Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260183
гр. Русе,
25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, десети гр.състав, в публично заседание на 25-ми януари през две хиляди и тринадесета
година в състав:
Председател: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5594 по описа на РРС за 2018
год. и за да се произнесе съобрази следното:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение
за вреди от вещ с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата се основава на
твърдения, че на 12.06.2017 г. в централната част на гр.Русе, около 16.00 часа
е била нападната от куче порода Стафордски териер, собственост на ответника –
немския гражданин У.В.. Кучето било без намордник и я нападнало в гръб като я
повалило на земята. Захапало я за крака. Едва тогава ответникът го отделил от
нея. На место пристигнали екипи на МВР и Спешна помощ. Установена била
самоличността на ответника и това, че е собственик на кучето. В резултат на
нападението претърпяла телесни увреждания и преживяла душевни страдания,
подробно описани в исковата молба. Направила и разходи за лечението си в общ
размер на 138,59 лв. Поради това претендира за осъждането на ответника да й
заплати същите, както и обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Претендира и за присъждане на разноските по делото.
Назначеният на ответника особен представител
– адв. К. *** оспорва иска.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, които обсъди
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищцата е жител ***.
На 12.06.2017 г. в централната част на гр.Русе, около 16.00 часа е била
нападната от куче порода Стафордски териер, собственост на ответника – немския
гражданин У.В. като към този момент кучето било под негов надзор. Кучето било
на къс повод, без намордник. Нападнало я в гръб като я повалило на земята и я
захапало за дясното бедро. Ответникът го дръпнал, но тъй като не владеел
български език не можал да помогне на молителката или да извика компетентните
органи. Тя сигнализирала органите на МВР, които посетили местопроизшествието.
Дошъл и екип на „Спешна медицинска помощ“, който и оказал медицинска помощ.
Ответникът дал писмени обяснения пред полицейските служители, в които не
отричал инцидента и това че кучето е негово, дори представил копие от паспорта
на кучето, което било приложено по образуваната преписка. В резултат на
нападението ищцата претърпяла телесни увреждания – кръвонасядане на лява
лакътна става; разкъсно-контузна рана и кръвонасядания на дясното бедро. Със
заключението на приетата по делото е-за се установява, че така и е причинено
временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Не
са налице данни де не е настъпило възстановяване на травматичните увреждания.
Нормалният възстановителен период за същите е около 2 – 5 седмици. Установена е
и хипестезия до анестезия в кожната зона на долния десен крайник, която е с
неуточнен произход, но ако е в резултат на инцидента е нормално да отшуми за
период от седмици до няколко месеца. С показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са близки на ищцата /майка и мъж, с който живее на съпружески
начала/ се установява че след инцидента тя е била много уплашена, плачела е, не
могла да вземе детето си от училище, а когато се прибрала у дома била
подхухнала, с главоболие, с превръзка на
крака. Имала нужда от помощ в домакинската работа. Впоследствие на няколко пъти
ходила на превръзки. Раната се възстановила, но продължила да изпитва усещаше за
напрежение и изтръпване на крака. Ходила и на рехабилитация. След
инцидента се променило емоционалното и състояние – страхувала се да
излиза сама, ходела с децата в парка, но избягвала местата с кучета. Била притеснена
при всяко излизане. Страхувала се от бездомни кучета, въпреки че това куче не
било бездомно. В периода на заздравяване
на раната ходила до болницата за допълнителни превръзки и за инжекции против
бяс. Това продължило в рамките на около месец. Приятелят и предложил и взели куче, за да свикне, за да преодолее и
превъзмогне страха, но не се получило. В момента се страхувала от кучета, но не
ползвала защитни свирки тип „кучегон“. Във връзка с лечението си направила
разходи в общ размер на 138,59 лв., за които по делото са представени писмени
доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за доказана от приетите
по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и приетата
медицинска документация и медицинска е-за. Съдът приема за установено по
категоричен начин, че ищцата е ухапана именно от куче собственост на ответника
и под негов надзор към момента на инцидента. Свидетелите по делото не са
очевидци, но възпроизвеждат впечатленията си от състоянието на ищцата
непосредствено след инцидента и разказа и за случилото се, вкл. и за това под
чий надзор е било кучето, което я е ухапало. Освен това самоличността на
ответника е установена от полицейските органи и в рамките на образуваната
преписка е установено че кучето е негово, вкл. е било представено и копие от
паспорта на животното.
При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът
приема, че предявеният иск е изцяло основателен. Ответникът следва да понесе отговорност за
неимуществени вреди от непозволено увреждане от животно, което е вещ по смисъла
на чл.50 от ЗЗД – „За вредите, произлезли от каквито
и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират…“. Предявения иск е
доказан по своето основание. От показанията на разпитаните по делото свидетели и представените документи се установяват по
несъмнен начин и
конкретните увреждания на здравето на ищцата – че е получила кръвонасядане на
лява лакътна става; разкъсно-контузна рана и кръвонасядания на дясното бедро. Така
й е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. Наложило се
е и провеждане на ваксинация против болести, предавани чрез ухапване от куче. Претърпяна
е и психическа травма, за което сочат уплахата на ищцата
и притесненията и от нов такъв инцидент, вкл. и от разходки в парка в близост
до местата, където се разхождат кучета. По отношение размера на настъпилите неимуществени
вреди, съдът намира за установено следното: Те представляват настъпилото увреждане на телесното здраве на ищцата,
както и нарушаване на
нормалното и душевно и психическо здраве. Размерът на същите
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид характера на телесното увреждане,
причинените от него болки и страдания, проведените ваксинации, причинената на ищцата психическа травма, както и икономическите условия в страната към
момента на увреждането, следва за цялостното обезщетяване на пострадалата ответинкът да й
заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди. С оглед гореизложеното предявения иск
следва да бъде уважен изцяло. Следва да се присъдят и имущестевинте вреди в размер на 138,59 лв.,
които са доказани документало с представени по делото разходни документи.
На основание чл.78 от ГПК разноските следва да се възложат
на ответника.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА У.В., роден на *** г., граждани на Република
Германия с адрес гр.Г., ул..№31 да заплати на Н.Р.Т., ЕГН:********** *** сумата
в размер на 5 000 лв., - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане – ухапване от куче на 12.06.2017 г., както и сумата от
138,59 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от същото непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху сумите от 08.08.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 2 771 лв.- разноски по делото.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Русенски
окръжен съд.
Районен
съдия: