№ 2741
гр. София, 18.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20241110118210 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 94 и сл. ГПК
Делото е образувано по искова молба с вх. № 105881/01.04.2024 г., подадена от П. Ж.
П. срещу „Гл прокурор на Р България – Борислав Сарафов и М. М. Х., съдия ВКС гр. София
бул. Витоша № 2 Г. З. и М. А. Й. ответник А. И. П. и Нотариус Мартин Божанов – гр. София
ответник – съдия ИВСС Т. Т. гр. София и М. М. Й. – М. А. Х.“ /ответниците са описани
така, както е заявено в сезиращата искова молба, тъй като ищецът не е изпълнил указания
за уточняването им/, с искане „ответниците да ми предадат владението на имота и да му
се заплатят вреди от 1 000 000 лв. солидарно“.
Още в исковата молба се съдържа искане „моля по чл. 23 и 25 ЗПП за адвокат Михаил
Екимджиев“.
С разпореждане от 09.04.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е
дал точни и конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.
Указал му е, че ще се произнесе по искането за допускане на правна помощ след уточняване
на фактическите му твърдения.
С „искова молба уточнена“ от 30.04.2024 г., представляваща добавени фрази в
разпореждането на съда, ищецът е посочил своя ЕГН, както и че се намира в затвора в гр.
Стара Загора. Не е изложил никакви фактически твърдения във връзка с дадените му
указания да посочи по отношение на всеки един от ответниците – защо счита, че му дължи
обезщетение в размер на 1 000 000 лв., солидарно с другите ответници, за какви техни
действия, с които са го увредили, какво се е случило, какви вреди са нанесени на ищеца и
какво е претърпял той. Съдържа се искане „моля по чл. 23 ЗПП адвокат да отстрани всичко“.
С разпореждане от 31.05.2024 г. съдът отново е указал на ищеца, че не става ясно на
какво основание, във връзка с какви конкретно осъществили се факти ищецът счита, че
ответниците му дължат претендираната сума, нито става ясно по отношение на кой имот се
иска да му бъде предоставено владението, негов ли е имотът, кой го владее. Съдът е
акцентирал, че липсват конкретни твърдения за факти, а за посочването на фактическите
твърдения въз основа на които ищецът претендира правата си не е необходима правна
помощ. Отново са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните
нередовности.
По делото не е постъпило изпълнение на дадените указания, а „жалба“ с вх. №
200483/18.06.2024 г., която отново представлява добавени фрази в разпореждането на съда.
1
С определение № 37628/18.09.2024 г., постановени по гр.д.№ 18210/2024 г. по описа
на СРС, 88 с-в производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност
на Софийски градски съд. Определението е обжалвано с частна жалба от ищеца и е
образувано възз.ч.гр.д. № 12138/2024 г. по описа на СГС, II – В с-в. С постановено
определение № 18122/12.11.2024 г. по възз.ч.гр.д. № 12138/2024 г. по описа на СГС, II - В с-в
е отменено определение № 37628 от 18.09.2024 г., постановено по гр.д. № 18210/2024 г. по
описа на СРС, 88 с-в и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Указано е, че към настоящия момент не е възможно да се
извърши преценка дали предявените от П. Ж. П. искове са подсъдни на районен или на
окръжен съд, като съдопроизводствените действия следва да продължат с произнасяне по
искането за допускане на правна помощ, направено от ищеца.
Като съобрази изложеното, съдът следва да се произнесе по направеното искане
за предоставяне на правна помощ.
По граждански дела правната помощ се състои в осигуряване на безплатна
адвокатска защита (чл. 94 ГПК). Вида, обхвата и предпоставките за предоставяне на правна
помощ са регламентирани в ЗПП (чл. 21 – чл. 27), като единственият вид правна помощ,
който предоставя гражданският съд, е процесуалното представителство (чл. 21, т. 3 ЗПП).
Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП, процесуално представителство под формата на правна помощ се
предоставя на страна по гражданско дело, когато същата не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 3 не се предоставя, когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая по делото
липсват каквито и да било фактически твърдения, които да послужат като база, въз основа
на която съдът да извърши преценка по чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗПП и ищецът е предупреден два
пъти за това. Съдът няма задължение да предостави такава помощ безусловно, а преценява
доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима,
обоснована и вероятно основателна - Определение № 5115 от 11.11.2024 г. на ВКС по к. ч.
гр. д. № 3808/2024 г. В този смисъл и съгласно § 46 от Решението от 22.12.2010 г. по дело С-
279/09 на СЕС въпросът за необходимостта от правната помощ трябва да се разреши с оглед
фактите и обстоятелствата по конкретното дело и по-специално от значимостта на интереса
за ищеца или жалбоподателя, от сложността на приложимото право и производство, както и
от възможността му ефективно да защитава позицията си по делото, поради което и съдът
преценява в кои случаи е необходимо предоставяне на правна помощ. Ето защо и
настоящият съд счита, че правна помощ не се допуска за заявяване и посочване на фактите,
а за отстраняване на сложността относно прилагането на правните норми. В този ред на
мисли, когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна
точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, следва да се вземат
предвид действията, за извършването на които се иска помощта - Определение № 295 от
9.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1853/2023 г., I т. о., ТК. Съдът намира за неоправдано да се
допусне правна помощ, за да се наведат фактически твърдения и доводи. Още повече, че
съдът е съобразил, че исковата молба е подадена лично от ищеца и е дал достъпни, ясни и
точни указания какво следва да посочи по делото, за да се извърши преценка по реда на чл.
24, ал. 1, т. 2 ГПК. Указанията са конкретни и ясни и не изискват юридическа компетентност,
а единствено излагане на конкретни факти. Ето защо съдът намира, че не са налице
основанията за предоставяне на правна помощ на ищеца.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П. Ж. П. за предоставяне на правна
помощ по гр.д. № 18210/2024 г. на СРС, 88-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3