ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381
гр. В. 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500282 по описа за 2022 година
С Определение от 04.07.2022 год., постановено по ч. гр. дело №
1975/2020 год. по описа на Районен съд-В. е върнато на „ГТ-в. т.“ЕООД,ЕИК
.. подаденото възражение срещу Заповед за изпълнение от 02.11.2020
г.,издадена по ч.гр.д.№ 1975/2020 г. по описа на ВдРС .
Срещу определението е подадена частна жалба от „ГТ- в. т.“ ЕООД,
БИК ., със седалище и адрес на управление гр. В. .ю п. з. представлявано от Т.
И. Й. – Управител.
Иска се да се отмени обжалваното Определение, тъй като същото е
необосновано и е постановено при съществено нарушение
процесуалноправните разпоредби.
За да върне подаденото от дружеството Възражение по чл. 414 ГПК,,
съставът на ВдРС бил приел, че са налице две основания.
1.На първо място ВдРС бил приел, че с разпореждане по делото от
08.06.2022 год .подаденото от жалбоподателя Възражение по реда на чл. 414
ГПК е било оставено без движение ,като били дадени указания и тъй като в
даденият едноседмичен срок указанието не е изпълнено ,поради което
процесното възражение не може да породи последиците си и следва да бъде
върнато’’.
1
Поддържа се ,че този извод на първоинстанционният съд бил
необоснован.Действително по делото имало постановено Разпореждане
от 08.06.2022 г.,с която съдът бил приел:” ...длъжникът „ГТ- в. т. ЕООД е
подал „възражение", като е приложил копие от Покана за доброволно
изпълнение, от която обаче не е видна датата на връчване”.
Поради тази причина първоинстанционният съд бил приел, че
възражението следва да се остави без движение , като е дал едноседмичен
срок за представяне на доказателства, от които да е видно на коя дата ни е
връчена Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/.
Това разпореждане на съда е получено от на 28.06.2022 год, както съдът
сам бил отбелязал в атакуваното Определение.
За да изпълни тези указания, жалбоподателят с Молба до Държавен
съдебен изпълнител от 29.06.2022 год. по образуваното при него изп. д.№
2083/2022 год. /която молба се прилага/ поискал да се издаде заверено копие
,от което да е видно датата на получаване на ПДИ.
Тъй като ПДИ не е връчена чрез призовкар на съда , а чрез
куриерска служба „М. Е. ООД, държавният съдебен изпълнител предоставил
известие -разписка от куриерската служба ,от която е видно, че ПДИ е
връчена на 23.05.2022 год. След получаване на ПДИ в законният двуседмичен
срок а именно на 06.06.2022 г. г.жалбоподателят подал възражението по чл.
414 от ГПК .
След като било получено това доказателство от ДСИ с изрична молба
и приложената към нея разписка-известие на куриера, връчил
ПДИ,жалбоподателят твърди ,че представил в канцеларията на ВдРС,
входено на 04.07.2022 г. исканото от съда доказателство с Разпореждането си
от 08.06.2022 г. /Препис от молбата и разписката-известие ,удостоверяваща
датата на получаване на ПДИ, подадени в канцеларията на ВдРС,се прилагат
с настоящата частна жалба/.
Коя е причината подадената молба с приложеното доказателство ,
искано от съда с Разпореждането от 08.06.2022 год., да не се намират по ч. гр.
д. № 1975/2020 год., или съдията докладчик да не ги е забелязал,е неизвестно
на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното и представените доказателства с настоящата
жалба се поддържа ,че необосновано първоинстанционият съд е приел, че не
2
са изпълнени указанията ,дадени с Разпореждане от 08.06.2022 г. и връщал
подаденото Възражение по реда на чл. 414 ГПК .
2. На второ място, в атакуваното определение, ВдРС бил приел, че
„...по делото длъжник е „Ф.-Г” ООД, чието е правото по чл. 414 ГПК да
подаде възражение. В тази връзка подаването на възражение по чл. 414 ГПК
от трето лице, каквото е „ГТ- в. т.” ЕООД, е недопустимо и подлежи на
връщане”.
Така мотивирано Определение било незаконосъобразно и е
постановено при съществено нарушение на процесуално правните
разпоредби, по следните съображения:
Въз основа на издадената Заповед за незабавно изпълнение № 201566-
РЗ/ 02.11.2020 г. и приложен към нея Изпълнителен лист ,издадени по ч. гр. д.
№ 1975/2020 г. във Съдебно изпълнителната служба при ВдРС било
образувано Изпълнително дело № 2083/2022 год. По това изпълнително дело,
жалбоподателят бил конституиран като ипотекарен длъжник и бил получил
покана за доброволно изпълнение на 23.05.2022 г. за изплащане на дължимата
сума и за започнало принудително изпълнение върху недвижими имоти ,
собственост на дружеството жалбоподател.За да постанови връщане на
Възражението по чл. 414 ГПК , съдът не бил взел предвид разпоредбата на
чл.429, ал.3 от ГПК, съгласно която издадения изпълнителен лист срещу
длъжника има силата и срещу всяко трето лице, дало своя вещ в ипотека за
обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ.
След като дружеството жалбоподател има качеството на длъжник, това
означавало, че има правото да подава и възражение по реда на чл. 414 ГПК в
едно заповедно производство .
Не на последно място се поддържа,че ВдРС въобще не е следвало да
образува Заповедното производство по чл. 410 и сл. от ГПК въз основа на
подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от страна на заявителят „Т. б.“ АД.
Както на съставите на ВдРС ,така и на съставите на ВдОС било
известно, че дружеството ,посочено в заявлението като длъжник- „Ф.-Г“ ООД
към момента на подаване на заявлението е било в открито производство по
несъстоятелност.
3
Разпоредбата на чл. 637 ТЗ била категорична: недопустимо е
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени, граждански или търговски дела.
С оглед на горното се иска да се отмени обжалваното Определение от
04.07.2022 год., постановено по ч.гр.д.№ 1975/2020 год. по описа на Районен
съд В. с което е постановено връщане на подаденото от жалбоподателя
възражение по реда на чл. 414 ГПК против издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение №-201566 - РЗ /02.11.2020 год. въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Към молбата са приложени :молба от „ГТ- в. т. ЕООД до ВдРС ,приета
от съда на 04.07.2022 год. 2. известие -разписка от куриерска служба,
приложена към молбата ,от което е видно датата на връчването ни на ПДИ. 3.
Молба до ДСИ при ВдРС ,получена на 29.06.2022 год. 4. Вносна бележка за
внесена д. т. 5. Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 год. на ОСГТК при
ВКС.
Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди
съображенията, развити в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намира ,че жалбата е основателна поради
следното :
По горепосоченото дело,което е с правно основание чл.417 ГПК,срещу
„Ф.-Г“ООД /в несъстоятелност/ е издадена Заповед за изпълнение от
02.11.2020 г..
Срещу заповедта на 06.06.2022 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК
от „ГТ-в. т.“ЕООД,ЕИК ..чрез управителя Т. И. Й.
С разпореждане от 08.06.2022 г. подаденото възражение е оставено без
движение с конкретно указание.
Районният съд е преценил,че разпореждането е връчено на 28.06.2022 г.
като в дадения едноседмичен срок указанието не е изпълнено ,поради което
процесното възражение не може да породи последиците си и следва да бъде
върнато.Отделно следва е акцентирал върху обстоятелството ,че по делото
длъжник е „Ф.-Г“ООД , чието е правото по чл.414 ГПК да подаде
възражение.В тази връзка подаването на възражение по чл.414 ГПК от трето
лице ,каквото е „ГТ-в. т.“ЕООД,е недопустимо и подлежи на връщане .Водим
4
от горното районният съд е върнал на „ГТ-в. т.“ЕООД,ЕИК . подаденото
възражение срещу Заповед за изпълнение от 02.11.2020 г.,издадена по ч.гр.д.
№ 1975/2020 г. по описа на ВдРС .
Обжалваното Определение от 04.07.2022 год., постановено по ч. гр.
дело N9 1975/2020 год. по описа на Районен съд-В. е незаконосъобразно
поради следното :
Незаконосъобразни са дадените от съда указания.Пред Районен съд-В. е
депозирана покана за доброволно изпълнение до длъжника,изпратена от
Държавния съдебен изпълнител при Районен съд-В. изх.№6230/29.04.2022 г.
(л.11 от делото).Тъй като разписката ,удостоверяващ връчването на поканата
за доброволно изпълнение ,е у Държавния съдебен изпълнител при Районен
съд-В. ,то по аргумент от Чл.190 и Чл.192 ГПК искането за представяне на
разписката на връчване на поканата за доброволно изпълнение е следвало да
се адресира до лицето/респ.държавния орган ,у когото се намира този
документ.Разпоредбата на Чл.418 ал.45 ГПК е императивна и тя изрично сочи
,че именно съдебният изпълнител е лицето ,което е длъжно да изпраща до
съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването на всеки един от тях.
Неизпълнението на незаконосъобразни указания не може да влече след
себе си неблагоприятни за страната правни последици.
На следващо място Районен съд-В. приел,че „...по делото длъжник е
„Ф.-Г” ООД, чието е правото по чл. 414 ГПК да подаде възражение. В тази
връзка подаването на възражение по чл. 414 ГПК от трето лице, каквото е
„ГТ- в. т.” ЕООД, е недопустимо и подлежи на връщане”.Тези правни доводи
са незаконосъобразни поради това ,че въз основа на издадената Заповед за
незабавно изпълнение № 201566-РЗ/ 02.11.2020 г. и приложен към нея
изпълнителен лист ,издадени по ч. гр. д. № 1975/2020 г. в Съдебно-
изпълнителната служба при ВдРС е образувано Изпълнително дело №
2083/2022 год. По това изпълнително дело, жалбоподателят е конституиран
като ипотекарен длъжник и е получил покана за доброволно изпълнение на
23.05.2022 г. за изплащане на дължимата сума и за започнало принудително
изпълнение върху недвижими имоти , собственост на дружеството
жалбоподател.По силата на чл.429, ал.3 от ГПК издадения изпълнителен лист
срещу длъжника има силата и срещу всяко трето лице, дало своя вещ в
5
ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението
върху тази вещ,т.е. ипотекарният длъжник отговаря наравно и солидарно с
длъжника за целия размер на дълга, макар и само със стойността на
ипотекираните имоти.
В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г., постановено по
тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК се постановява ,че този, които е дал своя
вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която
изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество
на длъжник в изпълнителното производство.
Доводите на ВКС се изразяват в следното :
Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл.
440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително
изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият
изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели.
Принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи /вън от тях
принудително изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите от способа,
а не "страните по делото". Понятието "трето лице" се използва в разпоредбите
на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК, в които е уредено правото на жалба на тези лица.
Фактът на държането или владението на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение, обуславя законността на предприетото от
съдебния изпълнител действие. С право на жалба срещу него разполагат само
тези трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт
върху вещите към момента на насочване на принудително изпълнение върху
тях, защото посягането върху тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите
на чл. 429, ал. 3 ГПК, е незаконно. Залогодателят и ипотекарният длъжник са
обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. По тази
причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство
процесуално качество, съответно права и задължения.
В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в
изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той
разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника,
за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително
изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по
изпълнителното дело други способи може да се осъществяват срещу главния
длъжник. Обективното материално право му дава и всички възражения, с
които разполага главният длъжник - чл. 151 ЗЗД. Изпълнителният лист има
сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали
обезпечения за неговия дълг - чл. 429, ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден
срещу него, нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу него.
Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на
6
закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който
единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може
да бъде само неговата вещ. Ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за
чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и
недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се
признава за страна в изпълнителния процес.
Съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от
заложния или ипотекарния длъжник, срещу постановлението за възлагане, е
този по чл. 437, ал. 1 ГПК. Длъжникът в процеса има право да участва в
наддаването, ако не е длъжник и по изпълняваното парично вземане - той има
правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист, като по този начин осуети
проданта. Не може да бъде отречено правото му да избере да участва в
проданта, ако счита, че цената на имуществото, с което отговаря е по-ниска от
дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Той не
купува свой имот и не плаща, за да придобие своята вещ, защото се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор - всъщност той купува дълг
- имотът си остава негов, защото кредиторът вече е удовлетворен. Неговото
право да участва в наддаването не може да бъде отречено, поради
възможността да възникне конкуренция с първоначалния кредитор, ако част
от вземането не е обезпечена и двамата кредитори се окажат в положението
на хирографарни, тъй като първоначалният кредитор би бил поставен в
същото правно положение, и когато трето лице купи имота - суброгацията ще
настъпи по право с отчуждаването на имота, ще е за платената цена и
конкуренцията между хирографарните кредитори ще е същата. Това е
разликата с правното положение на поръчителя и другите лично задължени
лица, които не могат да се конкурират с първоначалния кредитор, когато
отговарят за целия дълг.
След като дружеството жалбоподател има качеството на длъжник, това
безспорно означава, че то има и правото да подава и възражение по реда на
чл. 414 ГПК в едно заповедно производство .
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 04.07.2022 год., постановено по ч. гр. дело
№ 1975/2020 год. по описа на ВРС ,с което е върнато на „ГТ-в. т.“ЕООД,ЕИК
подаденото възражение срещу Заповед за изпълнение от 02.11.2020
г.,издадена по ч.гр.д.№ 1975/2020 г. по описа на Районен съд-В. ,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА възражение срещу Заповед за изпълнение от 02.11.2020
7
г.,издадена по ч.гр.д.№ 1975/2020 г. по описа на Районен съд-В. .
ВРЪЩА делото на Районен съд-В. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8