Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 14.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІІ състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ
С участието на секретаря Д.К. като разгледа гражданско дело 169/2015 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на от „С. Г. Груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Васил Левски“ № 20 чрез адв. В. Г. със съдебен адрес *** против Й.Т.Г., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 13.01.2012 г., сключен между него и „Космо България Мобайл“ ЕАД притежава вземане дължимо от ответницата в размер на 1080.39 лева /хиляда и осемдесет лева и тридесет и девет стотинки/. Твърди, че Й.Т.Г. е скачила договор за мобилни услуги с фабричен номер на заявка № 30427880 от дата 24.03.2008г. и допълнително споразумение към горепосочения договор от дата 23.04.2009г., с индивидуален клиентски номер на договора М00552116 с „Космо България Мобайл“ ЕАД. Сочи се, че по силата на този договор ответницата е била длъжна да заплаща на „Космо България Мобайл“ ЕАД стойността на предоставените й мобилни услуги в осемнадесет дневен срок от датата на издаване на фактурата. Твърди се, че ответницата не е заплатил сумата от 1080.39 лв., за която са издадени фактури № ********** от дата 20.05.2010г. и № ********** от дата 01.06.2010г. Претендира се и мораторна лихва за забава в размер на 327.38 лева /триста двадесет и седем лева и тридесет и осем ст./ за период от 19.06.2010г. до 30.05.2013г. /дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК/. Посочено е в исковата молба, че от „С. Г. Груп“ ООД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Й.Т.Г., по което е образувано ч. гр. д. № 1427/2013 г., била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на Й.Т.Г., че дължи на „С. Г. Груп“ ООД сумата от 1407.77 лева /хиляда четиристотин и седем лева и 0.77 ст./, представляваща 1080.39 лева /хиляда и осемдесет лева и 0.39 ст.) - главница по силата на чл. 79 ЗЗД, произхождаща от договор за мобилни услуги с фабричен номер на заявка № 30427880 от дата 24.03.2008г. и допълнително споразумение към горепосочения договор от дата 23.04.2009г., с индивидуален клиентски номер на договора М00552116 сключен между Й.Т.Г. и „Космо България Мобайл" ЕАД, въз основа на който са издадени фактура № ********** от дата 20.05.2010г. и фактура № ********** от дата 01.06.2010г. и 327.38 лева /триста двадесет и седем лева и 0.38 ст./ - мораторна лихва за забава за период от 19.06.2010г. до 30.05.2013г. /дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. В исковата молба е предявена претенция за направените от ищеца разноски, включително и 240 лева /двеста и четиридесет лева/ - адвокатски хонорар. Ищецът моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружество - 28.16 лева, представляваща държавна такса и 240 / двеста и четиридесет / лева - адвокатски хонорар по ч.гр.д.№ 1427/2013 по описа на PC Кюстендил.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата не е
депозирала отговор на исковата молба.
Ищцовата страна не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на „С.Г.Груп и партньори” ООД е депозирал становище, с което застъпва тезата за основателност на исковете, излага съображения по същество и моли за присъждане на деловодните разноски.
Ответницата се явява лично, оспорва вземането по основание и размер, излагат се твърдения, че не е надлежно уведомена за процесните задължения и за извършена цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на чл. 99 ал. 1-3 от ЗЗД предвиждат, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предвиждат още, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Видно от разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника.
По делото липсват доказателства цесията да е била съобщена на длъжника преди депозирането на исковата молба в съда.
Не са представени доказателства за връчване на съобщения до ответницата за извършената цесията от цедента „Космо България Мобайл” ЕАД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, каквото в случая може да се приеме, че е налице с предявяването на исковата молба. Видно от чл. 5 на приложения по делото договора за цесия, цесионерът се смята за упълномощен за уведомяване на длъжници, чиито вземания се прехвърлят, като за целта ще се издават изрични пълномощни на цесионера да подписва уведомленията и съгл. чл. 5.1 от договора съдържанието на всички уведомления до длъжниците се съгласуват предварително с цедента. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД до ответницата, но не са ангажирани доказателства за изрично упълномощаване както е уговорено в чл. 5 на договора за цесия, също така не са представени доказателства за съгласуване на уведомлението с оглед чл. 5.1 от договора за сесия.
Съгласно Решение № 32 от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.№438/2009г., II т.о., ТК, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, и според т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл.26 ал.2 от ЗЗД.
В настоящият случай процесния договор за цесия не е придружен с описаното в същия Приложение №1, т.е. липсва индивидуализация на прехвърлените със същия вземания, по основание и по размер и спрямо конкретния длъжник. Приложеното по делото удостоверение от 23.01.2015г. наименувано „извлечение от приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 13.01.2012г.“ освен, че не съставлява част от договора, също така не индивидуализира прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника. В удостоверението са посочени трите имена на ответницата, нейния единен граждански номер и се твърди, че същата дължи сумата от 1080.39 лева по силата на договори за мобилни услуги – без да е посочена каквато и да е конкретизация /индивидуализиране/ на договора или договорите по силата, на които се дължи посочената сума. Това обстоятелство налага извода, че договорът за цесия е недействителен, респективно че същия не е годен да установи вземане в полза на ищеца.
Дори да не се сподели извода, че процесния договор за цесия е недействителен, то липсата на индивидуализация на конкретното вземане, препятства възможността да се провери дали ищцовата страна е носител на правото да го реализира.
Предвид установеното в хода на настоящото производство главният иск се явява недоказан, а оттам – неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск от своя страна влече за закономерна последица неоснователността на акцесорния – за мораторно обезщетение, който също следва да бъде отхвърлен.
Тъй като не се установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д № 1427/2013 год. на КРС, недължими са и разноските в заповедното и настоящото производства.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Кюстендилският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „С.Г.ГРУП" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. "Васил Левски" № 20, представлявано от управителя С. И. Ц., чрез адв. В. Г. от САК за признаване за установено, че Й.Т.Г., ЕГН ********** *** дължи на ищцовото дружество, сумата от 1407.77 лева /хиляда четиристотин и седем лева и 0.77 ст./, представляваща 1080.39 лева /хиляда и осемдесет лева и 0.39 ст.) - главница по договор за мобилни услуги с фабричен номер на заявка № 30427880 от дата 24.03.2008г. и допълнително споразумение към горепосочения договор от дата 23.04.2009г., с индивидуален клиентски номер на договора М00552116 сключен между Й.Т.Г. и „Космо България Мобайл" ЕАД и 327.38 лева /триста двадесет и седем лева и 0.38 ст./ - мораторна лихва за забава за период от 19.06.2010г. до 30.05.2013г. /дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: