№ 147
гр. Варна , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Л. Жекова
при участието на секретаря Христина И. Христова
като разгледа докладваното от Моника Л. Жекова Гражданско дело №
20203110110012 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№
55497/109.8.2020 г., предявена във ВРС от ищеца М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: **** , чрез
адв. Кр. С. - АК - гр. Варна, със съдебен адрес: *** против ответника „Б. П.П. Ф.- П., Ф., peг. №
***, осъществяващо дейност чрез „Б. П. П. Ф. С. „, клон България, гр.София, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****.Исковата молба е надлежно уточнена с уточнителна молба с
вх.№58627/02.10.2020 г.
Наведените от ищеца в исковата и уточнителна молби фактически твърдения, от ищеца са
следните :
Ищецът М.С. твърди, че на дата 29.10.2015 г. сключил договор за потребителски кредит
CARU - 11632207 с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *****, ЕИК
****.Правоприемник на „Б. П. П. Ф. „ ЕАД сочи ищеца, че е „Б. П.П. Ф.- П., Ф. „, осъществяващо
дейност чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, гр.София с ЕИК ***.
Размерът на кредита за потребителски цели бил в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди
лева) при срок на кредита 8 (осем) години, с 96 погасителни вноски и застрахователна премия от
9000 (девет хиляди) лева.
При сключването на договора, твърди още ищеца, че му била удържана такса ангажимент
в размер на 500 (петстотин) лева. Годишният процент на разходите по договора бил 11.08 %,
лихвен процент 9.97% и обща стойност на плащанията 45 290, 98 (четиридесет и пет хиляди двеста
и деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева. До завеждането на иска,М.С. сочи, че бил
внесъл за погасяване на кредита 53 (петдесет и три) вноски, всяка от които на стойност 471.78
(четиристотин седемдесет и един лева и 78 ст.) лева, представляващи като сбор сумата от 25
004,34 (двадесет и пет хиляди и четири лева и 78 ст.) лева. Твърдението на ищеца е, че договор
за потребителски кредит CARU - 11632207 сключен на 29.10.2015 г. с „Б. П. П. Ф." ЕАД бил
недействителен на следните основания:
1
Твърди се, че кредитното правоотношение се явявало недействително на
самостоятелно основание, тъй като договор за кредит CARU - 11632207, също така общите
условия и застрахователният сертификат CARU-1163220, неразделна част от договора за кредит,
били сключени в противоречие с законовото изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК, който изисквал
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Не всички елементи на договора
били представени с размер шрифт не по-малък от 12, което по силата на чл.22 от ЗПК правело,
според ищеца, договора недействителен.
Твърди се, че не всички реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК били налице в процесния
договор. В същият, сочи ищеца в исковата си молба,че кредиторът се бил задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсвала
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 11.08%./.
Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, обобщава ищеца. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема - 9.97 %, /фиксиран/, но не се
изяснявало как тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора.
Ищецът твърди, че таксата ангажимент на стойност 500 (петстотин) лева е
неправомерно взета от него, не ставало ясно нито в договора нито в общите условия откъде била
формирана като стойност.
По гореизложените съображения, кредитното правоотношение между страните сочи в
сезиращата съда искова молба ищеца, че се явявало недействително на основание чл.22, вр. чл.10
ал.1 и чл.11 ал. 1 т.7, т.9а, т.10 и т.11 ЗПК и като такова не било в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
С оглед нормата на чл.23 ЗПК, който намирал приложение в случая, когато договорът
за потребителски кредит бил недействителен, потребителят връщал само чистата стойност
на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.
Т.е. ищецът твърди, че той като длъжник не дължи на кредитора никакво парично
изражение, тъй като платил чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Предвид
горното, след като чистата стойност на кредита била в размер на 25 000 лева, с извършените
от ищеца плащания в размер на 25 004,34 лв. до подаването на исковата молба, бил върнал
изцяло стойността на кредита. Поради това твърди, че задължението му било напълно погасено.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явявал
недействителен,сочи още ищеца, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11 ал. 1
т. 7 -12. Извън платената от ищеца сума, твърди същият,че не дължи заплащане на никакви лихви,
такси и др. подобни плащания, поради недействителността на процесния договор за
потребителски кредит. Установената съдебна практика,сочи още ищеца,че приемала
категорично, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следвало да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Твърди се още от ищеца, че независимо от това, че договорът за кредит е достатъчно
четлив, в сертификата за уговорената застраховка, който бил част от договора, било безспорно
очевидно, че е изготвен на шрифт по-малък от 12, бил нечетлив и неясен, което за ищеца се
явявало самостоятелно основание за недействителност на договора предвид чл.22, вр. чл. 10, ал. 1
ЗПК.
2
Договорът за ищеца бил недействителен и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК,
тъй като погасителния план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата,лихвата, изчислена на база лихвения процент и допълнителните
разходи.
Освен гореизложеното, ищецът счита договора за недействителен и поради това,че
съдържанието на същия не отговаряло на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, т.к.
погасителния план трябвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно
каква част съставлява главница и каква възнаградителна лихва . В ПП - неразделна част от
договора, според ищеца, такава разбивка нямало, посочени били размера на вноската и главницата.
Поради изложеното в исковата молба ищеца позовавайки се на нормата на чл. 22 ЗПК,
счита, че сключения договор е недействителен и като такъв не може да създаде
задължения.Нормите на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК сочи ищеца,че са императивни а
за приложението йм съда следи служебно съгл. ТР 3/2013 на ОСГТК на ВКС.
При тези фактически и правни доводи ищецът е обосновал правния си интерес от
избраната форма на искова защита.В уточнителната си молба от 2.10.2020 г.ищецът е
посочил банкова сметка, по която може да бъде извършено плащане на исковата сума от 500
лв.Наведени са твърдения, че въпреки, че размерът на кредита е 25 000 лв., при сключване на
договора от ищеца била удържана такса ангажимент в размер на 500 лв., реално предадена от
заемодателя, като получената от ищеца сума била в размер на 24 500 лв., след удържане на
такса ангажимент от 500 лв. В подкрепа на това твърдение ищецът представя с уточнителната си
молба извлечение от сметка, издадено от „Райфайзенбанк“. Позовавайки се на нормата на чл. 23
ЗПК, според който текст - когато договорът за потребителески кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит,
твърдейки че реално е получил сумата от 24 500 лв., но платил 25 004,34 лв.
При горните твърдения ищецът е обективирал следните искания по смисъла на чл.127,
ал. 1, т. 5 ГПК:Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено,че
договор за потребителски кредит CARU - 11632207 сключен на 29.10.2015 г. между ищеца и „Б. П.
П. Ф.“ ЕАД е недействителен поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7,
т. 9а, т. 10 и т. 11 ЗПК; Да бъде осъдено ответното „Б. П. П. Ф.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата
от 504,34 лева представляваща платена при начална липса на основание , ведно със законната
лихва считано от дата 29.10.2015 г. на която дата е бил сключен недействителния договор за
потребителски кредит CARU - 11632207, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 -во ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК „ Б. П. П. Ф. С., КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. Т. Д.,чрез юрисконсулт Л. Т.
депозира следния писмен отговор:
Относно допустимостта и подсъдността на иска, ответната страна чрез процесуалния
си представител счита, че искът с правно основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит е
подаден от надлежна страна чрез редовно упълномощен представител, при наличието на правен
интерес. Относно основателността на иска - така подадената искова молба според ответната
страна се явявала неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде отхвърлена
като такава. Мотивите на ответната страна затова са следните:
Действително на 29.10.2015 г. между „Б. П. П. Ф. С.., клон България“ (универсален
правоприемник на“ Б. П. П. Ф.“ ЕАД) и М. Г. С. бил сключен договор за потребителски кредит под
номер CARU-11632207, с размер на кредита от и застрахователна премия от 9 000,00 лв. Съгласно
параметрите по същия размера на кредита бил 25 000,00 лв., който кредитополучателят се
задължил да върне на 96 месечни вноски, всяка в размер на 471,78 лв., при годишен процент на
разходите от 11.08 % и фиксиран лихвен процент от 9.97 % или сума на обща стойност от всички
плащания 45 290,88 лв.
По отношение на твърдяната в исковата молба недействителност на договора за
потребителски кредит: 1) поради неизпълнение на изискванията на чл. 10 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) становището на ответника е следното: Посоченият договор за
потребителски кредит бил сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора били представени с еднакъв по вид, формат и размер
3
шрифт -12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От кредитополучателя не
били изисквани и/или събирани плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, непредвидени в договор с номер CARU-11632207.
Страните не били подписвали каквито и да е изменения и допълнения към сключения
договор.Според ответната страна били необходими специални познания за установяване на
размера на шрифта на процесния договор и дали този размер е по-малък от 12 бил технически
въпрос - обект на специални знания, а не на окомерна преценка при обикновено визуално
сравнение, което предполагало невъзможност да бъде преценен точния размер на използвания
шрифт в оригинала на процесния договор. Използваният размер на шрифта в договора бил заложен
изначално в електронната информационна система, използвана от „Б. П. П. Ф. С..“, клон България,
а всеки договор се отпечатвал от автоматизиран софтуер. За максимална сигурност софтуерът не
позволявал ръчната намеса и промяната на тези изисквания била невъзможна. В допълнение
ответната страна обръща внимание, че било видно от приложенията към исковата молба,че
кредитополучателят подписал договора на всяка страница, усвоил финансираната сума и
изпълнявал договора до заплащането на сума в размер на 24532.56 лв. Тоест всички
параметри по договора за кредит сбили изначално известни и ясни на кредитополучателя и
изрично вписани на стр. 1 от Договора в графа, озаглавена „Параметри и условия“. Нещо повече,
твърди ответната страна: с полагане на подписа си заемателят лично удостоверил, че съдържащата
се в договора информация е била внимателно прочетена от него и че той се е запознал, разбрал и
приел условията и параметрите на Договора /за справка - „Удостоверявания“ на стр. 5/. Въз
основа на това М. Г. С. започнал и реално изпълнение по заема като е заплатил общо 53 вноски
по 471,78 лв. или 24532.56 лв. (почти чистия размер на кредита), след което преустановил
изпълнението по договора. Според обстоятелствената част на иска, ищецът /длъжникът/ развивал
мотиви, че сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на няколко основания,
сред които основно място намирало твърдението, че използваният шрифт бил с размер по-
малък от 12, макар че в исковата молба недвусмислено било посочено, че ищецът намирал
договора за достатъчно четлив. Същността на изискването на чл. 10, ал. 1 относно размера на
шрифта се свързвала с възможността на длъжника пределно ясно да възприеме съдържанието на
Договора. В тази връзка ответната страна обръща внимание, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК
в частта, с която е определен минимален размер на шрифта, на който следвало да са
написани всички елементи на договора за кредит, противоречала на приетото в Директива
2008/48/ЕО, чиито разпоредби били транспонирани в ЗПК. В съображение № 9 от същата било
посочено, че на държавите - членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в Директивата, но това ограничение следвало да се прилага
само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез Директивата. Посоченото в
съображението било закрепено като императивна норма в чл. 22, т. 1 от Директивата. В глава IV,
чл. 10 от Директивата били посочени изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на
договора за потребителски кредит. На първо място договорите за кредит следвало да бъдат
изготвени на хартиен или друг траен носител, като всяка от страните по договора следва да получи
екземпляр от него. Второ, договорът за кредит следвало да посочва по ясен и кратък начин
елементите, посочени в чл. 10, т. 2 от Директивата. При съпоставка между двете норми, твърди
ответната страна,че било видно, че директивата не съдържала конкретни изисквания за минимален
шрифт, на който следвало да бъдат изготвени договора за кредит и приложенията към него. На
практика в ЗПК законодателят въвел изискване, което не се съдържало в Директивата, което
водело до значителни санкции за кредитора - загубване на правото да получи лихви и разноски по
кредита. Ограничението на чл. 10, ал. 1 от ЗПК досежно минималния размер на шрифта, сочи
ответната страна, че било въведено от националния законодател в разрез с изискването на
чл. 22, т. 1 от Директивата. По отношение на застрахователния сертификат ответната страна
обръща внимание, че дори размерът на шрифта му да различен от този на Договора, това не се
отразявало на валидността на договора за кредит, доколкото нормативните изисквания на чл. 10,
ал. 1 касаели единствено последния. Отделно изискванията по отношение на формата и
съдържанието били уредени в чл. 344 и 345 от Кодекса за застраховане , с който за
застрахователните договори било регламентирано условието да са сключени в писмена форма, но
липсвали каквито и да е разпоредби по отношение вида и размера на използвания шрифт. С оглед
на това изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, обобщава ответната страна, че било неприложимо
по отношение на застрахователния сертификат и нямало отношение към неговата
действителност.; 2) поради неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК в договора за потребителски кредит сочи ответника, че бил посочен
общия размер на кредита и условията за усвояването му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
в договора изрично бил посочен вида и размера на лихвения процент по кредита - фиксиран
лихвен процент в размер от 9.97 %, като били указани и условията за неговото прилагане. В
4
договора не било предвидено при различни обстоятелства да се прилагат различни лихвени
проценти. Наведено било и твърдение, че договорът бил порочен, тъй като в него не бил налице
задължителен реквизит, изискуем съгласно на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК, а именно -методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (в който били
регламентирани изискванията към методиката). Действително, когато бил уговорен променлив
лихвен процент, кредиторът прилагал референтен лихвен процент по определена от него
методика. Съгласно чл. 33а тази методика безспорно трябвало да съдържа ясна и разписана в
договора изчислителна процедура (формула), в която са посочени вида, количествените изражения
и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).
Методиката по чл. 33а от ЗПК обаче се отнасяла до изчислението единствено на референтен
лихвен процент. ЗПК предоставял възможност на кредитора да предоставя потребителски
кредити както при прилагане на фиксиран лихвен процент, така и при прилагане на променлив
лихвен процент, като въвеждал легална дефиниция за всяко от понятията, уредени съответно в §
1, т. 5 и т. 5а от Допълнителните разпоредби (ДР) към ЗПК.
По силата на Договор за отпускане на потребителски кредит CARU-11632207, в който
кредиторът и ищецът били уговорили един постоянен лихвен процент за целия срок на договора
- 9.97 %, този процент обобщава ответника,че се явявал фиксиран лихвен процент по смисъла на
§1, т. 5 от ДР към ЗПК. Важно било да се отбележи още ,пояснява ответника , че съгласно
дефиницията на §1, т. 5 а от ДР към ЗПК приложимият към договор за потребителски кредит
променлив лихвен процент се формирал на база на променлива компонента (референтен лихвен
процент) и фиксирана надбавка, като фиксираната надбавка не можело да бъде променяна
едностранно за целия срок на договора за кредит. Тоест референтният лихвен процент бил
нормативно регламентиран компонент на променливия лихвен процент, но не и на фиксирания
лихвен процент (в който нямала променлива компонента). В ЗПК по отношение на фиксирания
лихвен процент не било регламентирано задължение за посочване на референтен лихвен процент.
С оглед на това, че лихвеният процент в договор номер CARU-11632207 бил фиксиран, то
цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9а, а съответно и разпоредбата на чл.
33а от ЗПК за ответника се явявали неприложими, следователно същата се явявала напълно
ирелевантна по отношение на действителността на договора за кредит и липсата на изискуемия
съгласно нея реквизит не можела да обоснове несъответствие с нормативните изисквания относно
съдържанието на договора за кредит в конкретния случай. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
сочи още ответната страна, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния
процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Горепосоченият договор за потребителски кредит, твърди ответника, че съдържал
годишния процент на разходите, който бил в размер от 11.08 %, както и общата дължима сума по
кредита -45 290,88 лв., изрично посочени на първа страница от договора, в графа „Параметри и
условия".При изчисление на ГПР по договора според ответника били спазени изискванията на чл.
19, ал. 2, 3 и 4, като била използвана формулата в т. 2 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК,
при отчитане на уредените общи положения и допълнителни допускания. В договора били
посочени всички допускания, които отчетени при изчислението на ГПР - началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора, при приемане, че годината има 365
дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него (чл. 2, изр. второ от договора, който съответствал на т.
3, б. а) от Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2; правото на кредитора да преизчисли остатъчното
задължение на кредитополучателя с индекса на инфлацията (чл. 4, изр. второ от договора); датата,
размера и броя на вноските, които кредитополучателя трябвало да плати (графа „Погасителен
план" във връзка с чл. 8 от договора).
Отделно от изложеното, ответната страна заявява в срока по чл.131 ГПК, че още при
предоставянето на преддоговорна информация в съответствие с чл. 5, ал. 5 от ЗПК в Стандартния
европейски формуляр (СЕФПИ) в „Част III. Разходи по кредита", т. 2 „Годишен процент на
разходите (ГПР)“ също били посочени параметрите, въз основа на които било извършено
изчислението - избран лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет, 30 дневен
гратисен период за месечна погасителна вноска. Разходите, посочени в т. 7 от „Част III. Разходи по
кредита“ не били включени при изчислението на ГПР, в съответствие с чл. 19, ал. 3 от ЗПК. По
отношение на тези разходи в чл. 11 от договора за кредит впоследствие изрично било уредено, че
те са за сметка на кредитополучателя. В допълнение, допусканията при изчисление на ГПР се
посочвали в договора за кредит, но нямало изискване за посочването им и в СЕФПИ, още повече в
5
числена стойност.Ответната страна обръща внимание, че в исковата молба били смесени две
съвсем отделни задължения за кредитора - по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за включване в договора на
ГПР, обща дължима сума и допускания за изчислението им, и по чл. 19 за начина на изчисляване
на ГПР. Предвид, че имало нормативно регламентирана формула, чието прилагане било
задължително, и че нямало изричен нормативен текст, който да изисква включването на тази
формула или на разбивка с числовите стойностите на параметрите в нея, в самия договор за кредит,
нито в СЕФПИ, то според ответника били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по
отношение на съдържанието на договора, както и на чл. 19 от ЗПК по отношение на начина
на изчисляване на ГПР.Ищецът, счита ответника, че не бил направил разграничение между два
отделни реквизита на потребителския договор за кредит, регламентирани съответно с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - условията за издължаване на кредита от потребителя,
и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК -информация за правото на потребителя да получи при поискване
извлечение. В чл. 11, ал. 1, т.11 било уредено изчерпателно задължителното съдържание на
погасителния план, който бил част от договора за кредит. Тези компоненти били: „погасителен
план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски“. Такъв погасителен план бил наличен по процесния договор и одобрен и
подписан от кредитополучателя. Съвсем различно било задължението по чл. 11, ал. 1, т. 12 -
задължение в договора за кредит да се посочи правото на длъжника във всеки един момент да
поиска подробно „извлечение“ под формата погасителен план с разбивка на всяка една
погасителна вноска. Очевидно за ответника било, че изискванията към това извлечение били
много по-разширени отколкото изискванията към погасителния план в договора за кредит (т.11, а
двете задължения- различни по своя характер. Спазено било и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от
ЗПК, въвеждащ задължение за кредитора да информира потребителя за правото му при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно
извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, като само в този случай планът трябвало да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент
и когато е приложимо- допълнителните разходи. Това право на кредитополучателя пояснява
ответника, че било изрично записано в чл. 8, изр. второ от договора. Ответникът отбелязва още, че
в договора нямало отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не водело до
неговата недействителност. Такова самостоятелно изискване за съдържанието не било предвидено
в чл. 11 ЗПК. В обстоятелствената част на иска, ищецът развивал мотиви в насока, че
начислената и заплатена такса ангажимент по кредита била неправомерна, тъй като в
договора липсвала информация относно начина на нейното формиране като стойност. В чл.2 ,
възразява ответника, че изрично било посочено, че кредитополучателят заплащал такса
ангажимент, срещу което кредиторът фиксирал лихвения процент в договора, при съдържащите
се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“.
Страните твърди ответника,че са свободни въз основа на чл. 9 от ЗЗД да договорят изплащането на
уговорената при сключването на договора такса да бъде извършено както при сключването, така и
при усвояването чрез прихващане(както било в случая) и не на последно място в момент следващ и
сключването и усвояването. В тази връзка ответникът обръща внимание, че в настоящия
случай таксата ангажимент възниквала по основание и размер при сключването на договора
за кредит, срещу което кредиторът поемал ясно определени ангажименти за фиксиране на
лихвения процент - съответно задълженията на кредитополучателя по основание и размер за целия
срок на договора (пар.1, т.5 предл. първо от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Определянето
на лихвеният процент по вид и размер не отрича ответника, че е елемент за действителност
на договора за потребителски кредит на осн чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, т.е. съществен елемент
от сключването на договора за кредит. Сключването на договор за кредит като юридически
факт с правопораждащо действие било ясно диференцирано от чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, като
хронологически предхождало и обуславяло управлението и усвояването на кредит, които се
явявали последици от сключването на договор за кредит. Плащането на таксата било определено
по време при усвояването на кредит, но това не променяло факта, че тя била възникнала по
основание и размер при сключването на договора за кредит, т.е. не я правело действие, свързано
с усвояването. Въз основа на изложеното по-горе, ответникът счита, че таксата ангажимент е
законосъобразна на основание чл. 10а ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.10а ал.З ЗПК.Размерът на такса
ангажимент като процент от размера на кредита бил посочен в т. 4 „Свързани с договора разходи"
от Част III. Разходи по кредита, където било указано и че тази такса се удържа се от размера на
кредита. В графа „Параметри и условия“ на стр. 1 от договора за кредит бил указан точния размер
на таксата - 500 лв., изчислена спрямо размера на отпускания кредит - 25 000 лв. 3) поради
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит съгласно разпоредите на Закона
6
за защита на потребителите. С исковата молба,намира ответника, че не сочели други аргументи
за наличието на неравноправни клаузи, освен неспазване на изискванията на ЗПК, включително
липсвало позоваване на някое от неизчерпателно изброените хипотези на неравноправни клаузи в
чл. 143 от ЗЗП, като единствен аргумент за наличието на неравноправни клаузи се сочела
недействителността на процесния договор на основание на чл. 22 от ЗПК.Договорите,
сключвани от БНП ПФ, сочи ответника,че били еднотипни, а всички условия, уреждащи
отношенията с потребителите по отношение на отпускания кредит и неговите параметри, били
изложени в съответния индивидуален договор. В тази връзка ответника обръща внимание, че
обстоятелството, че липсата на индивидуално уговаряне на дадена клауза сама по себе си не
представлявало достатъчна да се обоснове нейната неравноправност спрямо потребителя.
Нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП сочи ответника, че са тези клаузи, които кумулативно
отговаряли на следните условия: 1. не са уговорени индивидуално; и 2.са неравноправни. С оглед
на всичко изложено и видно от процесия договор, приложен от ищеца, ответникът обобщава, че
били спазени всички изисквания на ЗПК и нито едно от твърдените нарушения не било налице,
включително неравноправни клаузи. При така изложените съображения, моли ответника съда да
приемете така подадена искова молба за неоснователна и недоказана.Поради неоснователност и
недоказаност на иска,ответника на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, моли да му бъде присъдено и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. Още в отговора на
искова молба е заявено възражения за прекомерност за претендирания адвокатски хонорар
по делото, тъй като настоящият казус за ответника не представлявал такъв от сложно естество,
обуславящо претендиране на по-високи разноски от минимално предвидените в Тарифата за
минималните адвокатски възнаграждения. В подкрепа на изложените по-горе твърдения и
възражения ответникът е изразил становище по направените от ищеца доказателствени
искания,правейки и свои искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание ищецът,
представляван от адв. Кр. С. поддържа исковата молба, желае уважаване на исковете ведно с
присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски. В рамките на представения от съда срок
адв. С. е представила и подробна писмена защита по същество на спора.
В същото съдебно заседание ответната страна не изпраща представител , но с писмена
молба – становище от 22.02.2021 г. поддържа отговора на искова молба, представя оригинала на
договора за кредит .
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА:
На първо място съдът отчита факта, че спорът между страните може да се определи като
изцяло правен. С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен от съда без възражения на
страните, съдът е извършил правна квалификация на предявените искове, заявени в условията на
обуславящ към обусловен, разпределил е тежестта на доказване и отделил безспорните от
спорните факти .
По предявените искове с правна квалификация: 1. Иск за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит CARU - 11632207,квалифициран от съда
по чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т.9а, т. 10 и т. 11 ЗПК и 2. Иск почиващ на института
на неоснователното обогатяване за връщане на сумата от 504,34 лева представляваща платена
при начална липса на основание, ведно със законната лихва считано от дата 29.10.2015 г. на която
дата е бил сключен недействителния договор за потребителски кредит CARU - 11632207,
квалифициран от съда чл. 55, ал. 1, предл.1 -во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /досежно акцесорната
претенция за законна лихва/, заявени при условията на обуславящ и обусловен,съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по следния начин : На първо място съгласно общото
правило на чл. 154 ГПК съдът е указал и на двете страните, че всяка една страна следва да
установи и докаже твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си
положителни права.В тежест на ищеца съдът е възложил да установи твърденията си въз основа
на които основава активната си процесуално правна и материално правна легитимация а именно:
че на 29.10.2015 г.ищецът в качеството си на заемополучател е сключил договор за заем - договор
7
за потребителски кредит с ответника, че по договора е заплатил твърдяната сума и че сумата от
точно 504,34 лева се явява платена още при сключване не договора на ответника без правно
основание. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже твърденията си
залегнали в исковата молба и отразени и в петитума на първия предявен иск за недействителност
на процесния ДПК поради противоречие със закона.Т.е. ищецът е следвало да установи и докаже
твърденията си в исковата молба затова, че договора за потребителски кредит следва да бъде
прогласен за нищожен, на осн. чл.22 вр. чл. 10, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК (поради
противоречие със закона ), респективно и наличието на последиците от обявяването на тази
недействителност - регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК а от там и основанието на
иска по чл. 55 ЗЗД.В тежест на ответната страна съдът е възложил при условията на пълно и
главно доказване да установи и докаже всички свои възражения залегнали в отговора на искова
молба, от които да може да бъде изведен извода, че договорът за потребителски кредит не страда
от нито един от твърдените от ищеца пороци. В тази връзка ответната страна е следвало да
установи и докаже, че договорът е сключен при наличие на взаимно съгласие на страните относно
предмета на ДПК, размера на кредита, срока, ГПР, определянето на такса „ангажимент“,
дължимостта на всички платени от ищеца суми по ДПК, сключването на договора в писмен вид,
при яснота на договорните клаузи,размер на шрифта не по-малко от 12, наличието на всички
реквизити на ДПК съгласно ЗПК, които ищецът твърди, че не съществуват. В тежест на ответната
страна е било и да установи и докаже, че по ДПК ищецът е неизправна страна а именно, че е
преустановил плащането, основанието на което е получена исковата сума от 504,34 лв. вкл. и че по
ДПК ищецът е дължал не само чистата стойност на кредита, но и всички договорени лихви, такси и
други.
Спор няма между страните, че са били встъпили в договорно правоотношение още
през 2015 г., че ищецът е получил паричния заем и че е погасявал кредита.
С доклада по делото, на база твърденията на двете страни, съдът е отделил безспорните
факти и обстоятелствата които се признават по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като е
обявил на страните за безспорно, че страните по спора са страни по ДПК № CARU - 11632207,
сключен на 29.10.2015 г., както и че ответната страна признава,че ищецът е усвоил
финансираната сума и изпълнявал договора до заплащането на сума в размер на 24532.56 лв.
При така изложеното се налага извода от фактическа и от правна страна, че спорът между
страните се свежда до въпроса дали ищецът е заплатил сумата от 504,34 лева на ответника
при начална липса на основание поради недействителност на ДПК от 29.10.2015 г. на
сочените основания и следва ли тази сума да бъде възстановено от ответника на ищеца ведно
със законната лихва.
За да изведе правилни правни изводи съдът на първо място се спира на анализ на
ангажираните по делото писмени доказателства.
Ответната страна своевременно е изпълнила вмененото й от съда задължение и
представила оригинала на договора за потребителски кредит ДПК № CARU - 11632207,
сключен на 29.10.2015 г.,приобщен по надлежния ред на листи от 51 –ви до 55 - ти.В същия срок е
представен и оригинала на Сертификат № CARU - 11632207,приобщен на л. 56 по
делото.Представен е и оригинал на действалите към датата на сключване на договора на Общи
условия за защита на плащанията на кредитополучателите на „ Кредит план „(л. 57 –ми – 59 ти );
заверено за вярност с оригинала копие на декларация за предоставяне на лични данни ,заверено
от М. С. (л.60), служебна бележка издадена от **** потвърждаваща че М.С. е титуляр на
разплащателна сметка в лева, с реквизити IBAN **** BIC *** (л.61 ) и заверено за вярност с
оригинала копие на СУМПС, заверено лично от М. С. ( л.62 ) .
Така представените оригинали не са оспорени от ищеца като неавтентични а и от същите е
видно, че съдържат подпис на кредитополучателя положен със синя химикална паста, което налага
извод, че страните по спора са сключили договора за потребителски кредит на дата 20.10.2015 г.
От оригинала на договора за потребителски кредит се установява и изяснява още , че
ответната страна е предоставила на ищеца паричен заем. В договора за потребителски кредит е
вписана сумата от 25 000 лева като размер на кредита за потребителски цели. Освен размера на
8
кредита в раздел Параметри и общи условия от ДПК са посочени още застрахователна премия
9000 лв., , такса ангажимент 500 лв. ,брой погасителни вноски 96, месечна погасителна
вноска (средно месечно отклонение на вноска до 1) 471,78 лв., обща стойност на кредита
45290,88 лв., ГПР 11,08 % и лихвен процент 9,97 %. В ДПК е инкорпориран и погасителния план
/ ПП / от който е видно, че началната втора погасителна вноска е била с падежна дата 20.12.2015 г.
а последната 96 –та на 20.10.2023 г., като в табличен вид са вписани : размер на вноската в лева ;
оставаща главница в лева ; № , падежна дата ; размер на вноската в лева; оставаща главница в лева
; № , падежна дата и всички вноски са били според ПП от по 471,78 лв.
Така представените от ответната страна писмени доказателства напълно кореспондират и с
ангажираното писмено доказателство от ищеца а именно приобщеното на лист 64 –ти заверено за
вярност с оригинала копие на извлечение от разплащателната сметка на ищеца водена при
Банка „****“ .Анализа на данните за дата, вальор, описание, сума , начално и крайно салдо в
цитираното извлечение установяват и доказват твърденията и на двете страни, че на дата
30.10.2015 г. по сметката на ищеца е постъпила сумата от 25 000 лв., като на 3.11.2015 г. е
извършено теглене в брой на сумата от 24,600,00 лв.Началното салдо на разплащателната сметка
на ищеца е било в размер на 106,40 лв. а крайното 3,95 лв., кри дебитен оборот 24 602,45 лв. и
кредитен оборот 24,500,00 лв.
Общо дължимите се месечни погасителни вноски съгласно ПП са били посочени като 96 по
471,78 лв./ 96 х 471,78 лв. = 45290,88 лв. , или точно толкова колкото е посечено в раздела
параметри и условия по договора като обща стойност на плащанията / .
Ответникът твърди в отговора си на искова молба и не оспорва факта на плащането на
общо 53 вноски по 471,78 лв.,пресметнато от съда общо сумата от 25 004,34 лв. /пресметната
от ответника като 24532.56 лв./
С оглед горното и съдът приема,че няма спор относно това, че ищецът в изпълнение
на задължението си за връщане на отпуснатия му кредит е платил в полза на кредитодателя
–ответник 53 анюитетни вноски пресметнати от съда 53 х 471,78 лв. възлизащи на общо
сумата от 25 004,34 лв., поради което и твърденията изложени в исковата молба /л.4 –ти / са
напълно доказани.
В подкрепа на този извод е и извлечението от сметката на ищеца. При пресмятане на
разликата от 25000 лв. минус 500 лв. се получава сумата от 24 500 лв., сума която напълно
кореспондира с вписаното в извлечението от сметката на ищеца от което се установява, че
ищецът има кредитен оборот 24,500,00 лв., което мотивира съда да приеме за доказано и
твърдението на ищеца, че при отпускане на заема от 25 000 лв. е била удържана точно сума от 500
лв. представляваща „такса ангажимент „, респ.чистата стойност на кредита усвоена от ищеца и
подлежаща на връщане е била точно колкото е твърдял ищеца 24 500 лв.
При установеност и доказаност и липса на спор относно факта, че ищецът е платил 53
вноски възлизащи на общо 25 004,34 лв. разликата от 25 004,34 лв. до 24 500 лв. възлиза на 504,34
лв. – т.е. размера на претенцията по чл. 55 ЗЗД. За пресмятането на тази разлика не е необходимо и
провеждане на ССчЕ.
Както бе изложено по – горе ищецът е твърдял, че сумата от 504,34 лв. платена от него на
ответната страна, подлежи на връщане, т.к. поради недействителност на договора за потребителски
кредит ищецът е следвало да върне само чистата стойност на кредита.
Едно от основните твърдения на ищеца залегнало в исковата молба е ,че договорът за
потребителски кредит не отговоря на изискванията на чл.11 ЗПК, т.к. не е изготвен изцяло на
шрифт 12 поради което и само на това основание счита, че ДПК е недействителен . В тази връзка и
двете страни са имали доказателствени искания да бъде проведена съдебна експертиза, но съдът е
счел че за установяване на размера на шрифта на договора не са необходими специални знания. В
протокола от проведеното открито съдебно заседание са вписани мотивите на съда затова а именно
: Прилагайки оригинала на Договора за потребителски кредит, ведно с приложенията - сертификат,
декларация за предоставяне на лични данни, запознавайки се с доводите на страните по отношение
на исканията за провеждане на съдебно-техническа експертиза, съдът е намерил, че същата не е
необходима за целите на настоящото производство. На първо място съдът е посочил , че размерът
на шрифта на един документ може да бъде установен и с просто око, а от друга страна съдът при
9
конвертиране на документи, което се случва след сканирането им, използва програмата ABBYY
FineReader, която сама по себе си дава възможност да се види не само размера, но и вида на
шрифта на даден документ. Ето защо и без използване на специални знания съдът е счел и счита,
че по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на ДПК поради
нарушение на чл.11 ЗПК основателността или не това възражение и доказаността му може да се
прецени след прочит на оригинала на документа и използване на програмния продукт ABBYY
FineReader.Именно на база тези два отделни способа настоящият съдебен състав проверява
основателността на основното възражение на ищеца за недействителност на целия договор
за потребителски кредит . В обобщение на база писмените доказателства по делото съдът
счита че е несъмнено доказан факта на сключване на ДПК между страните и плащането на
общо 53 погасителни вноски по кредита , като други доказателства по делото не са събирани
.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Настоящият съдебен първоинстанционен състав, при така
събраните писмени доказателства по делото, приема от правна страна, че предявените по
делото обуславящ и обусловен искове са основателни и доказани, като излага следните
правни доводи по същество на спора :
Трайната и актуална съдебна практика приема категорично, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и
т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
конкретния случай безспорно по делото е установено сключването на 29.10.2015 г. на
договор за потребителски кредит (заем), съгласно който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 25 000 лева, който е следвало да бъде върнат чрез месечни
погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план. Уговореният годишен
лихвен процент е бил 9,97 а годишният процент на разходите – 11,08 %, а общият размер на
всички плащания по заема 45 290,88 лева. Процесният договор за заем може да се
характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде
съобразен с неговите изискванията, включително относно действителността му.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица
императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването му редакция.
На първо място, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В процесния случай се
установява, че договорът е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, но
както самия договор ,така и Сертификата и ОУ не отговорят на изискването да са със
еднакъв шрифт – шрифт 12.
Този установен от съда факт (на база прочита на договора и използването на
програмния продукт ABBYY FineReader) води до единствения извод, че ДПК е със шрифт
по-малък от 12, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по
чл.22 ЗПК. Така например размерите на шрифта на договора съдът установи, че са: 10 ,12
,10,12 ; на сертификата 6 , на ОУ също 6 .Констатираното противоречие на ДПК с нормата
на чл. 10, ал.1 ЗПК само по себе си е достатъчно основание да се прогласи целият договор за
потребителски кредит за недействителен.
Отделно от горното, съдът намира, че са доказани и останалите релевирани от ищеца
възражения за недействителност на договора а именно :
10
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин. В процесния договор действително е посочен годишен процент на
разходите като 11,08 % , но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.Изрично е
посочен лихвен процент 9,97 % ,който съдът приема че е ГЛП . Несъобразяването на
договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно
основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са посочени броя,
размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се
съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде
извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника
плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Предвид
гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за
потребителски кредит от 29.10.2015 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже,
нито да създаде задължения за ищеца. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК
са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за
приложението им съдът следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. В процесния случай отпуснатия на М.С. кредит
е в размер на 25 000 лв. като още при отпускане на кредита е била удържана сумата от 500
лв. –„ такса ангажимент „.Спор няма между страните и поради това не е провеждана и
ССчЕ, затова,че М.С. е извършвал погашения по кредита плащайки 53 бр. вноски, респ.
пресметнато от съда 53 х 471,78 лв. е установено, че С. е внесъл сума в размер на 25 004,34
лв., с която след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК,
следва да се погаси чистата стойност на кредита и в тази връзка ответника дължи връщане
на разликата между отпуснатата и платена сума или сумата от точно 504,34 лв. ( 25 004,34
лв. – 24 500,00 лв. =504,34 лв. ) .
В конкретния казус следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна
лихва и на ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни
не пораждат правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и
чл.11,ал.1,т.9а, т.10 и т.11 ЗПК се явява недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
При така изложеното по-горе, установявайки недействителността на ДПК на
сочените от ищеца отделни и самостоятелни основания, съдът приема, че е доказан и по
основание и по размер и предявения обусловен иск по чл.55 ЗЗД . С оглед анализа на
доказателствата по делото, съдът прави извода за основателност и доказаност на иска, тъй
като ищецът е установил и доказал факта на плащането на исковата сума за релевирания
11
период, но ответникът не е установил и доказал правното основание на което е получил
исковата сума, поради което исковата сума подлежи на връщане на основание чл. 55, ал.1
ЗЗД. При изхода на спора по иска с правно осн. чл.55 ЗЗД, съдът намира и за основателно и
за доказано акцесорното искане на ищеца за присъждане на законна лихва върху исковата
сума, считано от датата на която е сключен недействителния договор а именно 29.10.2015 г.
до окончателното изплащане на вземането, поради което и прогласявайки за нищожен
договора за кредит съдът следва да осъди ответника да възстанови неоснователно
получената сума от 504,34 лв. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на сключване на недействителния договор и до окончателното изплащане на
вземането съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД. В обобщение съдът намира, че въпреки представянето на
оригиналите на относимите към спора писмени доказателства ответникът не е провел пълно
и главно доказване на всички релевирани в срока по чл.131 ГПК възражения за
действителност на договора за потребителски кредит а от там и за наличие на правно
основание на което не се спори ,че е получил сумата от 504,34 лв., поради което и исковете
на ищеца следва да бъдат уважени изцяло и в пълнота по начина по който са заявени .
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от
ищцовата страна, съдът присъжда в полза на ищеца сторените по делото съдебно деловодни
разноски .
Видно от представения списък по чл. 80 ГПК (л.65 -ти ) ищцовата страна претендира
разноски от 1050,00 лв. хиляда и петдесет лева за платена д.т. по отделните искове и
1600,00 лв. хиляда и шестстотин лева за платено в брой адвокатско възнаграждение
.Доказателства за размера и основанията на тези два разхода се съдържат на листи 27 и л. 66
от делото. С оглед факта, че по делото са представени надлежни писмени доказателства за
извършените от ищеца разноски (установени и по основание и по размер ) съдът присъжда в
пълнота разноските в полза на ищеца, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК .На последно съдът дължи
изрично произнасяне по въведеното още в срока по чл.131 ГПК възражение от ответната
страна по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар
.Настоящият съдебен състав като отчита характера, вида ,цената на отделните предявени
искове намира, че възражението на ответната страна по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Съгласно Наредба № 1 / 2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения в
последната й редакция минималния размер на адвокатския хонорар при исковете с най-
нисък материален интерес е 300 лв. без ДДС .При предявен иск за недействителност на ДПК
с посочена от самия ищец цена на този иск 25 000 лв. и иск с правно осн. чл.55 ЗЗД ,при
отчитане на факта ,че в самия обусловен иск се включват няколко отделни иска, без съдът да
изпада в подробни изчисления на минимума на адвокатския хонорар на всеки иск, приема
,че възражението за прекомерност е неоснователно, т.к. претендирания адвокатски хонорар
в случая не може да е определи като прекомерен. Това е така поради факта, че в настоящото
производство са съединени отделни искове с различна фактическа и правна сложност, което
само по себе си мотивира съда да приеме, че платения адвокатски хонорар не е прекомерен а
адекватен на осъщественото процесуално представителство, съобразен с разпоредбите на
Наредба 1/2004 и фактическата и правна сложност на делото. Ето защо съдът присъжда в
полза на ищеца сумата от 1050 лв. плюс 1600 лв. или общо 2 650,00 лв. (две хиляди
шестстотин и петдесет лева) съдебно- деловодни разноски сторени пред настоящата
инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищеца М. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: **** и ответника „Б. П.П. Ф.- П., Ф., peг. № ***, осъществяващо
дейност чрез „Б. П. П. Ф. С. „, клон България, гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****, че договор за потребителски кредит CARU - 11632207 сключен на 29.10.2015 г.
между ищеца и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е недействителен поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 10,
ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10 и т. 11 ЗПК.
ОСЪЖДА „Б. П.П. Ф.- П., Ф., peг. № ***, осъществяващо дейност чрез „Б. П. П. Ф. С.
„, клон България, гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: **** СУМАТА от 504,34 лева ( петстотин и
четири лева и тридесет и четири стотинки )представляваща платена при начална липса на
основание, ведно със законната лихва считано от дата 29.10.2015 г. на която дата е бил сключен
недействителния договор за потребителски кредит CARU - 11632207, на основание чл. 55, ал. 1,
предл.1 -во ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б. П.П. Ф.- П., Ф., peг. № ***, осъществяващо дейност чрез „Б. П. П. Ф. С.
„, клон България, гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: **** СУМАТА от общо 2 650,00 лева (две
хиляди шестстотин и петдесет лева)- сторените по делото от ищеца съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат платени по посочения от ищеца начин- чрез банков
превод, по сметка на ищеца водена в „***“ АД с реквизити: IBAN ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13