойността на депонираните земни маси на депо „Враждебна“ при цена на
извършената услуга 1 лев за един кубичен метър земни маси е в общ размер от 340,92 лева. Установява се също, че
приетите количества строителни отпадъци на депо „Враждебна“ за периода
01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. от К е.К Б. ЕООД относно обект „Жилищна сграда с
офис, подземен гараж и ограда в УПИ II-422, кв. 737-а, местност Зона-Г-13-юг по
детайлна справка за извозените количества за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015
г. с код 17 05 04 по Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците са
извозени нето 316,46 тона, при цена на извършената услуга 6 лева за един тон строителни
отпадъци е в общ размер от 1898,76 лева.
Установява се още, че записаното количество депонирани смесени отпадъци по
фактура № **********/09.11.2015 г. е 992,660 тона или с 676,20 тона повече от
количеството по детайлната справка /представена и приета като доказателство
поделото/ за процесния период 01.11.2015 г. –
08.11.2015 г. на депо „Враждебна“. Съдът намира, че заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза е ясно, обосновано и
е отговорило в пълнота на поставените задачи, като същевременно кореспондира и
с приобщените по делото писмени доказателства, а именно детайлни справки за
извозени през процесния период земни маси и смесени
строителни отпадъци на депо „Враждебна“, поради което следва да го кредитира в
цялост.
От установените по-горе обстоятелства се налага извод,
че е установено при условията на пълно и главно, че във връзка с поетите
задължение по сключения между страните в производството неформален договор за
изработка, ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като в периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. е
извършило депониране на земни маси от 340,92 кубични метра и на смесени
строителни отпадъци от 316,46 тона.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
включително заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява, че за изпълнената работа на
изпълнителя по договора за изработка се дължи възнаграждение в общ размер от
2239,68 лева.
Действително по делото е представена детайлна справка за
извозени количества смесени строителни отпадъци и за периода 01.10.2015 г. –
31.10.2015 г. също към ответника К е.К Б. ЕООД, както и е посочен адреса в гр.
София, ул. Тракия. От друга страна, обаче, от наведените от ищеца твърдения
/първо в заявлението и представените към него документи, а след това и в
исковата молба и приложенията към нея/ и при преценка на събраните по делото
доказателства се налага извод, че предметът на процесното
неформално облигационно правоотношение по договор за изработка, сключено между
страните в производството не обхваща и извършването на услуги свързани с
извозване на смесени строителни отпадъци за период 01.10.2015 г. – 31.10.2015
г., респективно пораждане на задължение за възложителя за заплащане на
възнаграждение за извозване на смесени строителни отпадъци за периода
01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. Този извод се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства, включително фактура № **********/09.11.2015 г., издадена
от ищцовото дружество, с получател ответника, в която
като основание изрично е посочено „прием на земни маси извозени 01-08.11.2015
г. и депониране на смесени строителни отпадъци към 08.11.2015 г.“, без да е
посочено, че същата обхваща и предоставени услуги за 01.10.2015 г. – 31.10.2015
г., както и Покана от 18.05.2016 г., отправена от ищцовото
дружество до ответника за заплащането на услуги, предоставени по процесния неформален договор за изработка, а именно прием
на земни маси, извозени в периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. и депониране на
смесени строителни отпадъци към 08.11.2015 г.
Наличието на други правоотношения между страните с
предмет извършването на услуги, свързани с извозване на смесени строителни
отпадъци за период различен от процесния, а именно
01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. не са предмет на настоящото производство,
доколкото не е заявена искова претенция от ищеца в този смисъл.
На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 264, ал. 1 ЗЗД, възложителят /ответник в настоящото производство/ е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в същината си два момента - фактическото
получаване на изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то
съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. В този
смисъл приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е
вменено като задължение на поръчващия, не съставлява, само осъществено от
негова страна фактическо действие, но и правно такова.
В конкретния случай между страните не е спорно, че
ответника е приел извършената от ищеца /изпълнител по договора/ работа, изразяваща се в депониране на земни маси от
340,92 кубични метра и на смесени строителни отпадъци от 316,46 тона в периода
01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. от обект „Жилищна сграда с офис, подземен гараж и
ограда“ в УПИ II-422, кв. ***местност Зона-Г-13-юг, находяща
се в гр. София, ул. *******
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по безспорен и
категоричен начин се установи по делото, че страните в настоящото производство
са обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за изработка, по
което ищецът - изпълнител е изпълнил възложената му от ответника - възложител
работа, както и че последният е приел изработеното, което е направило
задължението му за заплащане на възнаграждение изискуемо.
При така установеното в тежест на ответника е било да
докаже, че е изпълнил основното си задължение по сключения между страните
договор, а именно, че е заплатил на ищеца възнаграждение за извършената работа,
предмет на договора. Доказателства за извършено плащане от страна на ответника
по процесния договор не са представени. Видно от
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
същият е установил, че към момента на извършена проверка в счетоводството на
ищеца не е установено извършено плащане от страна на ответника по издадената
фактура № **********/09.11.2015 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че искът с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и до размера от 2239,68 лева.
От ответното дружество е направено „възражение за
прихващане“ със сумата от 1800 лева, за която се твърди, че е заплатена
авансово от ответника възложител в полза на ищеца – изпълнител и за която е
издадена фактура № **********/21.10.2015 г. от С. ЕООД, с получател К е.К Б.
ЕООД и основание депониране на строителни отпадъци.Съгласно разпоредбата на чл.
103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В конкретния
случай ответното дружество не твърди, че има вземане спрямо ищцовото
такова, а че е извършило авансово плащане в полза на последното във връзка с
поетите от изпълнителя по договора за изработка задължения. Следователно
възражението, направено от ответника не е такова по чл. 103 ЗЗД, а възражение
за погасяване на част от ищцовата претенция чрез
плащане. Разгледано по същество възражението е неоснователно. Не се установява
от събраните по делото доказателства, по безспорен и категоричен начин, че
плащането по фактура № **********/21.10.2015 г. с основание депониране на
строителни отпадъци е извършено именно като аванс, т.е. заплащане на част, от
дължимото в полза на изпълнителя по процесния договор
за изработка с предмет депониране на
земни маси и строителни отпадъци за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. от
строителен обект, находящ се в гр. София, ул. *******възнаграждение
за изпълнение на работата. В тази връзка следва да се посочи, че от
заключението на вещото лице по приетата в производството допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установи по делото, че фактура № **********/21.10.2015
г. на стойност 1800 лева е осчетоводена и в двете дружества, но не като
авансово плащане. Същевременно следва да се има предвид, че същата е издадена
на 21.10.2015 г. и с основание депониране на строителни отпадъци, като
същевременно и от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че
през периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. /т.е. период различен от процесния/ ищецът е извършвал извозване на количества смесени
строителни отпадъци от същия адрес, находящ се в гр.
София, ул. *******което настоящият съдебен състав намира за допълнителна
индикация за съществуващи търговски отношения между страните по спора и преди процесния период 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г.
Предвид всичко гореизложено и липсата на представени от
ответното дружество безспорни доказателства, че извършеното плащане по фактура
№ **********/21.10.2015 г. на стойност 1800 лева има характер на авансово
плащане на част от възнаграждението, дължимо в полза на ищеца – изпълнител по процесния договор за изработка с предмет депониране на
земни маси и строителни отпадъци за периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. от
строителен обект, находящ се в гр. София, ул. *******то
това възражение се явява неоснователно.
Предвид всичко гореизложено предявеният иск се явява
основателен до размера от 2239,68 лева, като за горницата над този размер до
пълния предявен размер от 6349,33 лева, следва да бъде отхвърлен.
Като допълнение следва да бъде посочено, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е налице признаване на
иска за размера от 3400 лева, доколкото такова изрично изявление от страна на
ответното дружество не се установява да е направено по делото. Предвид липсата
на изрично изявление за признаване /макар и частично/ на исковата претенция, не
може да се направи извод, че такова процесуално действие е извършено от
ответната страна по спора.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
Съгласно чл. 303 ТЗ когато договорът не определя срока
за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският
обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко
време през работните часове в местоизпълнението. По
отношение изпълнението на паричните задължения чл. 303а ал. 3, изр. 1 ТЗ
определя, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. По делото не се представени доказателства и не са наведени от страните
твърдения за уговорена дата на плащане на възнаграждение по възложената работа,
въз основа на сключения между страните неформален договор за изработка. Беше
установено по делото, че фактура № **********/09.11.2015 г., е издадена от С.
ЕООД, но не са представени доказателства, че същата е получена от името на ответното
дружество К е.К Б. ЕООД. Същевременно съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 2 ТЗ
когато денят на получаване фактурата или поканата за плащане не може да се
установи, 14-дневения срок, предвиден в чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ, започва да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата. В процесния случай се установи, че работата е извършена от
изпълнителя в периода 01.11.2015 г. – 08.11.2015 г. и е приета от възложителя,
поради което се налага извод за правилност на констатациите на първоинстанционния съд, че в процесния
случай деня от който следва да се приеме, че тече срока по чл. 303а, ал. 3,
изр. 1 ТЗ е 09.11.2015 г. Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на
чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ, настоящият съдебен състав намира, че задължението
на възложителя по договора за изработка да заплати на изпълнителя възнаграждение
за извършената работа да следвало да се изпълни до 23.11.2015 г., респективно,
че считано от 24.11.2015 г. е изпаднал в забава за плащането му. Следователно иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода 24.11.2015 г. – 15.10.2016 г. и за
сумата от 203,60 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен
калкулатор/. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 602,63
лева и за периода 10.11.2015 г. – 23.11.2015 г., искът се явява неоснователен.
Доколкото от страна на ответното дружесто „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* не е депозирана въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение, то въззивният съд макар да установи неоснователност на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 10.11.2015 г. – 23.11.2015 г., не
може да се произнесе с отхвърлителен диспозитив за този период, доколкото не е валидно сезиран
от страните по спора за това.
Предвид гореизложеното първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде отменено в обжалваната част, както следва: 1/ в
частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД,
ЕИК ******* против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за разликата
над размера от 1600 лева до 2239,68 лева, представляваща главница – неизплатено
възнаграждение в полза на ищеца по сключен между страните неформален договор за
изработка, за която сума е издадена фактура № **********/09.11.2015 г.; 2/ в
частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД,
ЕИК ******* против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за разликата над размера от 151,69 лева до 203,60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 24.11.2015 г. – 15.10.2016 г., върху
главницата по фактура № **********/09.11.2015 г., като вместо това следва да
бъде постановено решение, с което: 1/ бъде признато за установено по предявеният
по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал.
1, пред. 1 от ЗЗД, че „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи в полза на „С.“ ЕООД,
ЕИК ******* сумата от 639,68 лева /разликата между 2239,68 лева и 1600 лева/,
представляваща главница – неизплатено възнаграждение в полза на ищеца по
сключен между страните неформален договор за изработка, за която сума е
издадена фактура № **********/09.11.2015 г.; 2/ бъде признато за установено по
предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* дължи в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 51,91 лева
/разликата между 203,60 лева и 151,69 лева/, представляваща лихва за забава за
периода 24.11.2015 г. – 15.10.2016 г., дължима върху главницата по фактура №
**********/09.11.2015 г.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, а именно в частта, с която на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК С.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати в полза на „К е.К Б.“
ЕООД, ЕИК ******* разноски в исковото производството пред СРС за разликата над 570,72
лева до пълния присъден размер от 660,00 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* следва да бъде осъдено да заплати в полза на „С.“
ЕООД, ЕИК ******* сумата от още 19,24
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още
55,84 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход на спора право на разноски във въззивното производство имат и двете страни. Същите са
поискали присъждането на такива до приключване на последното заседание пред
настоящата съдебна инстанция и са представили доказателства за тяхното
извършване.
Въззивникът е представил
доказателства за извършени разноски в размер на 871,99 лева за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Предвид горното, при този изход на спора, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК „К е.К Б.“ ЕООД,
ЕИК ******* следва да бъде осъдено да заплати в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК *******
сумата от 306,46 лева, представляваща разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от исковете.
Въззиваемата страна е
представила доказателства за извършени разноски в размер на 565,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Предвид горното, при този изход на спора, и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК „С.“ ЕООД, ЕИК ******* следва да бъде осъдено да заплати в полза на „К
е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 366,43 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 525362 от 05.11.2018 г., постановено по гр.дело № 15252/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 81 с-в, в обжалваната част, както следва: 1/ в частта, с
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за разликата над размера
от 1600 лева до 2239,68 лева, представляваща главница – неизплатено
възнаграждение в полза на ищеца по сключен между страните неформален договор за
изработка, за която сума е издадена фактура № **********/09.11.2015 г.; 2/ в
частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за разликата над размера от 151,69 лева до 203,60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 24.11.2015 г. – 15.10.2016 г., върху
главницата по фактура № **********/09.11.2015 г., както и в частта за
разноските, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.“ ЕООД, ЕИК ******* е
осъдено да заплати в полза на „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* разноски в исковото
производството пред СРС за разликата над 570,72 лева до пълния присъден размер
от 660,00 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против „К
е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1
от ЗЗД, че „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК *******
сумата от 639,68 лева /разликата между 2239,68 лева и 1600 лева/,
представляваща главница – неизплатено възнаграждение в полза на ищеца по
сключен между страните неформален договор за изработка, за която сума е
издадена фактура № **********/09.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и за
която сума на 25.10.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58390/2016 г. по описа на СРС, ГО, 81
състав.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против „К
е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи в полза
на „С.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 51,91 лева /разликата между 203,60 лева и
151,69 лева/, представляваща лихва за забава за периода 24.11.2015 г. –
15.10.2016 г., дължима върху главницата по фактура № **********/09.11.2015 г., и
за която сума на 25.10.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58390/2016 г. по описа на СРС, ГО, 81
състав.
Решение № 525362 от 05.11.2018 г., постановено по гр.дело № 15252/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 81 с-в в необжалваната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
още 19,24 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
още 55,84 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата
от 306,46 лева, представляваща разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
в полза на „К е.К Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 366,43 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.