№ 3891
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20211110208032 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. И. срещу наказателно постановление (НП) № СОА21-
РД11-305 от 16.02.2021г., издадено от К********* – заместник-кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.178д от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на В. Г. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.
В жалбата е отправено искане за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят сочи, че е спрял временно, без да възприеме наличието на пътен знак,
сигнализиращ, че мястото е предназначено за хора с трайни увреждания, тъй като е липсвала
пътна маркировка. Изтъква се, че необозначаването на паркомястото с предвидената за това
маркировка е възпрепятствало възможността на жалбоподателя да съобрази поведението си
със съответната пътна обстановка.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. Г.
И., редовно призована, се представлява от адв. С**** който поддържа жалбата и допълва, че
се касае не за „паркиране“, а за „спиране“ с включени аварийни светлини за време от около
няколко минути, поради непредвидени обстоятелства, поради което и се моли оспореното
наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., който оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е В. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Ветрушка“ № 1.
1
На 17.01.2021 г., около 12:55 часа в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ срещу №68, с
посока към ул. „Княз Борис I“, жалбоподателят И. паркирала лек автомобил марка „**“,
модел „ Х3“ с рег. № *** на място, обозначено с пътен знак „Д21“ – „място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, без да притежава такова право.
По същото време и място, свидетелят П. К., служител в сектор „Общинска полиция“,
при „Охранителна полиция“ – СДВР, извършвал обход на бул. „Патриарх Евтимий“ и
възприел, че на обозначеното с пътен знак „Д21“ паркомясто е паркиран лек автомобил
марка „**“, модел „ Х3“ с рег. № ***, но без поставена карта в долния десен ъгъл на
предното стъкло на превозното средство.
При тази хронология, контролните органи разпоредили принудително преместване на
превозното средство. В този момент жалбоподателят И. се върнала до лекия си автомобил и
в нейно присъствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) сер. АА №834451 от 17.01.2021г. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Непосредствено след съставянето му актът бил връчен на жалбоподателя И., която го приела
с възражения. Писмени такива постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова (правна) квалификация
заместник-кметът на Столична община издал оспореното наказателно постановление (НП)
№ СОА21-РД11-305 от 16.02.2021г., с което на основание чл.178д ЗДвП наложил на В. Г. И.,
ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева, за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля П. Т. К. и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно: 3 броя фото изображения,
платежно нареждане, Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019г., Заповед №СОА30-РД09-
1060/13.01.2020г.
Съдът кредитира така посочените доказателства, от които се установява дата и място
на извършената от служители на СДВР проверка, в която насока са и показанията на
свидетеля К..
В своя разказ свидетелят К. споделя, че мястото за паркиране, от което принудително
е преместен автомобилът на жалбоподателя И., е било сигнализирано единствено с пътен
знак „Д21“, но не и с пътна маркировка. Горното намира опора и в приобщените фото
изображения, от които е видно разположението на лек автомобил с рег. № ***, както и
наличните пътни знаци и маркировка в посочения пътен участък.
ПО ПРАВОТО:
Двата основни акта са изготвени от материално и териториално компетентни органи,
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП и приложените по делото заповеди. При съблюдаване на
предвидените в чл.34 ЗАНН срокове. И акта, и наказателното постановление са издадени в
предвидената писмена форма и са надлежно връчени на жалбоподателя. Съдържанието им
позволява да се изведат основните елементи от състава на нарушението – надлежно
посочени са дата, място и механизъм на извършването му, поради което и съдът намира, че
не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е от
категорията на съществените.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. е ангажирана за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, който въвежда забрана за паркиране на места,
определени за хора с трайни увреждания. Безспорно е, че жалбоподателят И. е паркирала лек
автомобил „**“, модел „ Х3“ с рег. № ***. Не са налице доказателства за притежавана от
жалбоподателя И. карта, която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при
движение с моторни превозни средства, когато те са водачи или пътници.
От събраните доказателствени материали се доказва и че в съответния пътен участък
2
е имало поставен пътен знак „Д21“ - „място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания“. Тук обаче е мястото да бъде посочено, че съгласно чл.98,
ал.1, т.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен
знак „Д21“ е син на цвят, във формата на квадрат или правоъгълник.
Отделно обаче в Наредба № 4 от 1.07.2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания (отменена 13.03.2021г.), съответно Наредба № РД-02-
20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията
(издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, oбн., ДВ, бр. 12 от
12.02.2021г., в сила от 13.03.2021г., попр., бр. 18 от 2.03.2021г., доп., бр. 42 от 18.05.2021г.,
изм., бр. 55 от 2.07.2021г., изм. и доп., бр. 20 от 11.03.2022г., в сила от 23.05.2022г.) са
въведени редът и правилата за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. В Глава пета
„Достъпни места за паркиране“, чл.22 от Наредба № 4/01.07.2009г. (относима към
17.01.2021г.) е въведено изискване местата за паркиране на автомобили на хора с
увреждания да бъдат обозначени с пътен знак „Д21“, в съответствие с Наредба № 18 от
2001г., но и с пътна маркировка с международния символ за достъпност.
Идеята е тези места да бъдат лесно видими и достъпни за хората, за които са
предназначени, но и ясно да сигнализират забраната за останалите водачи да паркират
превозни си средства на посочените места. От горното следва, че за да бъде санкциониран
определен правен субект за осъществено от него нарушение, преди това контролните органи
следва да са спазили изискванията на съответния закон, за да може същите от своя страна да
породят задължение за участниците в движението и с които да съобразят своето поведение.
Воден от горното съдът намира, че жалбоподателят И. не е извършила от обективна
страна нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП и оспореното наказателно постановление следва
да бъде отменено. При този изход на производството, право на разноски има
жалбоподателят, но такива не са претендирани, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-305 от 16.02.2021г.,
издадено от К********* – заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което на основание чл.178д от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на В. Г. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00 (двеста) лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3