Р Е Ш Е Н И Е
№ 260072 22.10.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на осми октомври две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
НАХД № 728 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К.Ф.Л. *** срещу Наказателно постановление № 1771 от 15.06.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 7 от цитираната наредба. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било постановено при сериозно нарушение в разпределението на доказателствената тежест, като не били установени по безспорен начина авторството и вината на жалбоподателя. Касаело се за субективизъм от страна на служителите на РУ на МВР – Хасково при липсата на снети обяснения от подателя на сигнала за извършеното деяние, което било недоказано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и в хода по същество заявява позицията си по случая, която обстойно аргументира.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково, чрез процесуалния си представител – юриск. Д. М., оспорва жалбата и аргументира доводи за нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2020 г., в около 00:50 часа свидетелят К.Д.К., на длъжност полицай в РУ на МВР - Хасково, заедно с колегата си Г.А.Т., като състав на автопатрул били изпратени от оперативния дежурен на РУ на МВР – Хасково да посетят адрес: град Х., ул. „***, след подаден сигнал на ЕЕН 112 за силна музика и нарушаване на нощната тишина. След като пристигнали на място, двамата установили, че се касае за жилищна кооперация с един вход, като влезли във вътрешния двор, откъдето чули силна музика от отворен прозорец на жилище на втория етаж от кооперацията. Вратата на входа била отворена, като служителите на РУ на МВР – Хасково направили опит да установят контакт с живущите в жилището, като се качили и позвънили, а така също и почукали неколкократно в продължение на 10 – 15 мин. по вратата на жилището, но не получили отговор. Тогава слезли отново във вътрешния двор на сградата, като насочили светлина към отворения прозорец на жилището, а така също и свирели с цел да установят контакт с лицата, намиращи се в него. В даден момент, жалбоподателят К.Ф.Л. се показал, като при вида на полицейските служители, слязъл долу до служебния автомобил на МВР, представил документ за самоличност – свидетелство за управление на МПС, но реагирал остро на начина, по който бил осъществен контакт с него. След като му било разяснено от органите на МВР, че по отношение на него ще бъдат предприети действия по привличане към административно наказателна отговорност, жалбоподателят се обърнал и се върнал обратно в жилището, оставяйки документа за самоличност в полицейските служители.
По – късно през деня на 13.05.2020 г. жалбоподателят К.Ф.Л. сам посетил посетил сградата на РУ на МВР – Хасково, за да вземе издадения на негово име документ за самоличност – СУМПС, предадено по – рано през нощта на органите на МВР посетили адреса във връзка с подадения сигнал, където, след като достигнал до извод за извършено нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, свид. В.Б.А., на длъжност мл. инспектор в РУ на МВР – Хасково съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствие на свид. К.Д.К. Акт за установяване на административно нарушение, № 1771 /№1970-804, бл. № 156079/, за нарушение по цитираната разпоредба от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково. Жалбоподателят подписал, след предявяването му, съставения АУАН, като съответната графа вписал, че имал възражения, които щял да представи на по – късен етап. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок, от връчване на процесния акт, което действие е осъществено на 13.05.2020 г., според отбелязването в приложената разписка. В подаденото възражение, след описание на фактическите твърдения по случая, жалбоподателят сочи, че съставеният АУАН бил в разрез с чл. 6 от ЗАНН и обстойно мотивирал тази своя теза.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган след като възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, съответно приел за неоснователно подаденото възражение, наложил процесната административна санкция на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля К.Д.К. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка и за констатациите, до които достигнали във връзка с твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН. Същите се основават на негови преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на процесния АУАН, както и опосредено за впечатленията му относно обстоятелствата, установени в хода на проверката, съдът дава вяра на изложеното и от свид. В.Б.А., като показанията му са еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни и поради това съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, за осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 до 7.00 ч. за зимния период и от 23.00 ч. до 7.00 ч. за летния период, като в предпразнични и празнични дни времето се удължава с един час. По силата на чл. 43, ал. 1 на цитираната наредба на нарушителите на същата и заповедите, свързани с нея се налагат следните наказания: т. 3 – за нарушения на чл. 4, точки 1,7,9,15 и 16, чл. 5, т. 2, чл. 6, т. 2, 3, 4, чл. 9, точки 2 и 4, чл. 12, ал. 1, чл. 15, чл. 16, чл. 29, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1, точки 1,2,3,4,5,10,11 и 12 се налага глоба от 50 лева до 200 лева за първо нарушение. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити. Описанието на нарушението съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от обективна страна, които в случая, макар и лаконично, са изложени по ясен и разбираем за нарушителя начин, без съществени вътрешни противоречия, които да доведат до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към отговорност. Същото е наясно за всички факти от състава на нарушение, които са конкретно и безпротиворечиво вписани, а от материалноправна страна – доказани по делото, като сами по себе си обосновават извод и за допуснато нарушение на визираните разпоредби от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, като доводи ще бъдат изложени по – нататък по същество. Преди това, от процесуална страна е необходимо уточнението за съотношение на забраните предвидени в разпоредбите на чл. 4, т. 7 от Наредбата и чл. 4, т. 8а от нея. В първия случай се касае за забрана за вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 до 7.00 ч. за зимния период и от 23.00 ч. до 7.00 ч. за летния период, като в предпразнични и празнични дни времето се удължава с един час, тоест забраната е въведена без значение средството и източника на шума, но със съответен времеви диапазон, а във втория - без значение по кое време от денонощието, забраната се отнася до озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Тоест, източникът на шума тук е диференциран и озвучаването с техническо средство е изведено, като особена категория, а така също са регламентирани специфични места и предели на забраната от гледна точка разпространението на звука. И двете забрани са подчинени на общата цел на разпоредбата на чл. 4 от НПОРЧОИТОХ - осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, поради което и независимо от различната наказуемост на деянията по двата текста не се касае за съотношение помежду им като обща и специална норма. Затова, въпреки, че в обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че се касае за източник на шума – музика, което в повечето случи предполага техническо средство, то твърденията са за нарушаване на нощната тишина и спокойствие на гражданите във времеви интервал, попадащ в обхвата на действие именно на забраната по чл. 4, т. 7 от Наредбата, при това без значение източника на шума, поради което правната квалификация на деянието съответства на въведеното словесно описание. В случая не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на процесния АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се евъзползвал. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин в т.ч. и относно авторството на нарушението. Административнонаказващият орган, в чиято тежест е разпределена доказателствената тежест в процеса съумя да докаже, че на инкриминираната дата и място именно жалбоподателят е лицето, което с пускането на силна музика е нарушило нощната тишина и спокойствие на обитателите на жилищната сграда. От разпита на свидетеля по акта К.К. е видно , че при извършената проверка на място, макар с колегата си Г.Т. да не са били допуснати в самото жилище, откъдето се е чувала музиката, са установили нарушителя, като лицето, нарушаващо изискването за осигуряване на нощната тишина и спокойствие на гражданите, живущи в същата или съседни сгради, предвид интензитета на шума, възприеман извън жилището, което е било с отворен прозорец. Всъщност, изводи за авторството на жалбоподателя, според изнесеното пред съда от свид. К.К. са направени от извършените действия по време на осъществената полицейска проверка на мястото на нарушението. В този смисъл, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че именно санкционираното лице заварено като обитател на процесния имот, в който е била пусната силна музика, е свързано с констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 4, т. 7 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, като в този смисъл изводите на съда относно авторството на деянието са обезпечени със съответните годни доказателства, а тезата на жалбоподателя в обратна насока следва да се възприеме за неоснователна. Деянието е извършено виновно, като не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.
В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието „Глоба“ за нарушението по чл. 43, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4, т. 7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково в размер, съобразно установения в санкционната разпоредба законов максимум, предвид действащата редакция на санкционната норма към момента на извършване на деянието. При преценка на всички отегчаващи /поведението на жалбоподателя в хода на извършване на проверката на място/ и смекчаващи обстоятелства по случая /младата му възраст и положително процесуално поведение/ и при отчитане липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя, за което тежест носи АНО да бъде установено, административното наказание за жалбоподателя е необходимо да бъде определен в размер малко над законоустановения минимум, но под средния, определен в наказващата норма. А именно глоба в размер на 80.00 лева, в какъвто смисъл е необходимо да се измени обжалваното наказателно постановление в частта относно размера на наложената административна санкция.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1771 от 15.06.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 7 от цитираната наредба, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” на 80.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.