ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

01.06.2020г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело № 301 по описа за 2020 година.

 

            Делото е образувано по жалба на А.С.М., гражданин на Сирия, принудително настанен в СДВНЧ – Любимец,  с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 5403з -56/04.03.2020г. на Началника на ГПУ- Русе.

С писмо вх. 2533/27.05.2020г. е постъпила административната преписка по издаване на оспорената заповед.

С оспорената заповед е наредено принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за срок не повече от 6 месеца, считано от датата на издаването ѝ - 04.03.2020г.

Съгласно чл.46а ал.1, изр.1 от ЗЧРБ  заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 Поради препращането към реда за оспорване по АПК, по отношение на местната подсъдност приложение в случая намира разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК (Изм. – ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд –град София.

Адресатът на оспорения акт е чужденец  и същият е настанен в СДВНЧ – Любимец с адрес гр.Любимец, бул.”Одрин” №75.

Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България.

Видно от данните по делото, оспорващият е незаконно пребиваващ чужденец по смисъла на пар. 1, т. 3б от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЧРБ и съответно не е адресно регистриран. Следователно същият няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 от ЗГР) на територията на Република България. Адресът на СДВНЧ, където жалбоподателят е принудително настанен не може да се приравни на постоянен адрес по смисъла, вложен от законодателя в чл.93 от ЗГР.

По изложените съображения и по силата на чл. 133, ал.1 изр.2-ро от АПК, местно компетентен да разгледа жалбата  се явява Административен съд-град София, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а жалбата изпратена по подсъдност на компетентния съд.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №301/2020г. по описа на Административен съд-Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град.

Определението не подлежи на  обжалване.

           

                                                                                                               

                                                                                                          Съдия: