№ 232
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520104069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД
против С. И. М. за установяване на дължими от него 272.94 лева по 12 броя фактури за
периода от 23.11.2019 год. до 22.11.2021 год., представляващи неплатена цена за доставена и
разпределена топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 33.62 лева от падежа
на всяка фактура до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира се и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.01.2022
год. до окончателно изплащане на задължението, както и направените в заповедното и
исковото производство разноски.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор чрез назначения му
особен представител. Оспорва иска, прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2001 год. на проведено общо събрание на етажната собственост на вх. 5 и 6
на бл. А.Г. в гр. Русе са взети решения относно монтирането на уреди за индивидуално
отчитане на топлинната енергия, начина на отчитане, разпределение и заплащане на
ползваната от всички топлоенергия, упълномощаване на лице, което да представлява ЕС
пред Топлоснабдителна агенция Енергиен сервиз Нелбо инженеринг ООД и да сключи
договор за монтаж на топлинни разпределители и тяхното отчитане. ОС упълномощава
ТАЕС Нелбо инженеринг ЕООД да сключи от името на ЕС договор с доставчика на
1
топлинна енергия Топлофикация Русе ЕАД и уведоми топлоснабдителното дружество за
избрания начин на разпределение и разплащане, съгласно ПМС № 259/07.01.2000 год. Към
протокола от ОС са приложени списъци на заявените уреди от съответните собственици,
като в списъка на вх. 5 на трета позиция фигурира ответникът, който е заявил 3 радиатора и
съответно 3 вентила. Подписът му не е оспорен.
На 04.12.2001 год. е проведено общо събрание на абонатите на Топлофикация- Русе
ЕАД, собственици на жилища в чл. А.Г., вх. 5 и 6 на бул. Л. № 62 в гр. Русе, на което е взето
решение да бъде упълномощен М.К.Д., който е избран за представител на потребителите на
топлоенергия, да подпише договор за доставка на топлоенергия и договор за извършване на
услуга „топлинно счетоводство“.
На 20.12.2001 год. между етажната собственост, представлявана от М.Д. и
Топлоснабдителна агенция Енергиен сервиз Нелбо инженеринг ООД е сключен договор, по
силата на който дружеството се задължава да извърши монтаж на индивидуалните топлинни
разпределители и инкасиране на топлинната енергия по тях, а не на кубически метър
отопляем обем.
На 11.04.2007 год. живущите във вх. 5 и 6 на бл. А.Г. подават молба до управителя на
Топлофикация ЕАД да бъде спряно отоплението за текущия отоплителен сезон, считано от
11.04.2007 год. Такава възможност за по- ранно спиране на топлоподаването ОУ на
топлофикационното дружество дават при положение, че желание заявят всички
собственици. Към молбата е приложен списък на живущите във вх. Д (5), като на трета
позиция фигурира името на ответника, а подписът му не е оспорен.
На 12.07.2008 год. възложителят Топлофикация Русе АД сключва с изпълнителя
Топлоснабдяване АД договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия в
сграда- етажна собственост в гр. Русе, бл. А.Г., вх. 5 и 6.
На 25.08.2007 год. е проведено общо събрание на живущите във вх. Д на бл. А.Г.,
като с едно от решенията е избран С. И. М. за отговорник на абонатната станция с достъп до
нея, а така също и за представител на живущите пред Топлофикация Русе ЕАД.
На 14.08.2008 год. ОС на вх. Д на бл. А.Г. избира топлоснабдяване АД, Русе да
извършва дяловото разпределение на топлоенергията. На позиция 3 решението е подписано
от С. И. М. (подписът му не се оспорва), като също той на 15.08.2008 год. представя на
изпълнителния директор на Топлофикация Русе АД протокола от ОС.
Представени са договори от 17.10.2019 год., 22.10.2020 год. и 19.10.2021 год.,
сключени между Топлофикация Русе АД и Топлоснабдяване АД на основание чл. 139 от ЗЕ,
с които е възложено дялово разпределение на топлинна енергия в сгради- етажна
собственост в гр. Русе по списък (Приложение 1 и 2), където на позиция 127 са вх. Д и Е на
бл. А.Г..
От цитираните писмени доказателства, както и от представените по делото 12 броя
преписи от фактури; Решение на ДКЕВР с извлечение от приложението, Извлечение от
сметка по апритда № 12- 00- 06- 3- 0740, Изравнителна справка за отоплителен сезон
2
2019/2020 год., Изравнителна справка за отоплителен сезон 2020/2021 год. и Изравнителна
справка за отоплителен сезон 2021/2022 год., се установява наличието на валидно
правоотношение на страните по настоящия спор.
В случая се претендират суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД под абонатен номер
12000630740. В сградата, в която се намира процесният имот, е въведено дялово
разпределение на топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД. В имота на ответника битовата гореща вода се измерва с
монтиран в имота водомер. Изготвени са изравнителни сметка за сезон 2019/2020 и
2020/2021 год. на основание чл. 73, ал. 2 от Наредба 16- 334 за топлоснабдяването и чл. 17,
ал. 7 от Общите условия на договорите с ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД и търговец за извършване
на услугата „дялово разпределение на топлината енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост“. Изравняването на сезон 2019/2020 год., по силата на което абонатът е
имал сума за получаване 13.78 лева е прихванато със задължението за месец ноември 2019
год. (което е преди периода, предмет на настоящия спор и е на стойност 10.50 лева- л. 115 от
делото) и със задължението за декември 2019 год. От представената фактура на стойност
24.25 лева се претендират 22.72 лева с ДДС. Изравняването на сезон 2021/2022 год., по
силата на което абонатът имал за получаване 9.88 лева, е прихванато със задължението за
месец декември 2021 год. (също извън периода на настоящия спор- л. 116).
В извлечението от сметка по партида № 12- 00- 06- 3- 0740 са отразени
претендираните плащания за топлинна енергия, като от общо начислената сума за главница е
272.94 лева за периода 23.11.2019 год.- 22.11.2021 год. Сумите по изравнителните сметки са
приспаднати от задълженията за ноември и декември 2019 год., както и от задължението за
декември 2021 год.).
За процесния период не е начислена и топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Битова гореща вода не е отчитана, не е
начислявана и не се претендира.
Не се твърди е не са представени доказателства, че потребителят е поискал
допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в качеството си на купувач,
който не е осигурил достъп, съгласно чл. 43 от ОУ. При неупражняване на това право от
страна на купувача в срок, не се приемат нови рекламации и не се преработват
изравнителни сметки.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 12
броя фактури за периода от 23.11.2019 год. до 22.11.2021 год. и лихва за забава в размер на
3
33.62 лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 482/2022 по описа на РРС, която е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост. Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
притежаващ лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на
ДКЕВР, видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от
16.07.2012 год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата разпоредба са
регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане
Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение. Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на
ОУ не е нужно.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Цитираната правна норма сочи, че с
факта на придобиване на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване върху топлофициран недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на
закона придобиват качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от
момента на придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на
цената за доставена топлинна енергия в него. Придобиването на вещното право- на
4
собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за собственика или ползвателя
възниква задължението да заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия като
ирелеватно се явява обстоятелството дали през определен период от време фактически
/реално/ същият е ползвал вещта или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е
по волята на титуляра на вещното право на собственост или ползване или на други
обективно съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона потребител на енергия или
газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна
норма само дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма
не е въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за заплащане
на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/ да го
ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год. по описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца
на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и
изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно Приложение 1
към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който съответното месечно
задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена топлоенергия.
Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене, че дори и да не бяха
изпратени те, не отпада задължението за плащане. Получаването и удостоверяването му
имат значение само по отношение на срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49,
ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на
начислените суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно
известие.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения
договор, по който страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които
ползват топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след
месеца на доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла
вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на
измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той
е изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията.
5
Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че
мораторната лихва в размер 33.62 лева е основателно претендирана.
Страните претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.00 лева.
Дължимите разноски в исковото производство са общо 325.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за възнаграждение за особения представител на ответника и
платена държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. М., ЕГН **********,
настоящ адрес: гр. Русе, ул. А.В. № 86, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор
С.Ж.Ж., ЕИК *********, сумите 272.94 лева- главница по 12 броя фактури за периода от
23.11.2019 год. до 22.11.2021 год., представляващи неплатена цена за доставена и
разпределена топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 33.62 лева, законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
26.01.2022 год. до окончателното й изплащане, което вземане е материализирано в заповед
за изпълнение № 303/27.01.2022 год., издадена по ч.гр.д. № 482/2022 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. А.В. № 86 да
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ
Изток, представлявано от изпълнителния директор С.Ж.Ж., ЕИК ********* сумата 77.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 325.00 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6