Р Е Ш Е Н И Е
№………./….12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар А.Я.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №635 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано преди допълнение на чл. 113 ГПК (ДВ бр.100/2019г) и е
разгледано по реда на гл. 32 от ГПК като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул "Околовръстен
път“ № 260, представлявано от П Д и Д Ш, действащи чрез адв. М., служ. адрес ***
офис 9, срещу А.П.Х., ЕГН **********
***, чрез адв. Ж. и адв. В., служ. адрес ***, като обективно съединени
претенции на заявител за установяване по
отношение на оспорващ дълга кредитополучател на вземания по заповед за
незабавно изпълнение №8154/04.10.2017г, поправена с разпореждане №
52016/23.11.2017г издадена по ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав,
както следва:
1. за връщане на
предсрочно изискуема главница по
договор за банков ипотечен кредит в размер на 15 532,43 евро.
2. за плащане на
сборно вземане от 2 831,72 евро за договорни лихви, претендирани като
начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на
кредита с падежи само от 21.10.2014 г. до 17.08.2016 г.
3. за заплащане на
сборно вземане от 1 997,22 евро за наказателни лихви, претендирани като
ежемесечно начислени по същия договор като обезщетения за забавено плащане на
изискуеми вноски с падежи само от 21.10.2014 г. до 27.09.2017 г.
4. за плащане на
сборно вземане от 80,13 евро за банкови такси, претендирани като
начислени за администриране на просрочен кредит с падеж 19.10.2014 г. и
26.10.2016 г. и годишна такса за управление за 2015 г. и 2016 г., ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на
заповедно производство.
Ищецът, чрез
упълномощения адвокат, основава претенцията си на твърдения за предоставен
с договор №HL 23757 от 19.06.2007г. потребителски кредит в общ размер
15 000 eвро за текущи нужди за срок от 300 месеца, обезпечен с ипотека на
жилището на кредитополучателя, срещу заплащане годишна лихва в променлив размер, начислявана ежемесечно като
част от равни аюитетни вноски за общо връщане на главницата по погасителен план.
Твърди, че при договярането лихвата е формирана от базов лихвен процент за жилищни кредити в евро (6 % към
момента на сключване на договора), действащ за съответния период, и надбавка от
4,95 пункта, като същевременно страните са се съгласили за едностранна промяна
на ГЛП от банката с уведомяване на клиента при оповестяване на новия размер в
банков салон. Освен лихвите, страните са се съгласили за начисляване на
годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на
непогасената главница и олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва за
период на забавено плащане в размер на ГЛП и надбавка 10 пункта.
Ищецът сочи още, че с договор за цесия от
12.09.2007 г. банката прехвърлила всички свои вземания по процесния договор на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, а то от своя страна ги прехвърлило обратно на банката с договор за цесия от
26.11.2009 г. Този цедент е уведомил
кредитополучателя за поредицата цесии с нот. покана, връчена на
пълномощник на 17.08.16г. Банката обосновава размерите на претенциите си с
индивидуално уговорени изменения в две споразумения между кредитополучателя и
двамата поредни цесионери: на 23.03.2009г.
са капитализирани просрочени задължения
при преоформяне на кредита с предоставяне на 12 месечен период на
облекчено изплащане на намалени вноски,
покриващи само лихва, за което е съставен и нов погасителен план; на 14.06.2010г.
дългът отново е преоформен за редовна
главница с нов дванадесетмесечен период на облекчено ползване, през който
кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски, а начислената, но
непогасена лихва се натрупва за плащане след облекчението по нов план.
Уговорена е също и месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима
при забава на една/повече месечни погасителни вноски при запазване действието
на вече постигнатите уговорки за такси съгласно договора и предходното
допълнително споразумение.
Като се позовава на пропуснато плащане на 42 вноски по главницата и 42 вноски за лихви, с падежи считано от
21.04.2014 г., банката сочи, че на
17.08.2016 г. е уведомила кредитополучателя за упражняване на
договореното в чл. 18, ал.2 от договора
право на предсрочна изискуемост за цялата главница. Тъй като изпълнение не
последвало, кредиторът счита за дължима цялата остатъчна главница и е преустановил
начисляване на възнаградителни лихви, съответно е начислявал мораторна лихва
върху целия непогасен кредит и поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А.Х., чрез адв. Ж.,
който я е представлявал и при оспорването на заповедта, предявява
възражения по валидността на
договарянето и оспорва размерите на подлежащия на връщане дълг. Позовава се на
липса на съществено съдържание на кредитна сделка, като счита, че липсата на
първоначален погасителен план изключва наличие на ясно уговорена цена и падеж , с което са нарушени изисквания на чл. 430 ТЗ до цялостно опорочаване на сделката,
евентуално до липса на просрочие до настъпване на крайния срок на
ползване. Отделно се позовава на неравноправни клаузи, с които кредиторът е
овластен едностранно да определя лихвения процент, размера на вноските и
таксите по неясно определени критерии, възприети изцяло по волята и в интерес
на кредитора, без потребителя да може да съобрази поведението си с промяната.
Оспорва се и уговорката за лихва за просрочие поради налагане на
кредитополучателя на необосновано високо по размер обезщетение за забава. Като
счита, че тези клаузи не следва да се
прилагат, твърди, че внесените по сметката суми от кредитополучателя са били
достатъчни за да осигурят наличност за погасяване на действително дължимите при
първоначално уговорените условия задължения, поради което не е била и налице
допусната от кредитополучателя забава.
Отделно са опорени
поредицата цесии, като изцяло привидни,
тъй като и след първата цесия цедентът
банка продължил да води счетоводните записвания по кредитна сметка и да
получава плащанията от длъжника, а междинното прехвърляне не било съобщено нито
на длъжника, нито на третите лица с оповестяване към ипотечен акт.
Оспорва се
действието на двете допълнителни споразумения, установили размер на
несъществуващ дълг (при отчитане на действителните размера на задължения) и необосновано
предназначени да облекчат кредитополучателя, въпреки че кредитът е бил редовно
обслужван. Сочи се настъпил от това договаряне различен от оповестения като цел
резултат - увеличаването на общата тежест за длъжника в резултат на
предоставените му облекчения.
Ответницата
възразява и за нарушение на законова забрана за капитализиране на
възнаградителни и обезщетителни лихви, поради която анексите, увеличаващи
главницата се оспорват като изцяло недействителни. Евентуално като неравноправно
договорени се сочат клаузите от анексите, уреждащи отлагане на част от
дължимите вноски (по главница и част от лихвите) за период на облекчение,
непоискано от длъжника, с цел увеличаване на дълга при капитализирането на
отложените задължения като олихвяема главница.
Евентуално,
ответницата се позовава на валидни уговорки в първоначалния договор,
предвиждащи автоматично настъпваща предсрочна изискуемост при продължаваща
забава. Твърди, че след натрупване на три непогасени вноски на 21.06.2014г главницата
е станала предсрочно изискуема, като е отпаднало както правото на длъжника да
ползва целия кредит, така и насрещното право на кредитора за получава
възнаграждение за това ползване и останалите плащания, свързани с действащ
договор ( за такси, застраховки и наказателни лихви).
Възразява и за
уговаряне на обезщетение за забавата в размер, надхвърлящ нормативното ограничение до законната лихва,
приложима при потребителско кредитиране след 12.05.2010г.
Възраженията по валидността на уговорките са репликирани
от кредитора, с посочване на технологията на уговаряне на съществените условия
и конкретизирането на дата на вноска, чрез фактическо предоставяне, като
взаимното съгласие на страните е било изявено недвусмислено и чрез поведението
им по начисляване и изпълнение на погасителния план на определените в договора
падежни дати. Ищецът сочи и индивидуално договаряне, както на началния продукт,
така и на измененията, поискани от клиента и предоставени от цесионерите,
съответно на индивидуалната нужда на потребителя поради временните му парични затруднения.
По същество, пълномощникът на банката кредитор бланкетно
пледира за уважаване на претенциите в цялост. В писмена защита, кредиторът
акцентира върху преустановеното обслужване на кредита през април 2014г и
недоказаното опорочаване на договора в цялост, като сочи, че най-неблагоприятен
и за двете страна би бил варианта на определяне на задълженията без отчитане на
облекченията за кредитополучателя в допълнителните споразумения и при
отричането на цесиите, сключени от банката в изпълнение на нормативно
задължения за редуциране на кредитен риска и поради нуждата да се легитимира
отново като кредитор по оспорената заповед.
Пълномощникът на
ответницата адв. В. е поискал да се отхвърлят исковете, като в писмени бележки
по съществото на спора поддържа отново възражения за недопустимост на спора,
евентуално за недоказана претенция поради липса на доказателствена стойност на
оспорени писмени документи, непредставени в оригинал по делото и поддържа възражението
за пълна нищожност на сделката, евентуално за липса на изискуемост преди
крайния срок за ползване на кредита.
Само ищецът е претендирал определяне на разноски по делото,
конкретизирани в списък по чл. 80 ГПК( л. 428). Претенцията не включва адвокатски
хонорар, поради което възражението за прекомерност, заявено от насрещната
страна е безпредметно.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№527/08.02.2019г. (л.172), като съдът е изложил отделно мотиви по
неоснователното възражение на ответницата срещу процесуалната легитимация на
ищеца и интереса му като първи цедент и последен цесионер в поредица от
оспорени цесии да установява права като кредитор по оспорената заповед. Поради
отново повдигнатия въпрос в писмената пледоария на ответната страна относно
липсата на активната легитимация на ищеца като втори цесионер, предявил за
установяване вземане по банков кредит, освен вече изложените в посоченото
определение мотиви, съдът добавя и съображенията си относно действието на
поредните цесии в конкретния случай, изложени по-долу като част от
съображенията по съществото на спора. В хипотезата на симулиране на прехвърляне
на правата на банката и последвало явно документиране на прикритото съхраняване
на титулярство на вземането, посочваните от защитата на ответницата разрешения
в съдебната практика са изобщо неприложими, тъй като те не се отнасят до случая,
в който банката като първоначален
кредитор е продължила да отчита изпълнението на длъжника и е можела да
удостовери със своите записвания цялото движение по кредитната сметка дори и в
периода на привидното прехвърляне преди обратната цесия.
Окончателен устен доклад е обявен
в съдебно заседание на 11.07.2019г. (л. 360), след допълване към първоначално
обявен на страните проект (л. 177-180) на пояснени твърдения по защитата на
насрещните страни с определение № 1807/14.05.2019г(л.260). Освен мотивите на
съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото
право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата
на предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на
потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови услуга при
кредитиране, съответно на задължението, установено в задължителната практика на
съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС,
Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС).
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Като приема, че за целите на концентрацията на процеса и
дисциплинирането на участниците не може да бъде пренебрегван принципа за
разкриване на истината и добросъвестно упражняване на процесуални права, съдът
преценява за надлежно приети писмените доказателства, представени в заверени от
адвокат копия. Затова съдът не споделя процесуалната теза на защитата, подробно
изложена в пункт 2 от писмените бележки за изключване от доказателствения
материал на късно представени или заверени за вярност копия от документи, още
повече че съществената част от тях са били използвани от заявителя още за
обосноваване на заповедта за изпълнение, но не са били оспорени в отговора по
исковата молба.
Оригинални документи (депозирани
и приети в с.з. на 19.06.2019г. и понастоящем отделени в папка с обозначение
„ОРИГИНАЛ“ към корицата на делото) не са били оспорени и съответно отразяват
заявена от съставилите ги страни обща воля (осн. чл. 180 ГПК).
Оспорената автентичност само на споразумението и погасителния план към него от
23.03.2009г не е доказана. Назначеното по искане на оспорващата страна вещо
лице категорично потвърждава, че оригиналните документи са подписани именно от
кредитополучателката Х. (л. 421). Доколкото тези документи съдържат уговорки за
сключени между страните сделки, диспозитивният им характер изключва оспорването
на съдържанието им в цялост, тъй като симулиране на документираната обща воля
страните не твърдят, поради което и неверността им като изявления, включително
и по отношение на вписаните в тях дати на документирането не може да се
противопоставя на самите съставители. В тази насока са и подробните
съображения, изложени в определение № 2400/29.06.2019г. (л.281).
Въз основа на така документираните автентични изявления, съдът
установява следното съдържание на уговорките за параметрите на сключения договор за потребителски кредит № НL
23757/19.06.2007 г.:
На 19.06.2007г ищецът
като търговска банка (тогава с наименование „Българска пощенска банка”АД) е
предоставил потребителски кредит за текущи нужди в размер на 15 000 евро
на А.П.Х., при условие учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот и
депозирано искане за усвояване на кредит. Уговорена е годишна лихва, върху
усвоените средства в променлив размер, формиран от базов лихвен процент(БЛП) за
жилищни кредити в евро (6 % към момента на сключване на договора), действащ за
съответния период, и надбавка от 4,95 пункта. Банката е запазила право да
определя едностранно само стойността на променливия компонент (чл. 3 ал.5),
като актуалните размери на БЛП следвало да се оповестяват на видно място в
банкови салони.
Ответницата се е задължила насрещно да върне
получения кредит, ведно с начисляваната ежемесечно лихва на равни месечни
анюитетни вноски от 146,48 евро, включващи главница и лихва. Уговорен е срок за
издължаване от 300 месеца, считано от откриване на заемната сметка, като този
момент е определен чрез препращане към учредяване на обезпечението и искането
за усвояване (чл. 5). Аналогично, в чл. 7 от договора страните не са конкретизирали падеж на всяка месечна вноска,
като бланкетът, предвиден за това е останал непопълнен при подписване на
договора, но са се уговорили, че първия падеж от общо 300 месечни вноски се
отчита от дата на откриване на сметката (чл. 5) и съответно числото от този месец се възприема
за падежна дата на всяка погасителна вноска след откриване на заемната сметка (чл.
7). Към този договор е приложено и съставено от насрещните страни приложение,
предвидено в чл. 5. В този документ страните са удостоверили 21.06.2007г като
дата на откриване на сметката. Няма спор, че нарочен погасителен план,
отразяващ всеки от падежите на фиксираните по размер вноски не е бил връчен за
подпис при сключване на договора, но тогава не е било възможно съставянето му,
поради все още ненастъпило условие на откриването на сметката. Такъв не се
установява да е съставен като нарочен документ и по-късно, тъй като липсва в
кредитното досие.
Кредитополучателят е декларирал в чл.6 ал.3
съгласието си установеният размер на месечната вноска да се актуализира
автоматично в случай на промяна на БЛП, като в чл. 11 ал.2 банката се е
задължила да предоставя информация чрез извлечение от сметката при поискване.
Освен редовната
лихва, страните са уговорили олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва
за период на забавено плащане в размер на ГЛП и надбавка 10 пункта (чл. 3, ал.3), както и годишна такса за
управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата
дата.
Като допълнително
условие към обезпечаването на кредита в чл. 14 е предвидено застраховане на
ипотекирания имот в полза на банката, като е уговорено и право на този
бенефициент при пропуск на внасяне на застрахователна премия от страна на
собственика, да извърши плащането за негова сметка от постъпила погасителна
вноска или да увеличи главницата на кредита със съответното плащане към застрахователя.
Допълнително в чл.
18 страните са уговорили и право на кредитора да обяви по своя преценка
предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска отчасти
или изцяло за лихва или за главница,
като не се изисква волеизявление за упражняване на това право, а в случаите
на неиздължаване на три последователни вноски предсрочната изискуемост да
настъпва автоматично от падежа на последната просрочена вноска. В чл. 24 от общите условия, включени
в договора е предвидено и право на банката да прехвърли вземанията си по договора
на дружества или институции от групата
Eurobank EFG Group, вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД при съхраняване на
начина на погасяване на задълженията към новия кредитор с наличностите по
същата банкова сметка.
***, при които
страните са постигнали съгласие по това съдържание на условията. Въпреки
указанията за доказване на начина, по който е клиентът е бил запознат с
предлагани от банката условия на
ипотечното кредитиране, допълнителни доказателства извън съдържанието на така
коментираните писмени съглашения не са ангажирани. Няма данни за конкретни
предложения за условията на бъдещия договор, особено начина на определяне на лихвата, които да са
обсъждани и разяснени на клиента от доставчика на финансовата услуга. Налага се
извод, че между страните е договорено ползване на предложен от банката типичен
кредитен продукт, като невъзможността на клиента да се отклонява от условията
изрично е изключена със самото му задължаване да приема автоматично действие на
определяни само от банката параметри. Ето защо съдът приема за категорично
установено, че сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от
доставчика за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено
може да се приеме само съдържанието на първата част от кредитния договор, в която
са били посочени конкретни параметри по размера на поискана сума за главница,
срока и конкретно предложени компоненти
на променлив лихвен процент (БЛП) и фиксираната надбавка, определени според
индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по- конкретно правото за определяна на ново
съдържание на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните
плащания на такси не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на
клиента. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и спорните
клаузи, уреждащи промяната на компонента БЛП и отражението му върху размера на
събираната от банката текуща възнаградителна лихва, наказателните надбавки за
забава и начислените такси.
Назначената по
делото две експертизи, чийто заключения в тази част си кореспондират, съдът
кредитира изцяло като съответни на специалните знания на вещите лица, приложени
върху предоставените от банката счетоводни записвания. В тази връзка съдът не
намира основание да отрече възприетите чрез оглед от вещите лица данни само
защото предмета на изследване не е бил представен по делото. Счетоводните
отразявания сами по себе си се нуждаят от експертна интерпретация, поради което
именно чрез коментара им от вещите лица могат да бъдат използвани надлежно като
доказателствено средство. Експертите са
констатирали, че уговорената
главница от 15 000 евро е била предоставена в цялост именно на
датата 21.06.2007г, удостоверена в приложението към договора като откриване на
кредитна сметка. Вещите лица са констатирали и съвпадение на падежните дати,
отчитани от кредитора на месечни вноски на всяко 21 число, считано от първия
падеж на 21.07.2007г., като на същите дати с незначителни единични случаи на
закъснение, са били осигурявани до 22.04.2014г и вноските от кредитополучателя
за покриване на главница и лихва.
Същевременно при
съпоставката на счетоводно отразените като начислени и събрани от банката
задължения за главници и лихви, съвпадащи с илюстративния последно актуализиран
погасителен план на л. 254, вещите лица са констатирали несъответствие с
уговорените първоначално размери на месечна вноска от 148.48евро още на
21.11.2007г, когато размерът е отчетен като 153.93евро, след което е варирал на
118.44, 121.90, 126.89 и 134.44 евро до договаряне на ново споразумение между
страните на 23.03.2009г. В този период вещото лице С. е изследвало прилаганите
от банката лихвени проценти и е установило, че на 21.10.2007г е завишен БЛП до
6.35, което е довело до увеличаване на ГЛП по договора от 10.95 на 11.30%, но
следващите увеличения на променливата, достигнали до най- висока стойност 8.20
през 2011г, не са увеличили прилагания към клиента процент, тъй като
едновременно с увеличението на променливата, банката е намалила от 4.95 до 1.90
фиксираната според договора надбавка.
Промените на стойностите на БЛП
са били отчитани въз основа на решения на комитет за управление на
активите и пасивите на банката, приложим към ипотечни кредити на граждани в
лева (т. 3 от заключението на л.440). Същевременно при изследване на
обосновката на тези решения, експертът е констатирал че липсва точна формула,
по която отчитаните от банката компоненти като пазарни измерители (Юрибор,
измерителите на риска на финансови пазари в България и Гърция, задължителните
резерви и отчисления за публични фондове), наред с фиксираната надбавка за
абсорбиране на пазарни сътресения са повлиявали в конкретния момент за
определяна на конкретната стойност.
При тези факти
съдът съобразява следното:
На първо място,
съдът намира, че въпреки протребителското си предназначение, кредитната сделка
е извън приложното поле на специалния Закон за потребителския кредит(отм.),
действащ от 01.10.2006г, поради специалното условие за обезпечаване на кредитирането
(чл. 3 ал. 5 т.1 от ЗПКотм.) и съответно
отношенията на клиента с банката се уреждат от диспозитивни общи правила за
банково кредитиране по чл. 430 ТЗ и императивните особени изисквания към
кредитните институции, предоставящи кредитен продукт (чл. 58 и 59 от ЗКИ).
Възраженията на ответницата за несъответствието на сделката с тези правила не
са основателни. Страните са спазили
писмена форма, посочили са целите на финансирането като текущи нужди на
потребителя и крайния срок за ползване
на главницата. Лихвата е уговорена ясно с посочване на начален размер на
лихвения процент и периодичността на начисляването й върху ползваната сума.
Допълнително уговорените промени на размера на лихвата са определяеми по
недвусмислен начин, чрез обвързване със стойност, която едностранно кредиторът
ще определя и това е достатъчно за да се приеме, че уговорка е постигната.
Съставянето на погасителен план не се изисква от закона, а доколкото страните
са фиксирали точен размер на равната месечна вноска и са конкретизирали общия
брой на тези вноски и начина по който се определя падежа им според деня на
откриване на кредитната сметка, не може да се приеме, че условията за връщане
на кредита са неясни, респективно че липсва постигнато съгласие относно
същественото съдържание на сделката, указано в чл. 430 ТЗ. Тъй като към
процесния договор не се прилагат общи условия (такива са инкорпорирани като
част от самия договор), не се е налагало
предварително оповестяване на такива по реда на чл. 58 и 59 от ЗКИ( в
първоначалните им редакции, действащи от 01.01.2007г). Съответно изрично
договорените в чл. 3 компоненти, формиращи променлив лихвен процент, начина на
определянето му и обявяването му на клиента, както и уговорените в чл. 4 и 8
размери на дължимите такси, пряко свързани с
управлението и отпускането на кредита и предсрочното му погасяване, както и
посочените в чл. 10 т. 3 и 5 и чл. 14 допълнителни разходи по застраховане на
имота по обезпечението несъмнено покриват изискванията за условията, които
кредитните институции е следвало да оповестяват. В този смисъл не е налице
недовършено съгласуване на волите на договарящите се, което да опорочава
сделката до степен на несключен договор или до договаряне, насочено към
постигане на забранен от закона резултат по смисъла на чл. 26 ал.1 т.1 от ЗЗД.
От
друга страна обаче, съдът съобразява, че към този вид договори е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне в сила от 10.06.2006 г.(пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП,
както и л. 143 т. 5, 9, 12 и ал.3,
чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), както и най-общите
достижения на Европейското право, доколкото този закон е бил включен в
националното право на РБългария в
изпълнение предприсъединителен ангажимент, но ефективното имплементиране на
ангажименти произтичащи от Директиви на общността настъпва след 2007г. и те
биха имали директен ефект за договори след тази дата. Съответно тези норми ще
следва да бъдат съобразени служебно от съда със съдържание, извлечено и чрез
тълкуване, дадено от СЕС по реда на преюдициални запитвания.
Тъй като индивидуално
договаряне не беше установено, клаузите относно запазените за кредитора права
да изменя първоначално оповестени условия подлежат на преценка за
неравноправност.
Няма
никакво съмнение, че уговорките относно начина на определяне на БЛП и прилаганите
от кредитора такси по кредита не са
индивидуално договаряни, напротив изрично клиента е приел да бъде
обвързван с решенията на самата банка без да може да договоря нещо различно,
съответно и по отношение на тези уговорки следва да се приложат критериите за
защита на потребителите по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването й,
възприето в практиката на съда на ЕС(C-415/11, С 226/12, C-453/10 и C-397/11) и
установената практика на националната юрисдикция по прилагане на ЗЗП, въвел в
националното ни право европейските изисквания към този тип сделки(решение
№236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по
т.д.№154/2015г. на ВКС,решение
№165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.). В случая, и двете
уговорки, определящи стойността на банковата услуга като възнаграждение,
получавано от кредитора за ползване на заетите средства (възнаградителна лихва)
и допълнителните такси (за усвоявяне и администриране) са обявени само в
първоначални размери, без да е пояснено изобщо какви са основанията за
промяната им и по какъв начин, разбираем за потребителя, ще се формират новите
им размери. Това напълно бланкетно договаряне осуетява възможността на кредитополучателя да прецени бъдещата финансова
тежест по задължението си за връщане на кредита и позволява на кредитора да
увеличава възнаграждението си изцяло по своя преценка и то дори при обективно
обратни пазарни тенденции. Типичната
характеристика на продукта за дългосрочно кредитиране е възможността да
се съобрази прогнозируема динамика на лихвените равнища, поради което и
принципното уговаряне на плаващ лихвен процент позволява и на двете страни да
минимизират рисковете от дългосрочното обвързване, като прилагат стойности,
следващи измененията на пазара. Само ако променливите са обективно обусловени,
това договаряне ще може да изпълни ролята си. В случая обаче банката е
прилагала към клиентите си уговорка, позволяваща прилагане на методика,
гарантираща на кредитора компенсиране на неблагоприятни за него динамики с
буферни надбавки, с което несъмнено равнопоставеността е нарушена. Дори и
клиентът да е можел да получи информация за всеки от показателите, изследвани
от вещото лице като обосновка на решенията на кредитния комитет, той не би
могъл да предвиди точно нито с колко пункта, нито кога ще бъде извършено
увеличението. Вещото лице е категорично, че формула не може да се изведе, което
несъмнено означава, че средният потребител дори и със специални знания не би
могъл да достигне сам до извод за приложимия лихвен процент, дори и обективно
да възприема промяна в пазарните условия чрез общодостъпни информационни
източници. Както и да е използвано правото на банката, доколкото липсва
предварително пояснение как точно динамиката на показателите ще влияе на новия БЛП
и каква е относителната тежест на всеки от отделните индикатори, сами по себе си тези уговорки са опорочени
от наложените от кредитора в нагова
полза овластителни клаузи. Не може да се приеме за добросъвестно такова
договаряне, без съответна гаранция и за потребителя за начина, по който той ще
може да се освободи от негативни за него последици.
В заключение съдът констатира, че както
уговорките в чл. 3 ал.5, чл. 6 ал.3 и чл. 12 от кредитния договор (позволяващи
едностранно определяне на нивата на променливия компонент от лихвен процент и
допълнителните разходи като такси) не са индивидуално уговорени и позволяват
поведение, нарушаващо баланса на правата и задълженията на страните, което е
несъвместимо с добросъвестността. Тези неравноправни уговорки не са породили
действие за потребителя и съответно съдът следва да отчита съдържанието на
сделката без тях, без това да изключва действието на договора като цяло, тъй
като съществения му елемент – начален лихвен процент и определени според него
стойности на равните месечни анюитети не се засягат от опорочените клаузи, а
запазването на договора в първоначалните, неизменени параметри е съответно на
интереса на закриляния кредитополучател (продължаващ да се ползва от
уговорените падежи по дългосрочния план). В този смисъл е разяснено и
значението на потребителската защита при тълкуване на Директива 93/13/ЕИО в практиката на СЕС
(С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10 и C-397/11). На осн. чл. 146
ал. 5 от ЗЗП, съдът преценява изпълнението на длъжника по първоначалния
погасителен план, определяем според уговорка за фиксирани 300 месечни вноски от
по 146.48 евро. Точното разпределение на частите от главница и лихва по всеки
от анюитетите при тези параметри са изведени в приложение към заключението на
в.л. Е. (л. 336-341), като общото задължение на кредитополучателя по този план
за целия период на договора възлиза на 15 000евро главница, 28 942,52
евро лихва или общ сбор на вноските 43 942.52 евро и 256 евро текущи такси.
Категорично е
установено, че банката кредитор е приложила неравноправните клаузи, както по
отношение на лихвата, така и на таксата, като е начислила установените в
приложение № 1 към заключението на в.л. увеличени размери на месечна вноска на
21.11.2007г (когато е приложен по-високия размер на БЛП, довел до 11.30%
годишна лихва) и допълнителна такса на 19.11.2007г в размер на 149.61евро.
Макар, че вещото лице Е. е констатирал, че тези записвания съответстват на
споразумение от 19.11.2007г. (представено като приложение към експертизата на
л. 307), нито банката, нито кредитополучателката са се позовали на такова
съглашение. Напротив, след изрично оспорване на съществуването на такъв
документ от страна на ответницата и представянето на оригиналите на всички
съставени с участие на клиента споразумения (по изрично възложено задължение по
реда на чл. 192 ГПК в определение №527/08.02.2019г. на л.174), съдът е приел за безспорно че в
кредитното досие няма други такива съглашения (в определение №1807/14.05.2019г
на л. 260). Следователно прилаганите от банката нови размери на лихвата и
допълнителната такса следва да се приемат за определени само по нейно еднолично
решение, без да са съгласувани с клиента. Съответно на този правен извод не може да бъдат кредитирани вариантите
на размерите на задълженията, установени от вещото лице С. по счетоводните
записвания на банката (отразени в приложение 1 до 3 към заключението) и съдът
следва да съобразява алтарнативните варианти на дълга, изчислявани от
експертите въз основа на първия погасителен план.
Освен първоначалния
договор обаче, между страните са били постигнати и две допълнителни съглашения,
с които страните са променили начина на изплащане на задълженията.
На 23.03.2009 г. между частен правоприемник
на банката (цесионер „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД) и кредитополучателката без
да е уговарян нов лихвен процент е договорено временно намаляване на вноските
до 67.24 евро, с които е следвало да се покрива само част от текущо начислявана
лихва, а след изтичане на 12 месечен период за това облекчение, е следвало да
бъде приложен нов погасителен план с фиксирани равни вноски от 144.76 евро, с
които да бъде погасено общо задължение от 42 193.24евро, като сбор от
намалената лихва и увеличената главница. Както споразумението, така и
погасителния план са подписани от кредитополучателката, поради което съдът
приема, че изразяват съгласието й с предложение на кредитора, отправено по
нейното искане, адресирано до банката
цедент с вх.№ 144/25.02.2009г.(л.234).
На 14.06.2010 г.
(вече с банката като следващ цесионер) е подписано ново допълнително
споразумение, с което е договорено ново аналогично преоформяне на дълга, като
този път облекчението, също поискано с молба вх.№ 464/02.06.10г на л. 236, се изразява в намаляване на месечните вноски наполовина до 73 евро, но с тях не се
погасява цялата текуща лихва, а непогасена част от нея се натрупва след
изтичане на периода на облекчено погасяване към главницата и ще се погасява
наред с нея на равни месечни вноски от по 152.94 евро. Общият размер на дълга
по новия план възлиза на 43 399.90 евро от които 16 595.39 евро
главница и 26 804.51 евро лихви. В това споразумение е уговорена и
допълнителна месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на една/повече месечни погасителни вноски при запазване действието на
вече постигнатите уговорки за такси съгласно договора и предходното
допълнително споразумение.
По делото са
представени два договора за цесия, с които първоначално на 12.09.2007г банката
е прехвърлила на свързано с нея лице (дъщерно дружество, чийто едноличен
собственик е самата банка, според вписванията по партидата на цесионера в ТР)
пакет от вземания по ипотечни кредити, а в последствие на 26.11.2009г
приобретателят е прехвърлил обратно на същата банка пакет от същите по вид
вземания. В двете приложения, индивидуализиращи отделните дългове е посочено
процесното вземане на кредитополучателката.
Проверката на
вещото лице по счетоводните записвания сочи, че както преди, така и след
обратната цесия вноските са постъпвали по сметката на отчитането на кредита в
банката, въпреки че с подписване на споразумението клиента недвусмислено е
признал, че вече знае за прехвърлянето и приема цесионера за нов кредитор.
Същевременно банката, въпреки че вече не е била титуляр на вземането е усвоила
сумите за намаляване на текущи задължения, при това с отчитане именно на
намалените вноски в двата периода на облекчения, включително по споразумението
с първия цесионер, в чието договаряне не е участвала. Едва след изтичане на
втория период по споразумението с „новия” първоначален кредитор месечната вноска отново е увеличена, макар и
незначително, като от 21.07.2011г банката е събирала вноска в размер на
155.66евро, поради завишение на лихвения процент на 21.06.2011г.
При
това поведение на кредитора, правоприемника му и кредитополучателката се налага
извод за симулиране на прехвърлянето, но тази симулация не само, че не е била
насочена срещу длъжника, а напротив тя веднага е била разкрита пред него.
Впоследствие с втората „обратна” цесия прикритото титулярство е обявено и на
всички трети лица, като са документирани прикритите до момента права и
симулирането на прехвърлянето занапред е отпаднало за всички. Затова въпреки,
че е поискала облекчение от банката, ответницата се е договорила да го получи
от привидния й правоприемник. Дори и да не знаела обаче за „подставянето” на
новия кредитор, то симулирането само по себе си не променя правното действие на
споразумението с първия цесионер. Това е така, защото ако първата цесия не
поражда никакво действие поради абсолютна симулативност (решение № 240 от 29.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1102/2017 г., I т. о., ТК), то и обратната цесия би била безпредметна и
между страните ще следва да се счита, че титулярството не е било променяно.
Второто споразумение обаче е договорено с първоначалния кредитор, а към него е
съставен погасителен план, който изцяло възпроизвежда плана по първото
споразумение и в този смисъл с него банката е потвърдила изрично и условията на
облекчение, предоставени от нелегитимния цесионер. В този смисъл изцяло без
значение са доводите срещу зачитането на цесиите и противопоставянето им на
длъжника, респективно и изложените в писмените бележки доводи за обосноваване
на действителната цел на прехвърлянето на рисковите вземания като секюритизация
в задбалансови позиции.
Сключените анекси
съдът преценява като предложени от кредитора индивидуални облекчения, съответни
на интереса на потребителя, като отчита изричните искания на клиента за
временно намаляване на месечните му вноски. Видно от двете молби на кредитополучателката
обаче(л.234 и 236) , тя е търсила временното облекчението поради затрудненията
си да обслужва кредита. И двете молби са били отправени към кредитора в момент,
в който актуалния размер на вноската е бил увеличен. Така през февруари 2009 вноската
е определяна от банката на 134.48 евро (при по – ниски размери отчитани през
цялата предходна година) а към този момент клиента е декларирал и намаляване на
обичайните си приходи. През май 2010г е начислена първата завишена вноска от
144.76 евро след изтеклия първи период на облекчение и съответно клиента отново
се е оказал затруднен да обслужва дълга, макар и дохода му да е бил съхранен.
Явно е, че предоставеното облекчение не е било ефективно, тъй като е било
предоставено без да се промени съществено финансовата тежест за този клиент.
Това е така, защото намалението на вноската не е постигнато чрез намаляване на
лихвения процент или удължаването на срока на ползване на кредита, а чрез увеличаване на главница, като
към нея са допълнени както вече просрочени лихви (вкл. и наказателни в първо
споразумение), така и отсрочените части от лихвите по намалените вноски. В
заключението си в.л. С. е установил, че с двете споразумения са капитализирани
общо 1568.24 евро към главницата, при отчитане на размерите на задълженията по
едностранно определяни от банката стойности на лихва и месечни вноски. Новите
погасителни планове категорично са основани на размерите на задълженията и
отчетена забава на длъжника въз основа на прилагане не неравноправните клаузи.
Отричането на действието на неравноправните клаузи отрича и основанието на
споразумението като непосредствена икономическа цел на договора.
Освен това
капитализирането на лихви като форма на облекчение не съответства на интереса
на потребителя. Въпреки крайното общо намаляване на задължението(при сравняване
на последния с първия погасителен план в т. 7 от заключението на л. 453)
промяната на съотношението в него на лихви и главница не е без значение за
потребителя, доколкото именно лихвоносната главница е най-обременителната за
клиента част от дълга. Същевременно подобно преструктуриране се основава на
превръщане на нелихвоносни лихви в лихвоносна главница, което в установената
съдебна практика се възприема като анатоицизъм, а такъв резултат е идентичен със
забраненото в отношения спрямо граждани според чл. 10 ал. 3 ЗЗД олихвяване на
лихви (Определение № 826 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 498/2016 г., I т.
о., ТК, Решение № 300 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г.
о., ГК, Решение № 275 от 15.09.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК).
Договарянето на облекчение чрез установяване
на нов дълг отчасти без основание не може да създаде ново основание. Още
повече, че предложеното от банката облекчение с гратисни периоди реално не облекчава
длъжника, тъй като макар и да е намалило неоснователно завишените лихви, все
пак крайния резултат от облекченията е по-неблагоприятен за кредитополучателя
отколкото първоначалното съдържание на договора, изчистено от неравноправните
клаузи. Това категорично се установява при съпоставка на резултата от прилагане
на консолидирания актуален план, съобразен със двете споразумения по т. 8
и двата варианта на алтернативни
погасителни планове по т. 10 от заключението на в.л. С.. Най-ниски размери на
актуалния дълг към момента на преустановеното обслужване на кредита се отчитат
при варианта по първия план с фиксирани месечни вноски без облекчения вариант А
по т.10, като при зачитане само на поисканото от клиента намаляване на вноските
без непоискания анатоцизм във вариант Б по т.10 дължимата главница ще е повече.
Ако споразумението за облекчение на длъжника
не постига посочения като цел ефект, то липсва и основанието му и съответно
валидността на анексите следва да се отрече в цялост, на осн. чл. 26 ал.2 пр.
последно ЗЗД, а не само по отношение на частта за капитализиране на лихвите.
Въз основа на тези изводи съдът възприема
като съответен на действителните уговорки между страните само първоначалния
погасителен план и варианта на изпълнението на ангажиментите на
кредитополучателя по него, установен от вещото лице като в приложение № 5 към
задача 10 от заключението(л. 483-490). Съдът кредитира изцяло констатациите на
експерта като резултат от приложените специални знания при преценка на
счетоводните записвания на усвоените от кредитора наличности, предоставени от
потребителя за обслужване на кредита (при липса на представени от ответницата
други доказателства за плащане). Въз основа на констатациите на вещото лице
съдът възприема за доказано изпълнение
от страна на кредитора на задължението за предоставяне на уговорения кредит
само до размер от 15 000 евро (без допълнителна капитализация на лихви и такси) и насрещно
редовно изпълнение на задълженията за вноски по погасителния план до
вноска с падеж 21.03.2014г. Експертът е
отчел допълнително като плащания годишни такси за управление (начислявани на
21.06 всяка година, в съответствие с
първоначалната уговорка по кредита) и допълнителните разходи за застрахователни премии,
начислявани от банката, съответно на 23.09.2008г, 03.09.2009г, 21.11.2010г,
16.07.2012г. Този вариант съдът възприема изцяло, тъй като въпреки липсата на
застрахователни полици в документацията по кредитното досие, и двете вещи лица
проверявали записванията по двете експертизи са установили осчетоводени
плащания в полза на застрахователя направени от кредитора, като вещото лице Е.
е съпоставил начислените в тежест на кредитополучателя суми с налични при самия
застраховател отразени получени премии (установени
при насрещна проверка на този експерт). Затова съдът приема, че въпреки липса
на първични платежни документи, записванията са достоверни и могат да служат на
кредитора като доказателство (чл.182 ГПК)
за основанието за възникване на регресните права на изпълнилия чуждо
задължение кредитор поради внасяне на премия по застраховка на имота по
обезпечението. Съответно и усвояването на наличностите, осигурявани от
кредитополучателя за такива плащания е изцяло съответно на уговорката за
допълнителни разходи по първоначалния кредитен договор.
Първата забава по
този план може да се отчете по вноска за 21.04.2014г., погасена само отчасти с
осигурена по сметката наличност, оказала се недостатъчна покритие на частта за
текущата лихва. След този падеж липсва каквото и да е изпълнение.
Продължилата забава
пред следващите месеци покрива изцяло хипотезата, уговорена в чл. 18 ал.2 от
договора като фактически състав, пораждащ предсрочна изискуемост. С тази
клауза страните изрично са се отклонили
от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили конкретен фактически
състав, при настъпване на който кредиторът да може да лиши длъжника от
преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да
доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията. Тази
договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в
кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква
регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването
на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от
специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ.
Въпреки изрично
изразената воля за пораждане на този ефект без да е необходимо и допълнително
изявление на страните обаче, съдът не може да
сподели тезата на ответницата, че след пропускане на трите последователни
падежи( в случая на 21.06.2014г) в отношенията между страните следва да се
отчете автоматично действието на тази уговорка. По съображенията в
задължителното тълкуване (т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС), обявяването на
предсрочната изискуемост може да бъде само действие на кредитора, като неговото
изявление е втори изискван от императивно правило на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
субективен елемент от фактическия състав (Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК). Самият длъжник не може да „изземва“
това право от неговия носител. Като обвързан с уговорки за начина на погасяване
на дълга на конкретни вноски до края на договора, длъжникът може само да предложи изпълнение преди срок, но не и сам
да трансформира в своя полза въпреки волята на кредитора необслужения дълг в
предсрочно изискуемо консолидирано и вече нелихвоносно задължение. Затова,
макар че несъмнено кредитополучателката е пропуснала три поредни падежа,
погасителния план е продължил да действа, като съответно е породена и
отговорността за забавено плащане на просрочени задължения при запазено нейно право
да ползва сумите с ненастъпил падеж срещу текущо отчитана възнаградителна
лихва.
Съответно на уговорката между страните, макар да не може да отчита
автоматични последици от сбъдването на предпоставките, съдът приема, че следва
да възприеме тази клауза след като допълни към обективно настъпилата забава и
императивно изискуемия субективен елемент. Затова и трансформиращ ефект може да
има само нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на
срока по договора, като упражняване на субективно потестативно право,
установено в полза на кредитора. Автоматизмът на последиците от забавата в този
случай ще може да се зачита едва при достигането на уведомлението до длъжника,
като ще изключи само необходимостта от допълнително даване на срок, в който да
може последиците да се осуетят.
В конкретния случай, кредиторът е отправил именно изявление за обявяване
на предсрочната изискуемост с нотариална
покана, връчена на 17.08.2016 г. на пълномощник на длъжницата (л. 96-99). От този момент е довършен фактическия състав на предсрочната
изискуемост и от този момент са станали изискуеми и още непадежиралите вноски
за главницата по кредита.
При този извод, съдът отчита изчисленията на вещото лице към втората
дата (вариант 2) на вариант А по т.10 от
заключението (л. 460). Общият размер на дължимата главница към този момент
(формирана от частите от вноски с настъпили падежи от 21.02.2013г до 21.07.16г
и непадежирал до тогава остатък от 13219.86 евро) възлиза на 14 118.21 евро. В този размер
претенцията за изискуема главница следва
да се уважи, като за горница до 15 532.43 евро претенцията е
неоснователна.
Начислената договорна лихва по вноските по плана, само с падежи преди
предсрочната изискуемост (от 21.02.2013г до 21.07.16г) възлиза на сбор от
5348.95 евро. Ищецът обаче е поискал лихви, начислени само по вноски от
21.10.2014г. По алтернативния план, съставен от вещото лице сборът от частите
за лихви по тези вноски е само 2814,06евро. Съответно на искането, претенцията на ищеца за договорни лихви е основателна до този размер , като за
горницата до 2831.72евро и периода след 21.07.16 до 17.08.16г искането следва
да се отхвърли.
Уговореното като наказателна лихва обезщетение за забава върху
просрочена главница в размер на 10
пункта над редовна лихва вещото лице е определило само до момента на предсрочна
изискуемост в размер на 308.50 евро, от които само 247.70 евро са начислени за
просрочия на вноските с падежи от 21.10.2014г до 17.08.2016г. За разлика от
договорната лихва, чието предназначение е да възнагради кредитора за
предоставеното ползване на паричната сума (и затова не може да се дължи след
лишаване на длъжника от срока за това ползване) наказателната лихва е
договорена като обезщетение за забава и съответно следва да обезщетява вредите,
които кредитора търпи именно защото вече изцяло изискуемия кредит не се връща
от длъжника. В този смисъл в мотивите на ТРОСГТК3/2017г на ВКС изрично е
прието, че след отпадането на действието на погасителния план и обявяване на
предсрочна изискуемост, кредиторът може да получи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора
мораторно обезщетение. Затова този
вид лихви (които несъмнено имат
неустоечен характер като уговорено отнапред по размер обезщетение за вреди от
забавено изпълнение) могат да бъдат търсени от кредитора наред с реалното
изпълнение на забавеното парично задължение по общите правила на чл. 79 ал.1
вр. чл. 92 ЗЗД. Доказателства за размер на това обезщетение (определяемо според
чл. 3 ал. 3 на 20.95 % върху вече изцяло
изискуема главница) не са събрани, но могат да бъдат изчислени с прости
аритметични операции:
|
от дата |
до дата |
брой дни |
годишен лихвен (%) |
лихва за периода (%) |
лихва за периода (евро) |
|
|
18.08.2016 |
31.12.2016 |
136 |
20.95 |
7.91 |
1117.37 |
|
|
01.01.2017 |
27.09.2017 |
270 |
20.95 |
15.71 |
2218.32 |
|
Общият размер на сбора от наказателни лихви за претендирания период от
21.10.2014 до 27.09.2017г възлиза на 3583,40 евро.
Възражението на ответницата по действителността на уговорката на това
обезщетение за забава не е основателно. На първо място, посоченото законово
ограничение по чл. 33 от ЗПК на отговорността за забава на потребители е
въведено само за сделките, попадащи в
приложно поле на специалния закон, а ипотечните кредити са изключени от него.
От друга страна, тъй като това обезщетение за забава не е договорено
индивидуално, спрямо него следва да бъде приложена проверката за
добросъвестност, тъй като чл. 143 т. 5 от ЗЗП( в редакция към момента на
договарянето) изрично приема
за неравноправна клауза с която във вреда на потребителя се предвижда
необосновано високо неустоечно обезщетение. В конкретния случай, следва да се
отчете,
че дори и без да доказва вреди от забавата,
кредиторът би могъл да претендира поне законна лихва от над 10 %, а за да
изпълни функциите си не само на обезщетение, но и на стимул за доброволно и в
срок изпълнение, неустойката несъмнено следва да поставя длъжника в по-тежко
положение в сравнение с общия случай без уговорена неустоечна клауза. Затова и
неустойка от 20.95% (двоен размер на законна лихва) макар и да надвишава
нормативно обезщетение е съпоставим с оправдана санкция за неизпълнение, която
да действа и обезпечително превантивно, без да се превръща в източник на
неоправдано обогатяване за кредитора. Такъв размер не е несъвместим с
изискванията за добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза,
нито уговорка накърняваща общоприет принцип на справедливост (според възприетите
в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС).
При отчитане на размера на предявената претенция, който не достига
установения от съда сбор на изчислената от вещото лице до предсрочна
изискуемост и допълнително установената част от неустойката до края на
процесния период, претенция за мораторна
лихва следва да се уважи в цялост до 1997,22 евро.
Докато погасителния план е бил действащ, банката е обслужвала текущото
изпълнение на клиента си и съответно следва да получи договорената такса за управление
на кредита, така както е била оповестена в първоначалната редакция на договора.
Размерите на тези вземания за периода 2015 и 2016 г според алтернативните
изчисления на вещото лице възлизат на 26.83 евро. Основание за събиране на
други такси съдът не установява. От една страна допълнителна такса е била
начислявана от банката въз основа на споразумението, чието действие съдът
отрича. От друга страна подобна такса не може да бъде обоснована с някаква
допълнителна услуга, предоставяна на клиента и по естеството си представлява
второ обезщетение за забава, тъй като следва да се събира при просрочие.
Добавянето и на такова допълнително обезщетение към първоначално договорената
наказателна лихва би нарушило равновесието в правата на насрещните страни и действието
му следва да се отрече като резултат от неравноправно договаряне. Сборната претенция следва да се уважи до
размер от 26.83 евро, а за горница до 80.13 евро е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение
върху акцесорните последици от
заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 ГПК, съответно
да се установи добавянето на законната лихва към основателното вземане и да се
потвърди понасянето на отговорността за направените от кредитора разноски в
производството с отделен осъдителен диспозитив (т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК).
По претенция за разноски:
В заповедта са били признати разходи от 2181.91лв, от които само
1985.54лв са съответни на основателните претенции (91% от общия сбор на
вземанията по заповедта възлизащ на 20 800.05 евро). До този размер следва
да бъдат намалени и присъдени разноски в полза на заявителя за заповедното
производство.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответницата следва да заплати направените от ищеца по исковото производство
разноски, съобразно представените доказателства за заплатена държавна такса(
само по разгледания установителен иск) и внесен хонорар на вещо лице, съответно
на доказателствата за извършени банкови преводи. Претендираният от ищеца в
списъка по чл. 80 ГПК (л.428) размер от 1357,33лв не отразява точно извършените
от ищеца разходи, тъй като по делото съдът е определил и събрал само такса от
829.30лв и 500лв за възнаграждение на експерт или общо само 1329.30лв.
Отговорността на направените по делото разноски съдът
определя до сума от само 1236.25лв,
съразмерно на основателната част от разгледаните претенции (93% от общия сбор
на предявени за установяване с иска възлизащ на 20 441.50 евро).
Ответницата не е поискала определяне на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено че вземанията,
удостоверени по заповед за незабавно изпълнение №8154/04.10.2017г,
поправена с разпореждане № 52016/23.11.2017г, издадена по
ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав, СЕ ДЪЛЖАТ от
кредитополучател по договор №HL
23757 от 19.06.2007г. за
потребителски кредит, обезпечен с ипотека, изменен
със споразумения от 23.03.2009г и 14.06.2010г, както следва:
1. за връщане на
предсрочно изискуема главница по
договор за банков ипотечен кредит в размер на 14 118,21 евро, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от
02.10.2017г до окончателно изплащане на задължението;
2. за плащане на
сборно вземане от 2 814,06 евро за договорни лихви, начислени по същия
договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита с падежи само от
21.10.2014 г. до 21.07.2016г;
3. за заплащане на
сборно вземане от 1 997,22 евро за наказателни лихви, начислени по същия
договор като обезщетение за забавено плащане на изискуема главница, дължими за
периода от 21.10.2014 г. до 27.09.2017 г.;
4. за плащане на
сборно вземане от 26,13 евро за банкови такси, начислени като годишна
такса за управление за 2015 г. и 2016 г.
по
иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1
ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул "Околовръстен
път“ № 260, представлявано от П Д и Д Ш срещу
А.П.Х., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените от същия кредитор
претенции срещу същия длъжник по същия договор, както следва:
1. за горница над
14118.21 до 15 532,43 евро, претендирани като предсрочно изискуема главница
2. за горница над
2814.06 до 2831.72 евро,
претендирана като сбор от договорни лихви за периода
21.07.2016 г. – 17.08.2016 г.
3. за горница над 26.83 до 80,13 евро претендирана
като сбор от банкови такси, претендирани като начислени за администриране на
просрочен кредит с падеж 19.10.2014 г. и 26.10.2016 г. и годишна такса за
управление за 2015 г. и 2016 г.
ОСЪЖДА А.П.Х., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П Д и Д Ш сумата
от 1985.54лв ( хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист по
загубила изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав, на осн. чл. 81 ГПК, както и 1236.25лв (хиляда двеста тридесет и шест
лева и двадесет и пет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
основателни искове, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: