№ 161369
гр. София, 18.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №
20251110141177 по описа за 2025 година
като разгледа подадената от К. Р. Б., Н. Д. Р., Т. Б. Б., Й. И. Б. и М. И. Б., чрез адв. И. В. Е.,
искова молба срещу ...., Агенция „......“, ..... и физически лица – собственици на съседни
имоти, намира следното:
Подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Установява се и обстоятелство, че един от посочените ответници е починал преди
подаване на исковата молба, което прави производството спрямо него изначално
недопустимо.
Ищците следва да посочат неговите наследници (по закон или завещание), които да бъдат
конституирани като ответници, тъй като са необходими другари в спор за
собственост/граници, като подадат нова искова молба срещу тях, като делото следва да се
образува - ново, и присъедини в последствие към това.
При непосочване на наследниците в срока производството в тази част ще бъде прекратено
като недопустимо.
От данните по делото следва, че спорът обхваща обща граница между имота на ищците и
съседни имоти, поради което е налице необходимо другарство. Производството не може да
се развие без наследниците на починалата ответница. Това е така, тъй като съгласно
Определение № 87/19.02.2019 г. по гр.д. № 4415/2018 г., ВКС - „Всички лица, които имат
вещни права върху имота, засегнат от твърдяна непълнота или грешка в кадастралната
карта, следва да бъдат страни в процеса по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.“ и видно от Решение №
297/16.04.2015 г., ВКС, I г.о. - „Когато имотът е съсобствен, всички съсобственици трябва да
участват като страни, защото спорът за границите засяга правата на всички.“
Налице е несъответствие между обостоятествената част на исков молба и петитума (
искането до съда). В обстоятелствената част се сочи спор за материално право и отказ на
АГКК да нанесе имота, но в петитума е посочен чл. 54, ал. 1 ЗКИР, който урежда
административната процедура и на съдът тои спор не му е подведомствен.
Ищецът следва да се заяви ясно и изрично дали твърди между страните да е налице или да
1
не е спор за материалното право.
В случай, че отново не уведоми съда за това свое твърдение или същото е направено
двусмислено и не може да се установи волята и твърдението ясно на ищеца, доколкот той е
този, който опредлеля премета на спора, производството следва да бъде прекратено.
Това е така, тъй акто този въпрос е от основано значение за определяна на допустимостта на
иска и за правната квалификация на същия. Това е така тъй като: съгласно Определение №
609/07.10.2011 г. по гр.д. № 431/2011 г., ВКС, І г.о. „Иск по чл. 54, ал. 1 ЗКИР е недопустим
пред гражданския съд, тъй като производството е административно. Компетентен е
гражданският съд само по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато е налице спор за материално
право.“ Решение № 4009/03.04.2024 г. по адм.д. № 12116/2023 г., ВАС, ІІ отд. „При наличие
на спор за материално право административният орган няма компетентност да извърши
изменение на кадастралната карта, а спорът следва да бъде решен по съдебен ред по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР.“ Решение № 2877/11.03.2024 г. по адм.д. № 2136/2023 г., ВАС „Производството
по чл. 54, ал. 1 ЗКИР е административно; съдът не може да се произнася по иск за
отстраняване на непълноти, когато е налице спор за материално право.“
В една част на самата искова молба ясно личи, че: има възражения за материално право
(АПИ, МРРБ, СО, физически лица твърдят собствени права), следователно делото е именно
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, и петитумът трябва да има искане за признаване на
собствеността. - „Да се признае за установено, че ищците са собственици на имот … и че
имотът попада в границите, описани в …, но в допълнение ищците са посочили, че не могат
да кажат конкретно дали има или няма спор за материалното право, доколкото нямали
отговора на ответниците ( пред АГКК)
Аргумнетите, посочени в исков молба, че ищците не можели да кажат дали има спор по
материалното право, защото не знаели какъв бил отговорът на страните, участващи в
административното произоводство, като заинтересовани лица, и дали това е основанието за
отказа за реализиране на процедурята пред АГКК ( доколкото самите ищци са страни и в
самото административно производство) следва да се приравни на липса на твърдение и на
отговор на конретно зададено питане на съда и не следва да бъде толерирано от съда.
С оглед горното, ищците следва да уточнят и дали има или не твърдения за спор по
материланото право и дали се предявява някакъв установителен собственически иск 124,
ал. 1 ГПК или специланият установителен иск за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
(при непълнота/грешка в КККР и спор за право на собственост) или друг вид иск (например
по чл. 109а ЗС), като посочат това и в искането до съда - петитума.
Това е така, тъй като, за да е допустим искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в него трябва изрично да
се съдържа искане за признаване на установено право на собственост върху процесния
имот (или съответната реална част), тъй като съдът разрешава спора за материално право, а
не само очертава граници.
Едновременно с това в искова молба се съдържат твърдения, че спорът за собствеността е
бил решен с решение по иск по чл. 108 ЗС, като не е изяснено нищо повече и не е
2
приложено решението в тази насока, поради което за съда остава неизвестно налице ли е
сила на присъдено нещо по отношение на собствеността и страните в производството.
На основание чл. 129, ал. 2 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищците, чрез адв. И. Е., в едноседмичен срок от съобщението:
1. Да посочат наследниците (по закон или завещание) на починалата ответница М. Д. Д.,,
като представят удостоверение за наследници и поискат конституирането им като
ответници по делото, тъй като е налице необходимо другарство в спор за собственост.
При непосочване на наследниците и неизпълнение в срока, производството ще бъде
прекратено като недопустимо.
2. Да изяснят твърденията относно приключилото дело по чл. 108 ЗС, като посочат:
между кои страни е било това дело,
за кой имот се е отнасяло,
и дали решението е влязло в сила, като приложат заверено копие от
него, за да може съдът да прецени налице ли е сила на пресъдено
нещо.
3. Да индивидуализират процесния имот, като посочат местност, площ, съседи и акт за
възстановяване, така че да няма съмнение относно идентичността му.
4. Да отстрани противоречието между обостоятелствената част на искова молба, където
се твърди да има спор по материланото право, а на друго място да не могат да кажат
дали има или няма - като заявяат ясно има или няма спор по материланото право
като да посочат и в петитумът на искова молба - искането към съда - искане за
признаване на установено собствеността на ищеца по отношение на процесния имот.
5. Ако поддържат да не предявяват иск за собственост ( положителен установителен иск)
да заяват това изрично и посочат каква защита търсят от съда , като да отсранят
несъответствието между обстоятелствената част на искова молба и петитумната част,
посочена в мотината част на настоящото разпореждане.
6. Ако искът е за установяване на собствеността, доколкото исковата молба е предявена
от няколко ищци то - всеки следва да обоснове своя юридическия факт, от които черпи
права - правното си основание за собственост и размерът на дела си в
съсобствеността , като това се посочи и в петитума на исковата молба.
7. Да уточнят по отношение на имота с идентификатор 16448.7721.889 (публична
3
7. Да уточнят по отношение на имота с идентификатор 16448.7721.889 (публична
държавна собственост – местен път), дали искането се отнася единствено до
определяне на границата между този имот и имота на ищците, без да се оспорва
държавната собственост, или се претендира част от този имот като собственост на
ищците
8. При неизпълнение на указанията изцяло или частично, исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото прекратено.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на ищците чрез процесуалния им
представител адв. И. Е..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4