№ 426
гр. Сливен, 14.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230100323 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Е.Х., надлежно
упълномощена с пълномощно, вече представено по делото.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. С.Р., надлежно
упълномощен.
Адв.Х.: Да се даде ход на делото.
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка и
като доклад по делото съда излага, че негов предмет е осъдителен, оценяем иск, за парично
вземане. То представлява обезщетение за оставането на ищеца- работник, без работа,
вследствие незаконосъобразното му уволнение от работодателя-ответник. Последното е
признато от съд с влязло в сила решение. С него на работника вече е присъдено
обезщетение, а иска му с пр.осн.чл.225 от КТ е и отхвърлен- в останалата му част, тъй като е
бил предявен за максималния по закон срок- 6 месечен, но към онзи момент е била изтекла
само част от този срок. Предмет на настоящото дело е този остатък от 6-месечния период.
Предвид това- причината, мотива на съда, с който иска е бил отхвърлен, съда по настоящото
дело намира, че настоящия иск е допустим- по вече приключилото производство съда не е
вземал с решението си становище по същество по този въпрос.
В своевременно депозирания писмен отговор се прави възражение против иска и то е
1
основно именно по допустимостта на претенцията.
Съдът указва, че в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа в периода от
време, предмет на настоящото дело. Указва, че следва да установи вземането си и по размер,
но съда е в състояние сам да направи необходимите в тази връзка изчисления, поради което
назначаването на експертиза с тази цел не е нужно.
АДВ. Х.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада. Нямам други
доказателствени искания.
АДВ.Р.: Оспорвам предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен
въз основа на възраженията в отговора. Имах възражения по доклада, което сме заявили в
становище изпратено до съда в дадения едноседмичен срок. С оглед това ни възражение
считаме, че следва да се нанесе поправка в доклада или съответно съда да си направи отвод.
Нямам други доказателствени искания.
В определението, с което съда изложи доклада по делото и се произнесе по
доказателствените искания на страните в закрито заседание е изложил съображения, че
намира иска за допустим. Днес изразява същото становище и го прави, защото има смисъл
да се извършват процесуални действия, насочени към разглеждане на спора по същество
само, ако той е допустим. Пак в тази връзка съда излага, че е допуснал техническа грешка,
като в началото на втората страница от този акт е посочил, че при съображения, изложени в
исковата молба, иска е основателен. Всъщност, съда има предвид на това място, че иска е
допустим и това се потвърждава и от втората част на самото изречение – на страница втора.
На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе по доказателствените
искания на страните. Такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е
взел становище с постановено в закрито съдебно заседание разпореждане № 861 от
29.03.2022 г., като е допуснал за прилагане към настоящото дело гр. дело № 2742 по описа
на Сливенски районен съд за 2020 г. Съдът и към момента е на мнение, че това са
допустими и относими към предмета на делото документи. Гражданското дело пък е
необходимо за настоящото, защо в него се е развило по-рано във времето исково
производство между същите страни, в което са разгледани и решени- с вляло в сила
решение, претенции на същия ищец с пр.осн.чл.344 ал.1, т.т.1,2 и 3 последната във вр. с
чл.225 от КТ. Ето защо СлРС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, гр. дело № 2742 по описа на Сливенски
2
районен съд за 2020 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства документите, представени с
исковата молба – служебна бележка, издадена от Бюрото по труда от 25.01.2022г.;
удостоверение от НОИ ТП - Сливен от 26.02.2022 г.
С допълнителна молба, депозирана в хода на делото, ищеца е представил документи,
които също следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, т.к. са относими към
предмета му и съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства документите,
представени с допълнителната молба – заверено копие на решение за корекция на
фактическа грешка по гр.д. № 2742/2020 г., разпореждане на ТП на НОИ Сливен №
29/14.10.2020г., разпореждане на ТП на НОИ Сливен № 191-00-379-1/28.02.2022 г., епикриза
от МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД № 3324/14.03.2022 г., експертно решение на НЕЛК –
София № 90185/25.02.2022 г., заповед на „ВиК – Сливен“ ООД № РД 07-11/10.01.2022 г. и
заповед на „ВиК Сливен“ ООД № 8/18.02.2022 г.
Съдът обаче няма да уважи доказателственото искане, направено от ищцовата страна,
за назначаване на експертиза, макар то да е предприето в изпълнение на дадени му от съда
указания, с оглед разпределената доказателствена тежест. В случая съда намира, че не е
необходимо да се назначава такава експертиза; тя е ненужна за делото, защото съдията-
докладчик сам би могъл да извърши необходимите пресмятания за определяне размера на
вземането на ищеца в случай, че прецени, че иска е освен допустим е и основателен. Не е
необходимо по делото да се правят ненужни разходи. Ето защо, съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните, ако имат други искания и становища,
да ги изложат.
АДВ. Х.: Нямам други искания.
АДВ. Р.: Нямам други искания.
Предвид изразеното от страните, а и тъй като счита делото за изяснено от фактическа
3
страна, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Моля да уважите така предявения иск, чието основание се доказва с
влязлото в сила решение по приложеното дело. Представени са и писмени доказателства
относно месеца- м.март, в който моя доверител е получавал за цял месец брутно трудово
възнаграждение. Считам, че претенцията му е основателна. В случая иска е за
допълнителния предявен размер на обезщетението. По предходното дело с влязло в сила
решение иска е отхвърлен като преждевременно заведен. Силата на присъдено нещо се
формира само за фактите, настъпили до приключване на устните състезания. Представени са
доказателства, че доверителя ми не е работил за целия този шест месечен срок. По тази
причина иска по настоящото дело е допустим за времето след периода, за който иска в
приключилото дело е уважен, до края на този шест месечен период и което обезщетение съм
изчислила на 1868 лв., представляващо обезщетение за остатъка от времето, през което
доверителя ми е бил без работа, поради незаконното му уволнение или за периода от
02.12.2020 г. до 21.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска. Претендираме за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
АДВ. Р.: Продължаваме да поддържаме, че предявения иск е недопустим и следва да
бъде оставен без разглеждане, съответно производството прекратено и претендираме
разноски, ако съда уважи това ни искане или съответно отхвърли иска като неоснователен.
Съображенията ми са следните: в конкретния случай имаме предходно решение, което
съдържа отхвърлителен дизпозитив, включително и за сега предявената част от претенцията,
без да има указания в съдебното решение защо се отхвърля иска. Т.е., твърденията на
ищеца, че иска е бил отхвърлен като преждевременно предявен не намират подкрепа в това
съдебно решение, като пояснявам, че под съдебно решение схващам това, което схваща и
ГПК - мотивите не са част от съдебното решение. В случая, ако вие уважите претенцията, за
една и съща претенция ще имаме две решения – едното отхвърлително, другото евентуално
уважително. Логиката ми е следната: ако страната е била недоволна от решението по
приключилото дело е имала право на въззивна жалба срещу това решение и е можело да
представи такава, и ако действително иска тогава е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд като преждевременно предявен, то във въззивната инстанция, където въпроса щеше да
се пренесе по жалбата на ищцовата страна и след представяне от нея на доказателства,
които се явяват нови, за това, че ищеца е останал без работа за периода до въззивното
решение или приключване на устните състезания в предходното дело, обезщетението щеше
да му бъде присъдено и за този период. Ищцовата страна не е обжалвала този период и
4
решението е влязло в сила в рамките на цялата тази претенция. От друга страна, ищцовата
страна не е поискала дори и някакъв вид поправка или тълкуване на първоинстанционното
решение по предходното дело, така че да се изясни в допълнително решение волята на съда
защо отхвърля иска - дали като преждевременно предявен или на друго основание. Факт е,
че към настоящия момент за тази претенция, заявена и в настоящото производство,
съществува влязло в сила отхвърлително решение. С всичко казано от мен искам да кажа, че
ищеца е имал способи за защита срещу влязлото в сила решение, но не ги е използвал.
АДВ.Х.: Има тълкувателно решение на ВКС за правомощията на въззивната
инстанция, включително какви нови отношения и доказателства могат да се разглеждат от
нея и това го няма там. В дизпозитива на решението по приключилото дело е написано
изрично, че иска се отхвърля периода за 02.12.2020 г. до 21.02.2020 г., като обръщам
внимание, че е допусната техническа грешка и трябва да се чете 2021 г. Това е периода, в
който не е било настъпило основанието за заплащане на обезщетение.
АДВ.Р.: Правилно ищцовата страна казва, че дизпозитива на решението е, че
отхвърля иска за този период, и това е произнасяне по същество и препятства разглеждането
на същата претенция отново. Що се отнася до правомощията на въззивната инстанция по
предходното дело, ако имаше въззивна жалба от ищцовата страна, въззивния съд нямаше
основание да не приеме доказателства за новонастъпили факти, т.е. изтичане на периода, за
който се твърди. Ако не ги беше приел, решението му щеше да подлежи на касационно
обжалване, като процесуално неправилно.
След като изслуша становищата на страните по съществото на спора, съда
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ОБЯВЯВА делото за решаване.
СЪОБЩАВА на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде ОБЯВЕНО
на 26.04.2022 г.
Съдът указва, че постановените от него днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.05 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5