Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в
открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от
съдията административно дело № 946/2021г.
Производството е по реда
на чл.107 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.156 от ДОПК. Делото е образувано по жалбата на С.К.С.
срещу акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-3313-1/22.12.2020г. /АУЗД/,
издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо
потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от директора на дирекция „Местни
данъци“ при община Варна.
Жалбоподателката оспорва
акта, поради материална незаконосъобразност. Изтъква, че не са налице
несъответствия на декларираните данни, поради което е недопустимо определяне на
задължения за предходен период и начисляване на лихви за забава. Подчертава, че
ако зоната, в която е разположен имота е грешно определена от органите по
приходите, тази грешка не може да бъде вменена във вина на собственика на
имота, защото зоната не е част от декларираните от него данни и не може да носи
отговорност за лихви за забава и начисляване на допълнителен данък за минал период. В съдебното заседание на 30 юни 2021г. жалбоподателката
чрез адв.Б. подчертава, че не оспорва факта, че процесния имот винаги е попадал
в зона І. В писмени бележки с вх.№14841/11.10.2021г. подчертава, че е
неприложим реда по чл.105-106 от ДОПК за доначисляване на ДНИ и ТБО за периода
2015г.-2019г., а единствено установяване с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. Смята,
че акт по чл.107 ал.3 от ДОПК може да се издаде само при наличие на
несъответствия на данните в подадената от задълженото лице декларация, каквито
не са установени, тъй като в
декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 04.11.2005г. липсва служебно попълнена
страница, в която е следвало да се отрази и зоната, където имота се намира. Позовава
се на съдебна практика на Варненския административен съд по аналогични случаи с
останалите съсобственици на процесния имот – решения по административно дело
№104/2021г., по адм.дело №2848/2020г. и по адм.дело №403/2021г. Иска отмяна на
АУЗД и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси“
при община Варна в писмо с вх.№9550/24.06.2021г. признава, че С.С. е заплащала начислените
ѝ задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови
отпадъци /ТБО/ в самото начало на съответната година, както следва: на 25.02.2015г., на
25.02.2016г., на 22.02.2017г., на 06.02.2018г., на 19.02.2019г. През 2020г.
зоната, в която се намира имота ѝ с идентификатор 10135.536.459 е
поправена на правилната: зона І, поради което са доначислени задължения за ДНИ
и за ТБО за предходните години от 2015г. до 2019г. в общ размер от 2522.61
лева. В съдебното заседание на 30 юни
2021г. процесуалния представител на ответника заявява, че не оспорва редовното
заплащане от страна на жалбоподателката на задълженията, които са били
определени преди издаването на акта. Уточнява, че за периода 2015г.-2019г.
преди издаване на обжалвания акт, задълженията за ДНИ и за ТБО са били
изчислявани за зона ІІ, но в действителност от 1998г. имотът се е намирал в зона І. Сочи, че страницата, в
която се отбелязва зоната се попълва служебно, като в случая в нея е отбелязана зона ІІ, но
страницата не е подписана и заверена от органите по приходите в община Варна. Твърди
законосъобразност на обжалвания акт и иска отхвърляне на оспорването.
От представената административна преписка
с вх.№7537/20.05.2021г. става ясно, че акт за установяване на задължения
№МД-АУ-3313-1/22.12.2020г., издаден от орган по приходите при община Варна е
бил съобщен на 09.03.2021г. на С.К.С. чрез адв.Й.Б. съгласно приложено
пълномощно. Обжалван е пред директора на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна на 22.03.2021г. видно от пощенското клеймо върху плика. В представената
преписка няма данни за произнасяне от страна на директора на дирекция „Местни
данъци“ – община Варна.
В производството по обжалване на актове по
чл.107 от ДОПК, доколкото няма специални разпоредби се прилагат тези от глава
12 „Обжалване на ревизионния акт“ на ДОПК и съгласно чл.156 ал.4 от ДОПК,
непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.107 ал.3 от ДОПК се смята за потвърждение на
ревизионния акт в обжалваната част. Срокът по чл.107 ал.3 от ДОПК считано от
22.03.2021г. е изтекъл на 22.04.2021г. Жалбата е постъпила в съда на
05.05.2021г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване след изтичане срока за
произнасяне на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
Следователно, предмет на делото е жалба С.К.С.
срещу акт за установяване на задължения
№МД-АУ-3313-1/22.12.2020г., издаден от орган по приходите при община Варна
мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от директора на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, е процесуално допустима.
Съдът като разгледа
всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
С обжалвания акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на
задължения по декларация № МД-АУ-3313-1/22.12.2020г. са доначислени публични задължения за периода 2015г., 2016г., 2017г. 2018г. и
2019г., както следва: за данък върху недвижимите имоти – дължима главница за
довнасяне 237.35 лева и лихви за забава в размер на 79.73 лева; за такса за
битови отпадъци – дължима главница за довнасяне 1650.95 лева и лихви за забава
– 554.58 лева или общо публични задължения за довнасяне в размер на 1888.30
лева и лихви за забава – 634.31 лева.
Жалбоподателката е
собственичка на имота по наследство от Н. П. М., видно от нотариален акт №61
том VІІ рег.№8397 дело №1229/2003г. и удостоверение за наследници с
изх.№АО9400-2660/17.06.2013г. Въз основа на подадена в община Варна декларация по
чл.14 от ЗМДТ заведена под вх.№ ДК14010996/25.06.2013г. за имот с идентификатор
10135.536.459 и партида №39101265870, С.С. *** за периода от 2015г. до 2019г.
ДНИ в размер на 891.05 лева и ТБО в размер на 436.60 лева. Декларацията е
представена във варианта на заверено с печата на „Местни данъци“ – община Варна
копие и страницата озаглавена
„Информацията се попълва служебно“ е непопълнена включително е празна таблицата
за зоната, в чийто строителни граници се намира имота.
Имот с идентификатор
10135.536.459 с площ от 6220 кв.м е нанесен в кадастралната карта на район
„Приморски“ и се намира в Приморски парк
„Салтанат“ №81. Според заповед №1336/12.08.1998г. на кмета на община Варна,
територията на Приморски парк от Морска гара до спирка „Почивка“ е Първа зона,
което обстоятелство остава непроменено, видно от протокол №14/19.12.2012г. на
Общински съвет – община Варна.
По делото беше приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.А., според чието
заключение размерът на ДНИ за всяка от годините от 2015г. до 2019г. е 225.68
лева или общо 1128.40 лева, и за всяка от годините ТБО е 417.50 лева или общо 2087.50 лева. Тоест,
размерът и на двете публични задължения съвпада с този, изчислен в обжалвания
АУЗД.
Ответникът не оспорва, че
жалбоподателката е заплащала в началото на всяка година, определените
ДНИ и ТБО за периода от 2015г.-2019г., както уточнява, че те са били
изчислени за зона ІІ, докато имота още преди декларирането му от С.С. през
2013г. се е намирал в зона І, което обстоятелство също не се оспорва от
жалбоподателката. Страните не спорят по фактите, а основно по тълкуването и
прилагането на закона.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
І. Относно
компетентността на органа:
Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци и такси, служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят
със заповед на кмета на общината. Съставилият обжалваният акт за установяване
на задължения по декларация /АУЗД/ служител е упълномощен от кмета на община
Варна с негова заповед № 2888/15.07.2019г. въз основа на заповед за заместване
от заместник кмета П. П.с № К-056/19.09.2019г. на кмета на община Варна.
Изложеното сочи, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган.
ІІ.
Спазване на процесуалните правила:
В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими следните способи:
1. Задълженото
лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни
вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, като подава
декларация по реда на чл.105 от ДОПК;
1.1.
При установяване на несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4
и чл. 102, ал.4
от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от
получаването на съобщението, съгласно чл.103 ал.1 от ДОПК;
1.2.
На основание чл.103 ал.2 от ДОПК,
отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.
Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя,
независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК;
1.3.
В случаите, когато несъответствията се
отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1
от ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за
което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на
несъответствието, на основание чл.103 ал.3 от ДОПК;
1.4.
След подаването на
декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването ѝ,
подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и
обстоятелства, основата и определените задължения, съгласно чл.104 ал.1 от ДОПК. Промени в подадена
декларация се извършват с нова декларация по чл.104 ал.2 от ДОПК.
2. Предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл.
107 ал. 3 от ДОПК, според чл.106 ал.1 от ДОПК, когато
в декларация по чл.
105
от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното
облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера
на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК в
14-дневен срок от подаване на декларацията, органът по приходите издава акт за
установяване на задължението, с който се коригира декларацията.
3.
Установяване по чл. 108 от ДОПК, което се осъществява с ревизионен
акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване
на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел
първи, глава
ХIV от ДОПК са
окончателно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване
на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл.
107, ал. 3 от ДОПК).
Следователно, поради естеството на предварително установяване на размера на
задълженията по реда на чл. 107 ал. 3 от
ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, при служебно
установяване на несъответствия, актът за установяване на задължения се издава
служебно от приходната администрация на съответната община.
Жалбоподателката е подала декларацията по чл.14 от ЗМДТ на 25.06.2013г. На основание чл.3 от ЗМДТ, образецът
на декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти е утвърден
със заповед № ЗМФ-730 от 23.06.2011 г., издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2011 г., доп., бр. 1 от 3.01.2012 г., изм. и доп. Бр.1 от 04.01.2013г., бр.110 от
21.12.2013г. В част ІІ от образеца на декларацията в
редакцията от Държавен вестник бр.110 от 21.12.2013г. се съдържа приложение,
озаглавено „Информацията се попълва служебно!“ и в т.4 от същото има таблица:
„Разположение спрямо строителните граници на населеното място“, в която е
отбелязана графа: „Зона“ от І до V. Тази част, в която служебно се попълва
зоната, в която се намира имота завършва с име на длъжностното лице, дата и
негов подпис. В разглеждания казус, тази страница от декларацията на С.С. не е
попълнена служебно и в нея няма никакво отбелязване на зоната, в която е разположен
имота ѝ, въпреки това декларацията е заведена в дирекция „Местни данъци“ при община Варна с
вх.№ ДК12010996/25.06.2013г. Същото приложение с отбелязване на зоната, което
се попълва служебно се съдържа и в образеца на декларацията по чл.14 от ЗМДТ,
одобрен със заповед № ЗМФ-1172 от 18.12.2019 г. за одобряване на
образец на декларация по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, издадена от министъра на финансите, oбн.,
ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., както и в образеца на същата декларация, одобрен
със заповед № ЗМФ-979 от 14.12.2020 г. за
одобряване на образец на декларация по чл.14, ал. 2 от Закона за местните данъци
и такси, издадена от министъра на финансите, обн.,
ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г.
С
случая, не е налице несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, първо защото зоната, в която се намира
декларирания имот не се посочва от декларатора, а се попълва служебно от органа
по приходите, т.е. не е налице „деклариране на данни“, касаещи зоната.
Приходната администрация при община Варна е определила ДНИ и ТБО за зона ІІ
вместо за зона І и тази нейна грешка не може да бъде вменена в отговорност на
декларатора, съгласно чл.17 ал.3 от ДОПК, според чиято разпоредба: „Когато
задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите,
орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни,
начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се
дължат, а определената от закона санкция не се налага.“.
ІІІ. По приложението на материалния закон:
В Глава Четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни
вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа:
предварително установяване по чл. 107 ДОПК и установяване, което се осъществява
с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. За да бъде законосъобразен всеки данъчен акт,
същият следва да бъде издаден при наличието на материално-правните
предпоставки, предвидени за това в ДОПК, чиито разширително тълкуване или
прилагане по аналогия е недопустимо (вж. Решение № 14076/25.11.2014г. на ВАС по
адм.д.№ 3966/2014 г., VІІ о., докладчик председателя Й. Д., постановено по
идентичен казус). Разпоредбите свързани с облагането с данъци не могат да бъдат
тълкувани разширително и след като процесуалният закон предвижда издаването на
АУЗД при наличието на конкретни условия, липсата на тези условия води до
незаконосъобразност на издадения акт. Както беше отбелязано по-горе, липсват
предпоставки за прилагане на реда на предварително установяване, регламентиран
в чл.105-107 от ДОПК. Единственият процесуален способ, предвиден в ДОПК за
определяне на задължения за ДНИ и ТБО е чрез извършването на ревизия – чл.108
от ДОПК. Именно в хода на ревизионното производство могат да бъдат съобразени
всички факти и обстоятелства, свързани с облагането с данъци, които да бъдат
окончателно определени по размер и основание. В хода на ревизионното
производство лицето може да упражни правата си за освобождаване от облагане, за
ползване на данъчно облекчение и др. въпроси, по които компетентен да се
произнесе е органът по приходите.
С оглед на горното съдът намира, че
обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на
материалния закон, което е достатъчно основание за неговата отмяна.
При този изход на спора направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, предвид и
разпоредбата на чл.161, ал. 1 ДОПК, съдът намира за основателно. Според
представения списък по чл.80 от ГПК те възлизат общо на 810 лева, от които: 10
лева държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 600 лева адвокатско
възнаграждение, според представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.156 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и чл.161 ал.1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на С.К.С., акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на
задължения по декларация № МД-АУ-3313-1/22.12.2020г., издаден от орган по
приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден по
реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
ОСЪЖДА
община
Варна да плати на С.К.С. с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 810 /осемстотин
и десет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: