Решение по дело №1742/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1546
Дата: 27 септември 2018 г. (в сила от 24 октомври 2018 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20183110201742
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         №………………… /27.09.2018 г., гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:  

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                           

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1742 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на „П.е.П.Е.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** № 1, със съдебен адрес:***№ 3 срещу Наказателно постановление № 288513 от 20.09.2017 г., издадено от Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че на 08.08.2017 г. при извършена проверка на търговски обект – изложение, намиращ се в гр. Варна, Морска градина, под Пантеона, стопанисван от „П.е.П.Е.“ ООД е установено, че дружеството „П.е.П.Е.“ ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като при проверката на касовата наличност за дата 08.08.2017 г. се установява, че дневния оборот от ФУ, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 3306, 00 лева, в т.ч. са отразени служебно въведени суми в размер на 190 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 3882, 00 лева, съгласно изготвен опис, като е установена разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 576, 00 лева  – нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Дружеството – жалбоподател „П.е.П.Е.“ ООД – гр. София намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълна преценка на събраните доказателства, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Според дружеството – жалбоподател административно – наказващия орган не е мотивирал становището си да приеме, че стопанисваното изложение покрива критериите на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, която правна норма дефинира понятието „търговски обект“. Дружеството акцентира, че не е била извършвана контролна покупка, поради което и не може да се твърди, че не е издаден фискален касов бон. Фокусира се вниманието на съда, че фактическите констатации в АУАН са изградени само въз основа на констатациите, обективирани в Протокола от 08.08.2017 г. за извършена проверка, съставен от инспекторите от ТД на НАП – гр. Варна, без да са съобразени факти, имащи съществено значение за обективното установяване на факта на настъпване на посоченото нарушение. В условията на евентуалност моли за приложението на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, застъпвайки теза, че процесния случай носи белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

   В проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1742 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „П.е.П.Е.“ ООД – гр. София не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

Въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Петинка Николова в проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1742 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд. Ст. юрисконсулт Николова моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че нарушението е доказано по несъмнен начин от писмените материали, събрани в хода на административно – наказателното производство и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 08.08.2017 г. св. В.И.И. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, офис гр. Русе и св. В.И.Н. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършили проверка по спазване на финансовото законодателство в търговски обект – изложение, намиращо се в гр. Варна, Морска градина, под Пантеона, стопанисван от търговското дружество „П.е.П.Е.“ ООД – гр. София.

В хода на проверката двамата свидетели констатирали, че фактическата наличност на парични средства в касата на обекта възлиза на 3882, 00 лева, съгласно изготвения опис от служител, а след като проверили дневния междинен финансов отчет, установили, че дневния оборот за същия този ден 08.08.2017 г. възлиза на 3306,00 лева. Също така двамата инспектори от ТД на НАП – гр. Варна констатирали, че във ФУ са отразени „служебно въведени“ пари в размер на 190,00 лева.

Приемайки, че по този начин, дружеството „П.е.П.Е.“ ООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми и по този начин е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на 17.08.2017 г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 20.09.2017 г. Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в обстоятелствената част в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, наложил на „П.е.П.Е.“ ООД имуществена санкция в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

  

 

 По отношение на доказателствата.

 Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. В.И.И.; показанията на св. В.И.Н.; Протокол от извършена проверка от 08.08.2017 г.; опис на касовата наличност за деня 08.08.2017 г.; дневен финансов отчет от ФУ, функциониращо в търговския обект – изложение, находящо се в гр. Варна, Морска градина, под Пантеона; Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

На първо място, съдът изцяло кредитира показанията на двамата разпитани свидетели – И. и Н. като последователни, логични, взаимнодопълващи се, а и най – важното подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и съвсем конкретно – фотокопието на междинен дневен финансов отчет за деня 08.08.2017 г. и описа на наличните в касата на търговския обект парични средства.

Двамата свидетели са единодушни и повече от категорични, че при съпоставянето на наличните в касата на търговския обект парични средства и паричните средства, разчетени във фискалната памет на ФУ се е установила разлика в размер на 576 лева, които представляват повече парични средства в касата на търговския обект от тези, разчетени във ФУ.

Показанията на двамата свидетели са подкрепени изцяло от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, а именно изготвения от служител на търговския обект опис на наличните парични средства в касата на търговския обект, който възлиза на 3882 лева и фотокопието на приложения към преписката дневен финансов отчет от монтираното в обекта ФУ, видно от което паричните средства в началото на работния ден възлизат на 190 лева, които са „служебно въведени” в касата на обекта, а дневния оборот, съгласно същия този междинен отчет от ФУ възлиза на 3306 лева.

В обобщение, кредитирайки изцяло показанията на двамата разпитани свидетели и събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че на 08.08.2017 г. при извършена проверка на търговски обект – изложение, намиращ се в гр. Варна, Морска градина, под Пантеона, стопанисван от „П.е.П.Е.“ ООД е установено, че дружеството „П.е.П.Е.“ ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като при проверката на касовата наличност за дата 08.08.2017 г. се установява, че дневния оборот от ФУ, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 3306, 00 лева, в т.ч. са отразени служебно въведени суми в размер на 190 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 3882, 00 лева, съгласно изготвен опис, като е установена разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 576, 00 лева.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

   Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

   По същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

   На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

   Съдът намира, че именно наличието на разминаване между действителната касова наличност и разчетената такава по касовия апарат на 08.08.2017 г., обосновава вмененото на „П.е.П.Е.“ ООД административно нарушение, което със своето бездействие действително е извършило нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството.

По отношение конкретните възражения на въззивното дружество, съдът би желал да отбележи, че ги намира за неоснователни, поради следните съображения:

Разпоредбата на пар. 1, т. 41 от Закона за данъка върху добавената стойност ясно дефинира „Търговски обект“ като всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Двамата свидетели потвърдиха пред съда, че са си закупили билети, за да разгледат изложението, стопанисвано от въззивното дружество, поради което и несъмнено изложението има качеството „търговски обект“ по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност, доколкото е извършвало продажба на билети срещу предоставяната услуга.

Дружеството вижда като порок в процедурата по издаване на наказателното постановление, че административно – наказващия орган е обосновал решението си да санкционира дружеството „стъпвайки“ върху Протокола за извършена проверка, съставен на 08.08.2017 г. от двамата инспектори на ТД на НАП – гр. Варна. Съдът не само, че не вижда порок в действията на административно – наказващия орган, но дори напротив – Протокола за извършена проверка е писмено доказателство с висока доказателствена стойност, в което надлежно са онагледени констатациите на инспекторите по приходите.

Дружеството не се е възползвало от правото си, предвидено в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да депозира официално писмено възражение срещу съставения АУАН, но в самият АУАН в полето за възражения се посочва, че е имало в касата поставен плик с монети на стойност около 500 лева, които поради незнание не са били маркирани като „служебно въведени“ парични средства в касата. Съдът не намира за основателно едно подобно възражение, защото на първо място прави впечатление липсата на каквато и да е конкретика по отношение тази сума, която не е отбеляза с точност, а се твърди, че е „около 500 лева“. Но дори и хипотетично да се даде вяра на това твърдение на дружеството, на първо място следва да се отбележи, че незнанието на закона не извинява за констатираното противоправно поведение, а и констатираната разлика е в размер на повече от 500 лева, а именно 576, 00 лева

Следва да се подчертае, че не е повдигано „обвинение“ на въззивното дружество за неиздаване на фискален касов бон, поради което и възраженията в тази посока са безпредметни и съдът не намира необходимост да ги коментира и да вземе отношение по тях.

Съдът не може да приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а” от ЗАНН, на първо място защото колкото и клиширано да звучи процесния случай не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на това нарушение, още повече, че констатираната разлика между фактическата касова наличност и разчетения дневен оборот от ФУ не възлиза на лев или два, а на според съда на достатъчно внушителната като размер сума от 576,00 лева, която изключва всякаква възможност за квалифицирането на процесното нарушение като „маловажен случай”.

 

По отношение вида и размера на наложеното наказание.

Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност предвижда имуществена санкция за юридическите лица, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не изпълнят задължението си да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, в размер от 500 до 2000 лева.

При този нормативно определен размер на административното наказание, съдът намира, че административно – наказващият орган необосновано е наложил размер на санкцията над предвидения в закона минимален праг. В съдържанието на административно – наказателната преписка не са представени доказателства за други констатирани нарушения на финансовото законодателство от страна на „П.е.П.Е.“ ООД, което неминуемо води до единствения възможен обоснован извод, че нарушението е първо за въззивното дружество. Това обстоятелство от своя страна води на извода за едно като цяло правилно и отговорно отношение на дружеството към законоустановения ред в страната, поради което и съдът намира, че имуществена санкция в минимален размер, а именно 500 лева изцяло би изпълнила целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

   Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 288513 от 20.09.2017 г. на Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложената имуществена санкция бъде намален до размер от 500 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 288513 от 20.09.2017 г., издадено от Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „П.е.П.Е.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** № 1, със съдебен адрес:***№ 3, на основание разпоредбите на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че на 08.08.2017 г. при извършена проверка на търговски обект – изложение, намиращ се в гр. Варна, Морска градина, под Пантеона, стопанисван от „П.е.П.Е.“ ООД е установено, че дружеството „П.е.П.Е.“ ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като при проверката на касовата наличност за дата 08.08.2017 г. се установява, че дневния оборот от ФУ, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 3306, 00 лева, в т.ч. са отразени служебно въведени суми в размер на 190 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 3882, 00 лева, съгласно изготвен опис, като е установена разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 576, 00 лева  – нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като намалява размера на наложената имуществена санкция до размер от 500 лева (петстотин лева).

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: