Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ .04.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Светлана ЦАНКОВА
Насуф ИСМАЛ – мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в.
гр. дело №320/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Инжстройинженеринг"
ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Александър Дякович" №
31, срещу решение
№4702/04.11.2019г., постановено по гр. дeло №15083/2018г., по описа на ВРС, 42-ри
състав, с което предявеният срещу дружеството иск по чл. 59 ЗЗД е уважен.
Според жалбоподателя, решението е недопустимо, предвид което моли да бъде
обезсилено, а производството –прекратено поради недопустимост на иска. Ако
съдът приеме, че решението е допустимо, то моли да бъде отменено изцяло като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон и вместо това да бъде постановено друго по
съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Според жалбоподателя недопустимостта на решението се основава на
твърдения на ищеца за негово право на собственост, преклудирани с влизане в
сила на 08.04.2011г. на решението по гр. дело №4093/2007 г. на ВРС, 34-ти
състав, с което е прието за установено между жалбоподателя и ищеца, че
„Инжстройинженеринг" ЕООД е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП
/отм./ на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ 488, кв. 2 по плана на 26
м.р. на гр. Варна с площ 1 500 кв. метра, при граници на имота: от три страни
площадка на „Инжстройинженеринг" ЕООД. Твърди, че ищецът не е посочил ново
основание за придобиване на право на собственост върху имота, освен позоваване
на същите факти, на които се е основавало твърдението му по спора за
собственост, и които факти са преклудирани поради влязлото в сила решение между
същите страни и поради това повече пред съд с тях ищецът е недопустимо да
обосновава свое право на собственост в спор с ответното дружество. На следващо място излага, че съдът не се е
съобразил с категоричното заключение на вещото лице относно идентичността на
имотите, за които се отнася се решението по гр. дело № 4093/2007 г. на ВРС,
34-ти състав, а вместо това е изложил съображения, при това твърде неясни,
съдържащи цитати от решение, постановено по спор между ищеца и трети лица, при
това след като между тези страни спорът за собствеността вече е бил разрешен.
Излага, че наличието на решение по предявения от ищеца иск срещу трети лица по
отношение на имота, за който жалбоподателя е признат за собственик именно
спрямо ищеца, не съставлява каквото и да било основание за собственост на
ищеца, което да се е осъществило след като е влязло в сила решението между
страните, постановено по положителен установителен иск за собственост на
доверителя ми. В същия смисъл са и мотивите на цитираното от самия ВРС Решение
№ 201 от 20. 04. 2011г. на ВКС по гр. д. № 1547/2010 г., IV г. о„ ГК. В
обобщение, жалбоподателят счита, че в исковата молба не са изложени основания
за право на собственост на ищеца, които да са нови спрямо датата, на която е
настъпила за него преклузията по чл. 299 ГПК, произтичаща от постановеното
между страните решение по иска за собственост на дружеството. Ето защо счита,
че искът е недопустим, и постановеното решение следва да бъде обезсилено, а
производството прекратено. На следващо място счита, че обжалваното решение по
същество няма мотиви. Излага, че изобщо не става ясно въз основа на кои
доказателства съдът е установил, че въззиваемият бил придобил имота въз основа
на ПРЗ по чл. 16 ЗУТ. Намира, че това обстоятелство няма никакво значение за
настоящия спор, тъй като какъвто и да е план не може да породи право на
собственост, тъй като неговата цел е да урегулира имота, да определи къде и
какво може да се строи и т.н., но не може да смени собственика на даден имот,
нито може да заличи правните последици на влязло в сила решение по спор за
собственост. На следващо място оспорва и извода на съда, че въззиваемият бил
владеел имота, а жалбоподателят го държал. Твърди, че никога не е загубвал владението върху имота, и
въвод срещу него не е осъществяван. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В о.с.з. жалбата се поддържа
чрез пълномощник, като се доразвиват изложените в жалбата се възражения.
Въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор, но чрез писмена молба, депозирана преди
о.с.з. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящото производство не е
контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по иск, предявен от П.Н.Д., ЕГН **********
против „Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на последния да му
заплати обезщетение за ползването на собствения му имот без основание, на осн.
чл. 59 ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ
празно място с площ от 1550 кв.метра, находящо се в гр. Варна, район „Младост”,
представляващо ПИ № 488 /бивш имот, с пл. № 4379/, при граници: ПИ № 444,
север, запад, и юг - площадка на „Инжстройинженеринг“, по наследство, дарение и
възстановяване на правото на собственост както следва: С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 122, том VII, дело № 2358/1965г. баща му -
Никифор Петков Д. придобил собствеността върху ЛОЗЕ с площ от 2 /два/ декара в
землището на гр. Варна, местност „Шашкъна“.
С дарение, обективиран в нотариален акт № 183 том IX, дело № 3245/1965г.
Никифор П. Д. му прехвърлил реална част от описания имот, а именно: ЛОЗЕ с площ
от 1 /един/ дка в землището на гр. Варна, местност „Шашкъна”. Със заповед №
324/12.02.1970 г. на Председателя на ГНС Варна и въз основа на оценителни
протоколи № 79/17.11.1971г.и № 15/10.03.1971г., били отчуждени от бащата на
ответника, имот с площ от 1000 кв. м и 550 кв.м. от имота на П.Н.Д.. Видно от
приетото удостоверение, на 11.09.1974 г., Никифор П. Д. е
починал като оставя за единствен свой наследник П.Н.Д.. С влязло в сила
03.01.1995г. решение по ГД №212А/1993 по описа на ВОС, на ищеца е възстановено
правото на собственост върху недвижим имот с площ от 1550 кв.м в гр. Варна,
местност „Шашкъна“, съставляващ имот № 4379 - част, с граници по скицата на
вещо лице, представляваща неразделна част от решението. С нотариален акт № 118,
том LIII, дело № 11908/2001г. ищецът П.Н.Д. бил признат за собственик по
наследство и възстановяване на собственост, на следният недвижим имот: празно
място с площ от 1550 кв.м., находящо се в гр. Варна, Варненска област, район
„Младост“, представляващо неурегулиран поземлен имот № 488 /бивш № 4379/, в
кв.2, по плана на 26 микрорайон на град Варна, при граници: имот 444, север,
запад, и юг-площадка на „Инжстройинженеринг“. С влязло в сила решение №
3923/24.11.2010г. по гр. дело № 12906/2009г. ВРС, Елена Николаева и Александър Николаев са
осъдени да предадат на ищеца П.Н.Д.
владението върху РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 477 кв.м. от ПИ 10135.3513.611, находящ
се в гр. Варна местност „Шашкъна“ включен в УПИ - IX - 444 в кв.2 по плана на
26 микрорайон на гр. Варна, както същата била защрихована в син цвят на скицата
на л.96 от делото, неразделна част от съдебното решение на основание чл. 108 от
ЗС. Предвид изложеното, ищецът счита, че част от ПИ № 488 е идентичен с част №
532, и същият попада и е идентичен с част от новообразувания IX - 444,
идентичен с част от ПИ 10135.3513.611 по КК, одобрени със Заповед РД-
18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с ПИ
10135.3513.1913. Съгласно Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от
09.02.2016г. ЧСИ Станимира Данова, в присъствие и на вещо лице въвела П.Н.Д. във владение на реална част с
площ от 477 кв.м. от ПИ 10135.3513.611, находящ се в гр. Варна местност „ Шашкъна“
включен в УПИ - IX - 444 в кв.2 по плана на 26 микрорайон на гр. Варна, при
граници на претендираната част: ПИ № 532, улица по регулация и останалата част
от УПИ - IX - 444, на основание чл. 108 от ЗС и съгласно приложен ПУП - ПРЗ за
кв. 2 на 26 м.р. на гр. Варна, идентичен на ПИ 10135.3513.1913 по изпълнително
дело № 560/2015г. В хода на осъществяване на въвода, според ищеца било
установено, че имотът всъщност без основание се ползвал от ответника за
складиране на негови вещи: строителни и други материали. След извършване на
въвод във владение на ищеца, ответното дружество - „Инжстройинженеринг“ ЕООД
ЕИК ********* заведело владелчески иск срещу ищеца П.Д. за предаване на
владение на ПИ с идентификатор 10135.3513.1913, който с влязло в сила решение
бил отхвърлен. Ищецът твърди, че ответното дружество „Инжстройинженеринг“ ЕООД
ЕИК ********* в исковата си молба по гр. дело 7809/2016г. на ВРС, признавало
нееднократно, че ползвало, и продължава да ползва включително и към момента
недвижим имот с идентификатор 10135.3513.1913, който имот бил собствен на ищеца
П.Н.Д., още от 1993г. независимо от факта, че процесният имот всъщност бил
собственост на други трети в настоящият спор, лица. С
оглед всичко гореизложено ищецът твърди, че за него е налице правен интерес за
предявяване на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като се спира на фактическия
състав на чл. 59 ЗЗД, съгласно който всеки, обогатил се без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. По изложените
съображения ищецът моли ответното
дружество „Инжстройинженеринг“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати СУМА в общ
размер на 24000 лева /по 400 лева месечно/, представляваща обезщетение за
ползване без правно основание на собственият на ищеца недвижим имот с
кадастрален идентификатор 10135.3513.1913, представляващ част от ПИ № 488 -
идентичен с част № 532 - идентичен с част от новообразувания IX - 444,
идентичен с част от ПИ 10135.3513.611 по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД- 18-б4/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
идентичен с ПИ 10135.3513.1913, съставляваща 60 месечни наемни вноски за
периода от 01.10.2013г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
Ответното дружество, чрез депозирания писмен отговор оспорва предявения
иск. На първо място счита, че той е недопустим, тъй като се основава на
твърдения за право на собственост на ищеца, преклудирани с влизане в сила на
08.04.2011 г. на решение, постановено по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС - 34-ти
състав, с което било прието за установено между ответното дружество и ищеца, че
„Инжстройинженеринг“ ЕООД е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./
на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ 488, кв. 2 по плана на 26 м.р. на
гр. Варна с площ 1500 кв. метра, при граници на имота: от три страни площадка
на „Инжстройинженеринг“ ЕООД. Моли съдът да съобрази, че решението е
постановено по положителен установителен иск на ответното дружество срещу
ищеца, да констатира извода за настъпила преклузия, а от там и произтичащата от
нея недопустимост на иска. Ищецът в качеството си на ответник в онова
производство е следвало да изчерпи всичките си налични възражения срещу
предявен иск /в случай на иск за собственост всичките си възражения срещу
твърденията на ищеца за собствените му права, в това число и всички основания,
на които ответникът смята, че е придобил право на собственост върху същия имот
или вещ, което изключва това на ищеца/. Счита, че за обезпечаване на правилната
преценка на съда относно допустимостта на иска следвало да се установи
единствено идентичността между: имота - предмет на решението по гр.д. 4093/2007
г. на ВРС - 34-ти състав, с което било прието за установено между ответното
дружество и ищеца, че „Инжстройинженеринг“ ЕООД е собственик на основание чл.
17а от ЗППДОбП /отм./ на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ 488, кв. 2
по плана на 26 м.р. на гр. Варна с площ 1500 кв. метра, при граници на имота:
от три страни площадка на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, от една страна и имота на
ищеца по исковата молба с идентификацията му действащата кадастрална карта на
гр. Варна, а именно ПИ с идентификатор 10135.3513.1913. Ответникът твърди, че ищецът
/въз основа на влязлото в сила решение/ се легитимира като собственик на имота
по отношение на трети лица, което няма никакво действие нито по отношение на
правата на ищеца върху имота, нито по отношение на това дали ответникът владее
имота. Оспорва и твърдението на ищеца, че не владеел, а държал имота. Относно
периода преди въвода на ищеца в имота, счита, че претенцията следва да е
насочен срещу ответниците по неговия иск, тъй като по неговите собствени
твърдения, именно те владели имота до въвода от съдебния изпълнител. Това
несъответствие само потвърждавало, че ищецът е водил процес срещу мними
ответници, без всякакъв ефект за ответната страна. Във връзка с твърдението за
наличието на множество регулационни планове, излага, че след като по силата на
влязлото в сила решение между страните ответното дружество било признато за
собственик на реституирания в полза на ищеца имот, то каквото и действие да
били произвели или да не били произвели последователно регулационните планове
по отношение на този имот, то това действие би нестъпило единствено за
собственика на регулирания имот. А този собственик, е именно ответното
дружество „Инжстройинженеринг“ ЕООД. По изложените съображения, ответникът моли
производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост, като му бъдат
присъдени разноски. В условията на евентуалност, моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен, като му бъдат
присъдени разноски.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Правната квалификация на
предявения иск, според изложеното в исковата молба е чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за заплащане равностойността на
неоснователно обогатяване, възникнало като последица от ползване на чужд
недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.
Фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД,
включва три кумулативни елемента - обогатяване, обедняване и липса на основание
за обогатяването. Правото да се претендира равностойността на обедняването по
реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск,
чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл.
59, ал. 2 от ЗЗД. Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато
едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се
обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика ѝ.
По тези въпроси е налице трайна практика на ВКС изразена в Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и Постановление на Пленума на
ВС № 6/1974 г.
За да бъде уважен така
предявеният иск, на първо място ищецът следва да установи принадлежността на
правото си на собственост на твърдяното от него
придобивно основание.
С оглед изложеното,
съдът не споделя твърдението на ответника, че искът е недопустим.
Установяването на правото на собственост е част от предмета на доказване на
така предявения иск, и е във връзка с преценка за неговата основателност, а не
допустимост.
Ищецът навежда
твърдения, че е собственик на имота, поради което искът му е допустим, но за да
бъде уважен предявеният от него иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД, то на първо място
той следва да установи принадлежността на правото си на собственост на
твърдяното от него придобивно основание.
С влязло в сила Решение
№2234/9.7.2009г., по описа на ВРС, 34 –ти състав, постановено гр.дело №4093/2007 г. по описа на ВРС, съдът
е приел за установено по отношение на ответника П.Д., че ищецът „Инжстройинженеринг“
ЕООД е собственик на недвижими имот, находящ се в гр. Варна и съставляващ ПИ
488, кв.2 , по плана на 26 – ти м.р. на гр.Варна с площ от 1500 кв.м. , при
граници / от три страни площадка на Инжсторойинженеринг ЕООД,придобит на
основание чл.17 а ЗППДОбП / отм.–,на основание чл.97 ,ал.1 ГПК / отм./ .
С влязло с сила РЕШЕНИЕ
№3923/24.11.2010г., постановено по
гр.дело № 12906/09 по описа на ВРС, Александър и Елена Николаеви са осъдени да
предадат на П.Н.Д. владението върху реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.3513.611, находящ се в местност Шашкъна , включен в УПИ IX
– 444 в кв.2, по плана на 26 –ти микрорайон на гр.Варна, при граници на
претендиралата част :ПИ № 532, улица по регулация и останалата част от УПИ IX
-444, и е прието за установено по отношение на Уникат ООД, че Д. е собственик
на процесната реална част .
От заключението по
първоначалната СТЕ, изготвена от в.л. Рени Попова, се установява, че имотът -
предмет на Решението по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС, 34-ти състав, съставляващ ПИ
488, кв. 2 по плана на 26 м.р. на гр. Варна, с площ 1500 кв. м, обхваща част от
ПИ с идентификатор 10135.3513.1913, като припокриващата се площ на двата имота
е в размер на 459 кв.м. обозначени на скицата с червен щрих на скицата на стр.
201 от първ. дело.
От заключението по
допълнителната СТЕ, се установява, че със Заповед № Р-344/12.11.2001 г. е
попълнен поземлен имот № 488 в кадастралния план на 26 - ти подрайон на гр.
Варна, идентичен на имот № 4379 от КП на м. „Шашкъна“ изготвен 1957г. С ПУП ПРЗ
на 26-ти е направено попълване, при което имотът получава нов номер - 532. Със
заповед № Г-176/27.10.2003г. е одобрен ПРЗ като част от имот № 532 се включва в
отредения УПИ IX-444 от кв. 2.На комбинираната скица /стр.204/ УПИ IX-444 е
изчертан със сини линии и син надпис. Площта от имот №488(532) попадаща в УПИ
IX-444 от кв. 2е в размер на 513 кв.м., като на скицата е посочена със син
щрих. Със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., УПИ IX-444 от кв.2 е нанесен като
поземлен имот с идентификатор 10135.3513.611. По т.З изготвената комбинирана
скица: 1.със зелени линии и зелен надпис е посочен имот № 4379 от КП на м.
„Шашкъна“ изготвен 1957г., идентичен на ПИ 488 по заповед № Р-344/2001г.; 2.със
сини линии и син надпис е посочен имот УПИ IX-444 от кв. 2 на 26 м.р. на гр.
Варна, идентичен на ПИ 10135.3513.611 по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК; 3.с червени линии, червен надпис е посочен ПИ 10135.3513.1913 -
процесният имот по действащата кадастрална карта; 4.със син щрих е посочена
припокриващата се площ на УПИ IX-444 от кв. 2 (ПИ 611) с имоти №№: 4379, 488 и
532; 5.с червен щрих е посочена припокриващата се площ на ПИ 10135.3513.1913 с
имоти №№: 4379, 488, 532, УПИ IX-444 и ПИ10135.3513.611.
За да е произнесе, съдът съобрази следното:
Ищецът се легитимира като собственик на реална част
с площ от 477 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.3513.611, находящ се в местност
Шашкъна, включен в УПИ IX – 444 в кв.2, по плана на 26 –ти микрорайон на
гр.Варна въз основа на влязло в сила решение №3923/24.11.2010г., постановено по гр.дело № 12906/09 по описа на
ВРС, с което Александър и Елена Николаеви са осъдени да предадат на П.Н.Д.
владението върху тази част с площ от 477кв.м., на осн. чл. 108 ЗД.
Ответното дружество се легитимира като собственик
на ПИ 488, кв.2, по плана на 26 – ти
м.р. на гр.Варна с площ от 1500 кв.м., при граници /от три страни площадка на Инжстройинженеринг
ЕООД, придобит на основание чл.17а ЗППДОбП/ отм./ на основание чл.97, ал.1 ГПК
/отм./ въз основа на влязлото в сила
Решение №2234/9.7.2009г. по гр.дело
№4093/2007 г. по описа на ВРС.
От заключението на СТЕ се установява, че имот №4379
от КП на м. „Шашкъна“ изготвен 1957г., е идентичен на ПИ 488 по заповед №
Р-344/2001г., и е изчертан със зелени линии на скица на стр. 204 от първ дело.
От така коментираните писмени доказателства се
установява частично припокриване на двата имота с площ 513 кв.м., защрихован
със сини щрихи на скицата.
Настоящият състав намира, че не следва изобщо да
коментира многобройните изменения на плановете, в резултат както на
одобряването на кадастрална кара за съответния район, така и в резултат на
искания за изработване и изменения на ПУП И ПРЗ, тъй като тези планове не могат
нито да създадат, нито да изменят правото на собственост.
Същото се отнася и по отношение на постановените
решения по владелческия иск. С исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС се защитава
фактическото състояние на владението, но в решенията нито се обсъжда, нито се
решава спор за право на собственост по отношение процесния имот.
Правото на собственост се доказва със съответния
титул за собственост.
Съдът намира, че ищецът не установява по пътя на
пълното и главно доказване правото си на собственост по отношение на реалната
част от 513 кв.м.
За да достигне до този извод настоящият състав
съобрази, че решението, въз основа на което ищецът се легитимира като
собственик е постановено по отношение на други лица - Александър и Елена
Николаеви и Уникат АД, т.е. силата на присъдено нещо по иска с пр. осн. чл. 108
ЗС не може да обвърже настоящия ответник, тъй като той не е участвал в
производството, нито се твърди той да е правоприемник на тези лица.
От своя страна, ответното дружество се легитимира
като собственик на имот №4379 от КП на м. „Шашкъна“ изготвен 1957г.
идентичен на ПИ 488 с площ 1550 кв. по заповед № Р-344/2001г., въз основа на
решение №2234/9.7.2009г. по гр.дело
№4093/2007 г. по описа на ВРС, постановено по положителен установителен иск с
правно осн. чл. 97 /отм./ ГПК, част от който е процесната реална част.
Решението е постановено по отношение на същия имот,
между същите страни, и следователно на осн. чл. 298 ГПК го обвърза със силата
на присъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост.
Ищецът в настоящото производство не въвежда
твърдения за факти или основания за придобиване право на собственост по
отношение на имота, настъпили след постановяване на решението, а подробните му
аргументи за придобиване на собствеността, касаещи периода преди 2007г. не
следва да се обсъждат, тъй като са преклудирани с влизането в сила на решението
по установителния иск.
По изложените съображения, и след като не доказва
по безспорен начин правото си на собственост по отношение на процесния имот,
съдът намира, че на това основание искът
по чл. 59 ЗЗД следва да се отхвърли, тъй като не се установява наличието на
първата и най-важна предпоставка за неговото уважаване.
Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба
за основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск по чл.
59 ЗЗД се отхвърли, като на ответната страна следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С оглед
изхода на правния спор, въззивникът има право да му бъдат присъдени разноски,
които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, съдът
определя в размер на 3 680 лв. Съдът намира, че възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение, направено пред първ. съд следва да се
остави без уважение, тъй като делото не се характеризира с ниска фактическа или
правна сложност. При минимално адв. възнаграждение 1250 лв., при този интерес
/24 000лв./, съдът намира, че договореното и заплатено възнаграждение от
1500лв. не е прекомерно. Във въззивното производство не е направено възражение
за прекомерност, предвид което на въззивника се дължи адв. хонорар/1500лв./
ведно със сумата, внесена за държавна такса /480лв/.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4702/04.11.2019г., постановено по
гр.дело №15083/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Н.Д., ЕГН**********,***, срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, ЕИК
*********, представлявано от Милен Банков Гочев и Пламен Георгиев Стилянов, в
качеството им на управители за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца ЕГН**********,***, СУМА в общ размер на 24000 лева,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собственият на
ищеца недвижим имот – НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Варна, местност „ШАШХЪНА“
-имот с кадастрален идентификатор 10135.3513.1913, представляващ част от ПИ №
488 - идентичен с част № 532 - идентичен с част от новообразувания IX - 444,
идентичен с част от ПИ 10135.3513.611 по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, идентичен с ПИ 10135.3513.1913, съставляваща 60 месечни наемни вноски
за периода от 01.10.2013г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 03.10.2018год. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 59 ЗЗД, вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА П.Н.Д., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Инжстройинженеринг“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, ЕИК *********, представлявано от Милен Банков Гочев
и Пламен Георгиев Стилянов сумата
от 3 680/три хиляди шестстотин и осемдесет/ лв. представляващи
разноски за производството пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: