О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 18.03.2021 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският
окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на осемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВЧНД 139 по описа за 2021 г. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
във вр. с чл. 249 ал. 3 във връзка с чл. 248 ал.1 т.3 НПК и е
образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на ДнРП срещу Определение № 260056/22.02.2021 г.
на ДнРС, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1268/2020 г. по описа
на съда, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Релевирани са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението поради липса
на неяснота във формулираните обвинения за престъпления по чл.325 б ал.1 НК и
чл.216 ал.1 НК и че престъпленията по чл.216 ал.1 НК и по чл.195 ал.1 НК не са
взаимноизключващи се и че не е нарушено правото на защита на подсъдимия, както и на пострадалия относно претенцията му за
имуществени вреди. Моли се за отмяна на определението на ДнРС.
КнОС, след обсъждане на доводите в протеста
и мотивите на определението, предмет на
съдебен контрол, намери протеста за
допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за
неоснователен и прие следното от фактическа и правна страна:
НОХД № 1268/2020 г. по описа на ДнРС е
образувано по Обвинителен акт на ДнРП, с който е повдигнато обвинение на М.Д.А.,
ЕГН **********,*** за три престъпления:
1/. По
чл.325 б ал.1 НК – за това, че на неустановена дата в периода от 1.02.2020
г. до 9.02.2020 г. местността“***, е проявил
жестокост към гръбначно животно – говедо, порода“Лимузин“, с идентификационен
номер 32230587, собственост на ***, като му е причинил
противозаконно смърт/прострелвайки го с ловна пушка/;
2/.По
чл.216 ал.1 НК – за това, че на неустановена дата в периода от 1.02.2020 г.
до 9.02.2020 г.в местността“***, е унищожил
противозаконно чужда движима вещ /като е умъртвил/ говедо, порода“Лимузин“, с
идентификационен номер BG 32230587, на стойност ***
3/. По чл.195 ал.1 т.4 пр.ІІ във вр. с чл.194 ал.1 НК – за това, че на
неустановена дата в периода от 1.02.2020 г. до 9.02.2020 г.в местността“Пехчан
дол“ в землището на с.Слатино, обл. Кюстендил,
е отнел противозаконно чужда движима вещ – 5,500 кг телешко месо на
стойност 118,25 лв. от владението на ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като за извършване на кражбата е използвано техническо средство – нож.
В разпоредителното заседание на 22.02.2021 г. І-инстанционният съд е приел,
че при изготвяне на ОА са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съдът е отчел, че преди това разпоредително заседание е имало друго,
от което съдът е връщал делото на прокурора поради неяснота на обвиненията по
чл.325 б ал.1 НК и чл.216 ал.1 НК.С настоящия ОА, освен че не са отстранени
тези предходни констатирани нарушения, е повдигнато и ново обвинение за престъпление
по чл. 195 ал.1 т.4 пр.ІІ във вр. с чл.194 ал.1 НК, касаещо един и същи предмет
на обвинението – убитото животно, е констатирал съдът. Двете престъпления по
чл.195 НК и по чл.216 ал.1 НК са резултатни, с които са причинени имуществени
вреди и са взаимноизключващи се, което
от своя страна води до невъзможност за организиране на защитата, а и до
нарушаване правата на пострадалия, доколкото претендира имуществени вреди, като
не става ясно по кое от двете престъпления е претенцията. С оглед на това съдът
е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
Така постановеното определение въззивният
съд намира за законосъобразно, като споделя доводите на решаващия съд за
неотстранената предходна неяснота на двете първоначални обвинения за престъпления
по чл.325 б ал.1 НК и по чл.216 ал.1 НК,
както и за новоповдигнатото обвинение за престъпление по чл.195 НК. В
допълнение към тях се излагат следните съображения:
Преди НОХД № 1268/2020 г. на ДнРС е било
образувано НОХД № 847/2020 г. по внесен ОА за повдигнато на М.Д.А., ЕГН **********,
обвинение за две престъпления – по чл. 325 б ал.1 НК и по чл.216 ал.1 НК. В
обстоятелствената част на този ОА двете престъпления са описани така, както се
описаха по-горе на стр.1. В разпоредителното заседание по това дело, проведено
на 11.11.2020 г., съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора за привеждане на ОА в съответствие с чл.246 НПК, като е приел, че от
обстоятелствената част не става ясно кои факти и обстоятелства обосновават
освен обективните признаци на двете престъпления, така и субективните такива.
Съдът е имал предвид, че двете престъпления засягат различни обществени
отношения. Освен това, в обстоятелствената част са визирани факти и
обстоятелства относно действия на разпореждане с месото на животното, което пък
създава индиция за действия, обосноваващи друго изпълнително деяние и съответно
обективиращи други субективни елементи, е обобщил съдът в разпоредителното
заседание по НОХД № 847/2020 г.
Процесният ОА с повдигнатите вече три
обвинения, вместо предходните две срещу М.А., е изготвен след постановяване на
това определение и по него е образувано НОХД № 1268/2020 г.
При така установеното следва да се приеме,
че ОА, по който е образувано НОХД № 1268/2020 г. по описа на ДнРС, не отговаря
на изискванията на чл.246 НПК.
На първо място, в него не са посочени начина на извършване на всяко едно от
престъпленията, което е задължителен реквизит по чл.246 ал.2 НПК на ОА - т.е
обективно извършените от обвиняемия действия и субективното възприемане от него
на обективните признаци на всяко едно от престъпленията. Т.е липсва описание в
обстоятелствената част на обективните и субективни елементи на всяко едно от
престъпленията, респективно изпълнителното деяние на отделните различни престъпления
и субективното отношение на обвиняемия към всяко едно от трите престъпления.
Видно от съдържанието на абзац V от стр.2-ра на ОА е, че обективните действия
от престъплението по чл.325 б ал.1 НК са пренесени и към престъплението по
чл.216 ал.1 НК. Не е анализирана отделно субективната страна на престъплението по
чл.325 б ал.1 НК, като в абзац VІ от стр.2 на ОА са написани бланкетни
теоретични постулати, без да е извършен дължимия
анализ за умисъла на дееца при извършване на престъпленията по чл.325 б ал.1 НК
и по чл.216 ал.1 НК. Липсата на описание на умисъла на обвиняемия се отнася и
за престъплението по новоповдигнатото обвинение за престъпление по чл.195 ал.1
т.4 НК - на стр.3 в абзац ІІ от ОА също
са посочени само теоретични постановки за пряк умисъл, без да е конкретизиран той
за така конкретното повдигнато обвинение. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно доктрината, умисъла на дееца се
извежда от обективно извършените от него действия, какъвто анализ липсва за
всяко едно от трите престъпления.
На
второ място, не са посочени в ОА нито пострадалите лица, нито размера на причинените
с отделните резултатни престъпления имуществени вреди, което също е задължителен
реквизит на обстоятелствената част съгласно чл.246 ал.2 НПК. Декларативно е
посочено само стойността на убитото животно и стойността на отнетото месо, като
недопустимо са обобщени за различните престъпления по чл.325 б ал.1 НК и по
чл.216 ал.1 НК едни и същи действия на обвиняемия.
А
относно несъвместимостта между престъпленията по чл.216 ал.1 и чл.195 НК поради
факта, че обекта на посегателство е един и същ – убитото животно, което е
отбелязано от съда и не е възприето от прокурора, настоящият състав намира за
необходимо да посочи следното:
Престъплението по чл.216 ал.1 НК от
обективна страна съгласно повдигнатото обвинение има за изпълнително деяние
унищожаване на чужда вещ. Това безсъмнено означава, че умисълът на дееца е
свързан единствено с извършване на действия, водещи до този резултат. Съгласно
посочването в настоящия ОА унищожаването е станало чрез прострелване. Това
обективно действие обаче е посочено като изпълнително деяние и на
престъплението по чл.325 б ал.1 НК, който текст според настоящия състав е
специален по отношение на чл.216 ал.1 НК, защото чл.325 б ал.1 НК въвежда
конкретизиран обект на противоправно посегателство – гръбначно животно.
А престъплението по чл.195 ал.1 във вр.
с чл.194 ал.1 НК има за изпълнително деяние отнемане на чужда вещ от владението от собственика й без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои. Т.е. присвоителното намерение обосновава субективната страна на
това престъпление. И след този анализ следва, че много прецизно прокурорът
трябва да прецени дали е възможно един и същ обект на
посегателство – убитото животно – да бъде обект и на престъпление по чл.216
ал.1 НК, и по чл.195 във вр. с чл.194 ал.1 НК, тъй като за двете престъпления
са различни намеренията на пострадалия.
Безспорно е в правомощията на прокурора
срещу кои лица и за какви престъпления да повдигне обвинение, но това обвинение
трябва да е формулирано, в съответствие изискванията на чл.246 ал.2 НПК, ясно и
точно в обстоятелствената част на ОА с излагане на мястото, времето и начина на
извършване на съответното престъпление както от обективна, така и от субективна
страна, съобразно конкретния обект на престъпното посегателство; с посочване на
пострадалите лица при резултатното престъпление и размера на причинените вреди.
По тези съображения съдът прие доводите в
протеста за незаконосъобразност на протестираното определение за неоснователни.
В отговор на доводите в протеста отделно от
изложеното следва да се посочи, че съставомерността на отделните престъпления по
ОА е въпрос по същество, който се решава с крайния съдебен акт с осъдителен или
оправдателен диспозитив. Но, за да се стигне до произнасянето на съдебния акт,
следва да е внесено ясно обвинение с обвинителен акт, отговарящ на изискванията
на чл.246 ал.2 и 3 НПК, който да очертае рамките на обвинението, в които ще се изгражда
обвинителната теза на прокурора, претенциите на частния обвинител и граждански
ищец и защитната позиция на подсъдимия. Към настоящия момент по горепосочените
съображения такъв липсва.
Допуснатите
пропуски в ОА пречат на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, както и на пострадалия да разбере какви имуществени
вреди /каквито претендира/ са му причинени с отделните престъпления, от една
страна и от друга - да се очертае
предмета на доказване по делото,
съгласно постулатите на ТР № 2/2002 г. ОСНК. Затова посочените пропуски
представляват съществено процесуално нарушение, което е отстранимо от
прокурора.
Настоящият състав намира, че указанията в
мотивите на настоящото определение, които допълват мотивите на ДнРС, са в пълно
съответствие с постулатите на ППВС № 2/2002 г.
При изготвяне на новия ОА прокурорът следва
да вземе предвид указанията на ДнРС и тези на КнОС в настоящото определение, в
изпълнение на които в обстоятелствената
му част посочи: начина на извършване на всяко отделно престъпление с
фактическите обстоятелства по извършването му и да анализира от обективна и
субективна страна поотделно всяко едно от престъпленията, в чието извършване А.
е обвинен/ако разбира се приеме извършването на няколко отделни престъпления/; пострадалите
лица и причинените имуществени вреди от всяко престъпление, като има предвид,
че конкретния обект на посегателство е само един – животното, индивидуализирано
в ОА.
В обобщение се налага правния извод, че
протестираното определение на ДнРС от РЗ е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди.
Водим
от изложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл.249 ал.3 вр. с чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение на ДнРС № 260056 от 22.02.2020 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 1268/2020 г. по описа на този съд, с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: