Решение по в. гр. дело №8959/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260172
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20201100508959
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 24.09.2020г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание  на  двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА

                                                                                                      МАРИАНА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №8959/20г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от „Е.с.“ ЕООД *******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Д.Н.срещу Постановление  от 26.05.2020г. по изп.д.№20178410401086 на ЧСИ Н.М.с рег.№841 в КЧСИ, район на действие СГС, с което е отказано издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно и в нарушение на законовите разпоредби. Иска се неговата отмяна.

В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното дело, поради което е постановила отказ на молбата на длъжника. Твърди, че взискателят не е изоставил изпълнението, напротив извършвани са регулярно действия по изпълнението.

За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

От приложеното по делото изпълнително дело №20178410401086 се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Б.С.Р.“ ООД ЕИК *****въз основа на Изпълнителни листа, издадени на 12.09.2016г. и на 18.10.2016г. по гр.д.№44552/2013г. на СРС срещу длъжника „Е.С.“ ЕООД.

С Разпореждане от 02.02.2017г.  ЧСИ М.е образувал изп.дело №20178410401086.

Установява се, че на 23.02.2017г. е била наложена и вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника.

На 25.03.2017г. е била връчена покана за доброволно изпълнение до „Е.С.“ ЕООД.

На 22.02.2018г. е постъпила молба от взискателя за извършване на оценка и опис на л.а. Мерцедес Бенц с рег.№*****собственост на длъжника.

С разпореждане от 01.10.2018г. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника от 14.00ч. на адрес гр.София, ул.“**********, била е изпратена и призовка, за която няма данни да е била получена.

На 22.02.2020г. са наложени запори върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника в Райфайзен банк България ЕАД, Уникредит Булбанк“ АД, Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЦКБ АД.

На 22.05.2020г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

С постановление от 26.05.2020г. ЧСИ М.е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява допустима.

Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години  - в случая от образуване на изп.дело №20178410401086 – 02.02.2017г.   до 22.05.2020г. взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че  в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.

Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя  и изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва да посочи  какви изпълнителните способи за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някой случай взискателите подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника –  например да бъде наложен запор или възбрана върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече нов срок.

Проучването на имущественото състояние на длъжника, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.

Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на „Б.С.Р.“ ООД не е налице. Беше установено, че от образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент непрекъснато се извършват действия по изпълнението по инициатива на взискателя с искане за прилагане на определен изпълнителен способ. За твърдения период на бездействие от страна на взискателя  са били извършени следните действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността – на 23.02.2017г. е била наложена и вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, на 22.02.2018г. е поискал извършване на оценка и опис на МПС, собственост на длъжника, на 01.10.2018г. е бил насрочен опис на движими вещи на „Е.С.“ ЕООД. В случая липсва двугодишен период на бездействие, който да даде основание за прекратяване на делото.

Следователно разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 26.05.2020г. на ЧСИ Н.М.рег.№841 с район на действие СГС, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №20178410401086 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.