№ 15118
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110104070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на З. Р. Д. срещу „Ю. Б.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „Ю. Б.“ АД.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявените искове поради липса на пасивна материалноправна легитимация, и е изложил
твърдения за извършено прехвърляне с договор за цесия на вземането на ответника срещу
ищцата на „А. за к. на п. з.“ АД, като е представен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания и извлечение от Приложение № 1 към него. Съдът намира
възражение за неоснователно. Пасивната процесуална легитимация се определя от правните
твърдения на ищеца в исковата молба. В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с
„Б. П. П. Ф. С.А клон България“ – чийто правоприемник е „Ю. Б.“ АД, договор за
потребителски кредит и е представила екземпляр от договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвираш потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-./02.09.2019 г. (л. 6-9). Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че
ответникът, в качеството си на правоприемник на „Б. П. П. Ф. С.А клон България“, е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, а по въпросът
дали ответникът е носител на вземания по процесния договор за потребителски кредит,
съдът ще вземе становище със съдебния акт, с който ще се произнесе по съществото на
спора.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. от
14:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от З. Р. Д. срещу „Ю. Б.“ АД обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните договор за потребителски кредит, като противоречащ и заобикалящ закона,
а в условията на евентуалност – с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за
1
прогласяване нищожността на клаузата „такса ангажимент“ в договора като противоречаща
и заобикаляща закона.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2019 г. между З. Р. Д. и „Б. П. П. Ф. С.А клон
България“ е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е
предоставен кредит в размер на сумата от 10 000,00 лева, като тя е трябвало да върне сумата
от общо 16 513,44 лева с включено заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 350,00
лева и застрахователна премия в размер на 2 688,00 лева, при посочени в договора ГПР –
21,06 % и ГЛП – 17,21 %. Ищецът поддържа, че сключеният договор за потребителски
паричен кредит PLUS-. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
В договор за потребителски паричен кредит PLUS-. е посочен годишен лихвен процент
17.21 %, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, липсва информация
дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, или е променлив, не е
посочено какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва
и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Поддържа, че не е ясно в посочения ГЛП от 17,21 % какви разходи са сключени и как е
изчислен по отношение на ГПР. Ищецът твърди, че в ГПР по договора е следвало да бъде
включена застрахователната премия в размер на 2 668,00 лева и такса „ангажимент“ в
размер на 350,00 лева, което не е направено, поради което е налице заобикаляне на
изискването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размерът на ГПР по кредита да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по п. задължения в левове и във валута,
определен с ПМС № 426/2014 г. Поради това, ГПР не съответства на действително
прилагания от кредитора такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Излага твърдения, че по договора има погасителен
план, но той не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва
задължителна информация по ЗПК, като доколкото по договора е дължима възнаградителна
лихва, такса „ангажимент“ и застрахователна премия, размерът на същите е следвало да
бъдат индивидуализирани и подробно описани с тяхната периодичност. Поддържа, че това е
създало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния
план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Излага твърдения, че
договорът за потребителски кредит не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както
и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като както договорът, така и сертификатът
с общите условия, са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните
документи този шрифт е по-малък от 12 и практически е нечетлив. Отделно от това, в
договора за потребителски паричен кредит и погасителния план към него не се съдържа
предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ищецът излага
твърдения, че клаузата за заплащане на такса „ангажимент“ е недействителна на основание
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че
клаузата за заплащане на такса „ангажимент“ е и неравноправна на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като е необосновано висока, поради което е и нищожна. Същевременно, клаузата за
такса ангажимент заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като таксата като общ
разходи по кредита е следвало да бъде включена в ГПР, а това не е направено. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава, че между
праводателя му „Б. П. П. Ф. С.Д., клон България“ и ищеца З. Д. до 12.12.2022 г. е била
2
налице облигационна връзка по силата на сключения Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № PLUS-. от 02.09.2019 г., както и съгласно Договор за застрахователно
посредничество от същата дата, според клаузите на който ищцата е избрала праводателя на
ответното дружество за посредник при сключване на застрахователен договор по
застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователното дружество „C. A. V. S., F.“, чрез
клона си „К. Ж., клон България“. Излага твърдения, че отпуснатата сума на кредитния лимит
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-. от 02.09.2019 г. в размер на 10
000,00 лв. е била изцяло усвоена и използвана от ищцата. Поддържа, че процесният договор
за кредит отговаря в пълна степен на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,
доколкото в съдържанието му изрично са посочени лихвеният процент, годишният процент
на разходите и общата дължима сума, а в чл. 11, изр. 7-мо от Договор № PLUS-. от
02.09.2019 г. е регламентирано, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент,
посочен в договора, разделен на 365 дни. Поддържа, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при пълно съблюдаване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е
съобразено със специалната уредба на този вид договори. Оспорва твърдението на ищцата за
евентуално нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с довода за неправилно изчисление на
ГПР и липсата на включен разход за застрахователна преми и такса ангажимент. Признава,
че в посочения в процесния договор за кредит ГПР от 21,06 % не е включена стойността на
дължимата застрахователна премия (чл. 2 от договора), доколкото сключването на
застрахователния договор не е задължително условие за отпускането на кредита, нито е
предпоставка за ползването на преференциални условия, като този допълнителен договор
може да бъде прекратен по всяко време по желание на застрахования без никакви
неблагоприятни последици за същия в качеството му на кредитополучател. Излага
твърдения, че договореният, усвоен с еднократна операция и предоставен на
кредитополучателя размер на кредита, е 6 978,04 лева, като чрез прихващане, за което
клиентката е изразила изрично съгласие с подписването на договора, са погасени две
ликвидни и изискуеми нейни задължения — за заплащане на такса за ангажимент (350,00
лв.) и за рефинансиране на предходно задължение в размер на 2 671,96 лв., възникнало по
силата на сключени предходен договор за кредит с № PLUS-.. Излага доводи, че съгласно
Решение по дело № С-42/15 на СЕС от 09.11.2016 г. чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна
уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази
директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски, само ако става
въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение“ и нарушаването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК би могло да
бъде счетено за съществено и водещо до недействителност на договора, само в случай че
това нарушение е попречило на потребителя да разбере и прецени правилно обхвата на
своите права и задължения, каквото не е настоящият случай. Ответникът твърди, че липсва
нарушение и на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото е налице подробен
погасителен план, инкорпориран в самия договор за кредит, в който ясно са разписани
условията за издължаване на кредита, начинът на формиране на погасителните вноски,
както и точно са посочени падежните дати на всяка вноска. Поддържа, че законовото
изискване за минимален размер на шрифта по чл. 10, ал. 1, пр. 4 ЗПК е неприложимо към
сключения от кредитополучателката допълнителен договор за застрахователна полица,
доколкото този договор обективира отделно и различно правоотношение, чиято правна
регламентация е предвидена в други, различни нормативни актове. Излага доводи, че
българската нормативна уредба е въведено едно допълнително изискване към договора за
потребителски кредит и неговите съставни елементи, а именно всички елементи на договора
да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, каквото
3
изискване не е предвиденото в Директива № 2008/48/ЕО, поради което нормата на чл. 10, ал.
1 ЗПК в посочената част, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото се
отклонява от хармонизираната и напълно кодифицирана уредба в тази област, осъществена с
Директивата. Допълнително, поддържа, че санкцията за недействителност на договора за
кредит и само поради неспазен шрифт е в разрез с чл. 23, изр. 2-ро от Директива №
2008/48/ЕО. Относно клаузата за „такса ангажимент“ излага твърдения, че тя не включва
действия относно усвояването и управлението на кредита, а обезпечава риска, поет от
кредитора по отношение на размера на дължимата възнаградителната лихва, който се
фиксира към датата на сключване на договора за кредит при съответните икономически,
пазарни, финансови и обществено-политически условия, чието бъдещо изменение би могло
да доведе до значително нарастване на инфлационните процеси и неблагоприятна промяна
във финансово-икономическата среда, принципно обуславящи необходимост от повишаване
на лихвения процент. Излага твърдения, че размерът на таксата не е необосновано висок по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото същият е съобразен с поетите от кредитора
сериозни рискове от неблагоприятни изменения на пазарната среда и пропорционален на
размера на отпуснатия кредитен лимит. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-. от 02.09.2019 г. с праводателя на ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора,
които противоречат на императивни материалноправни норми или ги заобикалят.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията
си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до датата на насроченото открито съдебно
заседание да изразят становище относно наличието или липсата на такива в процесния
договор за кредит.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 02.09.2019 г.
между ищцата З. Р. Д. и „Б. П. П. Ф. С.А, клон България“ КТЧ е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-. от 02.09.2019 г.; 2./ в договора за кредит е посочен
ГПР от 21,06 %; 3./ в ГПР по договора не е включена стойността на дължимата
застрахователна премия.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба и в
отговора на исковата молба, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ответника в 3-
дневен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
4
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5