Р Е
Ш Е Н И Е
№ 4403 17.12.2018
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14711 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от П.Х.Ч., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от
19.07.2011 г., издаден от ПРС, XV гр.с. по ч.гр.д. № 11514/2011 г., въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на ответника
били присъдени следните суми: 677,90 лева – главница, представляваща неплатена
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010
г.; 90,48 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2009 г. – 21.06.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2011 г. до
окончателното погасяване и разноските в размер на общо 125 лв. На 08.09.2011 г.
било образувано изп.дело № …...
Вземанията, включително акцесорните за лихви и
разноски, били погасени по давност, при което - недължими. Тя започнала да тече
от 07.05.2013 г. – последно валидно изп. действие по
насрочване на опис на дв. вещи, като, предвид
периодичността на платежите, били погасени с изтичане на тригодишна давност,
съгласно чл. 111, б.”в” ЗЗД. Позовава се на ТР от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
По изп. дело не били
извършвани действия по изпълнението, след посоченото, годни да прекъснат
давностния срок, а след изтичане на две години, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, ИД било прекратено по силата на закона. Моли се за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който излага съображения за
неоснователност на претенцията.
Признава, че изп. дело е образувано въз основа на изп.
титул. По изп. производство били извършвани редица
действия, при което нямало период на бездействие повече от 2 години и
хипотезата на чл. 433, т.8 ГПК не била налице. Следвало да се има предвид, че
дружеството е извършило възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да предприема всички необходими и възможни изп.
действия с оглед събиране на вземанията.
По отношение на процесните суми била приложима пет, а не тригодишна
давност, за което аргументи се извеждали при тълкуване на разпоредбата на чл.
424 ГПК. Не можело да се прави еквивалент между изпълнителни титули, издадени
по реда на чл. 237 ГПК /отм./ и тези, на база влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. След съпоставка на посочените норми, следвало да се
достигне до извод, че законодателят е приравнил влязлата в сила заповед за
изпълнение на влязло в сила съдебно решение, поради което и приложимата давност
била петгодишната, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД. Следователно, към датата на
подаване на исковата молба, петгодишната давност, която започнала да тече от
последното валидно изп. действие, не била изтекла.
Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Релевира
се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения изпълнителен лист от 19.07.2011 г. /л.5/ е
видно, че в полза на ответника са присъдени посочените в ИМ суми за главни и
акцесорни вземания.
Не се установява от
длъжника да е постъпило възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изп. лист, е влязла в
сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла
възможността му да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От същата започва да тече нов 3-годишен давностен период.
Представени са писмените доказателства във връзка с
образувания изпълнителен процес.
На 08.09.2011 г. е
подадена молба за образуване на ИД № ………. /л.44/.
Със същата са
възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ. По делото са извършени
справки за имуществото състояние на длъжника, връчена е ПДИ. На 10.04.2013 г. е
насрочен опис на дв. вещи в дома му; на 12.05.2015 г.
е наложен запор на ТВ, последвали са редица молби от взискателя. С
постановление на ЧСИ от 19.11.2018 г., ИД е прекратено на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради липса на изискани изп.
действия от ЕВН в рамките на повече от две години в периода 08.09.2011 г. –
2015 г.
Предвид изложеното и като съобрази извършените по изп. дело действия, техния характер и правен ефект, съдът
намира следното:
Молбата за образуване на изп.
дело е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013
г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие по изпълнителното дело
са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената
в закона давност /посоченото ТР/.
С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство
обаче не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да
предприеме в изпълнение на възложените му правомощия.
Съобразно представените доказателства, съдът приема, че
последното валидно действие, с което давността е прекъсната, е разп. за насрочване на опис на дв.
вещи от 10.04.2013 г. На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният
процес е прекратен ex legе
на 10.04.2015 г. Подаването на молби от взискателя след този момент,
включително депозираната един месец по-късно, както и налагането на запор на ТВ
на 12.05.2015 г. от ЧСИ и всички последващи действия, не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. В
този смисъл са и съжденията на ЧСИ, който прекратява ИД, предвид перемпцията.
Задължението за плащане на топлинна енергия представлява периодично
такова по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на
ползваната топлоенергия, която следва да бъде платена през следващия месец /ТР
№ 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/.
С посоченото ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. За такова съдът
приема насрочването на опис на дв.вещи на 10.04.2013
г., при което, погасителната давност е изтекла на 10.04.2016 г.
Ето защо, към датата на предявяване на настоящата искова
молба 11.09.2018 г., 3-годишната погасителна давност е изтекла, считано от тази
дата /извършените след перемпцията действия по
изпълнението не могат да породят каквито и да е правни последици/. Съобразно
чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите
от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
В тази връзка, съдът не споделя становището на ответника,
че вземанията по изпълнителния лист се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги 5- годишна, ако вземането е установено
със съдебно решение. Настоящият случай не е такъв. В действителност е налице
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но тя
има единствено преклудиращ
ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които е разполагал
или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на
заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено
нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно този извод
следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК, която позволява оспорване
на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на
срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в същия срок. Този
специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила заповед за
изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива разминаването в
последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила заповед за изпълнение.
Поради това без изрична законова разпоредба в този смисъл, заповедта не може да
бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва от всички негови
последици, особено силата на пресъдено нещо. За да
достигне до този извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането
на двете материи, и предвидения самостоятелен ред за защита срещу влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо, ако тя
се ползваше със СПН като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение
чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който
регламентира идентични предпоставки.
С оглед горното,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост, като се признае недължимостта
на сочените от ищеца суми.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък
по чл. 80 ГПК /л.36/ и доказателства за сторени такива в размер на 50 лева –
платена ДТ.
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на 300 лева,
която сума ответникът ще следва да плати лично на пълномощника – а. Е.И.. Възражението
за прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Х.Ч., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 677,90 лева – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010 г.; 90,48 лева – обезщетение за забава за периода 01.07.2009 г. –
21.06.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.06.2011 г. до окончателното погасяване и
разноските в размер на общо 125 лева,
за които е издаден изпълнителен лист
на 19.07.2011 г. от ПРС, XV гр.с. по ч.гр.д. № 11514/2011 г., въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради погасяване по
давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да плати
на П.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. да плати на а Е.Г.И., личен № …, с адрес: ***, сумата
от 300 лева /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П.Х.Ч. в
производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП