№ 230
гр. Поморие, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря В.а Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232160100442 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК
Образувано е по предявен от Д. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр.
Поморие, ул. „... и В. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Поморие, ул. „...,
срещу М. И. К. с ЕГН ********** , с адрес гр. Поморие, ул. „..., осъдителен
иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищците държането върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 57491.502.258.5.1 (по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Поморие, одобрени със Заповед РД-18-
36/29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
от 25.07.2023 г., с адрес на имота - гр. Поморие, ул. ....., обектът се намира в
сграда с идентификатор 57491.502.258, с предназначение жилищна сграда
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот 57491.502.258, с
предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, с брой нива
на обекта 1, с посочена в документа площ от 40.00 кв.м. (четиридесет
квадратни метра), с прилежащи части: 30.07 % общи части, при съседни
самостоятелни обекти в сграда - на същия етаж СОС с идентификатор
57491.502.258.5.2 , под обекта - няма, над обекта - СОС с идентификатор
1
57491.502.258.5,3, състоящ се от : стая, кухня, салон, тоалетна, представляващ
първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак,
изградена в дворно място пap. III-1059, кв.84 по плана на града, урегулиран от
338 кв.м., който самостоятелен обект е предмет на сключен между страните
писмен договор за наем.
По твърдения в исковата молба, по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 157, том I, peг. № 1286, дело
№145/03.05.2023г. на Нотариус Кр.П., вписан в СВ Поморие вх. peг. №
1190/03.05.2023 г. акт № 10, том 5, дело №751/2023 г, ищците са собственици
на процесния апартамент.
На 13.07.2020 г. бащата на ищците К.Д. А. е сключил договор за наем с
ответницата М. И. К. за ползване на гореописания недвижим имот, за срок от
3 години, считано от подписване на договора, т.е. със срок до 13.07.2023 г. На
03.05.2023 г. К.Д. А. отправил нотариална покана до наемателката, която е
връчена от Нотариус Кр.П. на същата дата, с която К. била уведомена, че
считано от 13.07.2023 г. договорът е прекратен поради изтичане на срока му.
По изложените съображения ищците считат, че договорното правоотношение
между страните е прекратено с отправената до ответника покана за
доброволно предаване на жилището и продълженото от ответника ползване
на имота е лишено от правно основание.
Освен чрез споменатата покана, ищците сочат, че с ответницата били
водени няколкократно разговори за освобождаване на имота, но последната
не предприела такива действия. В исковата молба се твърди, че ответницата е
напълнила жилището с натурии и стари книги и отказва да ги изнесе. Поради
това ищците заявяват, че са в невъзможност да ползват собственото си
жилище.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител адв. М-Ст., поддържат исковата претенция и молят за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована по реда на чл. 44, ал. 1, предл.
последно от ГПК (при отказ), не се явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 157, том I, рег. № 1286, дело
№145/03.05.2023г. на Нотариус Кр.П., вписан в СВ Поморие вх. peг. №
1190/03.05.2023 г. акт № 10, том 5, дело №751/2023г., се установява, че
ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.502.258.5.1, с адрес на имота - гр. Поморие, ул. ....., с предназначение на
самостоятелния обект - Жилище, апартамент.
От представения по делото Договор за наем (лист 12) е видно, че преди
да дари имота на синовете си, на 13.07.2020г. бащата на ищците К.Д. А. е
отдал под наем на ответницата М. И. К. процесния недвижим имот. Видно от
договора, същият е сключен за срок от три години, считано от датата на
подписването му, като след изтичане на срока, същият може да се счита
продължен, ако някоя от страните не е обявила изрично прекратяването му.
В договора е инкорпориран и приема-предавателен протокол, от който
се установява, че имотът е бил предаден на наемателката, като е описано
изрично обзавеждането.
Видно от Нотариална покана акт № 54, том I, рег. № 1289 от
03.05.2023г., наемодателят К.Д. А. е уведомил наемателката, че договорът се
счита за прекратен, считано от 13.07.2023г. Така представената покана е
връчена лично на ответницата на 03.05.2023г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на доведената от ищците свидетелка – А.М-Л.. Същата сочи, че живее
на адрес гр. Поморие, ул. „..., етаж втори, като сградата представлява къща.
Твърди, че познава ищците, които са собственици на първия етаж от къщата.
Свидетелката излага, че ответницата ползва имота на ищците от три години,
като е запълнила същия с торби, пълни с боклуци и стари книги. Манлова-
Лука сочи, че е виждала как ответницата събира тези боклуци и твърди, че К.
не живее на адреса, а само държи боклуци, които събира от улиците.
Свидетелката сочи, че в къщата е нетърпимо да се живее, тъй като заради
събраните боклуци се налага постоянно пръскане срещу хлебарки, мухи и
въшки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Същият е допустим, предвид наличието на нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по договор за наем,
изпълнение на задължението на наемодателя (ищец) да предостави на
наемателя (ответник) наетото жилище; прекратяването на договора за наем и
продължилото след това използване на наетата вещ при противопоставяне на
наемодателя за това, както и неизпълнение на задължението на наемателя да
върне вещта след прекратяването на наемното правоотношение.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
правопораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното
изпълнение на задълженията му.
Както по-горе беше посочено, по делото се установи, че 13.07.2020г.
бащата на ищците К.Д. А. е отдал под наем на ответницата М. И. К.
процесния недвижим имот. Установи се още, че към датата на сключване на
договора за наем именно К. А. е бил собственик на жилището, което
впоследствие и при действие на договора за наем е дарил на двамата си сина –
ищци в настоящото производство. Установи се още, че наемодателят е
изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника –
наемател ползването на самостоятелния обект в сграда.
От представената по делото нотариална покана се установи, че
наемодателят А. изрично е уведомил ответницата, че прекратява договора
считано от 13.07.2023г., като това му уведомление е достигнало лично до
наемателката на 03.05.2023г. Така посочената в поканата крайна дата на
4
договора съответства на предвидения в същия срок, а именно три години от
датата на подписването му.
Предвид горното съдът намира, че между праводателя на ищците и
ответницата е възникнало валидно договорно отношение, което е било
прекратено надлежно, съобразно предвидения от страните ред за това. По
делото не са наведени твърдения за продължаване на договорните отношения,
нито са ангажирани доказателства в тази насока. Не е доказано и наличието
на друго основание за задържане на вещите от ответника.
Поради това и от 13.07.2023г. е станало изискуемо и задължението на
наемателя по чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД да върне обратно на наемодателя
предоставения му за временно възмездно ползване имот, доколкото след
прекратяването на договора за наем е отпаднало правното основание за
държането му от наемателя. Тъй като към датата на прекратяване на договора
за наем собственици на процесния имот са били ищците, именно те са имали
правото да получат обратно държането на жилището.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установи, че
ответницата все още държи процесния недвижим имот, като има ключ от
него. Установи се още, че същата е запълнила целия етаж от къщата с
боклуци, които и към датата на съдебното заседание не е премахнала. При
това положение неизпълнението на задължението на ответница за връщане на
наетото жилище на правоимащите да го получат ищци е налице и
предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД се явява
основателен, респективно следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените разноски.
Същите са представили списък по чл. 80 от ГПК, видно от който общата
стойност на разноските е 743,53 лв., от които сумата от 143,53 лв.
представлява заплатена държавна такса. От представения по делото Договор
за правна защита и съдействие от 16.11.2023г. е видно, че ищците са
заплатили в брой сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника М. И. К. с ЕГН ********** , с адрес гр. Поморие,
ул. „..., да върне на ищците Д. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр.
Поморие, ул. „... и В. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Поморие, ул. „...,
държането върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 57491.502.258.5.1, с адрес на имота - гр. Поморие, ул. .....,
разположен в сграда с идентификатор 57491.502.258, с предназначение
жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот 57491.502.258,
с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент,
предоставен по силата на договор за наем от 13.07.2020 г., който е
прекратен на 13.07.2023г., на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД;
ОСЪЖДА ответника М. И. К. с ЕГН ********** , с адрес гр. Поморие,
ул. „..., да заплати на Д. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Поморие, ул. „...
и В. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Поморие, ул. „..., сумата от 743,53
лв. (седемстотин четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки)
представляваща сторените по делото разноски, от които 143,53 лв. държавна
такса и сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6