№ 1699
гр. Варна, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500854 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 260
802/08.06.2021г., подадена от АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Суворово, общ. Суворово, област Варна, ул. „Хаджи Димитър“ No 8, срещу
Решение № 260 056 / 03.06.2021г., поправено с Решение No 260 079 /
07.10.2021г., поправено с Решение No 260 002 / 20.01.2022г., постановени по
гр.д. № 238 / 2020г. по описа на РС – Девня, В ЧАСТТА, в която е прието за
установено по предявен иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*********, при участие на третото лице – помагач на страната на ищеца -
„Бруната България“ ООД, ЕИК, *********, че АЛТ. Р. АХМ., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 1824.10 лв (хиляда осемстотин двадесет и четири лева, 10 ст.), от
която 1580.03 лв, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 244.07 лв,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, която обща сума е част от предмета на изпълнение по Заповед
от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г.,
издадена по ч. гр. дело №20877/2019 г. по опис на РС София, на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ. Жалбоподателят е осъден да
заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в
противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необосновано.
Съдът изобщо не бил коментирал наведените по делото твърдения на
ответника, оспорвания на документи, както и събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Не бил разграничил конкретните факти,
различаващи този случай от масовия случай, като един недоказан иск бил
1
приел за доказан при условия на пълно и главно доказване. По делото не били
представени доказателства за реално потребление - общите условия на ищеца,
фактурите, кредитните известия, покани за отчети, изравнителни сметки. В
счетоводството на ищеца не били осчетоводени задълженията на ответника,
фактурите не били включвани в дневниците за продажба по ДДС, нито в
справките -декларации по ДДС. Отделно по "съобщенията към фактури" се
установявало, че се дължали сумите от 20.70 лв. за периода 1.5.2015г. -
30.4.2016г., минус 347.64 лв. за периода 1.5.2016г. - 30.4.2017г.; 479.14 за
периода 1.5.2017г. - 30.4.2018г. или общият сбор от тези три суми е в размер
на 152.20 лв. за целия процесен период, а претендираната от ищеца сума била
в размер на 1580.03 лв. Тези обстоятелства се установявали и от изготвената
по делото ССЕ, а именно, че дължима сума по изравнителни сметки е сумата
от 155.99 лв. /20.68 лв. - 358.82 лв.+14.97лв+479.16 лв./.
Първоинстанционният съд не бил съобразил и обсъдил, че ответникът не
дължи суми за никакво "топлоподаване", тъй като изрично бил заявил, че не
желае такова, освен това и топлоподаване не е било доставяно. С влязло в
сила Решение № 859 от 8.11.2018г. по в.т.д.№ 939 от 2018г. на ВОС, е
отречена дължимостта на суми за периода 01.5.2013г. - 30.4.2015г. на
основание, че ответникът не ползва имота и желае да се спре
топлоподаването. Със заявление от 12.10.2016г., получено от ответника на
18.10.2016г. отново ответникът заявил, че не желае доставка на
топлоподаване, тъй като му се начислявали суми, въпреки че нямало
консумация. Поискал реално измерване на консумацията. Със свое писмо,
изх. № Г 21276 от 27.10.2016г. ищецът го препратил към фирма "Бруната"
ООД. Ответникът сезирал "Бруната" ООД, която указала на ищеца със
заявление 20.2.2017г., получено от фирмата на 1.3.2017г., че от датата
18.10.2016г. /евентуално 1.3.2017г./ ответникът не дължал суми за никакво
"топлоподаване", тъй като изрично бил заявил, че не желаел такова. На
21.2.2017г. бил съставен констативен протокол No 034239, с който било
засечено незначително потребление. Ответникът разполагал с две
инвидиуални справки за използвана топлинна енергия за периода от
01.5.2016г. од 28.2.2016г., както и с такава от 1.3.2017г. до 30.4.2017г., от
които се установявало, че по първата на него се дължи сумата от 361.66 лв., а
по втората, че дължи само 14. 03 лв., т.е ищецът дължал на ответника, а не
ответникът - на ищеца. Не били коментирани и други събрани доказателства
по инициатива на потребителя - копия от декларациите на ответника по чл.
27, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени
на услуги, предоставяни от Столична община, че не ползва ап. 7, ет.1, ул.
"Цар Асен" № 75, гр. София за години 2016, 2017 и 2018г; фактури за водата
в имота /партидата се водела на стария собственик Маргарита Иванова
Данкина/ № ********** от 23.9.2016г., от която се виждало, че потребление
няма - посоченото било начислено служебно - само 8 кубика, както и фактура
№ ********** от 26.7.2017г., от която се виждало, че служебно начислени са
2 кубика.; фактури за електроенергия № ********** от 10.12.2015г. от която
2
се вижда, че потреблението е незначително /всъщност няма потребление, но
винаги има някакви минимални наличности/, № ********** от 10.1.2016г., №
********** от 2.8.2016г., № ********** т 8.12.2016г., № ********** от
10.3.2017г. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да
уважи исковете и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба от въззиваемата страна и от третото лице – помагач.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във
връзка с доклада по делото, не се констатира необходимост въззивната
инстанция да поправя служебно процесуални нарушения, доколкото спорът е
от естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното
и състезателното начало / ответникът се ползва с потребителска закрила/, не е
налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното
приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 260 802/08.06.2021г.,
подадена от АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, с адрес: гр. Суворово, общ.
Суворово, област Варна, ул. „Хаджи Димитър“ No 8, срещу Решение № 260
056 / 03.06.2021г., поправено с Решение No 260 079 / 07.10.2021г., поправено
с Решение No 260 002 / 20.01.2022г., постановени по гр.д. № 238 / 2020г. по
описа на РС – Девня, В ЧАСТТА, в която е прието за установено по
предявен иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, при участие
на третото лице – помагач на страната на ищеца - „Бруната България“ ООД,
ЕИК, *********, че АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1824.10 лв (хиляда
осемстотин двадесет и четири лева, 10 ст.), от която 1580.03 лв,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 244.07 лв, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, която обща сума е част от предмета на изпълнение по Заповед
от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г.,
3
издадена по ч. гр. дело №20877/2019 г. по опис на РС София, на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.05.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5