№ 106
гр. Русе, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500068 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЕМ. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес гр.
Русе, ул. „*** в качеството на съпруг на длъжника по изпълнението ЕМ. Б.
М., ЕГН: **********, против изнасянето на публична продан на ½ ид. ч. на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с адрес гр. Русе, кв. „*** намиращ се в поземлен имот с
идентификатор *** по изп. дело № 2017***0400805 по описа на ЧСИ рег. №
*** на КЧСИ ММ с район на действие ОС – Русе.
Жалбоподателят счита жилището, срещу което е насочено
принудителното изпълнение, за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7
ГПК. Твърди, че длъжникът по изпълнението Е.М. е притежавал ¼ ид.ч. от
друго жилище, което по същото изпълнително дело е било продадено на
публична продан от ЧСИ, поради което апартаментът на ул. „Милкова
ливада“ № 12 се явява единствено жилище както на длъжника по
изпълнението, така и на жалбоподателя. Задълженията на длъжника по
изпълнителното дело не били от този вид такива, които да изключват
несеквестируемостта на процесния апартамент. Моли за отмяната на
1
публичната продан на ½ ид. ч. на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, кв. „***
намиращ се в поземлен имот с идентификатор *** по изп. дело №
2017***0400805 по описа на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ ММ с район на
действие ОС – Русе.
В законоустановения 3-дневен срок взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „*** офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е
депозирал възражение, с което счита жалбата за недопустима, а при нейното
разглеждане – за неоснователна. Жалбоподателят нямал качеството на
длъжник, поради което не бил легитимиран да обжалва действията по
изпълнението. От друга страна съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, ако жилището
надхвърляло нуждите на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се
продавала, ако били налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Предметът на
обжалваната продан надхвърлял жилищните нужди на семейството на
длъжника, поради което действията по изпълнението били допустими.
В законоустановения 3-дневен срок присъединеният по право взискател
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „*** е депозирал възражение, с което счита жалбата за недопустима като
подадена от нелегитимирано лице, което упражнявало правата на длъжника.
Взема становище за неоснователност на жалбата, поради учредена в полза на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД договорна ипотека върху обекта на
изпълнението, като този факт, съобразно разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК,
бил достатъчен да бъде насочено принудително изпълнение. Освен това
общата квадратура на жилището била 95,05 кв. м, семейството на длъжника
било двучленно, като в него нямало ненавършили пълнолетие деца,
следователно било допустимо извършването на продан на ½ ид.ч., тъй като
частта над 40 кв. м на жилището била напълно достатъчна за живеене.
Несъстоятелно и неуместно било твърдението за несеквестируемост на част
от имота, тъй като целият недвижим имот бил обект на договорна ипотека и
като обезпечение, направено доброволно и със съгласието на ипотекарните
длъжници, дори и да бил несеквестируем, автоматично ставал обект на
принудително изпълнение в случай на неизпълнение на поетите с договора за
2
кредит задължения.
Присъединените взискателни ТД на НАП – Варна и „ТЕКСИМ БАНК“
АД не вземат становище по жалбата.
Длъжникът по изпълнението ЕМ. Б. М. не е подал възражение в 3-
дневния срок. В проведеното съдебно заседание счита жалбата за
основателна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна, легитимирана
да иска оспорване на разпределението, поради което се явява процесуално
допустима. Съдът вече се е произнесъл веднъж по допустимостта на жалбата
с Определение № 125/08.02.2022 г., в което е приел, че съпругът недлъжник
може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както
съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите
основания като него. Налице е процесуална субституция под формата на
процесуално застъпничество, тъй като законът изрично признава
възможността на трето лице да предявява чужди права съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. В жалбата са изложени доводи за
несеквестируемост на имуществото, срещу което е насочено изпълнението,
което на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК също я прави процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 2017***0400805 по описа на ЧСИ рег. № *** на
КЧСИ ММ с район на действие ОС – Русе е образувано по молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на издаден в полза на този
взискател изпълнителен лист, с което длъжникът ЕМ. Б. М. е осъден да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сума в размер на 18 911,43
лв. – неизплатена главница по договор за потребитеслки кредит, 11 306,81 лв.
– договорна лихва и 2 842,79 лв. – обезщетение за забава, както и 1 622,22 лв.
разноски по съдебното производство. На 15.02.2019 г. взискателят
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е депозирал молба, в
която уведомява ЧСИ за настъпилото частно правоприемство вследствие на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.09.2018 г., по
силата на който той встъпва в правата на предходния взискател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. С Разпореждане на ЧСИ от 15.02.2019 г.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е конституирана като
3
взискател по изпълнителното дело. Предвид наличието на изискуеми
публични вземания НАП е конституирана като присъединен взискател в
лицето на ТД на НАП – Варна. ЧСИ е констатирал, че върху процесния
апартамент има наложена възбрана в полза на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, поради
което е конституирал банката като присъединен взискател. Установено по
делото е, че на 19.09.2007 г. жалбоподателката и длъжникът по изпълнението
са учредили върху процесния недвижим имот договорна ипотека в полза на
ипотекарния кредитор „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, чийто
правоприемник понастоящем се явява присъединеният по право взискател
поради учредената ипотека „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. На 08.12.2021 г. е
било изготвено постановление за възлагане, с което лицето ДАП е обявен за
купувач на ¼ ид. ч. от апартамент, собственост на длъжника М., находящ се в
гр. Русе, ул. „***
Съгласно чл. 459, ал. 1 ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен
взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението.
Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на
съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен
лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на
длъжника, ако обезпечението бъде отменено. Според ал. 2 на същата
разпоредба правилото на ал. 1 се прилага и за ипотекарния и заложния
кредитор, както и за кредитора с право на задържане. Няма спор по делото, че
върху обекта на изпълнението - ½ ид. ч. на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, кв. „***
намиращ се в поземлен имот с идентификатор *** собственост на длъжника
Е.М., е учредена договорна ипотека в полза на присъединения взискател
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 19.09.2007 г. Според чл. 445, ал. 1 ГПК от
забраните за несеквестируемост на определените в чл. 444 вещи не могат да
се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или
ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
Действително, съгласно чл. 459, ал. 1 ГПК кредитор, в полза на който е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за
присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението, като съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК, ал. 1 се прилага и за
ипотекарен и заложен кредитор, както и за кредитор с право на задържане.
4
Припадащата се на обезпечения кредитор, включително и на ипотекарния
такъв, сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава,
след като представи изпълнителен лист. Признатото присъединяване по право
в полза на ипотекарния кредитор цели да защити интереса на кредитора, тъй
като с извършване на публичната продан ще се погасят обезпечителните
права върху вещта. До представяне на изпълнителен лист обаче припадащата
се сума, получена от публичната продан, не му се предава, а се запазва, тъй
като въпреки учредената ипотека, липсва изпълнителен титул. Ипотекарният
кредитор само се "смята" за присъединен взискател, за разлика например от
държавата, която винаги е присъединен взискател за дължимите държавни
вземания – чл. 458 ГПК. В настоящия случай, ипотекарният кредитор
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е представил изпълнителен лист и не е
направил искане за присъединяване по чл. 456 ГПК. Той само се "смята" за
присъединен взискател, но ще стане такъв след като представи изпълнителен
лист. Поради това и несеквестируемостта не е отпаднала. Възприемането на
противното би означавало предприемане на действия по принудително
изпълнение в полза на ипотекарен кредитор, който не е представил
изпълнителен лист, което ще доведе до заобикаляне на исковото
производство и би удовлетворило вземане, което все още не е признато по
съдебен ред, че е ликвидно и изискуемо. На принудително изпълнение
подлежат вземания, които са безспорно установено по съдебен ред и за които
има влязло в сила изпълнително основание. До установяване на това
обстоятелство, ако бъдат събрани суми по изпълнението, припадащата се част
от осребреното имущество се задържа в полза на присъединения взискател,
но не му се предава, докато не бъде установено, че същият разполага с право
да иска принудително удовлетворяване на своето вземане. Докато това право
не бъде установено, ипотекарният кредитор, в чиято полза е учредена
ипотеката, няма същинско правно положение на взискател и не може да иска
удовлетворяване на вземането си, ако не е доказал същото, че подлежи на
изпълнение, като насочи изпълнение към несеквестируема вещ от
патримониума на длъжника.
В настоящия случай, видно от Постановление за възлагане от
08.12.2021 г., ЧСИ е осъществил успешно публична продан на ¼ ид. ч. от
собствено на длъжника жилище с адрес гр. Русе, ул. „*** От приложените
справки в службата по вписванията е видно, че длъжникът и съпругата му
5
нямат друго жилище. Неоснователни са твърденията на взискателите, че тъй
като общата квадратура на жилището била 95,05 кв. м, а семейството на
длъжника било двучленно и в него нямало ненавършили пълнолетие деца, то
допустимо било извършването на продан на ½ ид.ч., защото частта над 40 кв.
м на жилището била напълно достатъчна за живеене. Разпоредбата на чл. 444,
т. 7 ГПК in fine гласи, че, когато жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Тази разпоредба обаче предвижда възможността
за обособяване на реална част от дадената недвижима вещ само ако отделните
части могат да се използват самостоятелно, т.е. могат да бъдат обособени
като отделни самостоятелни обекта. По изпълнителното дело няма данни
процесното жилище да може да бъде обособено в отделна част, която да се
ползва съобразно жилищните нужди на семейството на длъжника, а другата
да бъде продадена отделно от нея. В тежест на взискателя е при твърдение за
несеквестируемост на единствено жилище, че длъжникът разполага и с друго
такова или че от считаното от длъжника за единствено жилище би могъл да
се обособи още един самостоятелен обект, който да задоволи жилищните му
нужди, а останалата част от него, която ги надхвърля, да бъде предмет на
действия по изпълнението. В настоящото производство доказателства за
такива обстоятелства не са събирани, с оглед на което процесният апартамент
се явява единствено жилище, което е несеквестируемо, а продаването само на
идеална част от него би нарушило правото на длъжника и неговото
семейство, когато не са налице предпоставките за обособяването на два
самостоятелни обекта, да живее в него и да го обитава.
Поради тези съображения изнасянето на публична продан на ½ ид. ч. на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с адрес гр. Русе, кв. „*** намиращ се в поземлен имот с
идентификатор *** по изп. дело № 2017***0400805 по описа на ЧСИ рег. №
*** на КЧСИ ММ с район на действие ОС – Русе като изпълнително действие
следва да бъде отменено.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ по жалба на ЕМ. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе,
ул. „*** в качеството на съпруг на длъжника по изпълнението ЕМ. Б. М.,
ЕГН: **********, публичната продан на ½ ид. ч. на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр.
Русе, кв. „*** намиращ се в поземлен имот с идентификатор *** по изп. дело
№ 2017***0400805 по описа на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ ММ с район на
действие ОС – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7