№ 1690
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110216084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Р. С. чрез адв. Б. срещу наказателно
постановление /НП/ № 20-4332-025036 /16.02.2021г., издадено от началник
група О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателят В.Р. С. е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 150 /
сто и петдесет/лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от два месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата си С. сочи, че не е съгласен с фактическите констатации в
акта. Твърди, че издаденото наказателнопостановление е неправилно. Иска
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание, на в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 22.07.2020г., около 14:29 ч. в гр. София, моторно превозно средство -
товарен автомобил „Ауди А 7“ с ДК № ********Х, поради недостатъчно
контрол върху управляваното моторно превозно средство реализирал пътно-
транспортно произшсетвие, като ударил лек автомобил „Сеат“. След
произшествието водачът напуснало мястото, без да уведоми органите на МВР
за настъпилото произшествие.
На място бил св. Лазов, чието моторно превозно средство, било
ударено. Той възпирел ретистрационния номер на автомобила и водача на
същия, като предал данните на органите на МВР. Въз основа на събраните
данни и извършена справка на 30.09.2020г. В. С. бил повикан в РУП и на
същия била предоставена възможност да посочи кое е лицето, управлявало
собственото му моторно превозно средство. С. попълнил декларация, в която
отразил, че той е управлявал автомобила. Въз основа на съставените
документи на 11.11.2020г. св. С. съставил АУАН, като в него описал
фактическите констатации по случилото се и квалифицирал извършеното
като осъществяващо административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Било отразено актът да е сдъставен въз основа на ДЗ
и на основание чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателят Венцислав С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на
150.00лв. и лишаване от право да управлява моторно превозна средство за
срок от два месеца за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.С., сл. Лозев, св.П., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водача, заповед на
министъра на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени
нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по
ЗДвП.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
2
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От показанията на свидетелите, които съдът кредитира, защото са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по
делото, се установи св. Лазов да е лицето възпирело механизма на
произшествието, настъпването на същото, водача и рег. номера на
автомобила, причинил произшестивето, респективно поведението на този
водач след това. В този аспект са и писмените данни.
Така съпоставяйки тези показания с останалите писмени доказателства
и с показанията на свидетелите С. и П., съдът прие доказателствената
съвкупност да е единна и непротиворечива, в пълнота извеждаща
фактическите констатации в АУАН.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно
отразеното в него.
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от
окято установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно
предоставяне възможност на собстевника напревозното сердство да посочи,
кой е управлявал същото на въведената в акта дата и последният да е отразил
именно той да е управлявал автомобила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
3
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване
на произшествието, респективно и резултатът от ПТП.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и
то съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, респективно чл.123
ал.1 т.3 от ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на
превозно средство, без да е окозан достатъчно контрол при това управление,
по начин, че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача
е причинен и вредоносения резултат, като са нанесени и щети.
Деянието е извършено виновно, като водача-субект на отговорността е
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява
управлението на превозното средство и предприетата от него маневра,
представи за позиционирането на другото превозно средство, като въпреки
тези представи е осъществил управлението без достатъчен контрол, така че е
допуснал реализирането на пътно-транспортон произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена глоба
в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение,
поради което и не следва да бъде редуциран.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя за
второто нарушение е била също правилно ангажирана.
Това е така, защото от доказателствата по делото – свидетелските
показания, несъмнено се установи водачът да е напуснал мястото на
инцидента.
С това си обективирано поведение той съзнателно е нарушил
разпоредбата на чл.123 ал.1т.3 от ЗДвП. В съзнанието му е имало представи за
настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото му
поведение на пътя като водач на превозно средсдтво, както и представи
относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на
4
произшествието и не е уведомил органите на МВР.
Определаната от надминистративнонаказващият орган санкция „глоба“
в размер на 100 лв. е в рамките на законоопределеното, адекватна и
съобразена е както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за
личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде
редуцеирана като размер.
Наложеното му лишаване от парво да управлява моторно превозно
средство също е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, в
рамките на законоустановеното, поради което също не селдва да бъде
редуцирано.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП/ № 20-4332-025036
/16.02.2021г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателят В.Р. С. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20.00 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 150 / сто и петдесет/лв. и „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца за нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5