РЕШЕНИЕ
гр.София,14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1623 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 09.12.2019 г. по гр.д. №29558/19 г., СРС, ГО, 43 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б против Ц.Р.К., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ТПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ТПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 343,50 лв. - главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.”Фондови жилища“, *******, аб.№ 192188; сумата от 67,83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до
17.07.2017 г.; сумата от 11,60 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 2,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2014 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б против В.Р.К., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 343,50 лв. - главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.”Фондови жилища“, *******, аб.№ 192188; сумата от 67,83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до
17.07.2017 г.; сумата от 11,60 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 2,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2014 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Р.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 157,95 лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 8,33 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 55331/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Р.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 157,95 лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 8,33 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 55331/2017 г. по описа на СРС.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се твърди,че решението е неправилно,необосновано и в нарушение
на материалния закон.Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно обсъдил приложението
на чл.111 ЗЗД ,тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
дължимите суми не били погасени по давност.Налице били ликвидни и изскуеми
вземания срещу ответника в претендирания размер.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и да уважи
исковете.Претендира разноски.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвал енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена.
Ответниците са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съдът правилно е приложил относимата съдебна практика по
отношение давността на задължението. В тази връзка е цитирано ТР № 3/2012 г. на
ОСГК на ВКС, от което се установява тригодишната погасителна давност на
претендираните задължения от ответната страна. Изискуемостта ,според ответната
страна, се прилага в срок от 30 дни след падежа на посочените фактури По този
повод се цитират и Общите условия /ОУ/ на ответното дружество. Съгласно
действащото законодателство на Република България, давността на задълженията спира, прекъсва и се прилага в предвидените от закона случай. Правилно СРС е
установил, че давността на задължението е прекъсната на 11.08.2017 г., когато ответната страна е подала в съда заявлението по 410 /ТПК/. По делото е
установено, че няма доказателства за друго спиране или прекъсване на давността
на задължението. Всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
11.08.2014 г., са погасени по давност. От претендираните суми погасени по давност са описаните във фактури
задължения за периода от 31.05.2013 г. до 30.06.2014 г., на стойност от 518,93
лева. Установено е също така, че погасено по давност е и претендираното
задължение за главница за дялово разпределение в размер на 28,56 лева, за
периода от 30.06.2013 г. до 30.06.2014 г. По отношение на претендираната от
ответната страна лихва за забава съгласно чл. 33, ал. 1 от /ОУ/ на дружеството
от 2014 г.,СРС е установил, че сумите не се дължат поради факта, че се
основават на клаузи, които са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 предл. 1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Установено е,че в хода на процеса е
извършено плащане,което е съобразено на основание чл.235 ал.3 ГПК.
Не се доказаха твърдяните пороци
на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед
изхода на спора на възиваемите страни се дължат разноски,които следва да бъда
присъдени-по 200 лв.за адвокатски хонорар,предвид направеното възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.12.2019 г. по гр.д. №29558/19 г., СРС, ГО, 43 с-в .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Ц.Р.К., ЕГН ********** сумата от 200 лв.за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на В.Р.К., ЕГН ********** да заплати сумата от 200 лв.за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.