Р Е Ш Е Н И Е
№ 260201
20.09.2020 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Жулиета Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1662/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Н.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, комплекс „***“ № ***, вх. *, ет. *, ап. * против Наказателно постановление № 484321-F497148/13.12.2019 г.,
издадено от Я.Т.Б. – и.д. директор на дирекция „***“ в *** - П., с което на
основание чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1, предл. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
92, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е нямал обективната
възможност да подаде в срок годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
търговеца „Ал Денте 2016“ ООД, тъй като начинът на
представителство на дружеството е изисквал действието да се извърши от двама от
управителите заедно, но останалите управители не са желаели да му съдействат.
Поддържа да е бил лишен от достъп до информация за дейността на дружеството,
поради което да не е могъл да попълни декларацията с необходимото ѝ
съдържание. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
присъждането на сторените разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.
С.И., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от старши юрисконсулт Р.Е., която оспорва жалбата и поддържа
наказателното постановление. Взема становище извършването на нарушението от
жалбоподателя да е доказано по делото, а възраженията по жалбата да са
неоснователни. Твърди чрез съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) в отсъствието на нарушителя да не е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като на последния е предоставена
възможност да направи писмени възражения срещу акта, с което правото му на
защита на този етап от процеса се изчерпва. Пледира да не е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.Н.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 13.02.2020 г. /лист 84 от делото/, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 20.02.2020 г., установено от товарителница за пратка с №
5300172549853, приложена по преписката, поради което седемдневният срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
През 2018 г. търговското дружество „Ал Денте 2016“ ООД осъществявало дейност по смисъла на Закона
за счетоводството, като реализирало оборот от продажби чрез фискални устройства
с ИН на ФУ 3848218, 3868508, 3907303, 37580608, 3756243, 3758614, 3758600, DT 673619, DT 653131, DT 675956, DT 335685, DT 499866, DT 335682, DT 335679 и ИН
на ФП № 2673619, 2715791, 267956, 2665222, 2499866, 2665221 и 2665220 в размер
на 141 749,25 лева. Въпреки това до 01.04.2019 г. не била подадена
годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. за дружеството „Ал Денте 2016“ ООД. По това време негови управители били
жалбоподателят И.Н.К., К.В.К. и В.Г.Д., а начинът на
представителство на дружеството бил заедно от всеки двама управители.
През месец юли 2018 г. отношенията межди жалбоподателя
К. и другите двама управители на „Ал Денте 2016“ ООД
са влошили, поради което и последните двама отказвали да се срещат с К. и да
извършват действия по управление и представителство на дружеството с негово
участие.
През месец януари 2019 г. с нотариална покана до
другите двама съдружници жалбоподателят заявил
желанието си да бъде заличен като управител на дружеството и отправил писмено
предизвестие за прекратяване на участието си като съдружник в „Ал Денте 2016“ ООД. С Решение № 552/07.10.2019 г. по т.д. №
800/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив Агенцията по вписванията била
задължена да извърши исканото от жалбоподателя вписване на заличаването му като
съдружник в „Ал Денте 2016“ ООД.
Междувременно при извършена служебна проверка свид. Я.И.О. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив,
установила, че не е подадена годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
2018 г. на търговеца „Ал Денте 2016“ ООД.
Свидетелката изпратила покана с изх. № 70-00-6929-329/29.05.2019 г. за явяване
за съставяне на АУАН до тримата управители на дружеството, която обаче се
върнала в цялост и невръчена. Поканата била изпратена единствено до адреса по
седалище на юридическото лице.
Въпреки че на жалбоподателя К. не била връчвана покана
за явяване за съставяне на АУАН, на 01.07.2019 г. свид.
О. съставила против него и в негово отсъствие акт за установяване на
административно нарушение с бл. № F497148. Актът бил съставен в
присъствието на свидетел. Той бил връчен на жалбоподателя на 04.12.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид.
Я.И.О.. От тях се установяват две групи обстоятелствата – по констатираните
факти при извършената проверка и по съставянето на АУАН. На първо място
изяснява се, че при извършена служебна проверка от свидетелката тя установила,
че дружеството „Ал Денте 2016“ ООД не било подало в
срок до 01.04.2019 г. годишна данъчна декларация по ЗКПО, която била за
данъчната 2018 г. Свидетелката изяснява, че през 2018 г. дружеството извършвало
дейност, а към 01.04.2019 г. жалбоподателят К. бил вписан в ТРРЮЛНЦ като
представляващ дружеството наред с още двама управители, но тъй като К. бил
посочен на първо място, актът за установяване на административно нарушение бил
съставен срещу него. От показанията на свид. О. се
установява още, че АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Свидетелката
сочи, че преди съставянето на акта не е
имало покана, която да е била връчена (лист 87-гръб от делото). Пояснява,
че е изпратила покана до тримата управители, която се върнала неполучена, както
и че поканата е изпратена на регистрирания адрес на търговското дружество, а не
на адресите на физическите лица. В показанията си свид.
О. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела в хода на
извършената проверка. Показанията ѝ се кредитират от съда като
добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. Те са проверени по делото от
събраните писмени доказателства, които изцяло ги подкрепят.
Дава се вяра и на показанията на свидетелите Т.В.К-Д и
М.Т.Д.. От тях се установяват обстоятелствата по влошените вътрешни отношения
между жалбоподателя К. от една страна и другите двама управители на „Ал Денте 2016“ ООД от друга преди изтичането на срока за
подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г.,
обстоятелствата относно начина на представителство на дружеството към този
период, както и предприетите действия и опитите на жалбоподателя да прехвърли
дружествения си дял или да получи съдействие от останалите управители във
връзка с редовното водене на счетоводството на дружеството. Показанията и на
двете свидетелки също са проверени по делото и се подкрепят от събраните
писмени доказателства, които се ценят като обективни. Изцяло голосолвно е възражението на юрисконсулта на въззиваемата
страна, че показанията на двете свидетелки не следва да се кредитират, тъй като
те били заинтересовани. Не се посочи обаче нито едно обстоятелство, което те да
твърдят и то да не съответства на обективната истина. Основание да не се дава
вяра на свидетелските показания е да се установи, че твърденията им не
отговарят на обективно случилото се. Заинтересоваността на свидетеля не се
предполага a priori, а се
установява при оценката на достоверността на неговите показания. Съдът обръща
внимание, че К-Д. и Д. са допустими свидетели съгласно процесуалния закон. Да
се приеме становището на въззиваемата страна, че само щом свидетелките имат
близки отношения с жалбоподателя, то те автоматично са заинтересовани, води до
правния абсурд още преди съдът да е събрал показанията на допустими свидетели,
да е отказано да им бъде дадена вяра поради заинтересованост единствено поради
близки отношения между свидетеля и страна по делото, но без да е установено, че
твърденията на свидетеля са неистинни. Подобен подход е напълно недопустим и
почива на крайно повърхностно тълкуване на процесуалния закон. По тези
съображения възражението е неоснователно и неподкрепено с никакви конкретни
доводи.
Съдът формира фактическите си изводи и въз основа на
приетите по делото и непротиворечиви писмени доказателства: уведомление от И.Н.К.
до В.Г.Д. и К.В.К. като управители на „Ал Денте 2016“
ООД (лист 5-6 от делото); известие от И.Н.К. до В.Г.Д. и К.В.К. - съдружници в „Ал Денте 2016“ ООД
(лист 7 от делото); констативен протокол от 30.07.2018 г. (лист 8-9 от делото);
покана за свикване на общо събрание на съдружниците в
„Ал Денте 2016“ ООД (лист 10 от делото); протокол от
общо събрание на съдружниците на „Ал Денте 2016“ ООД (лист 11-14 от делото); констативен
протокол от 26.11.2018 г. (лист 15-18 от делото); нотариална покана за свикване
на общо събрание от И.Н.К. (лист 19-20 от делото); разписка – 1 № 32, т. 2,
рег. № 2782/24.10.2018 г. (лист 21-24 от делото); разписка – 2 № 32, т. 2, рег.
№ 2782/24.10.2018 г. (лист 25-27 от делото); справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на
търговеца „Ал Денте 2016“ ООД (лист 31-32 от делото);
предизвестие за прекратяване на участие и уведомление за заличаване на управител
до В.Г.Д. (лист 43-44 от делото); предизвестие за прекратяване на участие и
уведомление за заличаване на управител до К.В.К. (лист 45-46 от делото);
предизвестие за прекратяване на участие и уведомление за заличаване на
управител до „Ал Денте 2016“ ООД (лист 47-50 от
делото); разписка № 71, т. 1, рег. № 1323/20.05.2019 г. (лист 51-53 от делото);
Решение № 552/07.10.2019 г. по т.д. № 800/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив (лист 55-56 от делото); Отказ № 20190306135843/07.03.2019 г. (лист 57
от делото); констативен протокол от 20.09.2018 г. (лист 58-59 от делото);
покана с изх. № 70-00-6929-329/29.05.2019 г. (лист 80 от делото); известие за
доставяне (лист 81-83 от делото), както и от приложените от лист 62 до лист 79
материали съгласно описа на лист 61 от делото. В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета
от съда, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
От Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че
годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчната 2018 г. за
дейността на търговеца „Ал Денте 2016“ ООД не е
подадена в ТД на НАП – Пловдив до изтичането на законоустановения
за това срок 01.04.2019 г., тъй като 31.03.2019 г. е бил неприсъствен ден.
Установява се още, че към този период жалбоподателят К. е бил един от
управителите на процесното дружество с ограничена
отговорност, а начинът на представителството му е бил заедно от всеки двама от
управителите (лист 12 от делото). Изяснява се и че дружеството е осъществявало
дейност по смисъла на Закона за счетоводството през отчетния период.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в
хода на производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото му на защита и съставляващи основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Съществено процесуално нарушение е допуснато чрез
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице
предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съставянето на акта в отсъствието на
дееца е допустима от процесуалния закона хипотеза за поставяне на началото на административнонаказателното производство, но при
спазването на ясна и стриктно регламентирана процедура, която е установена с
оглед обезпечаване правото на защита на лицето, срещу което се образува
производството. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, за да се състави АУАН в
отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се намери
или след покана да не се явява за съставянето на акта. Фактът на отправената
покана до жалбоподателя беше доказан по делото, а именно покана с изх. № 70-00-6929-329/29.05.2019
г. /лист 80 от делото/. Адресирането на покана до жалбоподателя не е самоцелно
и изолирано действие, а част от процедура. Целта зад изпращането на поканата е
да бъде уведомено лицето за предстоящото съставяне на акта и съответно ако то
избере да не се яви, да не може да черпи права от това си поведение.
Следователно не може да се приеме, че с чисто формалното действие по
изпращането на една покана процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е спазена.
Напротив, необходимо е преди да се пристъпи към съставянето на АУАН
актосъставителят да се увери, че поканата е била получена. Това е така, защото предпоставката за съставянето на АУАН
в отсъствие на нарушителя е не просто да е била изпратена покана, а нарушителят
да бъде поканен. Последният ще бъде
поканен само ако адресираната до него покана е била доведена до знанието му.
Такъв факт обаче не се доказа по делото. Установява се от писмените
доказателства, че процесната покана до жалбоподателя К.
е върната в цялост. Същият факт се установява и от показанията на свид. О., която посочва: „Нямаше покана, която да беше
получена.“ /лист 87-гръб от делото/. При доказателствена
тежест за административнонаказващия орган по делото по никакъв начин не се
доказа поканата да е била надлежно връчена на жалбоподателя К. преди
актосъставителят да е пристъпил към съставянето на акта.
Не е налице и първата алтернатива по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – известният нарушител да не може да се намери, при която АУАН може да се
състави в негово отсъствие. Не са положени необходимите усИ.,
за да се приеме, че жалбоподателят К. не може да бъде намерен, за да му бъде
връчена покана. По делото се установява да е изпратена само една покана. В тази
връзка в АУАН и в НП е посочен един и същи адрес на жалбоподателя – гр. С.,
комплекс „***“ № **, вх. *, ап. *. Въпреки че този адрес е известен на
приходната администрация, то не е положено минимално усилие поканата за
съставяне на АУАН да бъде изпратена на адреса на жалбоподателя. Вместо това,
видно от известието за доставяне и пощенския плик, приложени на лист 81 и 82 от
делото, поканата е изпратена на седалището и адреса на управление на
търговското дружество „Ал Денте 2016“ ООД. Актът
обаче е бил съставен срещу физическото лице И.Н.К., който е самостоятелен
правен субект, различен от търговското дружество. По делото няма нито едно
доказателство, от което да се установява, че физическото лице К. е поело
ангажимент да получава кореспонденцията си не на своите постоянен и настоящ
адрес, а на регистрирания адрес на дадено юридическо лице. Доколкото К. е
самостоятелен правен субект, спрямо него са неприложими неблагоприятните
последици за юридическо лице, което напусне вписания си адрес, а новият е
неизвестен. Това е така, защото физическото лице разполага с известни постоянен
и настоящ адрес, на които очаква, че при необходимост ще бъде търсено от
органите на държавно управление, а както се посочи - никога не е поемало и
ангажимент да получава личната си кореспонденция на адреса на ЮЛ. В тази връзка
неясно остава за съда защо след като в АУАН и НП като адрес за кореспонденция е
вписан вече посоченият адрес в гр. С., то не е положено нужното усилие за
изпращане на поканата за съставяне на АУАН на този известен на приходната
администрация адрес. От известието за доставяне на НП се установява, че то е
било връчено именно на адреса в гр. С. Следователно, когато е трябвало да бъдат
охранени процесуалните права на жалбоподателя да участва в производството,
администрацията е предприела отнапред компрометирани действия, с които само
привидно е направен опит за уведомяване на дееца. Тук съдът обръща внимание, че
не само поканата е изпратена на ненадлежен адрес, но и на пощенския плик, и на
известието за доставяне въобще не е вписано името на жалбоподателя К. като
получател на пратката. В момента, когато се достига до съставянето на
санкционните актове, обаче наказващият орган започва вече да комуникира с
жалбоподателя на предварително известния му адрес, на който успешно му връчва
всички последващи книжа. Съдът не споделя подобен
подход, при който правата на административнонаказателно
отговорните лица се спазват чак когато дойде време за санкциониране. В
практиката си касационната инстанция е изяснила, макар и досежно
приложение на института по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, че надлежното издирване на
нарушителя включва „целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там“ – така изрично Решение № 883 от 29.05.2020 г. по к.а.н.д. №
532/2020 г. на Административен съд – Пловдив, които принципни положения
според настоящия състав намират съответно
приложение и към процесната хипотеза. Съдът приема,
че изпращането на 1 на брой покана (при това нито адресирана до жалбоподателя,
нито на неговия адрес) не обуславя съставянето на АУАН в негово отсъствие
поради невъзможност известният нарушител да бъде намерен.
По тези съображения се прави извод, че от правна
страна АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съдебната практика
на административните съдилища в страната е изобилна, трайна и непротиворечива
по приложението на института на поканата за съставянето на АУАН, като
съставянето на акта без да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което опорочава цялото развило
се административнонаказателно производство до степен
на незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което предпоставя и неговата отмяна – така Решение № 827 от 17.04.2018 г. по к.а.н.д. № 579/2018 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 997 от 17.06.2020 г. по к.а.н.д. № 654/2020 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 662 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 33/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2145 от 25.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1834/2018 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1386 от 27.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1327/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 127 от 22.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3367/2017 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1054 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 455/2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1017 от 18.06.2020 г. по к.а.н.д. № 726/2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 88 от 13.01.2014 г. по к.а.н.д. № 3357/2013 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2310 от 05.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2352/2016 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1391 от 21.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1245/2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Въззиваемата страна възразява, че макар АУАН да
е съставен без нарушителят да е бил поканен, нарушението да е санирано чрез предоставянето му на възможност да направи
писмени възражения срещу акта. Възражението е неоснователно. Подобни доводи са
разгледани дори и в част от цитираната съдебна практика. Възражението почива на
неправилното отъждествяване на правото на дееца да участва в производството
единствено с процесуалното му право по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Това
ограничително тълкуване на многопластовото право на защита на дееца е трайно
отречено от съдебната практика, включително на касационната инстанция. Преди
съдът да изложи конкретните си мотиви за неоснователност на възражението следва
да се обърне внимание на друг съществен въпрос. Въззиваемата
страна на практика отправя до съда искане при постановяване на съдебния си акт
да преосмисли основни принципни положения по прилагането на процесуалния закон,
като приеме, че съставянето на АУАН без нарушителя да е поканен, се
дисквалифицира като съществено процесуално нарушение, ако в последствие му бъде
предоставена възможност да направи писмени възражения срещу акта. Това налага
да се съобразят не само конкретните последици – потвърждаване на процесното наказателно постановление, но и абстрактните
такива, следващи от възприемането на подобно тълкуване на процесуалния закон.
Това би означавало със силата на съдебна санкция под формата на действаща
съдебна практика да се скрепи мълчаливата отмяна на разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона неясно остава защо оттук
нататък, който и да е административен орган, въобще да поканва нарушителя за
съставянето на АУАН, след като с единственото действие по предоставяне някога
във времето на възможност за писмено възражение, то всички нарушения на
процедурата да са отстранени. На практика това би било ясен сигнал за всеки наказващ
орган, че никога няма нужда да поканва нарушителите за съставянето на АУАН,
нито това да става в присъствието на последните. Тези съображения ясно
демонстрират несъстоятелността на поддържаната от юрисконсулта на въззиваемата
страна теза, която е в грубо и нетърпимо противоречие с основни принципи на административнонаказателния процес за личното участие на
наказания от момента на повдигане на своеобразното административно обвинение.
Чрез поддържаната от наказващия орган позиция се иска от съда първо да бъде
възнаградена проявената небрежност от органите на НАП /веднъж при изпълнение на
процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и втори път - по чл. 52, ал. 4 ЗАНН/, като се
приеме, че съществено процесуално нарушение не е допуснато, но на следващо
място се иска и тази небрежност да бъде поощрена и насърчена, като се формира
съдебна практика за липсата на необходимост от поканване на нарушителите за
съставянето на АУАН.
Разгледано по същество, възражението на въззиваемата
страна е неоснователно, защото правото на лицето, срещу което се съставя АУАН,
да присъства на това действие е елемент от общото му процесуално право на
защита, което не се изчерпва единствено с писменото възразяване срещу АУАН. Актът
за установяване на административно нарушение не е само формално изготвяне на
процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на НП, а е винаги
резултат на проведена и приключила процесуална дейност по установяване на
извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в
акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз
на състезателния характер на административното производство. Изискването за
съставяне на акта в присъствието на нарушителя има за цел и елиминиране
възможността за антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в частност на
съставения АУАН (така Решение № 290 от
27.02.2017 г. по к.а.н.д. № 2911/2016 г. на Административен съд – Пловдив),
както и служи като гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за
редовност на процедурата – АУАН действително да е бил съставен в присъствието
на свидетел и той да е положил подписа си на посочената дата, че актът
изначално е бил съставен със съдържанието си, с което е бил последващо
връчен на жалбоподателя. Когато актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, е налице съзнателен отказ на нарушителя да се възползва от тези си права,
поради което процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче да са налице
предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, наказващият
орган не може самоволно да лишава жалбоподателя от отделни негови процесуални
права, включени в многопластовото му право на защита, единствено с аргумент, че
на някой по-късен етап е признато правото на писмено възражение.
Административнонаказателното производство се отличава със
стриктния си формален характер, въвежда строги правила за реда за
осъществяването на отговорността, ето защо особено важно е за държавните
органи, които прилагат административнонаказателните
разпоредби, да извършват това при стриктно спазване на законовите правила. Това
се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител, е самоцелно, а от това, че съблюдаването им е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол (така Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В случая съдът намира, че
по никакъв начин не следва да бъде толерирано прякото и с нищо неоправдано
нарушаване от държавните органи на правилата за осъществяване на един от
видовете юридическа отговорност на лицата, която влече и съответни
неблагоприятни правни последици за тях.
Несъстоятелността на довода, че правото на защита на
жалбоподателя до евентуалното издаване на НП се изчерпва единствено с правото
му на писмено възражение срещу АУАН, е трайно изяснена в съдебната практика.
Така например в Решение № 1288 от 20.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1315/2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, с което е оставено в сила Решение
№ 434 от 09.03.2020 г. по а.н.д № 8079/2019 г. на Районен съд – Пловдив при
запознаване с фактическата обстановка, приета за установена от въззивния съд, се установява, че е разгледана хипотеза, при
която АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и без той да е бил надлежно
поканен преди това, като в резултат актосъставителят е вписал в АУАН различна
дата на съставяне от тази, на която в действителност е извършено това действие,
вероятно за да бъде спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН. Това грубо нарушение на
процедурата е извършено именно при осъществяването на административнонаказателната
дейност на същата администрация – ТД на НАП-Пловдив. Неясно за съда остава как
в такава ситуация с даването на възможност за писмени възражения на по-късен
етап ще се санира подобно процесуално нарушение. Този
пример от съдебната практика се дава единствено, за да илюстрира необходимостта
нарушителите да бъдат редовно призовавани за съставянето на АУАН, както и че
правото им на защита далеч не се изчерпва и отъждествява само с правото по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Още повече, че този пример не касае изолиран случай в административнонаказателната дейност на ТД на НАП-Пловдив.
Така с Решение № 1328 от 22.07.2020 г. по к.а.н.д. № 661/2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив е оставено в сила Решение № 105 от 22.01.2020 г.
а.н.д. № 8077/2019 г. на Районен съд – Пловдив, в което въззивният
съд е установил същата фактическа обстановка – в АУАН е вписана по-ранна дата
спрямо фактическото му съставяне, като същевременно актът е съставен в
отсъствие на нарушителя и при липса на надлежна покана.
За пълнота на изложението следва да се обърне
внимание, че в поканата е определен 7-дневен срок за жалбоподателя за явяване
за съставянето на АУАН. За този срок не се установява въобще да е започвал да
тече преди съставянето на акта, доколкото се доказа, че и поканата не е била
връчена. Неясно остава защо актосъставителят е решил да отнеме от жалбоподателя
К. срока за явяване за съставяне на АУАН, който сам по-рано му е определил.
Законово основание за лишаването от този срок липсва. Така АУАН е бил съставен
в отсъствието на нарушителя, но без той да е бил поканен или да са положени
необходимите усИ.за намирането му, което съществено
ограничава правото на защита на наказаното лице и съставлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място НП следва да бъде отменено, тъй като
по делото не се доказа нарушението да е извършено виновно от жалбоподателя.
Начинът на представителство на дружеството не може да е основание за отпадане
на задължението за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, поради което нарушението е извършено от обективна страна. Тъй като с НП е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на физическо лице, то на доказване подлежи и въпросът за вината. В случая
жалбоподателят е предвиждал общественоопасните
последици от бездействието по подаване на годишната данъчна декларация, поради
което деянието не е извършено при небрежност. Същевременно от писмените доказателства
по делото се установява, че жалбоподателят К. не е целял, нито се е отнасял
безразлично към настъпването на тези последици. Установява се, че всъщност на
няколко пъти К. е напомнял на другите двама управители за необходимостта от
срочното изпълнение на различни задължения пред органите на ТД на НАП – Пловдив
като подаването на справка-декларация по ЗДДС, на декларации № 1 и № 6. В
изпратените нотариални покани, с които заявява желанието си да бъде заличен
като управител, отново е приканил управителите към редовно отчитане и
осчетоводяване на дейността на дружеството. По тези съображения съдът намира,
че административнонаказващият орган изцяло е игнорирал възраженията на жалбоподателя,
които са подкрепени с убедителни писмени доказателства. В нарушение на
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не са изследвани спорните
обстоятелства. В административнонаказателния
процес АНО действа като първа инстанция по същество, която следва да разкрие
обективната истина и да приложи правилно закона спрямо установените факти. В
случая АНО първо изцяло е неглижирал допуснатото
съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразното изключване на
наказания от участие в производството, а след това не е положил необходимите усИ.да провери възраженията на жалбоподателя и да събере относимите доказателства за разкриване на обективната
истина. Тези възражения не са получили никакъв отговор, като в НП се съдържа
едно изречение за неоснователност на възражението, без да са изложени никакви
мотиви. Наказващият орган е проявил недопустима и изключително укорима тенденциозност, като изначално е приел, че
наказание следва да бъде наложено на всяка цена и независимо от всяко
обстоятелство, което пряко се е изразило в провеждането на производството без
да се осигури възможност на дееца да се защитава, а само като последващо се уведоми за образуваното производство, а след
това като се игнорират възраженията му по същество, без те дори да бъдат
обсъдени.
По гореизложените съображения обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което то трябва да
бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. Присъждането на такива са поискали и
двете страни, но с оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен на лист 41 от делото, надлежно е удостоверено, че
адвокатското възнаграждение е платено в брой. Същото е уговорено в минималния
размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно искането на жалбоподателя за присъждането на
разноски е основателно и следва да бъде уважено в пълния си заявен размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане
на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е Националната
агенция за приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 484321-F497148/13.12.2019
г., издадено от Я.Т.Б. – и.д. директор на дирекция „***“ в *** - П., с което на
И. Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, комплекс „***“ № **, вх. *, ет. * ап. *
на основание чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1, предл. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 92, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 2 от Закона
за корпоративното подоходно облагане.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на И. Н.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, комплекс „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.