Решение по дело №2857/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.217 ал.1 т.3 ЗУТ вр.чл.146 и сл АПК.

Образувано по жалба на „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Х.П.№ 18, чрез адв.М.Т.,срещу Заповед № 210/25.11.2022г. на кмета на район „Одесос“ при Община-Варна – с която на основание чл.178, ал.6 ЗУТ е разпоредена забрана ползването на самостоятелен обект, представляващ „Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, разположен на първи етаж от жилищна сграда, с административен адрес гр.Варна, ул.П.№ 30, вх.А.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на посочения в заповедта обект на основание покупка с н.а. № 67/22.03.2006г., като независимо от обстоятелството, че не е конституиран в административното производство по чл.178 ЗУТ, е заинтересовано лице в качеството си на възложител на процесния строеж и за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта – което е сторено с жалба вх.№ 18696/14.12.2022г. Твърди, че в проведеното административно производство е безспорно установено, че процесният обект се ползва от наемателя „П.-62“ ЕООД като „Център за красота“, на основание договор за наем от 28.07.2012г., със срок на действие 15 години. Не оспорва, че същият, представлява въведен в експлоатация като Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети, обект, за което е издадено Удостоверение №0-22/10.02.2005г. от район „Одесос“ при община Варна. Твърди, че е без значение дали обектът се ползва като Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети, както е според удостоверението за ползване, или като Център за красота, в който се предлагат фризьорски, козметични и масажни процедури и в който се продава медицинска козметика, както е в действителност, тъй като и в двете хипотези следва да се приеме, че самостоятелният обект се ползва с предназначение за търговски, здравни и социални услуги. Това съответства на предназначението му съгласно издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация. Извън гореизложените твърдения релевира довод, че заповедта е нищожна, тъй като не е на лице заповед, която делегира правомощия на издателя на акта да издава заповеди по реда на чл.178 ЗУТ. На гореизложените доводи формира искане за отмяна на заповедта, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът – Кметът на район „Одесос“ при община Варна, чрез представител по пълномощие оспорва заповедта. В становище по същество и в представена писмена защита твърди, че Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Твърди, че са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон при постановяването й. Релевира довод, че жалбоподателят е могъл във всеки един момент да се включи в административното производство, тъй като съобщение за постановената заповед било залепено на обекта. Не приема твърдението, че се налага смяна на предназначение на обекта, тъй като в Класификатора за предназначение на сградите и самостоятелните обекти, посочените по-горе услуги са с различни кодове. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е предявена пред родово и местно компетентен съд, от лице с констатиран правен интерес от оспорване на Заповед № 210/25.11.2022г. на кмета на район „Одесос“ при Община-Варна. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл.178 ал.6 вр. с ал.1 и ал.4 от ЗУТ и с него е забранено ползването не по предназначение и в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация на обект представляващ „Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, разположен на първи етаж от жилищна сграда, с административен адрес гр.Варна, ул.П.№ 30, вх.А. Това е административен акт, който се издава при констатирано нарушение на забраната в чл.178 ал.1 и ал.4 от ЗУТ от възложителя, на който чл.177 ал.1 ЗУТ е вменил задължение да въведе съответният строеж в експлоатация след построяването му, респ. след промяната в предназначението му, спрямо предходното му предназначение, с което е разрешено ползването му. В чл.161 ал.1 от ЗУТ е дадено легално определение на "възложител" - това са собственикът на поземления имот, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. От доказателствата по делото се установява, че „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г..“ ЕООД е собственик на гореописания недвижим имот, видно от нот.акт № 77, том ХVІІІ, дело 4122/06, вх.рег. № 5607/22.03.2006г СВ. Предвид това, този жалбоподател има пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на заповедта. Последната е съобщена на 30.11.2022г. на представителя по пълномощие на жалбоподателя, а жалбата е депозирана на 14.12.2022г., тоест спазен е законоустановения 14-дневен срок за оспорване. С оглед гореизложеното, досежно допустимостта на производството в неговата съвкупност, съдът приема, че същото е допустимо и следва жалбата да се разгледа по същество.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение № О-22/10.02.2005г. на гл.архитект на р-н „Одесос“, на основание чл.177, ал.3 ЗУТ и по искане на възложителя Р.З.М.с вх.№ АГ-1-9400-Р-11/24.01.2005г., е въведен в експлоатация строеж: „Промяна предназначение и преустройство на склад за готови лекарствени средства, в дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, находящ се в ПИ № 1, кв.470 по плана на 1-ви м.р. на гр.Варна, с административен адрес ул.П.№ 30-А. Според удостоверението, строежът е четвърта категория и е изпълнен в съответствие с одобрен инвестиционен проект на 22.11.2004г. от гл.арх. на р-н „Одесос“ и Разрешение за строеж № О-160/22.11.2004г.

Видно от нот.акт № 67/22.03.2006г., „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г.“ ЕООД е закупило от Р.З.М.и Д.Л.М.горепосочения обект – „Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул.П.№ 30, вх.А.

На 28.07.2012г. между „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г.“ ЕООД (наемодател) и „П.-62“ ЕООД (наемател) е сключен договор за наем за посочения търговски обект, със срок 15 години. Според чл.2 от договора, наемателят ще ползва наетото помещение за козметичен салон. Според чл.3 от договора, уговорената между страните наемна цена е в размер на 800,00лв. С анекс от 28.07.2012г. – чл.1, ал.1, наемодателят дал съгласие на наемателя да извърши със свои сили и за своя сметка подобрения в предоставената под наем вещ на обща стойност не повече от 25000лв. Според чл.2, ал.1 от анекса, в случай че наемателят прекрати едностранно договора за наем преди изтичане на уговорения в него срок, дължи на наемателя неустойка в размер на сумата по чл.1, ал.1 от анекса.

С Констативен акт № 8/04.10.2022г., длъжностни лица от район „Одесос“ при Община-Варна, след извършена проверка по документи и на място, установили, че обект „Дрогерия с хомеопатични кабинети“, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на ул.П.№ 30, вх.А, се ползва като Център за красота „П.“. При проверката на място било установено, че в обекта са обособени фризьорски кът, кът за маникюр, кът за масажи, помещенията били обзаведени с необходимата техника и оборудване. Обектът бил собственост на „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г.“ ЕООД, а ползвател на същия е „П.-62“ ЕООД. Строежът: „Дрогерия с хомеопатични кабинети“, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на ул.П.№ 30, вх.А, представляващ промяна на предназначение и преустройство на склад за готови лекарствени средства със самостоятелен вход към ул.Пирин, бил четвърта категория, изпълнен на основание РС № 160/22.11.2004г. на гл.архитект на р-н „Одесос“ и въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № О-22/10.02.2005г. на гл.архитект на р-н „Одесос“. При проверката не били представени строителни книжа и документи, доказващи законността на промяна на предназначението на обекта. Последният се ползва от „П.-62“ ЕООД като център за красота, в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация – нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ.

Въз основа на КА № 08/04.10.2022г. е издадена оспорената тук Заповед № 210/25.11.2022г. на кмета на район „Одесос“ при Община-Варна, с която за нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.4, вр.чл.177 ЗУТ и на основание чл.178, ал.6 ЗУТ, е разпоредено: 1/ забрана за ползването на строежа: „Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на ул.П.№ 30, вх.А, като е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, от датата на връчване на заповедта; 2/ в срок от 14 дни строежът да бъде освободен от взривоопасни, лесно запалими и други опасни материали; 3/ изпълнението на заповедта е възложено на наемателя „П.-62“ ЕООД - наемател на обекта; 4/ в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, управителите на „Енерго-про мрежи“ ЕООД и „ВиК Варна“ ООД да се разпоредят за незабавно прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на ел.енергия и вода на строежа.

С оглед гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

След извършена служебна проверка от служители при ответника е установено, че самостоятелен обект, разположен на първи етаж от жилищна сграда, с административен адрес гр.Варна, ул.П.№ 30, вх.А, собственост на жалбоподателя - „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г.“ ЕООД, се държи въз основа на сключен договор за наем от „П.-62“ ЕООД - наемател на обекта и се използва като Център за красота „П.“, а не като „Дрогерия с хомеопатични кабинети“, каквото е предназначението на обекта, според Удостоверение № О-22/10.02.2005г. на гл.архитект на р-н „Одесос“. В обекта били обособени фризьорски кът, кът за маникюр и кът за масажи. Помещенията били обзаведени с необходимата техника, оборудване и мебели, необходими за извършване на описаните услуги. Според събраното Удостоверение № О-22/10.02.2005г. на гл.архитект на р-н „Одесос“, на основание чл.177, ал.3 ЗУТ , е въведен в експлоатация строеж: „Промяна предназначение и преустройство на склад за готови лекарствени средства, в дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, находящ се в ПИ № 1, кв.470 по плана на 1-ви м.р. на гр.Варна, с административен адрес ул.П.№ 30-А. Според удостоверението, строежът е четвърта категория и е изпълнен в съответствие с одобрен инвестиционен проект на 22.11.2004г. от гл.арх. на р-н „Одесос“ и Разрешение за строеж № О-160/22.11.2004г.

Страните не спорят върху гореизложените факти. Спорът е по правото и касае извода на ответника в оспорената заповед, че обектът не се използва според одобреното предназначение - като дрогерия, което е обусловило и забраната за ползването на строежа, поради извършеното нарушение на чл.177 и чл.178 ал.4 ЗУТ.

Заповед № 210/25.11.2022г. на кмета на район „Одесос“ при Община-Варна е акт по чл.217, ал.1, т.3 ЗУТ. Съобразно чл.178 ал.6 ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. В конкретния случай, заповедта е постановена от кмета на район "Одесос" при община Варна. Съобразно т.3 от приложената на л.22 от делото, Заповед № 2556/11.08.2021г. на кмета на община Варна, на кметовете на райони в гр.Варна са предоставени поредица от правомощия, наречени в заповедта "функции", сред които и : " Да издават мотивирани заповеди по чл.178 ал.6 от ЗУТ, при констатирани нарушения по чл.178 ал.1 и ал.4 от ЗУТ, за строежи от четвърта и пета категория.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че е осъществена валидна делегация, изрично позволена от закона и насочена към кметовете на райони, на правомощието на кмета на община Варна, да постановява заповеди по реда на чл.178 ал.6 от ЗУТ. При това установяване, съдът приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна . Тя е постановена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Актът отговаря и на изискванията за форма по аргумент на чл. 59 от АПК. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма, с което формално е спазено изискването на чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правните основания за нейното издаване, т.е. същата не страда от порока липса на мотиви.

Основателно е обаче релевираното в жалбата твърдение, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразно чл.26 АПК, за започване на административното производство се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл.18а. В конкретния случай, цялото производство пред административния орган е протекло без участието на собственика на обекта, единствен имащ качеството на възложител по смисъла на чл.161 ал.1 вр. чл.177 ал.1 вр. ал.3 ЗУТ.

Разпоредбите на чл.175 и сл ЗУТ съдържат императивни изисквания към възложителя за изготвяне на надлежна документация при извършване на строежа и действия във връзка с въвеждането му в експлоатация. Целта на тези изисквания е да не се въвежда в експлоатация незавършен, негоден или в друго отношение опасен за ползване и обитаване строеж, както и такъв, за който не е протекло правилно производството по промяна на предназначение или който се ползва не съобразно вече промененото предназначение. В този ред, единствената страна, която може да участва в производството за налагане на регламентираната санкция по реда на чл.178 ал.6 ЗУТ пред административния орган , е възложителят на строежа, а не неговият наемател.

В конкретния случай, разпоредителната част на оспорената тук заповед , е безадресна. Забранено е , без да се укаже на кого, ползването на строежа. В частта, в която е предвидено на кого да се връчи заповедта, е упоменат единствено наемателят на строежа - "П. -62" ЕООД, което посочване е без правно значение, тъй като той не е носител на вещни права върху забранения за ползване строеж, както и няма качеството възложител по смисъла на чл.161 ал.1 ЗУТ.

Нормата на чл.26 от АПК е императивна, като задължението за уведомяване за започването на административното производство, завършило с издаването на процесната заповед, е на административния орган, който служебно е започнал настоящото административно производство . Ето защо и като съобрази разпределението на доказателствената тежест съдът намира, възражението на жалбоподателя, че не е уведомен лично за започване на производството и изобщо не е участвал в него, с което са му нарушени правата по чл.34, чл.35 и чл.36 АПК, за основателно.

Съществено нарушение на административнопроизводствените правила в практиката се приема за осъществено, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване, заинтересована страна е лишена от възможността да участва като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Практиката на ВАС в преобладаващите случаи е константна, че уведомяването на адресата на акта за започване на административното производство и предоставянето на възможност да изрази становище съгласно чл.26 и чл.34 ал.3 АПК са гаранции за конституционно признатото право на защита, като неспазването на тези разпоредби винаги е нарушение на административнопроизводствените правила.Ето защо съдебната практика е единна в разбирането, че нарушението на чл.26 от АПК, води до нарушаване и на чл.34, чл.35 от АПК. Съгласно посочените законови текстове, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт. Той трябва да осигури и възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания. Предвидено е изключение в разпоредбата на чл.34 ал.4 АПК, указващо, че административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 , но само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Събразно чл.35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В конкретния случай не се констатира нито изключението, цитирано по-горе, нито изпълнение на задълженията, регламентирани в посочените разпоредби.

Допълнително - правото на изслушване е изрично регламентирано на българските граждани и в качеството им на граждани на Европейския съюз с разпоредбата на чл.41, §2 б. "а" от Хартата на основните права на ЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ на адресата на акта следва да бъде предоставена възможност да бъде изслушан когато индивидуалния административен акт създава неблагоприятни последици, поради което и националният съд е длъжен да гарантира правото на изслушване на фаза издаване на административния акт. Това бездействие представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Гореизложеното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената тук заповед.

Като неоснователно съдът приема твърдението на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон.

В процесната заповед е възприет извод за нарушение на чл.178 ал.4 ЗУТ. Съобразно тази разпоредба, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В продължение и съгл. ал.6, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Установява се безспорно, че конкретният строеж е четвърта категория, съгл.чл.137 ал.1 т.4 б."д" от ЗУТ и чл.9 ал.2 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи от 2003г., както и че се ползва като център за красота, а не като дрогерия с хомеопатични кабинети, според издаденото Удостоверение № О-22/10.02.2005г. на гл.архитект на р-н „Одесос“. За да се използва с това различно предназначение , следва да се изпълни процедурата по промяна на предназначението. Това е така, на следните доводи: Съобразно §5 т.41 от ДР на ЗУТ," Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Видно от Приложение №4 към чл.16 ал.3 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, издаването, поддържането на КК и КР, кодът, който съответства на предназначението на обекта - предмет на проверката, "Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети" е код 590 от Класификатора за предназначението на сградите и на самостоятелните обекти в тях, предвиден за здравни и социални услуги. Съответно, кодът, който отговаря за център за красота и съответства на обслужваща дейност за битови услуги, е 560. Не кореспондира с правно основание твърдението на жалбоподателя, че и дейността на обекта, като център за красота следва да се тълкува като предназначена за търговска дейност, здравни и социални услуги с код 590, защото в него се извършвали масажни процедури и се извършвала продажба на медицинска козметика. Последното, освен, че се твърди, не се доказва, но и е без значение.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед на което и по аргумент от чл.146, т.3 от АПК се явява незаконосъобразна, и следва да бъде отменена. Направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя следва да бъде уважено. Представени са доказателства за извършени разходи в общ размер от 1050лв., съставляващи 50.00лв. заплатена държавна такса и 1000.00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 210/25.11.2022г. на кмета на район „Одесос“ при Община-Варна – с която на основание чл.178, ал.6 ЗУТ е разпоредена забрана ползването на самостоятелен обект, представляващ „Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, разположен на първи етаж от жилищна сграда, с административен адрес гр.Варна, ул.П.№ 30, вх.А.

ОСЪЖДА район „Одесос“ при Община-Варна да заплати на „Специализирана очна болница за активно лечение – доц.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Х.П.№ 18, сума в размер от 1050.00лв. / хиляда и петдесет лева/, съставляваща сторените в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: