Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна, 11.07.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А
Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Е.Ш.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 39 по описа на КРС
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 11/24.01.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ е наложена имуществена санкция в размер на
150.00 лева на ЕТ „***“, на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите и
имуществена санкция в размер на 150.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от
ЗВ, за нарушения на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
В жалбата се излага, че на 19.07.2017г.
при проверка от органите за контрол е установено, че жалбоподателят не е
изпълнил условие по т.4.1 от раздел „Условия за действия при повреда на
водомерите“ от приложение към издаденото разрешително за незабавно уведомяване
на контролиращ орган при установена неизправност на водомер, както и
неизпълнение на условие 2.1.1 от раздел „Условия за предоставяне на информация
от собствения мониторинг от приложение към издадено разрешително.
Счита издаденото наказателно постановление за необосновано,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила.
На първо място жалбоподателя сочи, че не е съгласен с вмененото му нарушение
на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Посочва, че с входираното възражението на 04.09.2017г., за неизправност
на процесния водомер, били извършени три уведомления
– незабавно по телефона на служител в Басейнова
дирекция гр.Варна, по електронна поща, както и с молба от 30.06.2017г. Счита,
че неправомерно му е наложено наказание, за неизпълнение на задълженията по
т.4.1 от раздел „Условия за действия при повреда на водомерите.
Посочва още, че нито в АУАН нито
в Наказателното постановление не била посочена точна дата на извършване
на нарушението по пункт 2. Отделно от това сочи, че административнонаказващия
орган неправилно бил квалифицирал нарушението – по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. При
проверката било установено, че
жалбоподателя не е изпълнил условията по чл.2.1.1 от разрешителното, а именно
да уведоми директора на Басейнова дирекция в
посочените срокове. Това кореспондирало с нормата на чл.48, ал.2, т.2 от ЗВ, а
не със посочената в НП.
И на последно място жалбоподателят
счита, че случаят е маловажен и не е следвало да му се налага санкция, а да
бъде предупреден устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложена имуществена санкция.
Моли съда да отмени Наказателно постановление №11/24.012017г. на Директора
на Басейнова дирекция „Черноморски регион“.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения адв.С.К. поддържа жалбата. Твърди, че непосредствено след повредата на
водомера се е обадил по телефона и е уведомил служител за повредата, а отделно
от това било изпратено уведомление и по електронен път и на хартиен носител на
30.06.2017г. Навежда твърдения и за нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателното производство. Нарушени били чл.42, т.3 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно датата и мястото на извършване на нарушението.
Сочи, че нито в акта нито в наказателното постановление липсвало място на
извършване на нарушението. А това било
от съществено значение с оглед определяне на местната подсъдност пир
разглеждане на делото. Именно по тази причина и жалбата била депозирана пред РС
Варна. На следващо място сочи неяснота относно датата на извършване на
нарушението.
Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се
от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2017г., при извършване на контролна проверка на място и по
документи на обект хотел „***“, находящ се в с.***, местност „***“,
общ.Каварна, обл.Добрич, по изпълнение условията на
разрешително за водовземане от минерални води чрез
съществуващи водовземни съоръжения №2161
0044825.07.2013г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски регион“, с титуляр ЕТ“***“, за водовземане
от минерални води чрез съоръжение – Сондаж ***“***“, находящ се в с.***,
общ.Каварна, обл.Добрич, с цел и обект водовземането: за питейно-битово водоснабдяване на хотел „***“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с.***, стопанисван от титуляра. Разрешително е с начален срок 25.07.2013г. и
краен срок – 31.07.2028г.
При извършена проверка на място
и по документи за наличната по досието
на обекта, водено в БДЧР информация и документация е констатирано, че на
26.06.2017г. титулярът е демонтирал наличното на
обекта разходномерно устройство без да уведоми
незабавно Директора на БДЧР за установената неизправност на водомера, съгласно
изискването на т.4.1 от Раздел „Условия за действия при повреда на водомерите
от Приложение към издаденото Разрешително №2161 0044/25.07.2013г. Деянието представлява
неизпълнение на цитираното условия в разрешителното и нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите.
Към датата на проверката е установено също, че търговецът не е изпълнил
задълженията си да представи на БДЧР данните от изпълнения ежемесечен
мониторинг на ползваните водни обеми към 30.06.2017г., за периода 01.01.-30.06.2017г., в срок до неизпълнение на условия по
т.2.1.1 от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения
мониторинг“ от Приложение към издаденото Разрешително №2161 0044/25.07.2013г. и
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
От показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител
– С.Й.А. се установява, че е бил поканен от титуляра
на разрешителното за пломбиране на новопоставен
водомер. При проверката се установило, че водомера е подменен значителни дни преди
уведомлението към Басейнова дирекция за смяна на
водомера. Според актосъставителя водомера бил
подменен на 26.06 или 27.06, според данни от титуляра
на разрешителното, а уведомлението било получено 6-7 дни след това. Освен това
било констатирано и друго нарушение – че
лицето не е подало информация по т.2.1.1 от разрешителното за използваните
водни количества към 30.06.2017г., а срока за това бил между 1-14 юли. Към датата
на проверката такова уведомление липсвало. Според актосъставителя,
били поканени писмено, а разговор по телефона не е воден.
Горните нарушения били констатирани с Констативен протокол №407В,
№001282 от 19.07.2017г., като АУАН бил съставен в Басейнова
дирекция Варна, в присъствието на свидетеля С.И.И..
В тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение
от управителя на ЕТ“***“.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ“***“ били
наложени имуществени санкции „глоба“ на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона
за водите за нарушения на чл.48, ал.1, т.11 от същия закон в размер на две по
150.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК:
Наказателно постановление №11/24.01.2018г.; АУАН №127/31.08.2017г.; Възражение
от ЕТ“***“; Заповед №295/15.12.2016г.; Констативен протокм
№407В/19.07.2017г.; молба от В.М. В.; Разрешително за водовземане
от минерални води, чрез съществуващи водовземни
съоръжения и Приложение към разрешително както и въз основа на свидетелските
показания на свидетелите С.Й.А. и С.И.И..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14,
ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозира е в предвидения от закона преклузивен срок
срещу акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават
процедурата и издаденото наказателно постановление и са основания за отмяната
му като незаконосъобразно.
На първо място НП е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съдът напълно споделя направеното в жалбата
възражение за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и
наказателното постановление, изразяващо се в липса на посочена дата на
извършване на нарушението. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.42
т.3 от ЗАНН, съгласно която актът за установяване на административно нарушение
следва да съдържа датата на извършване на нарушението. Идентична е и
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съгласно която датата на извършване на
нарушението следва да фигурира и в наказателното постановление. В АУАН като дата на извършване на нарушението е
посочено изрично, че на 19.07.2017г. е констатирано повредата на водомера, а
същото е констатирано с констативен протокол от 19.07.2017г., а е записано, че
е подреден на 26.06.2017г. Правилно жалбоподателят счита, че тези констатации
водят до неяснота и съществено неспазване на материално-правните разпоредби на
закона.
Основателно е и второто възражение на жалбопадателя
досежно друго
нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, а именно непълно и неясно описание на деянието в АУАН и в НП,
което също нарушава правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност, тъй като този пропуск засяга
съществени елементи от обективната страна на административното нарушение. Както
и по-горе е посочено, в акта се твърди,
че жалбоподателят не е предоставил на
директора на Басейнова дирекция данните от изпълнения
ежемесечен мониторинг на ползваните водни обеми към 30 юни и 31 декември всяка
година в срок от 14 дни след посочените дати. Не става ясно за кой период са
тези данни – към 30 юни или 31 декември и за коя година. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено, мястото, където е извършено
и на доказателствата, които го
потвърждават ,следва да се съдържат в
АУАН, тъй като той поставя началото на административнонаказателното
производство и нарушителят следва да има възможност да разбере какво точно
нарушение е извършил. Разпоредбата на чл.42 т. 4 от ЗАНН е безусловно
императивна, тъй като осигурява правото на защита на жалбоподателя.
Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН
и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и
по конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно
какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или
противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този
смисъл е и актуалната съдебна практика по административно-наказателни дела.
Констатираните процесуални нарушения
са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и
представляват формална предпоставка за отмяна на процесното НП,тъй като опорочават изцяло
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл.
1 ЗАНН, КАВАРНЕНСИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11/24.01.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр.Варна, с което е
наложено на ЕТ“***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.“***“,
№***, представлявана от физическото лице В.М. В., административно наказание
имуществена санкция в размер на 150.00/
сто и петдесет/ лева на основание чл.200,
ал.1, т.4 от Закона за водите за
нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и имуществена санкция в размер на 150.00 / сто и петдесет/
лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от
Закона за водите за нарушение по чл.48,
ал.1, т.11 от Закона за водите, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………….