Решение по дело №4495/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20184430104495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 21.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4495 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени  главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1 953.78 лева, от които: изискуема главница в размер на 1 899.43 лева, от която - редовно падежирала главница в размер на 153.29 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 05.03.2018г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 1 746.14 лева; изискуема редовна лихва в размер на 41,53 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 27.03.2018г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 12.82 лева, от която - изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 2.63 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 17.04.2018г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 10.19 лева,  начислена за периода от 28.03.2018г. до 17.04.2018г. вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски, както и евентуално предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обща сума в размер на 1 953.78 лева, от които: изискуема главница в размер на 1 899.43 лева, от която - редовно падежирала главница в размер на 153.29 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 05.03.2018г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 1 746.14 лева; изискуема редовна лихва в размер на 41,53 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 27.03.2018г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 12.82 лева, от която - изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 2.63 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 17.04.2018г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 10.19 лева,  начислена за периода от 28.03.2018г. до 17.04.2018г. вкл., както и законна лихва върху всяко едно от претендираните вземания.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение и в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага, че с Договор за студентски кредит от 24.02.2014г., сключен между страните по делото ищецът е отпуснал  на ответника кредит в размер на 1 750.00 лева. Излага се, че съгласно чл.1.1. от Договора  кредитът се е  предоставил на кредитополучателя с цел заплащане на 5 броя такси за обучение на ответника, всяка една в размер на 350.00 лева. Сочи се, че съгласно чл.2.1. от Договора крайният срок на погасяване на кредита е 05.07.2021 г. Твърди се, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по следния начин: на 26.02.2014г. е усвоена сума в размер на 350.00 лева, на 27.04.2014г. е усвоена сума в размер на 350.00 лева, на 04.03.2.015г. е усвоена сума в размер на 350.00 лева, на 06.10.2015г. е усвоена сума в размер на 350.00 лева и на 23.03.2016г. е усвоена сума в размер на 350.00 лева, до пълния размер на отпуснатия кредит в размер на 1 750.00 лева.  Излага се, че съгласно чл.4.2. от Договора при погасяването на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период от 41 месеца, считано  от датата на сключване му до 05.07.2017г., време през което ответникът не дължи плащане на главница и лихва по кредита.  Сочи се, че съгласно чл.4.8. от Договора - след изтичане на гратисния период, кредитът следва до бъде погасен от кредитополучателя на 48 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които в размер на 49.33 лева, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.08.2017г. до 05.07.2021 г. включително.  Излага се, че съгласно чл.3.1. от Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер         на 7 %, а съгласно чл.3.2. от Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита, ответникът дължи на ищеца лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума, за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Твърди се, че в чл.4.4. от Договора за кредит е предвидено, че по време на гратисния период, Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира годишно към главницата. Излага се, че на датите на падеж – 05.12.2017г., 05.01.2018г., 05.02.2018г. и 05.03.2018г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски по кредита. Сочи се, че съгласно чл.6.2 от Договора за кредит - Банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Твърди се, че в изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, от страна на Банката е изготвено и изпратено до кредитополучателя К.С.С., писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договора за кредит, което е достигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в Договора за кредит, с което съгласно чл.9.3. от Договора за кредит, се счита за получено. Излага, че Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за страните.  Счита, че уговорката между страните в договора, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и ги обвързва. Излага, че съгласно Решение по гр.д. № 507/2009 г. на ВКС, III г. о., за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Поради изложеното счита, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на ответника. Сочи, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за студентски кредит е осчетоводена на 28.03.2018г. Излага, че след настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията им по Договора за кредит /28.03.201 8г./ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /18.04.2018г./, не са постъпили от страна на кредитополучателя, плащания на дължимите към Банката суми, поради което са предприети действия за принудителното им събиране. Поради изложеното моли съда да уважи предявения главен иск. В условията на евентуалност, ако съдът не уважи главния иск моли да бъде уважен предявения в евентуалност осъдителен иск с правно основание с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждането на разноски, както за настоящето така и за заповедното производство.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът по делото не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на исковата молба.

В проведеното по делото о.с.з. на 01.11.2018 г. ответникът не отрича, че дължи процесната сума. Представя доказателство за заплащане на същата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 2660/2018 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: редовно падежирала главница в размер на 153.29 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 05.03.2018г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 1 746.14 лева; изискуема редовна лихва в размер на 41,53 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 27.03.2018г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 12.82 лева, от която - изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 2.63 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 17.04.2018г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 10.19 лева,  начислена за периода от 28.03.2018г. до 17.04.2018г. вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1680/20.04.2018 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.

 Видно е от представения по делото Договор за студентски кредит от 24.02.2014 г., че на ответника е отпуснат студентски кредит в размер на 1750 с цел заплащане на пет броя такси за обучение на кредитопулочателя, всяка в размер на 350 лв. Установява се от представения договор и, че: крайният срок за погасяване на всички задължения е 05.07.2021г.; че съгласно чл.3.1. от Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а съгласно чл.3.2. от Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита, ответникът дължи на ищеца лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума, за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.  Установява си и, че страните са уговорили, че по време на гратисния период, Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира годишно към главницата.

По делото е приобщен и погасителния план към договора за кредит.

Видно е от представено по делото известие за доставяне, че банката е изпратила до ответника уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредит, както и, че писмото не е връчено, тъй като не е потърсено от ответника

По делото е приобщена и представено извлечение от счетоводните книги на банката.

Видно е от депозираната от ответника вноска бележка, че същата е превела на 13.11.2018 г. по сметка на банката сума в размер на 2240 лева.

   Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Следва да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и поставянето в забава на ответника.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. че е заплатил сумите.

Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление на ищеца против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск, както и че в законния срок длъжникът е възразил, което обосновава правният интерес на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване на вземането.

Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен Договор за студентски кредит между страните по силата, на който е предоставил на кредитополучателя студентски кредит в размер на 1750 с цел заплащане на пет броя такси за обучение на кредитопулочателя, всяка в размер на 350 лв, която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, след изтичане на гратисния срок.

        От приобщените по делото доказателства безспорно се установява наличието на облигационна връзка между страните, породена от сключения между тях студентски кредит в размер на 1750 с цел заплащане на пет броя такси за обучение на кредитопулочателя, всяка в размер на 350 лв. по силата на който ищецът е отпуснал на ответника сума в размер на 1750 лева за заплащане на такси по обучението му.

 От ответната страна не се оспорва наличието и действителността на сключения договор. Не се оспорва и наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, предвидена в чл. 6.2 от договора, а именно неплащане на три последователни погасителни вноски и уведомяване на кредитополучателя.

С оглед на представените по делото доказателства и направеното изявление от страна на длъжника съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен.

Поради уважаване на главния иск съдът не следва да се произнася по евентуално предявеният такъв  

 

В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено плащане в хода на производството - след образуване на настоящето исково производство, с което, съдът счита, че е погасена изцяло дължимата сума и разноските по делото. Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Поради това следва, предявените искове, да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

                    Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника К.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА обща сума в размер на 1 953.78 лева, от които: изискуема главница в размер на 1 899.43 лева, от която - редовно падежирала главница в размер на 153.29 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 05.03.2018г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 1 746.14 лева; изискуема редовна лихва в размер на 41,53 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 27.03.2018г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 12.82 лева, от която - изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 2.63 лева, начислена за периода от 05.12.2017г. до 17.04.2018г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 10.19 лева,  начислена за периода от 28.03.2018г. до 17.04.2018г. вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски,, като ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: