№ 22
гр. гр.Несебър, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100870 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца С. Н. К. срещу собствениците от Етажната собственост в сграда с идентификатор
******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в гр. **********,
представлявани от О.Ш., е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 17.07.2023г. В
исковата молба се сочи, че решенията са незаконосъобразни. Акцентира се върху нарушения на чл.
12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС, като се развиват доводи в тази насока. Твърди се, че в
нотариалните актове на собствениците липсват посочени проценти идеални части от общите части
на сградата, а такива не са определяни и по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС, което прави
невъзможна проверката на кворума и мнозинството. Твърдят се нарушения на чл. 16, ал. 5 и чл. 17
от ЗУЕС, както и нарушения във връзка с провеждания на събранието превод. Относно решението
по т. 1 от дневния ред се развиват доводи за неуведомяване на собствениците за извършените
разходи. По т. 2 от дневния ред се сочи, че липсва доклад от контролния съвет. Във връзка с
решенията по т. 3 от дневния ред се твърди заобикаляне на чл. 51 от ЗУЕС. Извършва се подробен
анализ в тази насока. Във връзка с разходите по чл. 50, ал. 4 от ЗУЕС се сочи, че поземлен имот с
идентификатор 51500.21.1 е собственост на „Н.“ ЕООД и в тази връзка се излага, че земята не е
етажна собственост и не може да се прилага чл. 38, ал. 1 от ЗС. Развиват се съображения по
смисъла на чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС, като се сочи, че не става ясно за какво ще бъдат разходени
средства. Акцентира се върху нарушения на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС. Като нищожно се оспорва
решението по т. 4 от дневния ред поради липса на посочени в документите за собственост идеални
части от общите части. Твърди се, че е взето в нарушение на чл. 51 от ЗУЕС. Решението по т. 5 от
дневния ред се оспорва като взето в нарушение на чл. 51 от ЗУЕС. Като противоречащи на чл. 50 и
чл. 51 от ЗУЕС се оспорват решенията по т. 6 и т. 7 от дневния ред. Сочи се, че решението по т. 8 е
взето при липса на изискуемия от закона кворум. От съда се иска да отмени решенията.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост в сграда с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в
гр. **********, представлявани от О.Ш., не е подаден отговор на исковата молба. От
процесуалния представител на ответника – в хода на устните състезания, се развиват съображения
за неоснователност на предявения иск. От съда се иска да го отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са
атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на
проведено на 17.07.2023г. В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим
на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника
е да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че
събранието е свикано при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че събранието е проведено при
спазване на изискванията за кворум, а решенията са взети със съответните мнозинства, че е спазен
чл. 14 от ЗУЕС във връзка с участието на пълномощници, че са спазени изискванията на чл. 15, чл.
16 и чл. 17 от ЗУЕС за провеждане на събранието, както и че са спазени разпоредби на чл. 48 – чл.
51 ЗУЕС във връзка с отделните решения, касаещи разходи.
В тази връзка между страните не е спорно, а и от нотариален акт (на л. 12 – л. 14 от делото)
се установява, че ищецът е собственик на апартамент № 6 с идентификатор *******.6, с площ от
67,60 кв. м., ведно със съответния процент идеални части от общите части в сградата.
Не се спори, че на 17.07.2023г. било проведено общо събрание на собствениците от
етажната собственост в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър – комплекс „********“ (обективирано в протокол на л. 19 – л. 26 от
делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат
разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на
следните групи: 1. Нарушения, свързани със свикването на общото събрание; 2. Нарушения,
свързани с кворума; 3. Нарушения, свързани с упълномощаването; 4. Нарушения на чл. 48 – чл. 51
ЗУЕС във връзка с отделните решения.
По възражения за нарушения, свързани със свикването на общото събрание:
Не се констатират сочените в исковата молба нарушения, които се свеждат до твърдения за
липса на покана, или неотговаряща на изискванията покана за свикване на общото събрание.
2
Представена е покана за свикване на събранието, изготвена от надлежно лице – управител в
етажната собственост, ведно с протокол за поставянето й (на л. 63 – л. 64 от делото). Посочените
документи отговарят на изискванията на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС и удостоверяват надлежно
свикване на събранието.
По възражението, че събранието е проведено при нарушения, свързани с кворума:
Съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС когато в документите за собственост на самостоятелните
обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от
общите части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се
определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите
помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и
придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. В такъв
случай законосъобразно определяне на кворума може да стане само при спазване на правилата на
чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС – чрез одобрение с решение на общото събрание. От ищеца са ангажирани
доказателства (3 бр. нотариални актове на л. 12 – л. 16 от делото и 4 бр. нотариални актове на л.
100 – л. 108 от делото), удостоверяващи право на собственост върху различни самостоятелни
обекти в процесната сграда – апартамент № 6, апартамент № 14, апартамент № 32, апартамент №
30, апартамент № 4, апартамент № 29. Видно е, че за всеки от посочените обекти е посочена площ,
като не са отразени (с площ или процент) съответните идеални части от общите части на сградата.
Това налага извод, че по делото е доказано от ищеца (за част от самостоятелните обекти в
сградата), че в документи за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна
собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата. Това е
достатъчно, за да се приеме, че за целите на ЗУЕС е следвало (по арг. от чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС) да
се определят идеалните части за всеки самостоятелен обект - като съотношение между сбора на
площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на
сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така
полученото число се преобразува в проценти. Вече беше посочено, че по този ред идеалните части
могат да бъдат определени единствено с решение на общото събрание, взето по предвидения ред
(чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС). С доклада по делото на ответника е указано, че в негова доказателствена
тежест е да докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за кворум, вкл. - чл.
17 от ЗУЕС. Въпреки това доказателства в такава насока не са ангажирани от ответника. В същото
време единствено след приемане на решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС може да се внесе нужната
яснота за всички етажни собственици относно формиране на кворума и мнозинствата при вземане
на решенията.
С оглед установеното по настоящото дело и при липса на твърдения и доказателства за
взето решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, съдът намира, че общото събрание е проведено при
изначално грешно изчислен кворум (по неясни правила), който е възприет от общото събрание в
отклонение на правилата на ЗУЕС. При това положение всички взети решения от общото събрание
са опорочени и това е достатъчно основание за отмяната им. Липсата на валиден кворум за
провеждане на събранието води до невъзможност да бъдат обсъждани по същество конкретните
взети решения, поради което доводите в тази насока не следва да бъдат разглеждани.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1080 лв., от които 1000 лв. – платен адвокатски хонорар и 80 лв. –
платена държавна такса.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от С. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. *********, всички решения на
общото събрание от 17.07.2023г. на собствениците от Етажната собственост в сграда с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес в
*******, комплекс „********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост в
сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър,
с адрес в *******, комплекс „********“, да заплатят на С. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр.
*********, сумата от 1080 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1000 лв. –
платен адвокатски хонорар и 80 лв. – платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4