Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ И. ОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Деница Кръстева
в присъствието на прокурор Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.дело № 2057/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Д.К.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.С. против Решение № 3339/22.07.2020г., постановено по гражданско дело №
16666/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед №
2594/11.07.2018г. на Кмета на Община Варна, с която е отказано издаване на
заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост
върху земя, попадаща в терен по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ
и е прекратено административното производство по заявление рег. № АУ 013484 ВН/06.02.2018г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно на основание
чл.209, т.3 от АПК - поради нарушение на материалния закон, постановено е при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и/или е
необосновано. Твърди, че решението е
постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като районният съд не е съобразил, че
административният орган е прекратил административното производство и не се е
произнесъл по същество на направеното искане за издаване на заповед по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, както и че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложените аргументи за необоснованост на съдебния
акт са за това, че в мотивите към него съдът не е обсъдил всички събрани
доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС –
Варна и да постанови друго, с което да отмени
Заповед № 2594/11.07.2018г. на Кмета на Община Варна и да върне преписката на кмета
на Община Варна за произнасяне по същество. В съдебно заседание
и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане
на разноски и за двете инстанции.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. като алтернативно допуска
размерът му да се редуцира до 80лв.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Варна при извършена служебна
проверка за допустимост на касационната жалба, намира същата за допустима като
подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд.
Производството пред районния съд, което
е приключило с издаване на оспореното решение № 2023/10.05.2019г. е образувано по жалба на Д.К.Д.
*** срещу Заповед № 2594/11.07.2018г. на Кмета на Община Варна, след като с Решение № 1842/10.10.2019г. тричленен състав
на АС- Варна е обезсилил Решение № 2023/ 10.05.2019г. на РС- Варна, постановено по гр. дело №
12524/2018г.,
постановено по същата жалба, и е върнал делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав. С процесната заповед е отказано да се издаде заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е
прекратено административното производство по Заявление № АУ 013484 ВН на Д. Д.
от 06.02.2018г.
За да
постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е установил следните
факти:
Със Заявление №
АУ013484ВН/06.02.2018г. за издаване на заповед за възстановяване правото на
собственост, отправено до кмета на Община Варна, жалбоподателят е направил
искане да му бъде издадена заповед по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение
на имот с площ от 7 дка., находящ се в местност „Боровец-юг“, както и на имот с
площ от 4 дка., също намиращ се в
местност „Боровец-юг“ – и двата собственост на неговия дядо И. Ж. /Ж./ К. .
От
представените по делото удостоверение за наследници на И. Ж. К. , б.ж. на гр. Варна, съдът е установил, че
същия е починал на 06.04.1974г., като е оставил за наследници дъщерите си К. И.
Ж. и С. И. А.. От представеното удостоверение за наследници на К. И./Ж./ Н. се
установява, че след нейната кончина е оставила за наследници касатора Д.К.Д.
/син/ и Д. К. Д./дъщеря/.
Пред
първоинстанционния съд е представен Протокол № 1 от 12.02.1957г. на ТПС комисия за
осъществена замяна на земеделски земи, които са включени в блок на ТКЗС с други
равностойни земи.
Представена
е и нотариално заверена декларация за идентичност на имената на наследодателя И.
Ж. К. и И. Ж.
К. .
Установено
е също, че ответникът по касация двукратно е изпращал до заявителя Д. Д. писма
/от 22.02.2018г. и от 13.04.2018г./ с искане за представяне на допълнителни
документи, необходими и относими към предмета на откритото административно
производство с изрично указание, че, ако исканите документи не бъдат
представени, производството ще бъде прекратено. Изисканите документи не са
представени.
Производството
е приключило с издаване на Заповед № 2594/11.07.2018г. от Кмета на Община Варна, с която е отказал издаването
на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е прекратил производството по
заявлението от 06.02.2018г. За да
постанови този резултат органът е приел, че за заявените земеделски земи е
влязъл в сила ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-7706-467/04.12.2002г. и Заповед № РД –
1.7706-68/11.03.2003г. на
областния управител на област с административен център – Варна, като
претендираните от заявителя имоти не попадат в предмета на разработката на
одобрения и влязъл в сила ПНИ за територии, попадащи в приложното поле на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съдът е
съобразил и приетите заключения на вещото лице, изготвило основната и
допълнителна експертизи по делото, които подкрепят тезата на ответника, че
площта на нива от 7 дка, за която касаторът претендира право на собственост, не
попада в обхвата на разработката по ПНИ. Не са установени и данни за
местоположението, границите и съседите на претендирания имот от 4 дка, поради
което и в тази част заповедта е издадена при правилно приложение на материалния
закон.
Разгледана
по естеството на изложените в касационната жалба оплаквания и в рамките на
задължителната проверка по чл. 218 от АПК, касационният състав намира жалбата
за неоснователна. Съгласно ал.1 на цитираната разпоредба, в касационното
производство съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението,
а за неговата валидност, допустимост и съответствието на решението с
материалния закон следи и служебно – аргумент от ал.2 на същата норма.
Не се
споделя становището на касатора, че в конкретния казус липсва произнасяне на
органа по същество, както и че при постановяване на оспорения административен
акт органът е смесил две отделни административни производства. С постановяване
на процесната заповед, респективно - с обективирания в нея отказ за издаване на
позитивен акт по искания ред, на практика административният орган се е произнесъл по съществото на
образуваното административно производство, въпреки постановения втори диспозитив за прекратяването му.
В съответствие с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ.
чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, планът за новообразуваните имоти следва да бъде
съобразен с правата на три категории лица: 1/ ползватели, на които по предвидения законов ред
правото на ползване е трансформирано в право на собственост; 2/ бивши собственици на имотите или техните наследници
с признато право на собственост върху земеделска земя, включена в територия по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3/ настоящи
собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога
не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа
на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали
своята собственост, респективно - имотите на всякаква категория лица, които
притежават надлежен документ за собственост на недвижим имот, находящ се в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Законодателната уредба е такава, че при изработването на тези планове да бъдат
отчетени и в максимална степен защитени правата на всяка една от посочените три
категории лица. Процедурата по възстановяване
собствеността на земеделски имоти, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и тази на ползвателите на терени с право по § 4а 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
сложен фактически състав, който преминава през различни етапи с издаване на
различни административни актове. Започва с признаване право на ползване по реда
на параграф 62 ПМС № 456/1997г. да придобият собствеността върху имотите.
Преминава през изготвяне план на новообразуваните имоти по реда на параграф 4к,
ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него чл. 28 ППЗСПЗЗ и утвърждаването му от
областния управител. Прави се оценка на имота, след което същата
трябва да бъде заплатена.
Процедурата приключва с
издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а от ППЗСПЗЗ. Всеки
етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и след
влизането му в сила придобива нужната правна стабилност. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ
възстановяването, съответно придобИ. ето на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се
съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях и се прилага скица на имота. Изискванията за постановяване
на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извеждат от нормата на чл. 28, ал.
1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст, заповедта се издава на основание влязъл в
сила план на новообразуваните имоти и влязла в сила заповед за оценка на земята
или сградата. Двете изисквания са уредени при условията на кумулативност. В
разглеждания случай тези материални предпоставки не са налице.
В
допълнение към горното следва да се отбележи, че към датата на образуване на
производството пред ответника – 06.02.2018г., са изтекли законово установените
срокове за образуване на реституционни производства по посочения ред - §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и на Правилника по неговото приложение. Още повече, че в настоящия
случай касационният жалбоподател не е оспорил заключението на вещото лице, че
процесната нива от 7 дка не попада в обхвата на одобрения и влязъл в сила за СО
„Боровец – юг“ ПНИ, с който са уредени правата на посочените по-горе в
изложението три групи лица. Не е оспорено и заключението, че липсват каквито и
да било данни за местоположението, границите и съседите на имота от 4 дка.
Липсва спор и досежно обстоятелството земеделския имот от 7 дка, че към датата
на образуване на административното производство, както и към приключване на спора
пред предходната съдебна инстанция този имот попада в територия, за която има
изработена и влязла в сила КВС. Това е установено от вещото лице по
геодезически данни, предоставени от самия касатор Д. Д.. Обстоятелството, че
имотът от 7 дка, за който касаторът претендира собственост, не попада в терен
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по презумпция изключва възможността за провеждане на
производство по реда на §4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ вр. с чл.28а от ППЗСПЗЗ, каквото е поискано от Д. Д. със заявлението от 06.02.2018г. В тези
производства тежестта на доказване лежи изцяло върху лицето, което претендира
наличието на вещни права върху конкретен имот, а в настоящия случай касаторът
не се е справил с това.
С оглед
този изход на касационния спор претенцията на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна.
В настоящото производство юрисконсултът е извършил процесуално
представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ /НЗПП/, вр. чл. 144 от АПК, следва на Община Варна
да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І-во от АПК,
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3339/22.07.2020г. на Варненски районен
съд, постановено по административно дело
№ 16666/2019г.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на
Община Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.