Р Е Ш Е Н И Е
№
03.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 4203/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В., против Б.Г.А., с която се твърди, че въз основа
на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
3281/2017г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ.
ползвател на топлоснабден имот- на адрес ***, аб. № 4962. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за
периода 02.03.2012-20.03.2017г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение с “Т.С.” ЕООД, ***. Моли
същото да бъде конституирано като трето
лице помагач в процеса, на страната на ищеца. Общите условия за ползването на
ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к
„Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
дължи сумата от 38,01лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-03.05.-2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски. С допълнителна молба се уточнява, че претендирата
сума, се явява част от сумата от 244,22лв.,- съставляваща лихва за забава, за
периода 05.01.2015-03.05.2017г, върху главницата от 1810,97лв-, дължима за
периода 01.11.2015-31.03.2017г./съдът констатира, че ищецът е допуснал
техническа грешка, в посочването на началната дата на периода, който безспорно
е 01.11.2014г/. Посочва, че главницата и част от лихвата за забава, размер на
206,21лв., са заплатени от длъжника на 26.05.2017г.
По делото, с определение №
3334/31.08.2017г., като трето лице- помагач по делото, на страната на ищеца, е
конституирано „Т.С.” ЕООД, ***.
В срока за отговор, отв. Б.Г.А., чрез адв. И. А.,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявеният иск.
Посочва се, че заедно с възражението по чл.414 от ГПК, с което е направено
възражение за изтекла погасителна давност, за част от претендираната
и обективирана в издадената заповед за изпълнение сума,
са представени и доказателства за заплащане на дължимата и непогасена по
давност сума- в общ размер на 2122,60лв. Посочва се, че са заплатени следните
суми: 1810,97лв. главница, за периода 01.11.2014-31.03.2017, сумата от
244,22лв.- лихва за забава, за периода 05.01.2015-03.05.2017г, и съразмерно
намалените разноски- 30,41лв- държавна такса и 37,03лв.-юрк.
възнаграждение. Твърди се, че сумата от 38,01лв- съставляваща лихва за забава,
за периода 05.01.2015-03.05.-2017г., не се дължи, тъй като е заплатена.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2135/10.05.2017г по ч.
гр.д.№3281/2017г. по описа на ПлРС, срещу издадена която,
в срок е постъпило възражение от длъжника, с което е направено възражение за изтекла
давност. Допълнително, в заповедното производство, същият е представил
доказателства, че е заплатена сумата от общо 2122,60лв., от които 1810,97лв.-
главница, 244,22лв- лихва, и разноски- 30,41лв.- държавна такса и 37,03лв.- юрк. възнаграждение.
В указаният от съда едномесечен срок,
по реда на чл. 415 от ГПК, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото безспорно е установен
факта, че отв. Б. А., има качеството на потребител на
ТЕ, за топлоснабден имот, на адрес ***, аб. № 4962, за периода 01.11.2014-31.03.2017г.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото.
По делото е изготвена ССЕ, от
заключението по която се установява следното: ответникът, с аб.№
4962 е използвал доставяна от ищеца ТЕЦ- ПЛЕВЕН топлинна енергия, през
процесния период 01.11.2014-31.03.2017г; във връзка с потребната енергия, от
страна на ТЕЦ- ПЛЕВЕН, са издавани данъчни фактури. Посочено е че, размера на
главницата- съставляваща стойността на консумирана и незаплатена ТЕ, е в размер
на 1810,97лв., а лихвата за забава, за периода 05.01.2015-03.05.2017г, е в
размер на 244,22лв. ВЛ е установило, че на 23.05.2017г./ след датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 09.05.2017г. и преди датата на ИМ/, ответникът е заплатил сумата от
2122,60лв., с посочено основание – задължение за периода
01.11.2014-31.03.2017г., с която сума, в ТЕЦ-Плевен, са погасени следните суми:
1810,97лв.- главницата- изцяло, лихва за забава- 206,21лв.- частично, и изцяло
50лв—юрк.- възнаграждение и 55,42лв- държавна такса. ВЛ е установило, че към
момента, в счетоводството на ищеца има непогасена част от лихвата за забава, в
размер на 38,01лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса, поради следните съображения:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума.
В случая, от страна на ответника- длъжник, има
извършено плащане в хода на производството- след образуване на заповедното
производство, и преди образуване на настоящето исково, с което, съдът счита, че
е погасена изцяло дължимата сума- както главницата- сумата от 1810,97лв, така и
лихвата за забава- сумата от 244,22лв. В допълнителното изявление от страна на
ищеца-молба л.11 от делото, изрично посочва, че претенцията от 38.01лв., е
именно част от сумата от 244,22лв.- лихва за забава, начислена върху главницата
от 1810,97лв., за периода 05.01.2015-03.05.2017г. Видно от съдържанието на
възражението, ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност, и е
представил доказателства за плащане на дължимото, което плащане обаче,
съобразно ССЕ, ищецът е отнесъл за погасяване първо на съдебно непризнати
вземания за разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Предвид
депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК, в срок, заповедта за изпълнение не
е влязла в сила, в т.ч. и в частта за разноските.Именно това е довело до
отразяване в счетоводството на ищеца, на дължимост на
сумата от 38,01лв- лихва за забава. Съдът намира, че ищецът ТЕЦ- Плевен, в
нарушение на закона, е отнесъл в счетоводните си записвания, плащането към разноските, които към онзи момент не са били
ликвидни. В съответствие с това, кредиторът е предявил иска си за непогасената
част от вземането за лихва за забава, за периода 05.01.2015-03.05.2017г.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявения иск, е неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен като такъв.
С оглед изхода на делото,
ответникът не следва да бъде осъждан за разноски, направени в исковото
производство.
Що се касае до разноските,
направени в заповедното производство, съдът намира, че същите са в размер общо
на 78,20лв.- съобразно на размерът от претенцията, който основателен, и за който
има постъпило плащане. О страна на ответникът е постъпило плащане в размер на
67,44лв, поради което дължими остават 10,76лв.- разноски в заповедното
производство.
Следва в полза на ответника да
бъдат присъдени направени разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК. В с.з., юрк. В., прави възражение за
прекомерност. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата- Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно цитираната Наредба, чл.7, ал.2, т.1,
минималният размер на възнаграждението, при материален интерес до 1000лв, е
сумата от 300лв.. В случая, съобразно на размера на заявената претенция- в
размер на 38,01лв, адв. възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, следва да бъде редуцирано до размера на
тази сума, и в полза на ответника, бъдат присъдени разноски в размер на 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., иск
с правно основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1, от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответника Б.Г.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 38,01лв.- лихва за забава- като част от сумата от
244,22лв.-лихва за забава, за периода 05.01.2015-03.05.2017г, начислена върху
главницата от 1810,97лв., за периода 01.11.2015-31.03.2017г., за имот с аб.№ 4962, за която за изпълнение №2135/10.05.2017г по ч.
гр.д.№3281/2017г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Г.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата от 10,76лв.- разноски по ч. гр.д.№
3281/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В. ДА ЗАПЛАТИ НА
Б.Г.А., ЕГН **********,***,, сумата от 300лв.-
разноски по делото.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: