Решение по дело №4361/2018 на Районен съд - Варна

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                    година  2018                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

                  

 ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                ДВАДЕСЕТ И ОСМИ  СЪСТАВ

        

На двадесет и девети ноември     Година  две  хиляди и седемнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: В. БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                      № 4361                   по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на "Л.Т." ЕООД против НП № 341308-F382613/12.06.2018г. на * “*” при *- Варна, с което на "Л.Т." ЕООД за нарушение на чл. 96 ал.1 от ЗДДС, на осн.чл.178 от ЗДДС, е наложено наказание имуществена санкция в размер на  500лв.

 

        Жалбата е процесуално допустима.

        Подадена е в предвидения от закона срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е приета за разглеждане от съда по същество.

        С жалбата въззивната страна моли отмяна на НП, тъй като случаят бил маловажен по см. чл. 28 ЗАНН. Закъснението за регистрация било само с шест дни.    АНО не направил анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и ненаправил тази преценка, след като бил длъжен.

        В съдебно заседание представителят на въззивната страна , адв.М., пледира отмяна на НП на същите основания.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. П., която пледира НП  да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Случаят не се отличавал от обикновените случаи от този род и не бил маловажен по см. чл. 28 ЗАНН.

    

В хода на съдебното производство съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2018г. в * - гр.Варна при извършена проверка възложена с резолюция от 17.04.2018 г. във връзка с подадено от "Л.Т." ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС , АНО приел, че "Л.Т." ЕООД е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС над 50 000.00 лв. към 31.03.2018г., а именно 92761.00лв., формиран от извършвана дейност – услуги в мини голф и търговия на дребно. Преди 31.03.2018 г. лицето имало издадени множество откази за регистрация.

 

Като счел, че облагаемият оборот е бил достигнат на 301март 2018г., а заявлението небило подадено в срок до 07.04.2018 г., АНО  преценил извършването на нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС  и срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен лично на представляващия.

     

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по реда на НПК доказателства:

        Като добросъвестни, непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на св. С.. 

Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства –материалите по АНП - АУАН, заповед за компетентност  отказ за регистрация, покана, протоколи, справка за облагаем оборот, резолюции и други.

  

Съдът, предвид становищата на страните и  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

          При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни лица. И АУАН и НП обаче, не съдържат задължителните реквизити по см.чл.42 и 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП не са посочени всички съставомерни елементи, като липсва датата на деянието, мястото на извършване и не са описани всички обстоятелства,  които са относими към извода за извършено нарушение. Онези факти, от които зависи извода възникнало ли е задължение за подаване на декларация и кога е възникнало, са пряко  относими към съставомерните елементи от нарушението и изписването им в АУАН и в НП е винаги дължимо. Именно срещу фактите се осъществява защитата. Без тези факти съдът е лишен от възможност да извърши въззивна проверка дали действително търговецът е бил задължен да подаде заявление, кога е формиран оборота от над 50 000 лева, дали е формиран от облагаеми сделки или не, в какъв срок е следвало да се подаде заявлението и съответно – кога е извършено нарушението. Нарушено е правото на защита,  като не са описани доставките, които са формирали оборота и не става ясно дали те са облагаеми, или не. От фактическа страна също не става ясно за кои месеци е формиран този оборот  и дали е спазено изискването на закона този период да е не по-дълъг от 12 месеца. Сочи  се и това, че  срокът за регистрация бил до 07.04.2018г., но така и не се посочва коя дата АНО е имал предвид като дата на извършване на нарушението. Датата на извършване е един от признаците, които го индивидуализират по безспорен начин и посочването й е  винаги дължимо с оглед гарантиране на принципа "non bis in idem". Поради това не е достатъчно датата да става ясна от цялата АНП и съдът намира,  че липсата й е винаги съществено процесуално нарушение. Защитата се гради срещу фактите. Липсата на  правно релевантни факти в  НП и особено в АУАН,  ограничава правото на защита, поради което е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното постановление. Липсата им не позволява нито на въззивника, нито на съда, да очертае фактическите рамки на нарушението. Не  са посочени фактите, които водят до извода, че към 31.03.18 г. е бил достигнат оборота от 50 000 лева. Поради това не може да се прецени налице ли са облагаеми доставки и в какъв размер.  Не е достатъчно тези факти да стават ясни от доказателствата, дължи се описването им в АУАН и НП за да се гарантира защитата на въззивната страна. Тези факти именно определят предмета на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение да прецени не дали предвид доказателствата е извършено изобщо някакво нарушение, а дали е извършено именно описаното в НП.

          В НП не са описани облагаемите доставки, формиращи оборота, за да може съдът за прецени дали изискуемият  оборот от 50 000 лева е достигнат и кога. При такова описание на нарушението не става ясно от фактическа страна дали то е извършено.  В случая последното не става ясно и от доказателствата, което е достатъчно основание за отмяна на НП.

        Нарушението не е индивидуализирано по дата на извършване и не с тава ясно кой ден АНО е приел за първи ден на забавата, т.е. за дата на извършване на нарушението. В НП се сочи, че срокът за подаване на заявлението е бил до 07.04.2018 г. В общия случай може да приемем, че датата е изводима от фактите и че нарушението е извършено в първия ден на забавата -08.04.18 г. В конкретния случай, обаче,не става ясна волята на АНО, тъй като 07.04.2018 г. е бил почивен ден и  предвид Великденските празници,  първият работен ден е бил 10.04.2018 г. Когато срокът изтича в почивен ден, то в първия работен ден за дружеството все още е имало възможност правомерно да подаде заявлението си и нарушението би следвало да се счита извършено на 11.04.2018 г. Не с тава ясно обаче, дали АНО е наказал лицето за нарушение, извършено на 11.04.18 г., тъй като в НП се сочи, че срокът е бил до 07.04.2018 г.  АКО АНО е наказал лицето, че не подало заявление в срок до 07.04.2018 г. , то съдът намира, че дружеството е наказано за нарушение,което не  е доказано да е извършило, тъй като до 10.04.2018 г. включително, този срок все още не е бил изтекъл, поради което НП следва да бъде отменено и на това основание.

        За пълнота следва да се посочи, че дори и да приемем за доказано достигането на облагаем оборот на 31.03.18 г. , дори и да не бяха допуснати съществени процесуални нарушения и дори АНО да бе наказал дружеството за дата, на която нарушението действително е било извършено, то пак биха били налице основания  за отмяна на НП, тъй като случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Както е изложено по-горе в решението, срокът за подаване на заявление е изтекъл на 10.04.2018 г. Същото е подадено доброволно на 16.04.2018 г. – с шест дни закъснение. Доброволното подаване на заявлението, малкото закъснение и липсата на вредни последици, обосновават извод за това, че случаят е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и това би било самостоятелно основание за отмяна на НП.

 

        Предвид горното, съдът намира, че не следва да разглежда въпроса за справедливостта на санкцията.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 341308-F382613/ 12.06.2018г. на * “*” при *- Варна, с което на "Л.Т." ЕООД за нарушение на чл. 96 ал.1 от ЗДДС, на осн.чл.178 от ЗДДС, е наложено наказание имуществена санкция в размер на  500лв.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                       СЪДИЯ: