Решение по дело №192/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 144
Дата: 23 юли 2018 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20184340200192
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

     

 

гр. Троян, 23.07.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретаря Кремена Раева, в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията -  Радева……….АН Дело № 192 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 387 от 24.04.2018г., издадено от инж. П.П.Б.– Директор на РДГ гр. Ловеч, на С.Д.В. ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Същото е обжалвано в законоустановения срок от С.Д.В., като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят С.Д.В., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за отмяна на наказателното постановление в представена писмена защита. Ангажирани са доказателства.

          За ответника по жалбата РДГ гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание, се явява процесуалният представител – старши юрисконсулт С.Т., който оспорва жалбата и по същество излага аргументи за законосъобразност, правилност и обоснованост на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.

          От приложените към делото писмени доказателства: Известие за доставяне,  връчвено на 30.04.2018г.; Писмо за връчване на Наказателно постановление (НП) с изх. № 387/24.04.2018г.; Наказателно постановление № 387/24.04.2018г. на Директора на РДГ гр. Ловеч; Удостоверение № 1586/10.05.2012г.; Справка за предишни нарушения на физическо лице – С.Д.В. към 20.02.2018г., издадена от РДГ – Ловеч; Обяснение от С.Д.В. от 14.02.2018г.; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)000384/14.02.2018г. по регистъра на РДГ - Ловеч; Заверено коопие на Констативен протокол Серия Б00А № 135585 от 03.02.2018г.; Позволително за сеч № 0412339/15.01.2018г.; Протокол за освидетелстване на сечище № 0402969/05.02.2018г.; Сортиментна ведомост за имот № 24476.716.95; Технологичен план № 1 от 15.01.2018г.; Карнет – опис за извършеното маркиране; Данни по Горскоспански план/програма за имот № 24476.716.95; Скица на насаждението и схема на извозните пътища; Доклад от Ц.Й. вх. I-2-1875/14.02.2018г.; Заповед № РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.П.Й., Г.Д.К. и В.Г.В., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установено следното:

          На 03.02.2018г. в 16.00 часа, свидетелите Ц.П.Й., Г.Д.К. и В.Г.В., и тримата служители на РДГ гр. Ловеч, в присъствие на С.Д.В., извършили проверка на обект за добив на дървесина, находящ се в землището на с. Дълбок дол, Община Троян, отдел 173, подотдел „я“, имот с кадастрален № 24476.716.95, частна собственост, за който има издадено Позволително за сеч № 0412339 от 15.01.2018 година. При проверката е бил съставен Констативен протокол Серия Б00А 135585 от 03.02.2018г., в който са отразени констатациите от проверката, включително и, че в обекта са били отсечени 26 броя дървета от цер, немаркирани за сеч с контролна горска марка в основата на пъновете на стъблата. Измерени са диаметрите на отсечените дънери, като са подробно описани в протокола. След изготвяне на констативният протокол същият е бил подписан от съставителя Ц.П.Й., от свидетелите на проверката В.Г.В. и Г.Д.К., както и от С.Д.В., който е получил и екземплян от протокола.  

          На 14.02.2018г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия № Б00А бланков № 000384, по регистъра на РДГ – Ловеч № 387/14.02.2018г., от Ц.П.Й., работещ на длъжност „главен специалист – горски инспектор”  при РДГ гр. Ловеч, в присъствието на свидетелите Г.Д.К. и В.Г.В., срещу С.Д.В. ***, за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на който е издадено Позволително за сеч № 0412339 от 15.01.2018г. за имот кадастрален № 24476.716.95 – частна собственост, отдел 173, подотдел „я“, землище на с. Дълбок дол, община Троян,  не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, като е допуснал отсичането на 26 броя дървета от цер с обща кубатура 6.798 плътни кубически метра дървесина, немаркирани за сеч с контролна горска марка в основата на пъновете на стъблата. В акта е отразено, че с горното С.Д.В. е нарушил разпоредбите на 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, както и че посоченото нарушение е извършено на неустановена дата в периода от 18.01.2018г. до 03.02.2018г и установено на 03.02.2018 година. АУАН е съставен в присъствие на С.Д.В., в качеството му на нарушител, който в графа „обяснения на нарушителя” е отразил, че прилага обяснение към акта. В. е подписал акта и е получил екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно 14.02.2018 година. В подаденото писмено обяснение при съставяне на акта, приложено като доказателство към делото, С.Д.В. е отразил, че на 01.02.2018г. е проверил сечището – имот № 24476.716.95 в землището на с. Дълбок дол и не е открил нарушения по Закона за горите, като след като е било констатирано нарушението на 03.02.2018г. е проучил и установил, че нарушението е извършено от М.О., който признава, че нарушението е извършено от него след проверката от В. в имота.  

            Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 387 от 24.04.2018г. от инж. П.П.Б.– Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на С.Д.В. ***, е наложено административно наказание – глоба в размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

            Съдът счита, че подадената жалба от С.Д.В. е допустима, подадена е от надлежна страна и в посочения срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса и  следва да бъде разглеждана по същество.

            Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: В наказателното постановление са посочени имената, длъжността и местослуженето на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от инж. П.П.Б.– Директор на РДГ гр. Ловеч, който е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за горите по силата на Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, в съответствие с разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Налице е съответствие между текстовото описание на нарушението, отразено в АУАН и в НП. АУАН също е издаден от оправомощено лице – свидетелят Ц.П.Й., работещ на длъжност „главен специалист горски инспектор” при РДГ гр. Ловеч. Налице е и съответствие в посочената цифрова квалификация на нарушението в АУАН и в НП. В  АУАН е отразено, че като неразделна част от акта са приложени и Пазволително за сеч № 0412339/15.01.2018г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0402969/05.02.2018г., Сортиментна ведомост, Технически план от 15.01.2018г., Констативен протокол Серия Б00А 135585 от 03.02.2018г.,  и Карнет опис от 13.11.2017г., които доказват нарушението. Посоченият констативен протокол е съставен в присъствие на жалбоподателя С.Д.В., който го е подписал и е получил екземпляр от него. Между текстовото описание на нарушението в АУАН и НП и отразеното в констативният протокол е налице съответствие.

Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място безспорно е обстоятелството, че С.Д.В. е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска практика с Удостоверение № 1586/10.05.2012 година. На следващо място Позволителното за сеч № 0412339 от 15.01.2018г. е издадено от С.Д.В. на самия него, в качеството на представител на собственика на имота Лалка Койнова Матева, със срок на провеждане на сечта от 18.01.2018г. до 31.12.2018г.,  и същият срок за извозване на материалите от сечището, с очакван добив от 33.0 плътни кубически метра лежаща маса, посочена по категории в самото позволително за сеч. Съгласно разпоредбата на  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ  се наказва  с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай С.Д.В. е санкциониран именно за това, че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, като е допуснал отсичането на 26 броя немаркирани дървета. Тоест нарушението е по предложение второ на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 касаеща контролни правомощия на нарушителя, възложени му по закон или подзаконов нормативен акт. В този смисъл съдът счита, че цифровата квалификация на нарушението е правилна и точна и не е налице смесване на състави на нарушения, както е възразил адвокат Ц. в представената от него писмена защита. Нормата на чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП, е посочил и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на жалбоподателя В. – чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В тази разпоредба е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, каквото лице е и жалбоподателя С.В., след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Тоест субект на нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Съдът приема, че С.Д.В. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, както с оглед показанията на разпитаните свидетели Ц.П.Й., Г.Д.К. и В.Г.В., така и с оглед отразеното в констативния протокол, че в имот кадастрален № 24476.716.95 – частна собственост, отдел 173, подотдел „я“, землище на с. Дълбок дол, община Троян, е установено наличието на отсечени 26 броя дървета от цер, които не са били маркирани за сеч с контролна горска марка в основата на пъновете. Установена е и общата кубатура на отсечените немаркирани дървета, а именно 6.798 плътни кубически метра. Горното не се оспорва и от жалбоподателя. Напротив същият е подписал съставеният при проверката констативен протокол без да е отразил възражения по съдържанието му. Действително при съставяне на АУАН С.Д.В. е депозирал писмено обяснение, в което е посочил, че след извършено от него проучване е установил, че нарушението е извършено от М.О., който признава това. Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е издал наказателно постановление, с което е санкционирал С.Д.В. за нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 4 от ЗГ лицата, вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 - за горските територии, за които имат сключен договор за горскостопански дейности и отговарят на условията на чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания имат правомощие да съставят актове за установени от тях административни нарушения от други лица. Тоест жалбоподателят С.В. има правомощие да съставя актове за административни нарушения за установените от него нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. След като е установил, че немаркираните 26 броя дървета са отсечени от М.О. е следвало да състави АУАН срещу това лице, което обаче В. не е сторил. Нарушението, извършено от С.Д.В., за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, не е идентично с нарушението, което е извършил М.О., а именно извършена сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета. Тоест не е налице припокриване на административнонаказателната отговорност. Именно жалбоподателят С.Д.В., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е отговорен за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Тази отговорност е от момента на издаване на позволителното за сеч до освидетелстването на сечището.

            Съдът не счита, че административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. На първо място преди да издаде наказателното постановление, Директорът на РДГ гр. Ловеч е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и правилно, въпреки писменото обяснение на нарушителя, е санкционирал същия. Както съдът посочи по-горе не е налице припокриване на административнонаказателната отговорност относно нарушението, извършено от С.Д.В., за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление и нарушението, което е извършил М.О., а именно извършена сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета. Всеки от двамата носи отговорност за извършеното от него административно нарушение. Неиздаването на АУАН и НП срещу М.О., не прави издаденото наказателно постановление срещу С.Д.В. незаконосъобразно.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че С.Д.В. е извършил нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.  

Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

          С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Съгласно тази разпоредба наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Наложеното наказание е в минимален размер, поради което не подлежи на промяна. Съдът счита, че при определяне на размера на административното наказание са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и наказанието е определено както в законоустановеният размер, така и при съобразяване на наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Глоба в този размер би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.  

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 387 от 24.04.2018г., издадено от инж. П.П.Б.– Директор на РДГ гр. Ловеч, с което на С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 – триста лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите за нарушение по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно, правилно и обосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.                                                                       

                       

 

                                                                                  Районен съдия: