№ 3650
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110103977 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
С. Г. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 4 500 лв.,
представляваща регресно вземане за главница по Договор за паричен заем №
4483404 от 12.05.2022г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, изплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по договор за гаранция №
4483404 от 12.05.2022г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
02.03.2020г., Приложение № 1 към него от 04.01.2023г., ведно със законна
лихва от 16.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 228,12 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2022г. до 05.08.2022г.,
както и за сумата от 653,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 21.05.2022г. до 27.10.2023г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 62868/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
твърди, че на бил сключен договор за паричен заем между„Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, по силата на който на ответника бил отпуснат
заем в размер от 4500 лв. срещу насрещното задължение ответника да върне
заетата сума заедно с уговорена договорна лихва в размер на 228,12 лв., на 12
седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на по 394,01 лв.
Поддържа, че доколкото ответникът не изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът се е обърнал към „Файненшъл
1
България“ ЕООД – гарант по договор за гаранция № 4483404 от 12.05.2022г.,
който на 04.01.2023г. извършил плащане по гаранцията за дължимата сума в
размер на общо 5 021,70 лв. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията
си по процесния договор за предоставяне на гаранция. Ищецът поддържа, че с
подписването на Приложение № 1 от 04.01.2023 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2020г. е придобил процесните
вземания срещу ответника, за което било изпратено уведомително писмо до
последния, съдържащо информация в този смисъл, върнато като непотърсено
от получателя. В тази връзка счита, че връчването на препис от исковата
представлява надлежно съобщаване за цесията. Претендира разноски.
Ответникът С. Г. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Релевира възражения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22
ЗПК, респективно за нищожност на договора за гаранция на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД като протИ.речащ на добрите нрави, тъй като уговореното
възнаграждение в полза на гаранта представлявало скрита лихва по договора
за кредит. Оспорва да дължи на ищеца претендираните суми, тъй като не бил
редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, а също така и за
прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на настоящия ищец.
Излага доводи, че не са били налице предпоставките на чл. 147, ал. 1 ЗЗД,
доколкото кредиторът не е предприел необходимите процесуални действия
срещу длъжника в предвидения 6-месечен срок преди да насочи претенцията
си към гаранта. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на следните факти: че между ответника и „Изи Асет
Менидмъжнт“ АД е сключен валиден договор за заем, отговарящ на
изискванията на ЗПК, и на ответника е отпусната заемната сума, която е
усвоена; че е уговорена валидна клауза за дължимост на възнаградителна
лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че между
ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен валиден договор за
гаранция, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с
кредитора, за да отговаря солидарно с ответника по договора за заем; че
„Файненшъл България“ ЕООД е платило задълженията на ответника по
договора за заем, в резултат от което за него са се породили регресни права
спрямо ответника; че между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцовото
дружество е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията са
прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен.
По делото е представен Договор за паричен заем № 4483404 от
2
12.05.2022 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на
заемодател и С. Г. Д., в качеството на заемател, съгласно който заемодателят
предава в собственост на заемателя сумата от 4500,00 лева, а заемателят се
задължава да я върне на 12 седмични погасителни вноски, всяка по 394,01
лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%. В чл. 2, т. 7 е
предвидено, че общата дължима сума възлиза на 4728,12 лв., а според т. 8 ГПР
възлиза на 47,81 %. В чл. 3 от договора е удостоверено, че заемателят е
получил сумата, като договорът има силата на разписка. Последната вноса по
договора е с падеж 05.08.2022 г.
Представен е договор за предоставяне на гаранция № 4483404 от
12.05.2022г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на
гарант и С. Г. Д., в качеството на потребител, съгласно който потребителят
възлага, а гарантът се задължава да гарантира плащанията на заемателя в
полза на кредитора по договора за кредит – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 02.03.2020, сключен между „Файненшъл България“ЕООД в
качеството на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД в качеството на цесионер. Видно от Приложение № 1/04.01.2023 към
Рамков договор за цесия от 02.03.2021 в него са включени под № 1200
вземанията спрямо С. Г. Д., от които размер на 4500,00 лева – главница, 228,12
лева – договорна лихва и 60 лева такси /разходи за забава и др.
По делото е представено потвърждение, с което „Файненшъл България“
ЕООД потвърждава извършената цесия в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ЕООД. С пълномощно „Файненшъл България“
ЕООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД да уведоми от името на „Файненшъл България“ ЕООД всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани по Рамковия
договор за цесия.
С преводно нареждане от 04.01.2023 „Файненшъл България“ ЕООД е
заплатил в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД сумата от 5021,70 лева на
основание кредит № 4483404.
По делото е представено и уведомление от „Файненшъл България“
ЕООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД до С. Г. Д.
за извършената цесия.
Представено е заключение на вещото лице И. Л. Д. по допуснатата
Съдебно счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Вещото лице сочи, че по
сключения Договор за паричен заем № 4483404 между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и С. Г. Д., съгласно който на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер от 4500,00 лева, ответникът не е извършвал плащания за
погасяване на задълженията си. От 21.05.2022 г. - датата следваща датата на
първата дължима погасителна вноска, ответникът е изпаднал в забава.
Съгласно заключението на ССчЕ, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправило
искане до „Файненшъл България“ ЕООД за изпълнение на целия дълг като на
04.01.2023 с преводно нареждане „Файненшъл България“ЕООД е превело на
3
„Изи Асет Мениджмънт“АД сума в размер на 5021,70 лева с основание кредит
№ 4483404. Съгласно заключението на ССчЕ общото задължение на
ответника по договора е както следва: главница в размер от 4500,00 лева,
договорна лихва в размер от 228,12 лева.
Предвид изложеното безспорно се установява по делото, че между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за потребителски кредит,
както свързан с него Договор за предоставяне на гаранция № 4483404 от
12.05.2022г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД
Съдът намира, че договорът за поръчителство е пряко свързан с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като за
предоставянето на услуга „поръчителство“ потребителят дължи, през целия
срок на договора, заплащане на възнаграждение на поръчителя, за
обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия
срок, през който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен,
от сключването на договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран
избор. Същевременно, от публичната страница на Търговския регистър е
видно, че едноличен собственик на капитала на дружество - поръчител, към
датата на сключване на двата договора, е именно кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство
възнаграждение заобикаля закона, поради което и разпоредбата, включваща
задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е нищожна, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗПК. Заобикалянето на
закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени
средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго - дружеството, предоставящо кредит и
поръчител. Няма забрана в закона договорът за потребителски кредит да е
обезпечен с поръчителство или със солидарност. Няма пречка, също така, за
поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че
кредитополучателят дължи възнаграждението на поръчителя, независимо от
плащанията /не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и
тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението за
поръчителя, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит
пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От
договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва
ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. От договора за
поръчителство е видно, че погасителните вноски са платими на поръчителя, а
не на кредитора, следователно се налага извод, че 47,81 % ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за
поръчителство. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.
19, ал. 1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение
за поръчителя, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
вид“ - в частност - за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А
заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в
4
размера, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е уговорено, че потребителят ще дължи
възнаграждението на поръчителя. Изчислено математически, ако
възнаграждението на поръчителя се включи като „общ разход по договора за
креди“", то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %.
Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата на договора за
поръчителство, в частта, предвиждаща възнаграждение за поръчителя, е
нищожна. До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй
като е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Договорът, сключен със
свързано лице, при заобикаляне на закона, при това, без да се предвижда
насрещна престация на заплащането на възнаграждението /което е в размер
почти на отпуснатата главница в заем/, е сключен при нарушение на
изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между правата на
страните по него, поради което накърнява правата на потребителя, а съдът
намира, че тъй като поръчителят няма интерес от договора, без предвиденото
в него възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП,
целият договор е нищожен.
Със сключването на договора за поръчителство се цели допълнително
оскъпяване на кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, което също води до недействителност и на договора за заем и важи
всичко обсъдено по-горе. В случая доколкото в ГПР не е включено като разход
и възнаграждението за поръчителство, съдът намира, че не е посочен точния
размер на ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Освен
това ако бъде включено възнаграждението за поръчителство, ГПР би
надвишил 5-кратния размер, което също нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за заем е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на което съдът намира,
че ответникът дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други
задължения. Съгласно заключението на ССчЕ, ответникът дължи главница по
договора за заем в размер от 4500,00 лева – главница, която безспорно е била
заплатена от гаранта на кредитора по договора с настъпил падеж.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
02.03.2020 г. „Файненшъл България“ЕООД в качеството на цедент се е
задължил да прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД /цесионер/ свои ликвидни и изискуеми вземания, които ще бъдат
индивидуализирани в приложение № 1. Съгласно чл. 2.5 от договора
купувачът/ цесионер/ приема вземанията да бъдат прехвърлени срещу
покупна цена, която ще бъде определяна в анекс, към всяко съответно
Приложение № 1. Видно от приложение № 1/04.01.2023 към Рамков договор
за цесия от 02.03.2021 в него са включени под № 1200 вземанията спрямо
ответника С. Г. Д.. С оглед на което съдът приема, че вземанията спрямо
ответника по договора за заем, са предмет на договора за цесия. Поради това
5
съдът приема, че вземанията по договора за заем спрямо ответника са
придобити от ищеца в качеството на цесионер.
За да породи договора за цесия действие спрямо ответника в качеството
на длъжник, същият трябва да е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника от „Файненшъл
България“ЕООД, чрез ищеца /цесионер/. Не са ангажирани доказателства за
връчването му на ответника. Съдът приема, че уведомяването е извършено от
цесионера с исковата молба, към която е приложен договора за цесия. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, с която настоящият състав
изцяло се солидаризира. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение на
исковата молба на цесионера следва да бъде съобразено от съда при решаване
на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед на
което съдът приема, че ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и че
договорът за цесия е породил действие по отношение на ответника. Поради
това ищецът е легитимиран да предяви в качеството си на кредитор спрямо
ответника претенция по договора за заем и договора по поръчителство. Още
повече – не се твърди и не се установява вземането да е платено да
предходния кредитор.
Доколкото договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ответникът дължи само чистата
стойност на кредита, а именно: главницата в размер на 4500,00 лева. С оглед
на изложеното предявеният иск за главница следва да бъде изцяло уважен, а
исковете за договорно възнаграждение и мораторна лихва за забава следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователно е възражението на ответника за непредприемане
необходимите процесуални действия срещу длъжника в предвидения 6-
месечен срок, доколкото разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неприложима в
случая.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, от които 107,63 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се
възложи сумата 131,81 лева – разноски в заповедното производство.
6
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, от които 172,37 лева –
платена държавна такса в исковото производство, 400,00 лева – депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се присъди сумата
562,25 лева – разноски в исковото производство.
Не следва да се присъждат претендираните от ответника разноски за
процесуално представителство. От представения договор за правна защита и
съдействие не се установява цялата уговорена сума или част от нея да е реално
заплатена в брой, нито са представени доказателства за заплащането на
каквато и да е сума по банков път.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че С. Г. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.
********** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 сумата 4500,00 лева, представляваща
регресно вземане за главница по Договор за паричен заем № 4483404 от
12.05.2022г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
изплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по договор за гаранция №
4483404 от 12.05.2022г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
02.03.2020г., Приложение № 1 към него от 04.01.2023г., ведно със законна
лихва от 16.11.2023г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62868/2023г. по описа на СРС, 77-ми
състав като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание . 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 228,12 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.05.2022г. до 05.08.2022г., както и за сумата
от 653,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2022г. до
27.10.2023г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. **********
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Панайот Волов № 29 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
131,81 лева – разноски в заповедното производство и сумата 562,25 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8