РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. и прокурора *** *** като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9321 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
от Ц.М. *** ЕГН **********,***, в
качеството й на майка и законен представител на детето ***, ЕГН **********,
чрез процесуалния й представител – адв. Т.К. срещу И.Г.Т., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.132, ал.1, т.1 СК за лишаване на ответника от родителски права по
отношение на малолетното дете ***, ЕГН **********.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата и ответникът са живели на съпружески начала от
началото на 2009 г., като от съжителството им се е родила дъщеря им ***, ЕГН **********.
Излага, че през м. април 2012 г. са се разделили поради системен психически и
физически тормоз от страна на ответника. Излага, че с решение №1122/26.07.2012
г. по гр.д. №3938/2012 г. по описа на ПлРС на осн. чл.4 от ЗЗДН срещу ответника
е постановена Заповед за закрила по отношение на майката на детето за срок от
12 месеца. Твърди се, че на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН е определено
временното местоживеене на детето при майката за срок от 18 месеца, като след
изтичане на 12 месечния срок по мярката по чл.5, ал.1, т.3 му е определен режим
на лични контакти с детето – по местоживеене на майката всяка първа и трета
събота на месеца от 10 до 12 чеса. Излага, че по силата на тази заповед
ответникът е задължен да посещава специализирана програма за извършители на
насилие в гр. Плевен. Твърди се, че със съдебното решение №13/04.01.2013 г. по
гр.д. №6279/2012 г. по описа на ПлРС родителските права по отношение на
малолетното дете са предоставени на нея, а бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 100 лева. Излага, че от момента на постановяване
на горните решения ответникът не е преставал да ги притеснява, въпреки
издадената Заповед. Излага, че е подала жалба до РП – Плевен, за неспазване на
ограниченията по заповедта, но по същата
й е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като ответникът е
влязъл в психиатрична клиника. Твърди, че ответникът системно е злоупотребявал
с алкохол и по нейни данни с наркотици, като счита, че при дори малобройните
срещи с дъщеря си същият се е явявал в неадекватно състояние, което е пораждало
основателен страх както у нея, така и у дъщеря й. Сочи, че от момента, в който
ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си издръжка, същият не е изпълнявал
задължението си и по нейни жалби са образувани досъдебни производства, по които
е привличан като обвиняем и съден. Излага, че ответникът е съден и по реда на
чл.343 в. НК. Твърди, че въпреки многобройните жалби и образуваните досъдебни
производства ответникът не изпълнява задължението си да плаща издръжка на
детето, както и не проявява интерес към нея. Сочи, че в момента тя /майката на
детето/ е семейна, като настоящия й съпруг не прави разлика между общото им
дете и ***. Разказва за случка, станала през лятото на 2015 г. когато при среща
на дъщеря й с баща си същият се явил в явно нетрезво състояние. Твърди, че към
момента на подаване на исковата молба ответникът се намира в Затвора в гр.
Плевен, където изтърпява наказание. Сочи, че при едно от делата за издръжка
ответникът заявил, че не желае да плаща издръжка и, че иска да се откаже от
детето си. Описва се подробно съдебното минало на ищеца, вкл. за неплащане на
издръжка и по реда на чл.343 б НК. Сочи, че предстои и ново такова дело – по
чл.183 НК за неплащане на дължимата издръжка. Поради изложено счита, че са
налице предпоставките визирани в закона и поведението на ответника съставлява
достатъчно тежък случай и следва същият да бъде лишен от родителски права.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди сторените по
делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца моли съда да уважи иска и да лиши ответника от родителски
права. Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се е
установило, че ответникът е прекъснал контактите си с детето и то не по вина на
майката и вторият й съпруг, а само и единствено по негова вина. Твърди, че
пребиваването на ответника в местата за лишаване от свобода не е оправдание да
прекъсне контактите си с детето и да
заплаща дължимата издръжка. Излага,
че плащането на издръжка от страна на ответника винаги е било след като се
подадат жалби, а не по свое собствено желание. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че според
трайната практика на ВКС мярката лишаване от родителски права се налага от съда
само когато е доказано по несъмнен начин на особено тежки случаи на
посегателство от страна на родител по отношение на детето обхващащи насилие,
изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск. Твърди, че в
настоящия случай поведението на ответника не представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, нито пък е особено
тежък случай по чл.132, ал.1, т.1, вр.чл.131 от СК. Сочи, че не е налице и
продължителен или физическа душевна болест на родителя, нито пък е налице
продължително отсъствие или др. субективни причини, които да водят до състояние
ответника да не може да упражнява родителски права. Излага, че в момента е освободен
от затвора в гр. Плевен, поради изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Поради изложеното счита, че не е налице никаква обективна или субективна
причина да бъде лишен от родителски права.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Счита същият за неоснователен и недоказан. Твърди, че от
събраните по делото доказателства се установило, че на ответника не му е
предоставена възможност да полага грижи за детето си, тъй като
няма никакъв контакт с него. Излага, че
неполагането на грижи не е от страна на ответника, а всъщност неполагането на
грижи е недаването на възможност от ищцовата страна да бащата да има дори само
контакт с детето. Сочи и, че не е
доказан и вторият елемент - недаването на издръжка, тъй като се установило, че
бащата е заплащал такава. Твърди, че ако ответникът е имал затруднения и не е
давал издръжка, то е поради обстоятелството, че детето не му е давано и след
това той по някакъв начин е принуждаван с изпълнителни дело.сочи, че не може да
се обоснове категоричен извод, че бащата е безотговорен и, че няма ангажимент
към детето, че не иска да плаща издръжка и да се грижи за него. Напротив сочи,
че той е проявявал активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето.
Поради изложеното моли съда да остави предявения иск без уважение и да им
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
контролиращата страна РП Плевен, представлявана от прокурор *** изразява
становище за неоснователност на предявения иск и отправя искане до съда същият
да не се уважава. Сочи, че не е доказано по категоричен начин, че са налице
предпоставките визирани в чл.132, ал.1, т.2 от СК, а именно трайното неполагане
на грижи и недаването на издръжка от страна на биологичния родител на
детето. Излага, че по делото е станало
ясно, че са налице влошени отношения между майката и бащата на детето, но е
било доказано, че същият е правел опити да се срещне с детето, което изключва
трайното неполагане на грижи, както и, че е плащал издръжка.
В проведеното по делото о.с.з.
контролиращата страна ДСП, представлявана от соц. работник *** П. сочи,
че не е доказано по никакъв начин, че ответникът е вреден и опасен за своето
дете. Сочи, че по- скоро се установило, че той е пасивен родител по отношение
на отглеждане и възпитание на детето си.
Излага, че по отношение на същия може със семейно консултиране и опити
да му се помогне той да бъде родител, който да осъзнае своите отговорности към
детето си. Твърди, че претендираната мярка, няма да бъде в интерес на детето.
Излага, че по - скоро едно по-леко решение като ограничаване на родителските
права би било полезно и за бащата и детето, тъй като ответникът ще има право на
срещи с детето си, които ще бъдат под обсега на трети човек, майката или някой
друг, който съдът реши, за да могат да се контролират дали този баща идва в
нетрезво състояние, дали е опасен за детето си, дали би могъл да наруши по
някакъв начин неговите интереси.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото удостоверение за раждане на детето *** ЕГН ********** е, че негови
родители са Ц.М.Ж. и И.Г.Т..
От приложеното по
дело Удостоверение № 235/18.10.2016 г., издадено от ОУ „св. Климент
Охридски“ се установява, че детето *** ***
е записана в първи клас за учебната 2016/2017 г.
По делото е
представено и удостоверение, издадено от НОИ, ТД Плевен, от което е видно и
какви са доходите получавани от ищцата по делото. Представено е и удостоверение
за сключен граждански брак, от което се установява, че майката на *** е
сключила граждански брак с ***.
Установява се от
приложеното по делото решение №13/04.01.2013 г., постановено по гр.д.
№6279/2012 г., по описа на ПлРС, че ответникът е осъден да заплаща в полза на
детето *** месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на влизане
в сила на решението.
Видно е от
представеното по делото решение от 26.07.2012 г., постановено по гр.д.
№3398/2012 г. по описа на ПлРС, че е постановена мярка за закрила по отношение
на Ц.М.Ж., като спрямо И.Г.Т. са
предприети мерки по ЗЗДН. Със същото решение е определено местоживеенето на
детето *** при майка й за срок от 18 месеца, като е определен и режим на лични
отношения с баща й, след изтичането на 12 месечния срок на мярката.
Установява се, от
приложеното по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 25.01.2013 г. е, че е отказано да се образува ДП по преписка
№75/2013 г. по подадена жалба от ищцата, че ответникът нарушава издадената заповед
от РС Плевен, с която му е било забранено да приближава нея и жилището й.
Видно е от
представеното по делото писмо от РП Плевен е, че е образувано ДП №2479/2013 г.
срещу ответника по делото за това, че в периода от м. Януари 2013 г. до м.
Септември 2013 г., като осъден по гр.д. №6279/2012 г. по описа на ПлРс да
издържа свой низходящ – *** *** съзнателно не е изпълнил това си задължение в
размер на 9 месечни вноски.
По делото е
приложена и справка за съдимост на ответника, от която се установява, че същият
е осъждан многократно, вкл. за престъпления зо чл.343 б.“б“ и б.“в“ НК и чл.
183 НК.
Установява се, от
изисканите по делото преписки от ОП Плевен е, че към 06.02.2017 г. спрямо
ответника има висящо наказателно дело по чл.343б. „б“ НК. Представена е и
справка от РП Плевен, от която се установява, че спрямо ответника в периода от
2009 г. до настоящия момент са образувани редица преписки, някои от които са
били прекратявани, а други решени.
Видно е от
представената по делото справка от УМБАЛ „д-р Георги Странски“ е, че ответника
не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – Плевен. Посочено е обаче, че
същият е лекуван многократно, като последната му хоспитализация е била в
периода от 12.08.2013 г. до 27.09.2013 г. и е била с диагноза“ психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Вредна употреба.“
Установява се от
представените по делото вносни бележки, че от 07.11.2016 г. ответникът редовно
изплаща присъдената в полза на детето издръжка.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** ***
Свидетелката ***
свидетелства, че познава страните по делото. Разказва, че след като ищцата и
ответника са се разделили ответникът е
искал да види детето в моменти, когато не е било удобно, като уточнява, че не е
било удобно за Ц.. Твърди, че същият е искал да види детето не в определените
му дни за виждане. Описва, че тези обстоятелства са й споделени от ищцата,
както и, че тя сне е била свидетел на срещите на бащата с детето. Сочи, че
ищцата й е споделяла както за няколкото срещи, в които И. е бил в неадекватно
състояние, не е обръщал внимание на детето, а по – скоро се заяждал с него,
така и, че последният не й е изплащал издръжка редовно.
Свидетелката ***, майка на ищцата свидетелства, че от
дъщеря си знае, че ответникът не е имал желание да се среща с детето си. Разказва, че е била свидетел на срещи между ответника
и своята внучка. Разказва за случай
от лятото на 2015 г. когато са били на
разходка с *** и майка й се обадила по телефона и обяснила, че баща й иска да
си види с нея и, че тя, заедно с *** - сегашният й съпруг ще я чакат в Мол -а, за да доведе детето там.
Описва, че в омал бил и И., който при опит
да вземе детето едва се изправил, щял да падне заедно с детето. Твърди, че
същият е бил адекватен. Разказва, че след това си тръгнала, а за продължението
на срещата дъщеря й и разказала, че след като се качили на последния етаж на Мол
-а ответникът отново се е държал неадекватно, искал да пуши цигара в Мол-а, а детето
не го е искало, не е искало да отиде при него. Твърди, че по – време на срещата
на детето не й е било много приятно, че отива, защото си е било навело главата.
Излагах и, че дължимата издръжка винаги
е плащана насилствено и то след завеждане на дела, след които обаче пак не
постъпвали пари. Обяснява, че не знае кой е давал пари за плащаната издръжка,
тъй като ответника не работи. Предполага, че тези пари са давани от баща му.
Разказва и за случай когато *** е била в детска градина и баща й е искал да я
вземе, но тя обяснила на учителката, че нямат право да му я дават, след което
той форсирал колата си. Сочи, че извън тези срещи е избягвала да се среща с ответника.
По отношение на исканите срещи от ответника обяснява, че същият, винаги е звънял
по телефона когато е неадекватен, и се получавало кавга. Заявява, че Т. е искал
да види детето, точно когато се напие и не знае какво говори и какво върши. Твърди, че в трезво състояние бащата не е
искал да види детето. Разказва, че *** не желае да се среща с баща си и
казвала, че харесва повече новия татко и си го обича.
Свидетелят *** Т., баща на ответника излага, че синът му иска да полага грижи за детето си, но
не му се дава такава възможност. Сочи, че синът му е споделил, че не му се
позволява да взема детето в къщи. Разказва, че в момента той има възможност да
дава издръжка, въпреки, че няма официална работа. Сочи, че той му помага с
плащането на издръжка на детето, както и, че когато има възможност И. винаги
плаща издръжка в полза на детето си. Твърди, че докато е виждал детето е плащал издръжка, но
след като престанал да я вижда е спрял да плаща. Излага, че това е било през 2015 г. и от
тогава не е виждал детето. Разказва за случай, в който са ходили до детската
градина на ***, но че детето не е дадено, тъй като възпитателката обяснила, че
са дадени документи и синът му нямал право да се среща с детето там. Сочи, че
от тогава не е правил опит да вижда детето. Излага, че когато заплатили
последните пари по издръжката през 2016 г. са поискали да видят детето, но
ответницата казала, че същото не иска да ги вижда. Обяснява, че парите за
издръжката на детето получава от апартамент, който е даден под наем. По повод
на изплащаната издръжка разказва, че през 2016 г. са се изплатили 600 лева по
заведените дела, както и, че сега издръжката се плаща регулярно. На въпрос на
соц. работник свидетелят сочи, че детето е привързано към баща си и в повечето
случаи когато са идвали в неговия дом синът му е полагал грижи за ***.
Свидетелката *** *** –
майка на ответника свидетелства, че синът и обича детето си и полага грижи за
него, но след като се разделили с майката на ***, той се виждал по – рядко с
нея. Сочи, че синът й си играе с нея, храни я. Обяснява, че това е било преди
година. Твърди, че синът й има желание да вижда ***, да я взема, да се грижи за
нея, но че ищцата е тази която не дава детето. Сочи, че синът й в момента не
работи, но има доходи от апартамент, който дава под наем и получава месечен
наем в размер на 450 лева. Споделя, че е наясно, че синът й не е редовен в
плащането на издръжка, поради което и по отношение на него са завеждани дела.
По делото е изслушан и социалният работник *** П.. Същата
разказва, че е извършила социални
анкети както със страните по делото, така и с тяхното дете. Сочи, че от разговорите с двамата родители и
с новия съпруг на майката станало ясно, че срещите на детето с баща му са били
винаги в присъствието на втория съпруг на майката, което според нея е
недопустимо и е в ущърб на детето, поради което и тези срещи са били некачествени
за ***. Описва, че по време на срещата предусетила у детето леко родителско отчуждение
към бащата, именно поради тези факти -
че то винаги е поставено в обстановка да бъде с двамата мъже – нейния
биологичен баща и втория съпруг на майката, поради което и то не е могло да
бъде само отпуснато и да реши с кого е по-близка. Разказва, че по време на срещата с детето то е
било тъжно и плачело. Описва, че по време на същата е присъствал и вторият
съпруг на майката, както и, че не и е дадена възможност да остане на саме с
детето. Сочи, че на същото е било казано
за срещата, а е трябвало да бъде оставено да се подготви именно от социалния
работник. Твърди, че е крайна мярка лишаването от родителски права. Излага, че
по делото никой свидетел не е споделил бащата да е направил нещо лошо на
детето, да го е обиждал или по някакъв начин наранявал, поради което и прави
извод, че този иск е крайна мярка за един родител, който и да е той. На въпрос на процесуалния представител на
ищеца отговаря, че не оспорва грижите, които вторият съпруг на майката полага,
но сочи, че детето е много малко, за да може да си даде точна преценка, какво
желае и какво може да се случи завбъдеще ако е лишено от родителските права на
бащата.
В
хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Същото
следва да преценява и с оглед на събраните по делото доказателства. В заключението си вещото
лице сочи, че детето не желае
да се среща с биологичния си баща, като у него има ясно изявен негативно отношение на него до степен на пълно отхвърляне на ролята му на близък за нея човек. Сочи, че липсва
изградена емоционална връзка между двамата, като в живота
на детето биологичният баща присъства по-скоро с дългите си отсъствия, дължащи
се на периодите, в които той е изтърпявал присъди от лишаване от свобода или
многократни лечения от хронична алкохолна зависимост, водеща до диссоциално
разстройство на личността, психични и поведенчески разстройства. Поради
изложеното прави извода, че биологичният баща
няма ресурс и не е изградил и развил родителски капацитет, който да му позволи
да изпълнява пълноценно и убедително за детето ролята на обгрижващ, подкрепящ и
стимулиращ развитието му. Сочи
и, че детето желае да живее в
емоционалния и физически комфорт, с който разполага в момента и е осигурен от
майката и втория баща и не желае и не търси
възможност за среща с биологичния баща, като причина за това са травмиращите
спомени на детето за предишни срещи с него. Прави се заключение
и, че детето няма да понесе
никакви емоционални, социални и интелектуални щети от липсата на комуникация с
биологичния си баща, защото до момента тази комуникация е по-скоро вредяща,
отколкото стимулираща нормалното психо-емоционолно развитие на ***.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 132, ал.1, т. 2 от СК.
Съобразно правната квалификация на предявения
иск, разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да
докаже в условието на кумулативност, че ответникът без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. За уважаването му е необходимо да се установи
кумулативното наличие на посочените в горецитираната правната норма
предпоставки - родителя без основателна причина трайно да не полага грижи за детето
и да не му дава издръжка.
Според установената трайна практика на ВКС / р-е
№406/27.12.2011 г. по гр.д. №1125/2010 г. на ІV г.о., решение №209/06.04.2010 .
на ВКС по г.д. №4468/2008 г. на ІV г.о. на ВКС и др./ трайното
неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос
за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява
цялостно неизпълнение на родителските задължения и е основание за
лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В
производството за лишаване от родителски права, съдът
е необходимо
да изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна
причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава
обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната,
която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на
детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за
дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.
Грижата по смисъла на
цитираната норма е посочената в чл. 125 СК и представлява съвкупност от действия на
родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на
детето, активност в търсенето на контакти с него за развиване на доброто им
взаимно познаване и емоционална връзка. От друга страна родителят
дължи и финансови средства за отглеждането на детето, като недаването
на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е
неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето.
От събраните по делото гласни доказателства
безспорно се установи, че ищцата и ответника са в обтегнати отношения, както и,
че по повод на техните отношения е имало образувано дело по ЗЗДН и въз основа
на него наложени и мерки. Установи се и, че ищцата след раздялата с ответника
по делото е сключила граждански брак, и, че настоящият й съпругът полага
непосредствени грижи за детето ***. Не се спори, а и от свидетелските показания
се установи, че по време на описаните срещи между бащата и детето през лятото
на 2015 г. винаги е присъствал и съпругът на майката. Установи се от
показанията на свидетелката *** и св. Т., че бащата е правил опит да види
детето си в детската градина, в която е учило, но, че същото не му е било
дадено. От друга страна безспорно по делото се установи, че бащата не е плащал
редовно издръжка, както и, че след завеждане на настоящето дело плаща редовно
такава.
Въз основа на изложеното съдът счита, че по делото
не се доказа да са налице предпоставките визирани в закона за лишаване на
бащата от родителски права. Безспорно е, че срещите между бащата и детето са
редки, но разпитаните свидетели сочат, че същият е търсил дъщеря си.
Действително бащата може да е проявявал интерес към детето си извън
определените за това срещи, но е проявявал такива, макар да е било в моменти,
когато това не е било удобно за ищцата или както същата твърди в нетрезво
състояние. Съдът счита, че водещо за обтегнатите отношения между баща и дъщеря,
до степен на „негативно отношение на детето към бащата, до степен на пълно отхвърляне на ролята му на близък за нея човек“, имат и двамата родители. Обтегнатите отношения
между родителите, липса на комуникация между тях няма как да не се отрази и
личните контакти и на срещите с детето. Установи се и че бащата е плащал издръжка, макар и „насилствено и след
завеждане на дела“ /показанията на св. ***/, за което обаче е предвидена законоустановена
санкция - дължимост на
обезщетение за забава и постановяване на присъда по реда на НК, а не лишаване от родителски
права.Въз основа на
така изложените съображения, съдът намира иска за лишаване на бащата - ответник
от родителските права по отношение на детето му за неоснователен. В този смисъл
е и категоричното становище на Д"СП" и на ПлРП.
Предвид изхода на делото на ответника, му се дължат разноски. Съдът като взе предвид, че в
кориците на делото не са представени доказателства за реално сторени разноски,
счита че такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Плевенския районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
132, ал.1, т. 2 от СК,
предявен от Ц.М. ***
ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен представител на детето ***,
ЕГН **********, за лишаване на И.Г.Т., ЕГН ********** *** от родителските
му права над детето ***, ЕГН **********поради трайно неполагане на грижи без основателна
причина за детето и неплащане на издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Плевенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: