Номер 377916.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503171 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх.№ 59132/19.10.2020 от Д. С. Б. против
определението на ВРС-46с-в № 10821/12.10.2020 по гр.д.№ 11569/2019, с което е оставено
без уважено направеното от нея възражение за неподсъдност на предявения от Д. К. А. иск
по чл.59 ал.9 СК и изпращане на делото по компетентност на РС-София.
Излагат се доводи за неправилност на постановения съдебен акт и за неговата отмяна,
като делото бъде изпратено на СРС по компетентност.
В срока по чл.276 ГПК ответната страна по жалбата Д. К. А. е депозирал писмен
отговор със становище за неоснователност на жалбата. Затова моли за оставяне без
уважение на същата.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения :
На първо място.
За да се определени правилната местна подсъдност е необходимо да се изясни
правната квалификация на предявения иск.
РС е сезиран с искова молба вх.№ 58023/17.09.2020 от ответника по жалбата Д. К. А.
срещу Д. С. Б. /настоящата жалбоподателката/, в която подробно за изложени твърдения за
настъпила промяна в обстоятелствата, при които първоначално са били определени
упражняването на родителските права /УРП/ и режимът на лични отношения /РЛО/, както и
1
местоживеенето на детето, и неговата издръжка, което дава основание да се иска тяхното
изменение.
В заглавната част на исковата молба е посочено като основание на иска чл.127 ал.2
СК вр.чл.59 ал.9 СК, каквато е била възпроизведена и от РС в определението му от
18.09.2020г за насрочване на производството по привременните мерки.
Същата, така както е определена, е неправилна.
С решение № 3544/2.08.2011 по гр.д.№ 19525/2010 на ВРС-18с-в, на осн.чл.127 ал.2
СК е постановил детето Кристиана Диянова Атанасова да живее при своята майка Д. С. Б. ,
на която е било предоставено и упражняването на родителските права.
Горепосоченото решение е било изменено частично с решението на ВОС №
1346/16.11.2011 по в.гр.д.№ 2141/2011 само по отношение режима на лични контакти между
бащата и малолетната му дъщеря Кристиана, род.2008г, като е бил редуциран, както следва:
всяка първа събота от месеца от 10-17ч и всяка трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в
събота до 17,00ч в неделя, с преспиване на детето, без присъствието на майката; денят след
рождения ден на детето; на рождения ден на бащата; втората половина от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници, както и двадесет дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
Впоследствие, с решение на СРС, ІІІ ГО, 89с-в № 29489/1.02.2019 по гр.д.№
72956/2017 отново е бил изменен частично определеният РЛО на бащата с детето по
сл.начин: бащата да има право да вижда и взема детето при себе си, с преспиване, един път в
месеца – всяка втора седмица от месеца : от 18.00ч в петък до 19.00ч в неделя. Бащата
следва да взема детето от дома на майката и да го връща там
По отношение мястото на срещите бащата може да съобрази къде да бъдат
провеждани, съобразявайки се с желанието на детето и неговата ангажираност, като същите
могат да бъдат във Варна, София или на друго място /като бащата може понякога да
прекарва уикенда и в по-близки райони, за да избегне двукратното изминаване на
разстоянието/. За сметка на ограниченията в месечните срещи бащата ще взема и
вижда детето за по-дълги периоди от време през ваканциите му. Бащата ще може да
вижда и взема детето всяка година на собствения си рожден ден от 10.00ч до 18.00ч на
следващия ден, ако не съвпада с определения му режим на лични отношения, както и за
рождения ден на детето – от следващия ден -15.02., от 10.00ч до 20.00ч., като се съобразява с
учебната ангажираност на детето; както и 35 дни през лятната ваканция, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година - през Коледната
ваканция от 10.00ч на 25.12. до 17.00ч на 2.01.; всяка нечетна година - през Великденската
ваканция – от 10.00ч на първия ден до 17.00ч на последния ден.
Бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там.
2
Допусната е промяна в местоживеенето на детето, като е определено на адреса при
неговата майка – гр.София, СО, р-н „Слатина“ ул.“Иван Миланов“ № 7 ет.5 ап.31
От изложеното се налага изводът, че правната квалификация на настоящия иск не е
по чл.127 ал.2 СК. В нормата на чл.127 СК не съдържа изрична разпоредба как следва да се
процедира, ако е настъпила промяна в обстоятелствата след първоначалното определяне на
мерките по чл.127 ал.2 СК. Такава единствено е предвидена в хипотезата на чл.59 ал.9 СК.
Същата изрично предвижда възможността при промяна в обстоятелствата да бъдат изменени
вече първоначално определените със съдебно решение мерки по отношение на детето –
УРП, РЛО, местоживеене, издръжка. Казано с други думи, правната квалификация е тази по
чл.59 ал.9 СК. Евентуално би могло да бъде посочено, че това е във връзка с чл.127 ал.2 СК.
Това, обаче, не определя правната квалификация на иска, а само указва само на
производството за първоначалното определяне РП, РЛО и пр.. Това е така защото
хипотезата на чл.59 ал.9 СК намира приложение за всички случаи, когато е настъпила
промяна в обстоятелствата след първоначалното определяне на РП, местоживеенето и РЛО,
издръжката, определени било по реда на чл.49 СК при прекратяването на брака с развод,
било когато родителите, макар и в брак, са във фактическа раздяла или пък са живяли на
съпружески начала, но във всички случаи са имали разногласие и спор за това на кого да
бъде предоставено упражняването на РП, местоживеенето на непълнолетните дете/деца,
РЛО, издръжка.
В обобщение следва да се посочи, че така предявеният пред ВРС иск от Д. К. А.
против Д. С. Б. намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59 ал.9 СК.
На второ място.
Необходимо е да се изясни дали възражението за неподсъдност е било заявено
своевременно от страна на ответницата –майка.
От данните по делото е видно, че ИМ ведно с приложенията към нея, вкл. и
подадената молба за ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, са били връчени на ответницата чрез ЧСИ
Людмил Станев с район на действие в гр.Варна, на 29.09.2020 /л.66 и л.67-І/, като е
предоставен едномесечен срок за отговор по ИМ и по искането за привременни мерки. С
второто съобщение ответницата е призована за насроченото на 19.10.2020 открито съдебно
заседание по привременни мерки.
С молба вх.№ 58854/9.10.2020, намираща се едва на л.104 от І-инст.дело, ответницата
чрез процесуалния си представител е направила възражение за неподсъдност с искане за
прекратяване на производството по делото пред ВРС и изпращането му на местно
компетентния Софийски РС по местоживеенето на детето.
Налага се изводът, че възражението е заявено в срока, установен с разпоредбата на
чл.119 ал.5 ГПК – най-късно в срока за отговор на ИМ, тъй като не попада сред
3
изключенията, визирани в хипотезите на ал.1-3 от същия член. Следователно, възражението
за неподсъдност е своевременно заявено и е допустимо.
На трето място.
Предвид горното съдът дължи произнасяне по основателността на възражението.
Съдът е сезиран с иск за изменение на първоначално определените родителски права,
възложени на майката, като на бащата Диян Атанасов е бил определен РЛО и е определено
местоживеене на детето Кристиана при майката Даниела Брязова в гр.София, като се
отправя искане за предоставянето на РП на бащата, при когото да бъде определено и
местоживеенето на детето в гр.Врана, а на майката да бъде определен РЛО.
Изложени са твърдения, че към датата на молбата детето се намирало в гр.Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е направила отвод за местна подсъдност,
позовавайки се на това, че майката и детето живеят в гр.София, като за учебната 2019/2020
Кристиана е ученичка в 41-во СОУ „Св.Патриарх Евтимий“ –София.
Поддържа се, че детето е било предадено на ищеца за осъществяването на РЛО през
лятото, но след изтичане на времето за осъществяване на режима, бащата е отказал да го
върне.
С атакуваното определение № 10821/12.10.2020, намиращо се на л.72 от І-инст.дело,
за да остави без уважение искането на ответницата, РС е приел следното:
Разпоредбата на чл.127 ал.2 СК постановявала, че компетентен да се произнесе
относно местоживеенето на детето, УРП и РЛО, както и издръжката, съгласно чл.59, 132,
143 и чл.144 СК е съдът по настоящия адрес. Тъй като СК не дава легална дефиниция на
понятието, субсидирано приложение намира даденото в § 1 т.15 от ДР на ЗЗДт, съгласно
която това е адресът, на който то пребивава. Следователно, формалният акт на адресна
регистрация не е от значение. Съществено е фактическото пребиваване на детето при
подаване на ИМ. Именно това се считало, че е неговата обичайна среда на живот.
Посочено е още, че в практиката се приемало, че временното отсъствие на детето или
отвеждането му от неговото местоживеене без съгласие на единия родител не може да
обоснове компетентност на съда да разгледа спор на мястото, на което детето е отведено.
Съображенията са, че в посочената хипотеза детето не е прекъснало връзката с обичайната
си среда /цитирано е Определение на ВКС № 188/17.04.2019 по ч.гр.д.№ 1331/2019 на ВКС-
ІV ГО/.
Смисълът на основанието за подсъдността по местоживеенето на детето е свързана с
необходимостта в производството в което се засягат неговите права и интереси детето да
бъде изслушано, да бъде взето становището на съответната Д“СП“, както и с оглед
4
извършването на други процесуални действия.
В конкретния случай родителите не спорели, че детето пребивавало в гр.Варна.
Същото било дошло в града за упражняване на РЛО с бащата, а по-късно е останало в дома
му. От ангажираните от двамата родители писмени доказателства–протокол от среща от
27.08.2020 , проведена с участието на социален работник, било видно, че Д“СП“-Варна била
запозната със случая и социалните работници оказали съдействие на родителите за неговото
разрешаване.
Посочените по-горе обстоятелства давали основание на РС да приеме, че детето
понастоящем имало местоживеене в гр.Врана и с оглед период, през който се е установил в
града, имало формирана тук обичайна среда на живот. От данните по делото не можело да
се достигне до извода, че детето било отведено без съгласието на майката.
ВРС е приел, че разглеждането на делото бил във висш интерес на детето.
Фактическото му пребиваване в гр.Варна би създало пречка за изслушването му пред друг
съд, което при всички случаи нямало да бъде в охрана на неговия интерес. Обстоятелството,
че социалната институция в града била запозната със случая, мотивирало съда да приеме, че
в интерес на детето било делото да се разгледа от сезирания съд.
Доводите на майката за формиране на отрицателни нагласи на детето спрямо нея
подлежали на анализ по съществото на спора и не били предмет на обсъждане по
наведеното възражение.
Поради изложеното искането за отвод поради неподсъдност на спора е оставено без
уважение.
ВЪЗЗВИНИЯТ СЪД не споделя изложените съображения.
С оглед правната квалификация на иска по чл.59 ал.9 СК и систематическото й място
в нормата на чл.59 СК, уреждаща прекратяването на брака с развод, и поради липсата на
специални правила за тези видове искове, следва да намери приложение общата разпоредба
на чл.105 СК за подсъдността, т.е. делото подлежи на разглеждане от съда по постоянния
адрес на ответника - в случая майката, макар и спорът да касае лични права на страните
досежно тяхното дете.
Що се отнася до приложимостта на специалната подсъдност, визирана в чл.127 ал.2
СК, съгласно която компетентният е съдът по настоящия адрес на детето, въззивният
съдебен състав намира същата за неприложима в случая по съображенията, изложени по-
горе относно правната квалификация на иска. Настоящото производство не касае
разрешаването на спор между родителите за определяне първоначалното местоживеене на
детето и РП, а установяването на настъпили нови обстоятелства, налагащи изменението им.
5
Дори да не се възприеме изложеното по-горе и затова да е необходимо делото да
бъде разглеждано от съда по настоящия адрес на детето по см.чл.127 ал.2 СК, счита за
неправилна преценката на РС, че това е адресът в гр.Варна.
В СК от 2009г липсва легално определение на понятието „настоящ адрес“. Такава е
дадена в § 1 т.15 от ДР на Закон за закрила на детето /с изменението от 2003г/ – „настоящ
адрес е адресът, на който детето пребивава“. Понятието има субсидирано приложение по
отношение на СК, тъй като е въведено за нуждите на Закона за закрила на детето и
предвидените в него административни процедури и доколкото липсва подобна легална
дефиниция в СК.
Практиката на ВКС е последователна относно разбирането за „настоящ адрес на
детето“. Така в Опр.№ 185/23.04.2013г на ВКС по ч.гр.д.№ 2198/2013г, II ГО; Опр.№
324/29.06.2017г по ч.гр.д.№ 2536/2017г, IV ГО, Опр.№ 187/25.03.2013г по ч.гр.д.№
1956/2013г, IV ГО; Опр.№ 188/ 17.04.2019г по ч.гр.д.№ 1331/2019, ІV ГО ; Опр.№
310/4.07.2019г по ч.гр.д.№ 2078/2019г, III ГО. В тях се приема за настоящ адрес
фактическото пребиваване на детето към момента на предявяване на ИМ по чл.127 ал.2 СК.
Затова в тези случаи определянето на специалната местна подсъдност изключва общата по
чл.105 ГПК, което се споделя и от настоящия въззивен състав.
Следва да се обърне внимание, че в посочените актове на ВКС са коментирани казуси
за първоначално определяне на местоживеене на детето, РП и РЛО по реда на чл.127 ал.2
СК, които не са напълно идентични с настоящия случай.
В настоящия случай, както от твърдения в ИМ на бащата Диян Атанасов, така и от
писмения отговор на майката Диана Брязова, и данните по делото сочат, че с влязло в сила
решение по чл.127 ал.2 СК упражняването на РП е предоставено на майката, с което е
определено местоживеенето на детето да е при майката.
През лятото на 2020г, в изпълнение на установения от съда РЛО бащата, със
знанието и съгласието на майката, е отвел детето от гр.София във гр.Варна в началото на
м.юни, като е имал възможността да осъществи режима си на лични отношения през целия
период от 15.06 до 30.06. След това, през м.юли 2020г, детето гостувало на дядо си и баба си
по майчина линия, също живеещи в гр.Варна. По повод възникнал скандал с тях, Кристиана
поискала баща й да я прибере. Така от 23.07.2020г детето отново било в неговия дом, а от
началото на м.август бащата реализирал и останалата част от полагащия му се 35-дневен
РЛО през лятото, т.е. до 21.08. След това е продължило да живее в дома му, извън
установения РЛО, на което майката се е противопоставила.
От изложеното следва, че детето не е било върнато от бащата в дома на майката
съобразно задължението му, вменено със съдебното решение. В тази насока са данните за
образувано изп.дело по реда на чл.528 ГПК по искане на майката.
6
След началото на учебната година детето е продължило да живее при бащата в
гр.Варна.
На 17.09.2020г Диян Атанасов е подал настоящата искова молба по чл.59 ал.9 СК.
Така в мотивите на Опр.№ 187/25.03.2013г по ч.гр.д.№ 1956/2013г, IV ГО; Опр.№
188/17.04.2019г по ч.гр.д.№ 1331/2019, ІV ГО; Опр.№ 310/4.07.2019г по ч.гр.д.№ 2078/2019г,
III ГО се съдържат аргументи в подкрепа разсъжденията и на настоящия въззивен съд, че
при спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото
пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот.
Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито
отвеждането /респ.задържането/ на детето от обичайното му местопребиваване от единия
родител без съгласието на другия, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора
за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено. При липсата на съгласие
между родителите за промяна обичайното местопребиваване на детето, поведението на
бащата сочи на недобросъвестно упражняване на процесуалните му права, което е в
нарушение на установения с нормата на чл.3 ГПК принцип за добросъвестност. Нормата
въвежда забрана да се черпят права от собственото недобросъвестно поведение, изразяващо
се в случая в незачитане влязлото в сила съдебно решение.
Да се мисли противното би довело до несъобразяване с влязлото в сила решение по
чл.127 ал.2 СК, което е задължително за съда и за страните, съгл. чл.297 и чл.298 ал.1 ГПК,
до произволна промяна в настоящия адрес на детето, както и в обезсмисляне защитата по
реда на чл.126 ал.2 СК, когато детето бива отклонено от местоживеенето си.
Като продължение на горните разсъждения следва, че с влизане в сила решението по
чл.127 ал.2 СК местоживеенето на детето вече е определено. Това е в съответствие с
императивната норма на чл.126 ал.1 СК, задължаваща непълнолетните деца да живеят с
двамата си родители. А когато това не е възможно поради разногласието между тях, то
съдът разрешава спора по реда на чл.127 ал.2 СК и определя кой да упражнява родителските
права и при кого от двамата да живее детето. Така в конкретния случай е бил определен
настоящият адрес на детето – там, където живее родителят, упражняващ РП, като е без
значение конкретният административен такъв. В случая това е постоянният адрес на
майката в гр.София.
Така в противоречие със собствените си разсъждения, че временното отсъствие на
детето или отвеждането му от неговото местоживеене без съгласие на единия родител не
можело да обоснове компетентност на съда по мястото, където детето било отведено, тъй
като не е прекъсната връзката с обичайната му среда /при позоваване на Опр.№
188/17.04.2019 по ч.гр.д.№ 1331/2019 на ВКС/, ВРС е направил обратния извод за
възможност да разгледа делото като съд по мястото, където детето е било отведено и
съответно задържано в противоречие с влязло в сила решение. За несъстоятелни намира
7
съображенията, че Дирекция“СП“-Варна била запозната със случая, а фактическото
пребиваване на детето в гр.Варна би създало пречка за изслушването му пред друг съд,
както и че за времето, през което се било установило в града /т.е. лятната ваканция/, имало
формирана обичайна среда на живот.
Няма пречка сочените действия да бъдат извършени от местно компетентния съд, с
участието на съответната Дирекция“СП“. Присъствието на последната в административни и
съдебни процедури е гаранция за защита публичния интерес при осъществяване на
държавната политика за закрила на децата.
Чрез задържането на делото за разглеждане пред себе си, ВРС е допуснал да бъде
закрепено едно неправомерно фактическо положение, преди да бъде установено чрез главно
и пълно доказване твърдяното от ищеца наличие на трайно и съществено изменение в
обстоятелствата, обуславящо изменение в определените със съдебното решение от 2011г РП,
РЛО и местоживеене на детето Кристиана.
В обобщение може да се каже, че след като настоящият адрес на детето се явява този
на родителя, при когото е определено то да живее, и след като този родител се явява
ответник по спора, то за подсъдността на иска по чл.59 ал.9 СК приложимо би било общото
правило на чл.105 ГПК за постоянния адрес на ответника.
Данните по делото сочат, че майката трайно се е установила да живее в София и там е
нейният постоянен адрес. Ето защо за разглеждането на делото местно компетентен е РС –
София.
Крайният извод е неправилност на постановеното от ВРС определение и затова
същото подлежи на отмяна, а производството – на прекратяване, като делото бъде
изпратено за разглеждане от компетентния за това съд – Софийски РС .
На следващо място.
Въззивният съд констатира, че с определение от 19.10.2020 ВРС е постановил
ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ по реда на чл.323 ГПК.
С молба вх.№ 58855/9.10.2020 на л.81-І ответницата е отправила искане до РС за
прекратяване на насроченото производство по привременни мерки /ПМ/ с аргументи за
неговата недопустимост, а в евентуалност – сам да измени определените от него мерки,
което е било поддържано и в о.с.з. на 19.10.2020.
По това възражение съдът е взел отношение, като с определението от същото с.з. е
приел за допустимо производството с мотиви, че такова производство е допустимо винаги,
когато имало спор между родителите за УРП. Целта му била охраняване интересите на
8
детето, докато същото било висящо. Такъв интерес бил налице и по отношение на
производството по чл.59 ал.9 СК, когато мерките били веднъж вече определени.
Настоящият съд намира за уместно да изложи следното:
Законодателят е предвидил постановяване на ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ /ПМ/ само в
случаите, изрично предвидени в закона и това са производствата по дело за развод,
съгл.чл.323 ГПК, и това по чл.127 ал.2 СК, които две производства са аналогични като
последици при разрешаването на споровете, касаещи личните отношения между родители и
деца и издръжката на последните.
В рамките на производството по чл.127 ал.2 СК, на осн.чл.127 ал.3 СК, съдът може да
постанови ПМ, т.е. има се предвид само случаите, когато за първи път се разглежда и
разрешава спор между родителите на кого да бъде предоставено УРП, респ. РЛО, и при кого
да бъде определено местоживеенето на детето.
Предвид, че актовете, които биват постановявани са в производства, имащи
характера на спорна съдебна администрация, то постановените решения не се ползват със
СПН и затова при настъпване на промяна в обстоятелствата, могат да бъдат изменяни.
Всяко последващо искане за постановяване на изменение на първоначално определено
положение ще намира правното си основание в разпоредбата на чл.59 ал.9 СК. Посочената
норма не предвижда в рамките на това производство да бъдат постановявани привременни
мерки, което прави недопустимо тяхното претендиране и постановяване. Това е така поради
следното:
1/ липсва изрична законова уредба. Както се посочи по-горе, хипотезите, при които
могат да бъдат постановени ПМ са само две. Същите не могат да бъдат тълкувани и
прилагани разширително. Да се мисли обратното би означавало да бъде предрешен спорът,
който има за предмет именно преценката дали действително е настъпила трайна и
съществена промяна в обстоятелствата, даваща основание за изменение на първоначално
определените от съда РП, РЛО, местоживеене.
2/ до влизането в сила на решението по чл.59 ал.9 СК интересите на детето са
защитени, щом като с влязло в сила решение по чл.127 ал.2 СК /респ. по чл.49 СК/ вече има
първоначално определени мерки. При това, в случай на недоказаност на иска по чл.59 ал.9
СК по основание, това би могло да стане причина за нееднократна, честа и неоснователна
промяна в РП, РЛО, местоживеенето на детето. Това от своя страна може да бъде съществен
фактор за провокиране лабилност и обърканост в психо-емоционалното състояние на детето
поради липсата на яснота и стабилност при кого от родителите се отглежда и възпитава, за
какъв период от време, при какъв ежедневен режим, къде посещава детска градина/училище,
кое и какво е социалното му обкръжение и какви връзки изгражда с него и др.под.
3/ И не на последно място, би могло да бъде проява на злоупотреба с права от страна
9
на единия от родителите под формата на загриженост за детето.
Поради изложеното извън правомощията на настоящия въззивен съд, но в
правомощията на местно компетентния РС-София е да прецени доколко са допустими
постановените привременни мерки с оглед компетентността на съда и вида на
производството, в което са наложени.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение а ВРС-46с-в № 10821/12.10.2020 по гр.д.№ 11569/2019, с
което е оставено без уважено направеното от Д. С. Б. възражение за неподсъдност на
предявения от Д. К. А. иск по чл.59 ал.9 СК и изпращане на делото по компетентност на РС-
София.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11569/2020 по описа на Варненски РС-
46с-в
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от компетентния за това Софийски РС.
Копие от определението да се изпрати на ВРС за сведение.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11