Решение по дело №1107/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 549
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20222120201107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Бургас, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201107 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано е по жалба на *** ЕИК*** против
Наказателно постановление № К21_190- F631447/1.12.2021 г., издадено от Директор на дирекция
Контрол на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1516,05 лева.
С жалбата и в хода на процеса се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
Служители на НАП извършили проверка за установяване на факти и обстоятелства във
връзка с възложена с Резолюция № П-02000221149526-ОРП-001/ 19.08.2021г. на жалбоподателя.
Било установено, че за периода 01.06.2021г. до 30.06.2021г. на дружеството е издадено Кредитно
известие № **********/ 28.06.2021г. с ДО 30 320.90 лева и ДДС 6 064.18 лева от *** с Булстат
***, с което *** не е коригирало размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната
основа, като не е отразило същото в дневника за покупките и СД по чл.125 от ЗДДС за м.06.2021г.
с вх. № 02003407014/14.07.2021г. След започване на проверката дружеството е отразило
издаденото КИ със закъснение в дневника за покупките и СД по чл.125 от ЗДДС за м.08.2021г. с
вх. № 02003448923/14.09.2021г. С оглед така установената фактическа обстановка АНО приема от
правна страна, че с описаното деяние е осъществен състава на чл.78 ал.2 ЗДДС и наложил
съответна санкция.
Така описаната фактическа обстановка се възприема от съда като установена по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.,
която разказва подробно за извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
намира показанията на свидетелката за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за
истинни. От същите показания се установява начинът на констатиране на извършеното нарушение,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. Горната фактическа обстановка се
установява и от приложените писмени доказателства в АНП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
1
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
Национална агенция по приходите. При това неоснователно се явява възражението за липса на
материална компетентност на издателя на наказателното постановление, тъй като видно от т. 1. 3.
зам. -директорите на териториалните дирекции на НАП са компетентни да издават наказателни
постановления, с които се налагат санкции по чл. 182 от ЗДДС. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По тази причина не се възприеха
възраженията в жалбата.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС - за това, че в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит, като отрази
издаденото от доставчика кредитно известие в дневника си за покупки и в справка – декларация,
подадени в ТД НАП за данъчен период м. 06.2021г., което довело до определянето на резултат за
този данъчен период в по-малък размер, вместо следващия се резултат при коректно отразяване на
кредитното известие.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че административнонаказващият
орган не е спазил чл. 57, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, като не е посочено място на
нарушението. В наказателното постановление, както и в АУАН изрично е посочено, че
нарушението е извършено в гр. Бургас, което е правилно и законосъобразно, доколкото мястото на
нарушението, изразяващо се в бездействие, е това, на което е следвало да се извърши дължимото
действие, в случая в седалището на ТД НАП – Бургас, а времето – моментът в който забавата е
реализирана, а именно – първият ден след изтичане на срока, в който е следвало да бъде направена
корекция на ползвания данъчен кредит.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС въвежда задължението на регистрираното лице да
коригира размера на ползвания данъчен кредит с изменение на данъчната основа или при
разваляне на доставката, а не с получаване на кредитно известие в счетоводството на
жалбоподателя. Следва да се отбележи и характерът на кредитното известие, което представлява
първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира
данъчната основа при развалянето на доставка, за която вече е издадена фактура. При това не може
да се приеме, че дружеството жалбоподател не е било уведомено за последващата корекция
своевременно.
Чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за неприложим в настоящия случай. Конкретното
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват типичната, а не по-ниска
степен на обществена опасност на деянието по чл. 78, ал. 2 от ЗДДС, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Не може да бъде такова обстоятелство сам по себе си
фактът, че нарушението е за първи път. Следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на
касационната инстанция, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност, не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството
на предприятието или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е
само обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение
и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно
състояние.
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата
страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80
лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и вида и количеството на извършената дейност.
2
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К21_190- F631447/1.12.2021 г., издадено
от Директор на дирекция Контрол на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС
на *** ЕИК*** е наложена имуществена санкция в размер на 1516,05 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК***да заплати на НАП на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноските в настоящото
производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред БАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3