Р Е Ш Е Н И Е 360/6.7.2020г.
№ 06.07.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 23.06 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2567 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба и уточнение, предявена от К.К.К.,
Т.К.К., С.К.П. и Н.К.С. против Н.б. на б. а.з. , с която
се иска съдът да осъди ответника да заплати
на всеки от ищците сумата от по 5 000 лв./частичени искове от искове всеки на стойност по 30 000
лв./, представляваща претърпени неимуществени вреди от всеки един
от ищците в качеството им
на роднини – сестри в
следствие смъртта на брат им П. К. Т., загинал при ПТП от 03.08.2018 год. , ведно със законната лихва от 03.08.2018
г. до окончателното
изплащане на главниците.
В
исковата молба се посочва, че на 03.08.2018 год. на територията на общ. Т. е
настъпило ПТП, при което водачът П. С. по непредпазливост причинил смъртта на П.
К. Т. от гр. Я.. По случая било образувано НОХД № *** год. на ЯОС, приключило с
влязла в сила присъда, с която водачът бил признат за виновен.Загиналият бил ***
на ищците.Виновният водач имал валидно сключена застраховка ГО по системата
„зелена карта“ със застраховател, намиращ се на територията на Р. М.. Ето защо
отговорен по иска бил ответника.Ищците търпели значителни душевни боли и
страдания от загубата на брат си, подробно описани в молба от 19.08.2019
год.Иска се уважаване на исковете.
В
депозирания отговор ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застраховка „зелена карта“ за автомобила към датата на ПТП, както и
извънсъдебната претенция от 05.02.2019 год. Оспорва правото на ищците да
получат обезщетение.Липсвали годни доказателства установяващи родствените им
връзки с починалото лице, като в тази връзка оспорва представеното
удостоверение за наследници. Оспорва наличието на силна емоционална привързаност
между ищците и загиналия, включително размера на вредите, за което излага
съображения. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия П. Т., което било прието да е
налице и в мотивите към постановената присъда.Оспорва претенцията за законна
лихва, която следвало да се дължи едва след изтичане на законоустановения
тримесечен срок от извънсъдебното предявяване на претенцията. Иска се
отхвърляне на претенциите, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищците – лично и чрез упълномощен адвокат
поддържат претенциите си.
Ответникът , чрез упълномощен представител оспорва
претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от представеното Удостоверение за наследници от 02.07.2019 год. /включително
Удостоверение за родствени връзки/ищците са част от наследниците по закона на П.
К. Т., поч. на 03.08.2018 год., негови ***.
С
присъда № *** год. на ЯОС подсъдимият П.
С., гражданин на Р М. е признат за виновен
в това, че на 03.08.2018 год. , на път ***, между с. К. и с. о., при
управление на МПС е нарушил правилата на
ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на П. К. Т. от гр. Я. Със
същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на всяка една от трите ищци сумата
от по 30 000 лв. – неимуществени вреди , в едно със законната лихва от
датата на увредата.
Не
се спори и , че с Претенция от 05.02.2019 год. ищците са заявили пред ответника
искането си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
брат им в размер на от по 30 000 лв. всяка, което са мотивирали с факта,
че виновният водач има сключена валидна застраховка ГО по системата „Зелена
карта“, със застраховател, намиращ се на територията на трета страна – Р М.
С
писмо от 27.03.2019 год. ответникът е уведомил упълномощения адвокат на ищците,
че предявеното искане е недоказано, т.к. липсвали доказателства за дълбока и
трайна емоционална връзка с починалото лице.
По
делото е назначена и прието заключението на САТЕ, вещото лице по която е
определило механизма на настъпване на ПТП на 03.08.2018 год. , което е
настъпило в тъмната част на денонощието, в пътен участък с максимално допустима скорост от 90 км/ч.
Районът е двустранно ограничен от зачъкален и
затревен банкет, както и поставена пътна мантинела.
Пешеходецът се е движел на не –повече от 1 м. в дясно от десния край на
платното за движение, в дясната лента в посока към с. О., т.е. движел се е
попътно на автомобила. Непосредствено преди удара пешеходецът е бил обърнат
странично. От техническа гледна точка
при движение в нощни условия пешеходецът би трябвало да бъде облечен с
дрехи със светлоотразителни елементи, да се движи по
противоположния банкет, срещу движението, а при възможност в лентата за
движение най- близо до лявата й граница.На местопроизшествието не са намерени
спирачни или странично похлузни следи.В тази връзка
според експерта водачът на автомобила не е следил неотклонно пътната обстановка. Изготвена е и
мащабна скица на ПТП.
От
назначената и приета комплексна СМТЕ се установява, че при аутопсията на П. Т.
е било установено наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация 1, 91
промила. Същата отговаряла на средно степен на остро алкохолно опиянение.Лицата
с такава концентрация на алкохол в кръвта са сигурно повлияни от влиянието на
алкохола върху ЦНС, характеризират се със значителни нарушения на мисловната
дейност, речта, съобразителността, ориентировката, координацията на движенията.
Същите са със силно забавени реакции, понякога сънливи.Пияното състояние е
видно.
Към
експертизите са приложени копия от материалите по образуваното ДП № *** год. на
РУ – Т., Я.
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Й. – *** на П. К.
посочва, че когато е отивал на работа на 03.08.2018 год. видял мястото на
катастрофата, но не знаел, че *** бил там.Научил за инцидента от майка си,
която разбрала от някоя от сестрите си.Те били в добри отношения, не се карали,
не са делили нищо. Помагали винаги на ***, когато и с каквото могат. Той бил
най-малкия член на семейството и всички
се грижели за него. Ходил на гости при почти всички от сестрите си. По
празниците ходил у всяка една от тях. Не бил семеен е лелите му когато имал
нужда не го връщали.Разчитали един на друг за помощ.Свидетелят присъствал на
погребението, което било организирано от всички сестри, които имали финансова
възможност. Не били в добро състояние, всеки близък трудно се
преживявал.Чувствала се липсата на най-малък ***.Споменът бил тежък,
организирали помени, виждал ги разстроени.П. живеел отделно в наследствена къща
в с. Б.Ищците имали деца и внуци. Впечатленията на свидетеля били предимно от
майка му.Виждал *** си, който често се отбивал в село. И по другите сестри
обикалял, по празници, рождени и именни дни.Свидетелят мисли, че *** му работел
в с.К., но за кратко.
Св.
Б. – *** по процесния случай посочва, че е водил
делото и огледа. Не познавал пешеходеца и не бил давал данни за него на вещото
лице. Там имало много колеги полицаи.За отношенията между страните разбрал от
разпитите им, в които не се сещал какво пише.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са ОСИ с правно основание чл. 511, ал.
3 вр. с
чл. 511, ал.
1, т. 2 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В
процесния случай страните не спорят, че на 03.08.2018
год. е настъпило ПТП , при което е загинал наследодателят на ищците П. Т.. Не
се спори и се установява от приложените писмени доказателства,вкл. Присъда на
ЯОС, че в ПТП е участвало чуждестранно
МПС- *** с м. регистрационен номер,както и по отношение наличието на валиден
договор за застраховка ГО – зелена карта с чуждестранен застраховател.Основните
възражения на ответника касаят правото на ищците да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат си, наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и оспорвания във връзка
с дължимостта на претендираната
лихва за забава.
В процесния случай видно от
неоспорените писмени доказателства, ищците са предявили извънсъдебно
претенцията си пред ответника,като липсват твърдения. респ. доказателства последният
да е платил обезщетение,искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
С ТР – 1 – 21.06.2018 – ОСНГТК е прието,
че право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по изключение
притежава всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешенията, залегнали в ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г.
В конкретния случай, от събраните по
делото гласни доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с
оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната
заинтересуваност на свидетеля, се установява наличието на обичайна и
традиционната за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между починалия и част
от сестрите му. По делото не се доказа наличието на много по-силна, трайна,
емоционална връзка на четирите ищци с починалото лице от обичайната, чиято
загуба да е била понесена много тежко от същите, засягайки сериозно техния
душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи страданието, свързано със
смъртта на близък човек.
В мотивите към горецитираното ТР изрично е посочено че „Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД“.
В процесния случай , както
беше посочено не се доказа наличието на подобна дълбока връзка между брата и
предявилите претенциите четири от неговите сестри, не се доказаха и конкретни,
надхвърлящи обичайните болки и страдания търпени от неговата смърт, не се
доказа и наличието на отношения основавали се на взаимна грижа, помощ ,
подкрепа и доверие, а по-скоро наличие на обичайна традиционна връзка в
българското семейство, при която част от по-големите сестрите са помагали с
каквото могат на брат си,когато той е имал нужда.
Изложеното по-горе води до извода за неоснователност
на претенциите.
Неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните претенции за законна
лихва от датата на увредата.
По
разноските:
Предвид пълното отхвърляне на претенциите и на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски ,
които съобразно приети списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства са
в размер на 3559, 44 лв.- адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и
разпит на свидетел. Процесуалния представител на ищците своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая, съобразно цената на предявените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004г./отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 год. с решение №
13062/03.10.2019 год. и решение № 5419/08.05.2020 год. на ВАС, в сила от
15.05.2020 год./, възлиза на 1130 лв. С оглед обстоятелството, че по делото са събрани
многобройно доказателства и проведени няколко съдебни заседания, съдът приема,
че същото следва да бъде намалено до сумата от 1500 лв. Ето защо в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на общо 2275, 44 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.К.,
ЕГН ********** против Н. б. на б. а.з.,
ЕИК ***иск за заплащане на сумата
от 5000 лв./частичен иск от 30 000 лв./ , представляващи
неимуществени вреди в следствие смъртта
на *** П. К. Т. при ПТП на 03.08.2018 год., в едно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изплащане на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.К.К., ЕГН ********** против Н. б.
на б. а з., ЕИК ***иск за заплащане на сумата от 5000 лв./частичен иск
от 30 000 лв./ , представляващи неимуществени
вреди в следствие смъртта на *** П. К. Т. при ПТП на
03.08.2018 год., в едно със
законната лихва от датата
на увредата до окончателното
изплащане на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.К.П., ЕГН ********** против Н. б. на б. а. з., ЕИК *** иск за заплащане на сумата от 5000 лв./частичен иск от 30 000 лв./ , представляващи неимуществени вреди в следствие смъртта
на *** П. К. Т. при ПТП на 03.08.2018 год., в едно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изплащане на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.К.С., ЕГН ********** против Н. б.
на б. а. з., ЕИК *** иск за заплащане на сумата от 5000 лв./частичен иск
от 30 000 лв./ , представляващи неимуществени
вреди в следствие смъртта на ***П. К. Т. при ПТП на
03.08.2018 год., в едно със
законната лихва от датата
на увредата до окончателното
изплащане на претенцията.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78,ал. 3 от ГПК К.К.К.,
Т.К.К., С.К.П. и Н.К.С. да заплатят на Н.
б. на б. а. з., ЕИК *** сумата
от 2275, 44 лв. – разноски за настоящат
аинстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: