Номер 115230.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLIX състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20202120203349 по описа за 2020 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по
жалба на „И“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление - *****,
представлявано от Ж.С.И., срещу НП № 495982-F531527/19.02.2020г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/
лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по
чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. § 21 ал.2 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС .
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност, като се излагат и доводи за маловажност на случая и се претендира
цялостната отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява.
За административнонаказващия орган ЦУ на НАП се явява главен юрк. М.С. при ТД на
НАП Бургас, упълномощена с пълномощно № 448/07.06.2017г. на Изп.директор на НАП.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП, процесуалното представителство пред съда по
актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от
изпълнителният директор или по негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на
посочените разпоредби сочи, че страна в съдебното производство е органът, издал
оспорения акт, а процесуалното представителство пред съда ще се осъществи от
изпълнителния директор на НАП или упълномощен от него юрисконсулт. Видно от
доказателствата, юрк. Стоилова разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1
ЗНАП. Същата оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и
съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 13.12.2019 г., в 16,00 часа св.С.К., съвместно с колегата си А.М. – и двамата
инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“, отдел „ОД“ Бургас при ЦУ на НАП,
посетили търговски обект –студио за красота, находящ се в ****, стопанисван от „И“ ЕООД.
Била извършена контролна покупка/услуга/, за която бил издаден фискален касов бон. След
легитимация от страна на проверяващите било установено, че продажбите в обекта се
отчитали посредством 1бр.фискално устройство модел DATECS DP 150 с ИН на ФУ
DT748398 и ИН на ФП 02748389, свързано дистанционно с НАП. Фискалното устройство
било с непроменена версия на фърмуера и не генерирало дневни финансови отчети с
нулиране и запис във фискалната памет, като за дата 11.12.2019г. видно от отпечатания
КЛЕН жалбоподателят не изпълнил задължението си да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден/всеки 24 часа/, през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка серия АА№
0362558/13.12.2019г. С връчването на протокола жалбоподателя бил поканен да се яви на
17.12.2019г. в ТД на НАП-гр. Бургас за представяне на допълнителни документи и
съставяне на АУАН.
На 17.12.2019г. в ТД на НАП Бургас се явил пълномощника С.П.И. и представила
допълнително изисканите документи. На същата дата в нейно присъствие бил съставен
АУАН с № F 531527/17.12.2019г., в който горните факти били квалифицирани като
нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. § 21 ал.2 от ПЗР към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Подписвайки АУАН, същата не оспорила нарушението като факт.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН
обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл.185, ал.2, изречение
второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. § 21 ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г.
вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „И“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел
„Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на Националната агенция за приходите,
/оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице – инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
2
било издадено в шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН .
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за
доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.
Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения по следните съображения:
Описаните в наказателното постановление факти кореспондират със състава на
нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Деянието формално осъществява признаците на
посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение.
Независимо от това обаче в наказателното постановление не е посочена прецизно
нарушената разпоредба. В ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин са налице две разпоредби, обозначени като § 21. В този случай
административнонаказващият орган е следвало да посочи брой на Държавен вестник, с
който е приета съответната Наредбата за изменение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и
съответния параграф, за да се изключат всякакви съмнения какво е нарушението, в което е
обвинен нарушителя. Според съда, това е съществено нарушение на процесуалните правила
и се приравнява на липса на реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради което
наказателното постановление като незаконосъобразно следва да се отмени.
На следващо място съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В случай, че се приеме, че НП визира разпоредбата на § 21, ал. 2 от от ПЗР на
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г./ (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в
сила от 2.07.2019 г., изм. и доп., бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., изм., бр. 68 от 2020
г., в сила от 31.07.2020 г.), то същата гласи, че до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г.,
лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Това води до извода, че отпадането на задълженията за отпечатване и съхранение
на дневен финансов отчет са поставени под условие – до привеждане на ФУ в съответствие
с норма на чл. 39, ал. 1 в новата редакция, но не по-късно от 30 септември 2020 г. Очевидно
е , че към настоящия момент този краен срок е настъпил, поради което в този случай би била
налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 495982-F531527/19.02.2020г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на „И“ ЕООД,
ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление - *****, представлявано от
Ж.С.И., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за
нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. § 21 ал.2 от ПЗР към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4