№ 85
гр. Велико Търново, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000066 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 117/12.10.2021 г., постановено по т. д. № 53/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *********, да заплати на Н.
Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново, сумата от 20 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със
същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди в останалата му част – за сумата от 30 000 лв.,
представляваща разлика от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., и за
присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 20.04.2019 г. до 17.10.2019 г. С решението е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, гр. София, да заплати на адв. М. И. от АК – Велико Търново, гр. Велико
Търново, ул. ********, сумата от 1 130 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото. Н. Б. Р. е осъдена да заплати на „ЗАД
1
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София сумата от 339 лв., представляваща направени по
делото разноски за възнаграждения на вещите лица и държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, както и сумата от 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение. „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд –
Велико Търново сумата от 300 лв. за заплатено възнаграждение на вещите лица и сумата от
800 лв. за дължима държавна такса, от заплащането, на която ищцата е била освободена.
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София е осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд – Велико Търново сумата от 250 лв., представляваща разноски за възнаграждение на
вещото лице по изготвената автотехническа експертиза, за които страната е останала
задължена. Решението е постановено при участието на привлечените по реда на чл. 219 от
ГПК трети лица – помагачи на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“
АД, ОПУ - Велико Търново и С. Х. П., ЕГН **********, от гр. Шумен, **********.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня,
Община Дряново, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново против Решение №
117/12.10.2021 год., постановено по т. д. № 53/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта на определения от
съда размер на присъденото обезщетение е неправилно. Излага се, че при определянето на
този размер съдът не е преценил в пълнота доказателствата относно вида, характера и
интензитета на претърпените от Н. Б. Р. болки и страдания. Сочи се, че по отношение на
същата се е наложила оперативна намеса, в резултат на която й е била поставена шина на
крака. Това е ограничило предвижването й и я е лишило от възможността да се грижи за себе
си и за своето дете, което се е отразило и на емоционалното и психическото й състояние.
Излага се, че освен счупването на крака, Н. Б. Р. е имала травми по цялото тяло. Сочи се, че
не е настъпило пълно възстановяване на жалбоподателката, като при промяна на
климатичните условия и при натоварване същата изпитва болки, които са пряка и
непосредствена последица от настъпилото увреждане на крака.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част, в частта, с
която е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск в размер на 35 000 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от третото
лице помагач С. Х. П., ЕГН **********, от гр. Шумен, **********.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от третото
лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ АД, ОПУ – Велико Търново, чрез юриск. М.
Д..
Постъпила е въззивна жалба и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано
от изп. директори - Б. И. и Ж. К., чрез юриск. Ц. Б. против Решение № 117/12.10.2021 г.,
постановено по т. д. № 53/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В същата е заявено оплакване, че обжалваното решение е неправилно, като
незаконосъобразно и необосновано в частта, с която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за горницата над 15 000 лв. до пълния присъден размер от 20 000 лв. и в частта
за периода на присъдената законна лихва и разноски по делото. Представено е „авизо местен
превод“ в полза на Н. Б. Р. от 24.11.2021 г. за сумата от 18 208.59 лв. (15 000 лв. - главница
за претърпени неимуществени вреди и 3 208.59 законна лихва върху главницата за периода
от 18.10.2019 г. до 25.11.2021 г.). Излагат се, че присъденото обезщетение е прекомерно и
несъобразено със съдебната практика. Възразява се, че пострадалата не е провела ефективно
лечение, рехабилитация и физиотерапевтични процедури. Освен това не била взета предвид
нейната възраст, пълното й възстановяване и прогнозата, че не се очакват дългосрочни
негативни последици върху нейното здраве. Сочи се, че недоказан е останал претърпеният
от пострадалата прекомерен емоционален стрес.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваните му части за сумата над
15 000 лв., и в частта за законната лихва върху тази сума и да се постанови друг, с който да
бъдат отхвърлени предявените искове. В условията на евентуалност се иска да се намали
размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД
критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди
от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 20 000 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
3
Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 17.07.2019
г. Н. Б. Р. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по
които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби възражения. Освен това
обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв.
(в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор,
пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приемат за
установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че
чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС
– С. Х. П. е причинил на Н. Б. Р. телесни увреждания (открито счупване на дясна капачка на
4
коляното и травми по цялото тяло) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал
деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от С. Х. П., чрез
сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа
констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт
пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на
съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.
Не се поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в
първоинстанционното производство.
По съображения за недоказаност не може да бъде споделено възражението за
съпричиняване, поради неадекватно проведено лечение от страна на пострадалата. Напротив
от представената по делото медицинска документация се установява, че същата се е
консултирана двукратно с ортопед и е насочена за физиотерапия на 27.05.2019 г. и на
02.08.2019 г., а на 19.07.2019 г. е назначена физиотерапия. Представена е справка от НЗОК
за извършени медицински прегледи и консултации на ищцата, видно от която на 29.07.2019
г. е извършена консултация със специалист по физикална и рехабилитационна медицина.
Освен това според вещото лице, което е изготвило съдебно-медицинската експертиза по
делото, срокът на лечение и възстановяване на ищцата е бил около шест месеца, който е
обичаен за такъв вид травми, поради което не са налице данни за неправилно проведено
лечение от нейна страна.
От показанията на св. Д. П. се установява, че след изписването си от болницата в гр.
Плевен ищцата била с поставена шина на крака и се предвижвала с помощта на патерици в
продължение на около два месеца. Свидетелката я посещавала ежедневно, за да й помага,
тъй като по това време ищцата живеела сама и имала малко дете. Изпитвала болки, не
можела да слиза сама по стълби и имала трудности при сядане. Поради това си състояние и
невъзможността да се грижи за детето си, както и да работи, ищцата изпадала в депресивни
състояния. Когато оставала да спи в дома на свидетелката, ищцата имала смущения в съня и
сънувала постоянно катастрофата. В резултат на същата изпитвала страх при пътуване с
кола.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
5
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2019 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер
до 10 400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ – в
релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищцата Н. Б. Р. е причинена контузия - открито
счупване на дясна капачка на коляното и травми по цялото тяло. В първия месец болките от
травмата в долния крайник са били със значителен интензитет, а в продължение на около
два месеца ищцата е била с ограничени и болезнени движения в дясната колянна става и е
имала нужда от чужда помощ. Счита се, че е постигнато пълното й възстановяване, с
изключение на оплакванията от болка при физическо натоварване и промяна на
климатичните условия. Налице е пълен обем на движенията в дясната колянна става и
липсва двигателен дефицит. Според вещото лице след извършената й оперативна процедура
ищцата е можела да се придвижва с помощни средства, като строг постелен режим не е бил
необходим, тъй като за такъв тип увреждане ранното раздвижване е много важно. Вещото
лице не е установило данни за провеждани рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури. Според него срокът на лечение и възстановяване на ищцата е бил около шест
месеца, който е обичаен за такъв вид травми.
При обсъждане на съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени изводи, тъй като те са изготвени след
преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен
преглед на пострадалата, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени
релевантни въпроси.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
6
делинквента неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на 10 400 млн. лева при причиняване - на
неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
средата на 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (открито счупване на дясна капачка на коляното и травми по
цялото тяло) и възстановителният период на травмите е протекъл в един непродължителен
период - около 6 месеца) на пострадалата в млада възраст (на 22 навършени години при
настъпване на злополуката), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е
в размер на сумата от 30 000 лв.
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства
по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищцата Н. Б. Р..
Видно от представеното Авизо местен превод (АМП) №
201B1O021328001A4/24.11.2021 г. на ищцата е заплатена сумата от 18 208.59 лв. (15 000 лв.
– частична главница и 3 208.59 лв. – законна лихва върху 15 000 лв. за периода от 18.10.2019
г. – 25.11.2021 г.). На първо място настоящата инстанция приема, че в случая е налице
плащане по влязлото в сила първоинстанционно решение за тази сума. На следващо място,
за да има погасителен ефект, изпълнението трябва да бъде направено на кредитора, като той
следва да бъде уведомен за разкриването на сметка (влог) на негово име. Не са налице
данни, че е открита сметка (влог) на името на ищцата, така и че тя е уведомена за това.
Платежно нареждане, издадено от застрахователя, ще удостоверява извършено от него
плащане в съответствие с чл. 305 от ТЗ, със заверяване сметката на кредитора със същата
сума. В случая, ответникът не е доказал, че е разкрил такава сметка на името на ищцата и че
я е уведомил за това, поради което сумата от 15 000 лв. не може да бъде приспадната от
определеното от съда общо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. Ако ответникът докаже в изпълнителното производство извършено
плащане на кредитора в посочения по-горе смисъл, изплатената сума ще следва да бъде
7
приспадната там.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Н. Б. Р. против „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 30
000 лв. В останалата си част предявеният иск е неоснователен и недоказан.
С оглед на гореизложеното обжалваният съдебен акт следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв. и в частта за
разноските, с изключение на разноските в частта по чл. 77 от ГПК, като се постанови друг, с
който да бъде уважен предявения иск в тази отхвърлена част.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 17.07.2019 г., от когато датира
заявлението на пострадалата за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 17.07.2019 г. (а не както е
присъдена от първоинстанционния съд – от 18.10.2019 г.) до окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта за законната лихва, като се постанови друго, с което законната лихва
да се присъди от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
В останалата си част решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да заплати на адв. М. К. И. от АК – Велико Търново
направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 2 860 лв.,
8
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция Н. Б. Р.,
от с. Геня, Община Дряново следва да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 586 лв. (226 лв. –
направени по делото разноски за възнаграждения за вещи лица и издаване на съдебни
удостоверения и 360 лв. - юрисконсулско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса
и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса
за производството пред първоинстанционния и въззивния съд в общ размер на 1 800 лв. и
300 лв. – за заплатено възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 117/12.10.2021 г., постановено по т. д. № 53/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от
Н. Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново против „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
*********, представлявано от изп. директори - Б. И. и Ж. К. иск за сумата от 20 000 лв. до
сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и В
ЧАСТТА за разноските, с изключение на разноските в частта по чл. 77 от ГПК, вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от изп. директори - Б. И. и
Ж. К. да заплати на Н. Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново сумата от 10 000
(десет хиляди) лева (допълнително, представляваща разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от последната неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от
КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
9
адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от изп. директори - Б. И. и
Ж. К. да заплати на Н. Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново, законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 17.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/12.10.2021 г., постановено по т. д. № 53/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново в останалата му част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от изп. директори - Б. И. и
Ж. К. да заплати на адв. М. К. И. от АК – Велико Търново, ЕГН ********** от гр. Велико
Търново, ул. ********, направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 2
860 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН ********** от с. Геня, Община Дряново да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *********, представлявано от изп. директори - Б. И. и Ж. К. направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 586 (петстотин осемдесет и шест) лв., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. *********, представлявано от изп. директори - Б. И. и
Ж. К. да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт (по сметка на Апелативен съд –
Велико Търново) сумата в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лв. - представляваща
държавна такса за производството пред двете инстанции и сумата в размер на 300 (триста)
лв. – за заплатено възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10