№ 2202
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110206558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “***” ЕООД против Наказателно постановление № 23-
2200104/19.04.2022 г., издадено от директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414,
ал. 1 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
НП е обжалвано от наказаното юридическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(неясно описание), за обективна несъставомерност и за маловажност на случая. Моли се за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за
законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените възражения. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.02.2022 г. служители на ДИТ „СО“ извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на дружеството-жалбоподател по адреса на му по седалище и управление.
Проверката продължила по документи на 08.03.2022 г. в сградата на контролния орган, във връзка
с изискани и представени от работодателя документи. От последните било установено, че за
престиращо труд лице - *** е наличен трудов договор от 16.11.2021 г., който не бил подписан от
1
работника. На 16.11.2021 г. работодателят подал уведомление до НАП за сключен трудов договор
с работника. За м.11.2021 г. на Петков било начислено трудово възнаграждение за 21 отработени
дни. За същия период били внесени и дължимите осигурителни вноски.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св.
В.П.; АУАН; НП; разписка за връчване; протокол за проверка; идентификационна карта;
декларация; трудов договор – проект; справка от НАП; сведение; платежно нареждане; ведомости;
справка за регистрация; заповед за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който оспорва
издаденото НП с аргументи за приложението на материалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Действително,
наказващият орган е възприел нестандартен подход – детайлно излагане на цялата установена в
хода на проверката фактология, а не само – на релевантната. Независимо от това, обаче, ясна е
2
волята на наказващия орган, намерила и словесно и цифрово изражение в инкриминираната липса
на сключен трудов договор в предвидената в закона форма, преди подаване на уведомлението по
чл. 62, ал. 3 КТ, като изложените допълнителни обстоятелства имат своето съпътстващо
процесуално значение – във връзка с възражението на жалбоподателя за маловажност на случая,
което следва да бъде обект на обсъждане в следващия раздел на настоящото изложение.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 16.11.2021 г. дружеството-жалбоподател е подало
уведомление до НАП за начало на трудово правоотношение с работник, без да има валидно
сключен трудов договор.
Нарушението на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. е формално и
законодателят не го е обвързал с настъпването на определен съставомерен резултат. Доколкото се
касае за ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическо лице,
изследване на субективна страна не намира приложение.
Изложените от жалбоподателя доводи за обективна несъставомерност не следва да бъдат
споделени. Те имат своето сериозно основание, касателно наличието на трудово правоотношение
de facto. В конкретния случай, обаче, от значение за валидното подаване на уведомление е
алтернативното наличие на една от предвидените numerus clausus предпоставки, в конкретния
случай – наличието на сключен трудов договор. Не е случен законодателният подход – да
предвиди форма за валидност на трудовия договор (чл. 62, ал. 1 КТ), както и минимален набор
задължително реквизити (чл. 66, ал. 1 КТ). Изискването за сключване на договор не е случайно –
същото предполага покриване на насрещни волеизявления и съгласие по определен кръг въпроси,
като полагането на подписите дава на всяка от страните определени законови гаранции. В този
смисъл, начисляването на трудово възнаграждение и внасянето на осигурителни вноски не
съставлява годна алтернатива на сключването на формален трудов договор, вкл. и в контекста на
изискването за наличен такъв, преди подаването на уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
3
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
обезпечаването на правата и интересите на наето лице (липсата на валидни, покриващи се
волеизявления създава предпоставки за произвол от работодателя, като икономически по-силната
страна във фактическото отношение с работника), а подобна практика може да застраши правата
на потенциално неограничен кръг лица, наети от дружеството-жалбоподател, поради което следва
да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет,
за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. Санкцията е отмерена в предвидения специален
минимум, без ЗАНН да регламентира аналог на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни
разсъждения по размера са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2200104/19.04.2022 г., издадено от
директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на “***” ЕООД била
наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
4
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК *** да заплати на Главна инспекция по труда сумата от 100
(сто) лева – деловодни разноски.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5