№ 8252
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110148520 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представляван от изпълнителния директор, ... спрямо СП. Б. Н., ЕГН
**********, ИВ. К. Н., ЕГН **********, Б. М. Н., ЕГН ********** и КР. М.
Н., ЕГН **********, с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае
да бъде прието за установено, че ответниците му дължат при условията на
разделност при квоти съответно: 3/6 – за СП. Б. Н.; по 1/6 – за останалите
ответници, следните суми: 4 366,69 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.
ведно със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 661,78 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
08.04.2021 г., сумата от 63,13 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 11,83 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г. и 152,07 лв.
разноски по делото, а именно: 102,07 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт, за които суми е издадена заповед по чл.410
от ГПК от 28.04.2021г. по ч. гр. дело № 22716/2021г. по описа на СРС.
Сумите се разпределят както следва:
1
СП. Б. Н., ЕГН **********, сумата от 2 551,71 лв., от които: 2 183,34
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 330,89 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021г., сумата от 31,56 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г.
до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,91 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
08.04.2021 г. и 76,04 лв. разноски по делото, а именно: 51,04 лв. държавна
такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
ИВ. К. Н., ЕГН **********, сумата от 850,57 лв., от които: 727,78 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 110,30 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021г., сумата от 10,52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г.
до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,97 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
08.04.2021 г. и 25,34 лв. разноски по делото, а именно: 17,01 лв. държавна
такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Б. М. Н., ЕГН **********, сумата от 850,57 лв., от които: 727,78 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 110,30 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021г., сумата от 10,52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г.
до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,97 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
08.04.2021 г. и 25,34 лв. разноски по делото, а именно: 17,01 лв. държавна
такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
КР. М. Н., ЕГН ********** , сумата от 850,57 лв., от които: 727,78 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 110,30 лв. за
2
периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021г., сумата от 10,52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г.
до м.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,97 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
08.04.2021 г. и 25,34 лв. разноски по делото, а именно: 17,01 лв. държавна
такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Поддържа се, че ответниците, с абонатен №... са собственици на
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/ и са използвали доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2017г. до месец
април 2020г., които не са заплатени. Излага се още, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД,
чието конституиране като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес
на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено, че ответниците дължат
претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника – СП. Б. Н., в
който не оспорва, че е собственик на ½ идеални части от процесния имот,
като заявява, че в периода от 01.05.2017г. до 09.03.2018г. е бил собственик
само на 1/6 идеална част от процесния имот. Счита, че е задължен към ищеца
най-много с 1/10 част от стойността на потребената ТЕ за периода от
01.05.2017г. до 09.03.2018г. Заявява също, че никога не е ползвал процесния
имот, поради което намира иска за неоснователен и недоказан в останалата
му част. Прави възражение за погасителна давност на вземанията за периода
от 01.05.2017г. до 28.02.2020г. Признава иска в размер на 0,07 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, като в
останалата му част го счита за неоснователен. Признава основателността на
иска в размер на 0,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
цената за дялово разпределение за процесния имот. Останалите ответници не
подават отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ ЗА
БЕЗСПОРНО обстоятелството, че ответникът СП. Б. Н. е съсобственик.
3
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответниците се
легитимират като потребители на топлоенергия в качеството им на
собственици на недвижим имот с абонатен № ... и адрес в /АДРЕС/ – видно от
исковата молба, както и досежно това дали този имот е имотът, за който се
твърди, че е топлоснабден. В този смисъл съдът с доклада си е отделил за
безспорно обстоятелството, че първият ответник – Спас – е съсобственик в
правото на собственост спрямо имота.
От удостоверение за наследници – л.18, се установява, че останалите
трима ответника – И., Б. К. са наследници – И. като съпруга, а Б. и К. като
синове, на починалия на 10.04.2020г. техен баща и съпруг – М. Б.ов Н.. От
удостоверение на СРС с № 2335/ 21.11.2002г., което не се оспорва, се
установява, че М. е сторил отказ от наследството на баща си Б. С. Н., който
отказ е бил вписан в книгата за това под № 349/ 2002г.
От НА с № 23, т, XIII дело с № 2512/ 1996г. пък се установява, че Б. С.
Н. през февруари на 1996г. е придобил чрез покупко – продажба ПС спрямо
имот, находящ се в ..., на трети етаж и с площ от 80.50 кв.м.
При тези доказателства и от правна страна съдът намира исковете за
недоказани тъй като в хода на процеса и въпреки липсата на спор, че един от
ответниците – Спас е съсобственик на исковия имот, ищецът, в чиято тежест
4
бе да установи не само правото на собственост върху вещта, а и обема му,
ангажира само един НА за собственост на жилище – горецитирания, от който
само се установява, че Б.Н. е бил собственик на исковия имот след 1996г.
Досежно Спас ищецът не ангажира доказателства и не установи въз основа на
какво се претендира сума за топлоенергия, лихва и такса за услуга за дялово
разпределение т.е дали като наследник на Б. и ако да в какво качество на
наследяване, или в лично негово такова, което дава основание на съда
досежно Спас да приеме, че исковете на ищеца като недоказани следва да
бъдат отхвърлени.
Относно наследниците на М. – останалите трима ответника – безспорно
по делото се доказа, че те са негови наследници и на основание чл. 5, ал. 1 и
чл.9, ал.1 от ЗН следва да получат в наследство от техния баща и съпруг
дялове от наследствената маса в равни части. Доказа се обаче, че приживе М.
се е отказал от наследството на Б. С. Н., което е довело до последицата, че М.
никога не е придобивал права върху вещи от наследството на Б. С. Н. вкл. и
спрямо исковия имот ерго и неговите наследници – ответниците И., Б. К. не
са придобили ПС по наследяване върху исковия имот като няма данни по
делото те да са придобили такива чрез завет или др. способ. Или съдът
приема, че и досежно тях ищецът не установи да се легитимират като
носители на ПС върху имота и съответно да са потребители а топлоенергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Това дава основание на съда да приеме, че исковете са недоказани и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат разноските по заповедното и исковото
производство, които са сторени от ответните страни. Претендира се
възнаграждение за адвокат от ответника Спас в общ размер на 2490 лева, от
които 1283 лева в исковото и 1207 лева по заповедното, а от страна на И., Б.
К. се търсят 460 лева. Тези суми следва да бъдат присъдени на ответните
страни така, както са сторени – 2490 лева за ответника Спас и 460 лева за И.,
Б. К..
Мотивиран от горното, Съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: ... против СП. Б. Н., ЕГН **********, ИВ. К. Н., ЕГН
**********, Б. М. Н., ЕГН ********** и КР. М. Н., ЕГН ********** , с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД – за приемане за установено, че ответниците дължат при условията
на разделност при квоти съответно: 3/6 – за СП. Б. Н.; по 1/6 – за И., К. и Б.,
следните суми: 4 366,69 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.
ведно със законна лихва от 21.04.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 661,78 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
08.04.2021г., сумата от 63,13 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г. ведно със
законна лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 11,83 лв. за периода от 01.05.2018г. до 08.04.2021г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021г. по ч. гр. дело №
22716/2021г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: ... на основание чл.78, ал.3 от
ГПК да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на СП. Б. Н., ЕГН
********** – разноски от 2490 лева и на ИВ. К. Н., ЕГН **********, Б. М.
Н., ЕГН ********** и КР. М. Н., ЕГН ********** сумата от общо 460 лева –
възнаграждение за адвокат.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца
– ‚Т.С.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7