Решение по дело №1472/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 565
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20235330201472
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Пловдив, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20235330201472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Й. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Й. Я. срещу Електронен фиш серия К № 4201919 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени
процесуални нарушения, влечащи незаконосъобразност на ЕФ поради
несъставяне на протокол за използване на мобилно автоматизирано
техническо средство по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
поради липса на надлежно описание на нарушението от фактическа страна,
което да включва всички съставомерни обстоятелства, подлежащи на
доказване в процеса, както и поради твърдяната погрешна правна
квалификация на деянието. Съществен порок, който да е ограничил правото
на защита, се поддържа още да е непосочването на срок и ред, по който
електронният фиш подлежи на обжалване. Взема се становище сочените в
жалбата нарушения на процедурата да са неотстраними в съдебната фаза на
процеса. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира направените
по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно
да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е
определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е
годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено
установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да
могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И. Й. Я., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
11.01.2023 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 20.01.2023 г., поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от
изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Я. **“ ЕООД, ЕИК: *** било собственик на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***. Жалбоподателят И. Й. Я. бил *** на
това дружество.
На 22.10.2020 г. в 13:53 часа по републикански път II-64 на км 50+000 в
посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателят И. Й. Я. управлявал лекия
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** със скорост от 88 км/ч. В този пътен
участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за
движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална
скорост за движение предвид категорията на управляваното МПС била 90
км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 91 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 88 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя Я. в качеството му на законен
представител на ЮЛ - собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4201919,
2
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е
действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била
разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на
основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В посоката на движение от с. Труд към гр. Пловдив на км 49+800 от
републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак
нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което
забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.
Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27
„Кръстовище с път без предимство отдясно“.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното автоматизирано техническо средство с
идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата
12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и
че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с УРИ 6207р-13136/23.10.2020 г. се установява, че на дата 22.10.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични
изображения с номера от 29257 до 29310, с начален час на работа 08:00 ч. и
краен час на работа 15:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км
50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 29293, заснет от радар TFR1-M № 529, се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на
измерената скорост е 91 км/ч, а заснемането е извършено на 22.10.2020 г. в
13:53 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Я. **“ ЕООД, ЕИК: ***.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 22.10.2020 г. по партидата на търговеца „Я. **“ ЕООД (лист
15-16 от делото) се изяснява, че *** на дружеството е жалбоподателят И. Й.
Я..
От писма от директора на ОПУ – Пловдив и схема на наличното знаково
3
стопанство (лист 23 от делото) се установява, че към дата 22.10.2020 г. на
пътния участък км 50+000 от републикански път II-64 в посока на движение
от с. Труд към гр. Пловдив не са въведени забрани или ограничения на
скоростта с пътни знаци, като участъкът попада извън зоната на действие на
пътен знак В26 (60 км/ч). Установява се още, че посоката на нарастване на
километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив, като в тази посока пътен
знак В26, сигнализиращ забрана за движение със скорост по-висока от 60
км/ч, е поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак В26 няма
монтирана допълнителна табела Т2, указваща определено разстояние, за
което да важи въведеното със забранителния знак ограничение на скоростта.
Установява се и че зоната на действие на пътния знак В26 (60 км/ч) на км
49+800 е до км 49+960 от път II-64, където започва кръстовище. Доказва се,
че към пътния знак В26 (60 км/ч) е поставен и знак А27.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 22.10.2020 г. в 13:53 часа по републикански път II-64 на
км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателят Я. е
управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, собственост на „Я.
**“ ЕООД, със скорост от 88 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на
посочения пътен участък разрешената максимална скорост за движение за
водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е
необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая
посоката на движение на процесния автомобил е от с. Труд към гр. Пловдив и
следователно той се е движил в посоката по нарастване на километража на
пътя. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в тази
посока и преди мястото на извършване на нарушение според ЕФ /км 50+000
от път II-64/ има поставен пътен знак В26. За този знак се доказва да
въвежда забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и се
установява конкретното му местоположение, което е на републикански път II-
64, на км 49+800.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 49+800 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. От справката от ОПУ –
Пловдив и схемата на наличното знаково стопанство се установява, че на км
49+960 от път II-64 се намира кръстовище с републиканския път. При тези
факти се установява, че участъкът на км 50+000 от път II-64 в посока от с.
Труд към гр. Пловдив не попада в обхвата на действие на пътния знак В26
(60 км/ч). Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този
4
извод. При съобразяване на разположението един спрямо друг на
интересуващите делото обекти се установява, че в посоката на движение по
нарастването на километража на пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е
разположен км 49+800, след него на км 49+960 се достига до наличното
кръстовище, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение
със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това – на км
50+000, е мястото, на което движението на процесния автомобил е заснето от
техническото средство TFR1-M с № 529.
Кръстовището, находящо се на км 49+960 от републикански път II-64,
представлява факта от обективната действителност, който осъществява
хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. и
активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната,
въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в
обжалвания електронен фиш – км 50+000 от републикански път II-64 в посока
от с. Труд към гр. Пловдив, попада извън обхвата на действие на пътния
знак В26, който е сигнализирал разрешена максимална скорост за движение
от 60 км/ч.
Дори да се приеме, че пресичането на републиканския път със
съществуващия друг път, който пресича главния при км 49+960, не
представлява кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, то е налице и друго основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като в този случай деянието не е виновно извършено от субективна
страна. При надлежно поставен пътен знак А27, изобразен на схемата на
наличното знаково стопанство и за който се установява да е монтиран именно
във връзка с организацията на движението в районна на крайпътния обект, то
на водачите на МПС не може да се вменява в тежест да извършват преценка
дали указанието по пътния знак за предстоящо кръстовище съответства на
действителното правно положение, за да преценят дали да го спазват.
Напротив, знакът А27 е законосъобразно поставен, поради което той поражда
правно действие, като в случая предупреждава водачите, че предстои
кръстовище с път без предимство отдясно“ , каквото е и наименованието на
знака съгласно чл. 42, ал. 2 от ППЗДвП. По този начин водачите на МПС,
включително и жалбоподателят Я., преминавайки покрай пътния знак А27,
възприемат, че същият им указва, че мястото, на което се пресичат
републиканският път и входът/изходът на крайпътен обект „Амек тойс“,
представлява кръстовище, а следователно в съзнанието си Я. е действал с
представата, че забраната, въведена със знака В26 (60 км/ч) на км 49+800, е
прекъсната. В случая поведението на жалбоподателя е добросъвестно, тъй
като той се е доверил на пътните знаци, поставени от самата администрация
на пътя. Ако указанията на тези знаци са неправилни, то последиците не
следва да се преразпределят в тежест на водачите. Задължението на
жалбоподателя като участник в движението е било да съобразява поведението
си с пътните знаци, включително и знакът А27, което той е сторил. Липсва
правно основание Я. да бъде държан отговорен да предвиди, че поставеният
5
пътен знак, изрично указващ му налично кръстовище, не кореспондира с
легалната дефиниция на понятието кръстовище. По тези съображения
деянието не е виновно извършено от субективна страна.
За пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението,
не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място
на извършване на нарушението участък от пътя не е било регулирано от
пътен знак, който да определя разрешената максимална скорост, то не е
налице нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на
допустимата максимална скорост за водачите се е определял според общото
правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на
превозното средство – лек автомобил, факта на осъществяваното движение
извън населено място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то
приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч, а управлението на
автомобила със скорост от 88 км/ч се явява правомерно и в рамките на
допустимата максимална скорост.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят Я. не е
извършил административното нарушение, вменено му във вина с електронния
фиш. Фактическата обстановка е непълно установена, като са игнорирани
значими обстоятелства за правилното приложение на закона. В резултат това
е довело до необоснования фактически извод в ЕФ, че разрешената стойност
на скоростта е 60 км/ч. Пряка последица от необосноваността и непълнотата
на фактическите изводи е и неправилното приложение на материалния закон,
което налага електронният фиш да бъде отменен.
Съгласно чл. 17 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на
движението по пътищата проектът за организация на движението за
републикански пътища II и III клас се одобрява от директора на съответното
областно пътно управление, а според чл. 13, ал. 2, т. 2 от същата наредба
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Следователно директорът на
ОПУ – Пловдив е компетентен да одобри плана за организация на
движението по процесния републикански път от втори клас - път II-64.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
50+000 от път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив не е попадал в
обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се
оборва от посоченото в протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй
като от справките от ОПУ-Пловдив се установява, че действително има
поставен знак В26 в релевантната посока на движение, но той не разпростира
обхвата си на действие върху участъка на км 50+000, приет като място на
извършване на нарушението. Обхватът на действие на пътния знак е
прекъснат още на км 49+960 от находящото се преди процесния участък
кръстовище. Това обстоятелство (зоната на действие на пътния знак) не е
съобразено при осъществяването на видеоконтрола. При разминаване между
отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
6
и официалната справка от ОПУ при Агенция „Пътна инфраструктура“ следва
да се отдаде преимущество на информацията, предоставена от стопанина на
пътя - така изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020
г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията по
жалбата са неоснователни, но това не променя крайния извод, че по
гореизложените съображения електронният фиш е необоснован и издаден при
неправилно приложение на материалния закон, поради което той трябва да
бъде отменен.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и
основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие, приложен на лист 9 от делото, надлежно е
удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са
уговорени в минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-
нисък предел, а възражението за прекомерност е неоснователно. Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния
си заявен размер от 400 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4201919 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на И. Й. Я., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

7
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на И. Й. Я., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8