№ 656
гр. П., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103406 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „В. я.“ №6, представлявано от законния си представител А. У., чрез
адвокат Д.С. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ул. „И. В.“ №1, ет. 1, офис 5 против К. П. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ № 10, ет. 06, ап. 023.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът е подал Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника, по което е образувано ч. гр. д. № 20215220101258 по описа на Районен съд - гр.
П. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №726 от 14.04.2021 г., по
чл.410 ГПК. Предвид, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, възникнал правният интерес да
предявят настоящия иск.
Твърди, че в отношенията между ищеца и ответника са приложими Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от
ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на
настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. П., одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. - точка 26.
Ответникът се явявал ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер №
*********, съгласно сключен договор №*********/03.08.1998 г. на адрес: гр. П., ул. „Райко
1
Даскалов“ № 10, ет. 06, ап. 23, за което са издадени месечни фактури за главница и
мораторна лихва за периода 30.04.2018 г. - 31.01.2021 г. от ищеца, изискуеми съгласно чл.31,
ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл.
33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията си към ищеца, който са в размер
на 541,78 лева, от които сума в размер на от 491,61 лева главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода
30.04.2018 г. до 27.01.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева за
периода от 30.04.2018г. до 31.01.2021 г.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да приемете за установено, че по отношение на ответника съществува вземането на
ищеца за сумите 491,61 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до
27.01.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева, за периода от
30.04.2018г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в
заповедното производство и в настоящото производство.
В проведеното съдебно заседание за ищцовото дружество се явява пълномощник – адвокат С. от АК
П., която моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител адвокат Ч. от АК П., в който твърди, че искът е допустим,
но неоснователен.
Не оспорва, че ответницата е титуляр на партида при ищцовото дружество по силата
на Договор № ********* от 03.08.1998 г..
Оспорва ответницата да дължи процесните суми. Оспорва да е изразходила
посоченото в представените по делото карнети количество вола. Представените по делото
карнети не били надлежно оформени и не носят подпис на ответницата или подпис па неин
представител. Отразеното количество изразходена вода в тях е служебно начислено и не
отразява реалното потребление на вода, като потребител, отчетено и удостоверено по
надлежния начин и ред. Твърди, че представените от шццовото дружество такива не са
подписани от потребителя и не могат да му се противопоставят.
Сочи, че представената счетоводна справка няма доказателствена сила, тъй като
същата е съставена от ищцовото дружество, представлява частен документ, като оспорвам
изцяло съдържанието й.
По делото липсвали твърдения и данни на вратата на ответницата да с поставяна
бележка с телефонен номер на инкасатор във връзка с отчитане на потребената от нея вода
или по друг начин да е правена връзка с нея.
В проведеното съдебно заседания ответникът, чрез особения си представител адвокат
Ч. от АК П., моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. д. № 20215220101258 по описа на Районен съд - гр. П. и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №726 от 14.04.2021 г., по чл.410 ГПК.
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 ГПК е
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а исковете
са предявени в законоустановения срок, поради което са допустими.
От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства се
установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е оператор по
смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на потребителите, както и че
ответницата е сключила Договор № ********* от 03.08.1998 г. с ищеца за ползване на ВиК
системите и съответно има качеството на потребител по смисъла на ЗВ и е титуляр на
партида с абонатен номер *********, за имот находящ се в гр. П., ул. „Райко Даскалов“ №
10, ет. 06, ап. 23.
Не се оспорва от ответната страна, че ищецът е предоставял ВиК услуги за процесния
имот. Това е прието за безспорно между страните в проведеното с.з. 30.03.2022 г.. Поради
тази причина съдът приема, че през процесния период от време – от 30.04.2018 г. до
27.01.2021 г. в процесния водоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „Райко
Даскалов“ № 10, ет. 06, ап. 23, е била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води.
По делото не се оспориха и твърденията на ищеца, че в отношенията между страните
са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006 г. и действащите към момента на
предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД,
гр.П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-
09/11.08.2014 г. - точка 26.
От показанията на свидетеля Галина Димитрова Пенчева - отчетник в
експлоатационното дружество, се установява, че количествата на изразходваната вода в
имота на ответника през периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г. са били начислявани
служебно съобразно броя на обитателите и действащата нормативна уредба. Уточнява, че
след като не е било изпълнено предписанието до ответницата - да представи монтирания в
имота индивидуален водомер за периодична проверка от Държавната агенция за
3
метрологичен и технически надзор или да го замени с нов, водомерът се явявал неизправен,
нередовен. Посочва причината, поради което не на всякъде в приложените по делото
карнети има подпис, както и че не е длъжна да записва показанията, когато нямало водомер
или както е в настоящия случай, нередовен, тъй като системата автоматично му начислявала
5 куб. м., като на всеки 3 месеца се увеличавало с 1 куб. м. на брой член. На следващо място
изяснява причината, поради която е записвала различни показания, относно потребната вода
в приложени карнети – 3, 10 и т.н. – след като отчитала всички индивидуални водомери,
сумирала цялото количество потребена вода и разликата между общия водомер и сбора от
индивидуалните водомери се начислявала на ответника. Споделя, че имало случай, в които
не може да начисли потребена вода на ответника по Наредбата, защото щяла да надвиши
общия водомер. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и подкрепящи се
от събраните по делото доказателства.
От ищеца са издадени и месечни фактури за процесния период. Същите са
изискуеми, съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение
№071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение
ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР. Фактурите са подробно описани по номера и стойности и в
приложената към исковата молба справка за абоната.
Справката и отразеното в нея, както и фактурите и съдържанието им не бяха
оспорени от ответната страна.
От заключението на приетата СИЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, неоспорена и даваща отговор на поставените задачи, се установява, че по
фактури са отчетени следните количества вода – 290 куб.м., а по карнети – 257 куб.м..
Изяснява, че разликата се дължала на това, че в карнетите за периодите 30.05.2018 г. -
27.06.2018 г., 27.06.2018 г. - 30.07.2018 г. и 30.07.2019 г. - 28.08.2019 г. не било отбелязано
количеството изразходвана вода. Вещото лице е посочило, че обща стойност на
извършените услуги по описаните фактури е в размер на 491,61 лева с ДДС, а общият
размер на лихвите за процесния период е 63,98 лева.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и посочва,
как следва да се формира стойността на потребените услуги за 257 куб.м., посочени в
карнетите, която е в размер на 435,33 лева и законна лихва в размер на 52,17 лева.
По делото е приложено предписание /на л. 28 по делото/, че на 28.01.2016 г.
експлоатационното дружество е указало на ответницата за необходимостта в 3-месечен срок
да представи монтирания в имота индивидуален водомер за периодична проверка от
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или да го замени с нов, каквото е
изискването на чл.34а, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.. Липсват доказателства
това предписание да е изпълнено от потребителя в указания срок. Не се оспорва и фактът, че
това предписание е връчено. При това положение и на основание чл.34а, ал.5, във вр. с
чл.39, ал.6 от наредбата, считано от 28.04.2016 г. за експлоатационното дружество е
възникнало задължението да начислява служебно количеството на изразходваната в имота
питейна вода, което на основание чл.39, ал.5, т.1 от наредбата и чл.25, ал.8 от приложимите
4
ОУ е фикисирано на 5 куб. м. месечно за всеки обитател. На основание чл.39, ал.6 от
наредбата и чл.25, ал.8 от ОУ, това количество се завишава на всяко тримесечие с 1,0 куб. м.
за всеки обитател, което завишение се начислява до поставянето на изправен индивидуален
водомер в имота.
Поради това, основанието по чл.34а, ал.5 от наредбата за служебно начисляване на
изразходваната вода е било налице през процесния период.
Спорният по делото въпрос е дали ищцовото дружество е отчитало количеството
потребената вода, съгласно действащата нормативна уредба.
Приложими в случая са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В чл.17, ал.3 от ОУ е вменено задължение за всеки потребител,
когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да
постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал.4 и 5 от Наредбата, поставянето,
поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите.
Тяхно е и задължението да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица
на ВиК оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл.32, ал.10 от Наредбата
операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само
водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери.
Задължение на оператора на водоснабдителната система е само да пломбира холендъра на
индивидуалните водомери към водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. В
този смисъл са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ответното дружество,
съгласно които всеки потребител поставя индивидуални водомери, като доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на същите се извършва от и за сметка на
потребителя. В чл.34а, ал.2 от Наредба № 4/2004 г., е предвидено, че периодичните проверки
на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години и същите са за
сметка на потребителите. В чл.34а, ал.5 е предвидено, че когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери, т. е. изминали са
повече от 10 години от монтажа на водомера или последната му проверка, срокът за
извършване на проверката е три месеца….. В ОУ действащи в процесния период е
предвидено, че когато след изтичането на тримесечния срок, не е извършена периодична
проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.25, ал.8 и ал. 10 от
ОУ. В чл.25, ал.10 от ОУ е посочено, че „при сгради етажна собственост или при имоти с
повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на
индивидуални водомери, определени реда на чл.8 количества вода се завишават всяко
тримесечие с 1,0 куб.м. за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на
индивидуални водомери и водни количества, изчислени по реда на, ал.8 не може да
надвишава отчетеното по общия водомер. А ал.8 е идентична с чл.39, ал.6 от Наредбата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е спазило цитираните разпоредби - чл.39, ал.6 от Наредбата и чл.25,
5
ал.10 от действащите между страни ОУ. Установи се от представените по делото карнети за
отчетена вода на абоната за процесния период, както и от показанията на свидетеля, че
ответницата не е изпълнила дадените указания с предписание от 28.01.2016 г., което е
довело до служебно начисляване на изразходваната вода. Съдът не споделя доводите на
особения представител на ответницата, че в карнетите липсвал подпис на абоната или на
неин представител, тъй като при служебно начисляване от ищцовото дружество, каквато е
настоящата хипотеза, не е налице такова изискване. То е относимо за случаите, когато
абонатът има водомер, който е преминал през периодична проверка. Следва да се посочи, че
до служебното начисляване се е стигнало от бездействието на ответницата, която е следва да
изпълни даденото й предписание. В случай, че е го е била изпълнила, едва тогава
ответникът може да се брани с възражение, че карнетите не отразяват реалното потребление
на вода от абоната, каквото е направено в ОИМ.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ в сила от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ в сила от 2014 г.,
потребителят е длъжен да заплаща цената на услугите в 30-дневен срок от издаването на
съответната фактура. Следователно, като се има предвид датата на последната фактура –
27.01.2021 г., то към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.04.2021
г., падежът на задълженията по всичките издадени от ищеца фактури е настъпил.
Въз основа на тези обстоятелства съдът формира извод, че за ответника К.Б. е
възникнало задължение за заплащане на цена за доставени от ищеца ВиК услуги през
периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г. в размер на 435,33 лева, съобразно посоченото
потребление в приложените по делото карнети – 257 куб.м. Ответникът не е представил
доказателства за изпълнението. Ищецът претендира заплащането на цена в по-голям размер
– 491,61 лева, поради което искът по чл.422 ГПК следва да се уважи до размера на 435,33
лева и да се отхвърли за разликата до претендираните 491,61 лева. Тук е моментът да се
посочи, че релевантни за определянето на размера на потребените количества вода се явяват
карнетите, където е отразено, че общото количество е 257 куб.м., а не това, което е отразено
в приложените по делото фактури.
Като акцесорна претенция ще следва да се присъди в полза на ищеца законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -09.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Относно акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД:
За неговата основателност ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и
моментът, от който ответникът е изпаднал в забава.
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в общ размер на 435,33 лева, който
не е заплатен на падежа. Според заключението на СИЕ, размерът на законната лихва за
забава върху всяка просрочена фактура, която съответства на представените карнети за
процесния период е в общ размер на 52,17 лева. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение в размер на 50,17 лева, т.е. искът следва да се уважи в цялост.
Предвид изхода на делото, ответницата дължи на ищеца направените в
6
производството разноски в общ размер на 887,14 лева, съразмерно на уважената част от
исковата претенция, представляващи разноски в исковото производство и заповедното
производство.
С оглед изхода на спора право на разноски има и ответникът, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция, но такива не се претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Р. Д.“ № 10, ет. 06, ап. 023, че съществува вземане на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „В. я.“ №6, представлявано от законния си представител А. У., за сумата в размер на
435,33 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода
и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г., мораторна лихва
върху главницата в размер на 50,17 лева, за периода от 30.04.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда –
09.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1258/2021 г. по
описа на РС П., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над присъдената от 435,33
лева до претендирания размер от 491,61 лева, т.е. за сумата от 56,28 лева като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ № 10, ет. 06, ап. 023,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В. я.“ №6, представлявано от законния си
представител А. У., сумата в размер на 887,14 лева, представляваща сторените разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7