Р Е Ш Е Н И Е
№260867
гр. Перник, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 735 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.Я.Т., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес ***, офис 13В; депозирана чрез адв.
К.К.К.- пълномощник, с която са предявени кумулативно обективно
съединени отрицателни установителни искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК
*********, сумите за които
е издаден изпълнителен лист по чл.237, ал.1, б.”к ГПК/отм./ по гр.д. №****г. по
описа на Пернишки Районен Съд, а именно: сумата
от 1 401, 92 лв. / хиляда четиристотин и един лев и 92 ст./, представляваща
стойността на ползувана топлинна енергия за периода от 01.12.1999 год. до
30.09.2003 год. включително, както и законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 298, 68лв. /двеста деветдесет и осем лева и 68ст./ за
периода от 30.01.00r.
до 24.11.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1
401, 92 лева, считано от 27.11.2003г. до окончателно изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски в размер на 27,01 лв. /двадесет и седем лева и
01 ст./,
тъй като процесиите суми са
погасени по давност изцяло.
В исковата молба
се сочи, че на 28.11.2003г. ответникът е получил
изпълнителен лист по чл.237, aп. 1, б.”к”ГПК/отм./, издаден по гр.д. №****г. по описа на Районен
съд - Перник, за сумата от 1 401, 92 лв. / хиляда четиристотин и един лев и 92
ст./, представляваща стойността на ползувана топлинна енергия за периода от
01.12.1999 год. до 30.09.2003 год. включително, както и да заплати законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 298, 68лв. /двеста деветдесет
и осем лева и 68ст./ за периода от 30.01.00r. до 24.11.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1
401, 92 лева, считано от 27.11.2003г. до окончателно изплащане на сумата, както
и заплати направените по делото разноски в размер на 27,01 лв. /двадесет и
седем лева и 01ст./
Въз
основа на който е образувал изпълнително дело №****г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд - Перник, Изпълнително дело №****г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд — Перник, е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Взискателят
е уведомен, но изпълнителния лист не е потърсен от него и е архивиран в ДСИ при
ПРС /арх.№ 1360/2011г./.
През месец 11.2020г. ищецът сочи,
че е отишъл в „Топлофикация - Перник” -
АД - гр.Перник за справка. Служител на ответното дружество, дал само устна
справка, като обяснил, че се дължат всички суми по горепосоченото изпълнително
дело, към които е начислена и лихва. С писмена молба е било направено изрично искане за служебно
отписване /премахване от счетоводните регистри на всички суми поради
погасяването им по давност. С писмо изх. №4426 от 03.12.2020г. /което прилага към и.м./,
ответното дружество е отговорило, че актуализиране на дължимите към
„Топлофикация - Перник” - АД - гр.Перник суми се допуска само ако са установени
с надлежно влязло в сила съдебно решение, като молбата за отписване и
актуализиране на суми е оставена без уважение.
Посочено е, че съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство
се прекратява по право. Нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Това означава, че по време на изпълнителния процес давността не
спира, а само се прекъсва на основание чл. 116, б.в) ЗЗД с предприемане на
действия на принудително изпълнение.
С Тълкувателно решение
№3/2012 г. на ОСГТК - т. 10 било посочено кои са изпълнителните действия, които
водят до прекъсване на давността в изпълнителния процес, сред които не са -
образуването на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение,
справки за имущественото състояние на длъжника, а такива са - запор, възбрана,
опис на вещи и публична продан, а делото се прекратява по право при
неизвършване на такива действия в продължение на две години, като такива
действия не са били извършвани след образуването на горепосоченото изпълнително
дело спрямо доверителят ми, а и същевременно същото е прекратено.
Горепосочените суми по
изпълнителен лист, издаден на основание чл.237, ал.1, б.”к ГПК/отм./, издаден
по гр.д. №****г. по описа на Районен съд -Перник, към днешна дата са погасени
по давност според ищеца, тъй като давността не е била прекъсвана или спирана до
ден днешен, нито са били предприемани някакви принудителни изпълнителни
действия - водещи до прекъсване на давността, или дори и ако се приеме, че са
извършвани принудителни действия, които са водели до прекъсване на давността,
то от тяхното извършване към днешна дата е изтекла нова погасителна давност.На основание
чл.120, вр.чл.111, б.’в”, вр.чл.119 ЗЗД, ищецът се позовава на настъпила
погасителна давност за всички суми — предмет на делото, а именно: сумата от 1
401, 92 лв. / хиляда четиристотин и един лев и 92 ст./, представляваща
стойността на ползувана топлинна енергия за периода от 01.12.1999 год. до
30.09.2003 год., ведно със законната лихва върху главницата от 140, 92 лева,
считано от 27.11.2003г. до окончателно изплащане на сумата, както и заплати
направените по делото разноски в размер на 27,01 лв. /двадесет и седем лева и
01ст., които суми са погасени по давност към днешна дата.
С
оглед на гореизложеното е налице правен интерес от предявяване на настоящият
отрицателен установителен иск за недължимост на процесиите суми, като погасени
по давност към днешна дата, тъй като сумите продължават да се претендират от
ответното дружество - видно от приложения препис от писмо изх. №4426 от
03.12.2020г. на “Топлофикация - Перник” - АД - гр.Перник.
С оглед на гореизложеното,
се моли на основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК съдът ДА
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО,
че Й.Я.Т., ЕГН: **********,***, Съдебен адрес ***, офис 13В, не
дължи на “Топлофикация - Перник” - АД -
гр.Перник, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, кв.”Мошино” - ТЕЦ
’’Република”, ЕИК: 1 13012360, сумите за които
е издаден изпълнителен лист по чл.237, ал.1, б.”к ГПК/отм./ по гр.д. №****г. по
описа на Пернишки Районен Съд, а именно: сумата
от 1 401, 92 лв. / хиляда четиристотин и един лев и 92 ст./, представляваща
стойността на ползувана топлинна енергия за периода от 01.12.1999 год. до
30.09.2003 год. включително, както и законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 298, 68лв. /двеста деветдесет и осем лева и 68ст./ за
периода от 30.01.00r. до
24.11.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 401, 92 лева,
считано от 27.11.2003г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски в размер на 27,01 лв. /двадесет и седем лева и 01 ст./, които суми са погасени по
давност към днешна дата.Моли се
съдът, да приеме представените към исковата молба писмени доказателства- Заверен препис от писмо изх. №4426 от 03.12.2020г. на
„Топлофикация - Перник” - АД - гр.Перник и
Изпълнителен лист от 28.11.2003г. по чл.237, ал.1, б.”к ГПК/отм./,
издаден по гр.д. №****г. по описа на Районен съд –Перник. Съдът е
приложил служебно ч.гр.д.№ №****г.
по описа на Районен съд – Перник.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото са били
приложени ЧГД № **** г. по описа на ПРС
и постъпило по делото писмо с рег. №
272026/02.06.2021 г. от СИС при РС-Перник, с което уведомяват, че изпълнително
дело № **** г. по описа СИС при Районен съд – Перник е архивирано под №
13-60/24.10.2011 г. и е унищожено съгласно Заповед № 88/13.03.2017 г. на Административен ръководител – Председател
на РС-Перник, поради което не може да бъде предоставен заверен препис от същото
за прилагане по настоящото производство.
ВИДНО
от печата на гърба на представения изпълнителен
лист от 28.11.2003 г. по чл.237, aп. 1, б.”к”ГПК/отм./, издаден по гр.д. №****г. по описа на Районен
съд - Перник, за сумата от 1 401, 92 лв. / хиляда четиристотин и един лев и 92
ст./, представляваща стойността на ползувана топлинна енергия за периода от
01.12.1999 год. до 30.09.2003 год. включително, както и да заплати законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 298, 68лв. /двеста деветдесет
и осем лева и 68ст./ за периода от 30.01.00r. до 24.11.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1
401, 92 лева, считано от 27.11.2003г. до окончателно изплащане на сумата, както
и заплати направените по делото разноски в размер на 27,01 лв. /двадесет и
седем лева и 01ст./, въз основа на който е образувал изпълнително дело №****г.
по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Перник, Изпълнително
дело №****г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд — Перник,
се установява, че делото е било прекратено на дата-05.08.2011 г. с
постановление на ДСИ, като на печата е било обективирано и Постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело от 05.08.2011 г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
като по делото са били извършени следните
действия – изплащане на ПДИ на 05.05.2006 г. и последно изп действие от
21.04.2007 г. Други отбелязвания липсват, като делото е архивно и на 24.10.2011
г. е било унищожено, поради което и обективно не може да бъде приложено към
настоящото дело./арх.№ 1360/2011г./. По делото е налично и Определението на
съда от 27.11.2003 г., с което съдът е определил и осъдил лицето да заплати
посочените суми и да се издадено изпълнителен лист за същите.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото
в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство, а напротив установява се, че ид е било прекратено. Ищцовата
твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи същите да са предмет
на производство по индивидуално принудително изпълнение, поради което
предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като
отрицателен установителен иск.
Ищецът твърди,
че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна
давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен
срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта
влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да
направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
производството, което е било по отм ГПК и
е било постановено по реда на чл.237 ГПК отм. Определение, за процесните
суми и издаването на изп. Лист, на база на което и последният е бил издаден на
28.11.2003 г.. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е
спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за
изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено
съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК) /новата уредбо на
отм. 237 ГПК, извънсъдебни изпъ. основания/. Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност,
то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като
оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г.
по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на
28.11.2003 г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен
момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен
давностен срок.
Давността е
прекъсната с подаването на молбата за
образуване на изпълнително производство /за датата на която няма данни, като ид
е било унищожено/, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна
давност. В настоящия случай се касае за
производството, което е било по отм ГПК и
е било постановено по реда на чл.237 ГПК отм. Определение, за процесните
суми и издаването на изп. Лист, на база на което и последният е бил издаден на
23.11.2003 г., въз основа на който е образовано ИД **** Г., по описа на СИС ПРИ ПРС. Видно от постъпило писмо от СИС, то се
установява, че от образуваното изпълнително дело е запазен само изпълнителният
титул, като останалите материали предвид изтеклия дълъг период от време са били
унижожени. Следователно обсъжданото архивирано ч. гр. д. № № ****
г., на Пернишки районен съд се
състои единствено от издадения изпълнителен лист. Видно от същия, то е бил
издаден на 23.11.2003г., като на гърба на същия е посочено, че последното изп. действие е било
реализирано на 21.04.2007 г. Там е обективирано и Постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело от 5.08.2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдът намира, че в рамките на две
години, считано от 21.04.2007 г. (датата на последното изп действие) не са извършени изпълнителни
действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в
период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“,
като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Това води до извод, че на 21.04.2009 г.
изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че е налице
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело,
тъй като същото се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването
на акт на съдебния изпълнител, като в случая е налице и изрично Постановлението
за прекратяване на изпълнителното дело от 5.08.2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнително
дело води до липсата на факти, водещи до спиране на давността, а след това
последиците от спирането на давността губят своето правно значение. Щом
изпълнителното производство е прекратено, то последният момент на давността, от
който тече давността е 21.04.2007
г. (последното изп действие), но в случая
давността започва да тече от 21.04.2009 г. – моментът на пермиране на изпълнителното
производство, тъй като давност не е
текла по време на ид., понеже действие и имало към онзи момент не Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
предхождащото го-Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВСВ, като
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.)
и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред в случая от 26.06.2015 г.)..
Горното
обосновава извод, че давността е изтекла на 21.04.2014 г., а исковата молба е
подадена на 24.02.2021 г., което след изтичане на давностния срок. В този
смисъл е основателна исковата претенция за установяване, че са погасени по
давност вземанията, за които се води производството.
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на
производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът твърди,
че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна
давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен
срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и
законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде
депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и
твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение
се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно
или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение
№ 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013
г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед
за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които
е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност,
то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като
оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г.
по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 14.04.2010
г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в
сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок.
Тук следва да се посочат новите постулати
досежно отношението на перемцията и давността, като правни институти в
посочения смисъл. Съгласно постулатите
на Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК,
където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече
нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор
е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и
в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е
имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с
него.- какъвто именно е настоящият случай/.
Горното налага извод, че за основателност на исковите
претенции и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 69,10лева - държавна такса,
такса превод- 3 лева, и 1,20 лева, такса за препис на 1 бр. изпълнително дело -10
лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение, или в
общ размер на 483,30 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Я.Т., ЕГН: **********,***, Съдебен адрес ***, офис 13В, не
дължи на “Топлофикация - Перник” - АД -
гр.Перник, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, кв.”Мошино” - ТЕЦ
’’Република”, ЕИК: *********, сумите за които
е издаден изпълнителен лист по чл.237, ал.1, б.”к ГПК/отм./ по гр.д. №****г. по
описа на Пернишки Районен Съд, а именно: сумата
от 1 401, 92 лв. / хиляда четиристотин и един лев и 92 ст./, представляваща
стойността на ползувана топлинна енергия за периода от 01.12.1999 год. до 30.09.2003
год. включително, както и законната лихва за забава на месечните плащания в
размер на 298, 68лв. /двеста деветдесет и осем лева и 68ст./ за периода от 30.01.00r. до 24.11.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1
401, 92 лева, считано от 27.11.2003г. до окончателно изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски в размер на 27,01 лв. /двадесет и седем лева и
01 ст./, и за които е било образувано ИД **** Г.,
по описа на СИС ПРИ ПРС /арх./, които суми са погасени по
давност към днешна дата.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Й.Я.Т., ЕГН: ********** сумата в размер на 483,30 лева–
направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. №****г. по
описа на Пернишки Районен Съд, да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: